Colin, why do I missed you?!

Защо бе? Някой да ми каже ЗАЩО???
Как може след като от осми клас насам само мрънкам как ако КОЛИН ФАРЕЛ дойде в Луковит няма начин да го оставя да си тръгне (не и необезчестен *хихи*) и той да дойде баш, когато ме няма!!! Отново - ЗАЩО???

Така...дишам, дишам...Затруднено, но дишам.
Значи отивам аз днес на лекции и какво става - нямахме много ясно. Тва се очакваше, така че нека да го пропуснем през ушите си. Другото - по-важното, което се случи беше когато получих СМС от моята приятелка Янислава, който гласеше, цитирам: "Колин Ферел е бил в Луковит в Еталон-а!" В следващия момент от устата ми излезе такъв писък, че всички около мен ме изгледаха неразбиращо и няма да изумя ако дори съм разклатила земята с вика си.
- Кво стана бе, Поле?
Имах ли сили да отговоря? Леле! Направо не беше за вярване. Мамка му! Мамка му! И пак Мамка му!!! Само звъня на Янислава, тя отказа и след малко се обажда (безплатните минути са голяма работа).
Аз: Бъзикаш се, нали?
Тя: Не бе, човек, вярно е бил тука.
Аз: Ама ти видя ли го?
Тя: Не. Ама майката на еди-кой-си-от-моя-клас нали работи в Еталон-а (един магазин) и тя го е видяла.
Аз: Мамицата и! Късметлийка такава. Ама никой ли не го познал, да му иска автограф, нещо...
Тя: Ми не...Те са прости, не знаят кой е.
Аз: Идиоти!!! Аз да бях там да съм пищяла и кво ли не...Как няма да го поная бе, няма начин. (пояснение: по една ли снимка и филм с него съм точила лиги)
Тя: Аз само си викам - представяш ли си - разкарвам се из центъра и в този момент го виждам в Еталона и викам да съм припаднала там...
Аз: Бе бегай, аз също. Знаеш колко го харесвам.
Тя: Да бе.
Аз: Ама той още ли е там?
Тя: Не. Ама ще снимат на екопътеката. ( Хора, активизирайте се, веднага към екопътеката! Аз не мога да се прибера, но вие ако сте наблизо направете нещо по въпроса! Имайте милост!!!)
Аз: Мамка му! Аз докато се прибера той ще си е отишъл. Върви там, ма...Снимай ми го!
Тя: Ама то има ограждения.
Аз: Стой на тях и го дебни да ми го снимаш :D
Както и да е. Беше луд разговор. Толкова луд, че виках и псувах като разпасан каруцар, накрая от кабинета в съседство излезе преподавателката и ми вика нещо, ама аз бях заета да слушам Янислава и въобще не и обръщах внимание. Май беше нещо от рода на - Къде се намирате? Какво е това викане? И аз понеже хич не ми беше до нея и рекох - Добре! И оная се възмути - Как така "Добре!"? Тука вече не помня дали и направих пренебражителен знак да се разкара или само си въобразих.
Но да...в заключение бих казала, че нямам късмет и това си е! Колин ШИБАНИЯ Фарел е бил в Луковит, а аз не!!! Мамка му! Отново!
Като се прибрах вкъщи и казах на Стела и Катя двете се разхилиха неудържимо и викат:
- Гледай сега ти си идваш в Луковит и той идва да снима в Шумен.
Щях да ги убия!
После почнаха да се гъбаркат с това как, когато се прибера ще вървя по улиците и ще викам - От тука е минавал Колин Фарел! Ходя по неговите стъпки!
Но и това не е всичко. Накрая изтърсиха: Гледай сега, представи си, че му се ходи до тоалетна и отива у вас...
Аз: Аз съм на третия етаж, и може да предпочете друг апартамент.
Катя: Ми гледай сега - първи етаж: няма никой; втори етаж: няма никой...
Стела: Трети етаж също. *трите се хилим неудържимо* (хилим се, защото сме наясно, че наш`те както работя сто процента вярно ги е нямало, пък нали и аз съм тук - така че дефакто няма никой у нас. )
Катя: И той се изпикава до вратата.
Стела: И ти се прибираш и съседката ти вика - "Абе, Поли, ти познаваш ли някакъв такъв с кестенява коса, малко странен? Той идва тука и май те търси - Аз видях през шпионката...И после се изпика до вратата. "
Аз: Да, и аз ще го соча и ще викам - Тука пика Колин Фарел! *пак се хилим*
Катя: Абе знам, че не трябва да се смея, ама не мога да спра.
Накрая телефона на Катя взънна и тя излезе на терасата да лафи с гаджето си и само се чува: Тука се смеем с Поля, че един актьор дето много го харесва бил в нейния град, а тя е тука. Да бе...Тя много си го желае!"
На това последното със Стела туш. Как и се събра в устата никой не разбра.
И само да подчертая, че не съм се отчаяла съвсем. Един ден наистана ще го срещна и ще бъдем в един и същи град, без да се разминем (засега нека наблегна на ЕДИН И СЪЩИ ГРАД, пък това за разминаването ще се оправи от само себе си) Да си призная щеше да ме е повече яд, ако бях като Янислава - в града, а да не го видя. Щеше да е баси прекарвацията.
Иначе снощи майка ми ме пита ще се прибирам ли и аз и викам - Що, да не ти е мъчно? И тя - Ми на теб не ти ли е? И аз - Малко! (на моя език ХИЧ!) И тя - И на мен малко! Обаче бъзика е, че ако Колин Фарел остане за още малко там изведнъж може да ми стане МНОООГО мъчно и да напъна да се прибера. Тва не е истина просто. Лудост не ми лудост!!!
Както и да е. Съдбата е несправедлива, но не може да и се отрече, че има чувство за хумор!!!

Прегракнала от пищене
Лин