Та, така...кака ви ходи до София и се върна и може би пак ще ходи по други съображения, което пак се равнява на пръскане на пари, но за това друг път, ако въобще се осъществи де.
Та, какво стана през уикенда докато бях в София? О, какво ли не! Само метеорит не удари Земята - голяма загуба, не мислите ли?
Като начало как ви звучи да пътувате на петък 13 с автобус? Прекрасно! Определено беше! Докато чаках автобуса едва на колабирах от студ, накрая когато дойде един шофьорът ми каза, че бил пълен да чакам другия и това беше върха, защото в същото време гледам как слизат доста хора и си викам - Баси, и кво сега, тоя ми казва, че след толкова хора, които слизат няма място за мен? Както и да е - не отворих темата!
Чаках си, потрепервайки другия автобус. Човекът в него пък беше особено учтив - вече очаквах да ми каже нещо от рода на - Няма места при мен, чакай другия! и така да ме разиграват докато и последния автобус мине - ама не! Качих си се като първия пич.
Само пристигнах и Хрис вика - оставяме багажа ти и те водя в Сити Центъра на кино, искаш ли? Аз и кино? И дали искам - хахахахахаха! Много ясно! "Маниак" да не е второто ми име! Та ето как решихме да ходим на кино. Забавата дойде, когато отидох да си оставя багажа - Хрис живее на 13 тия етаж! И това не всичко - взехме си билети за "Розовата пантера 2" и местата бяха, моето поне на 13 ред, 13 място. Къв петък 13 бе, няма такова нещо просто самото число ме преследваше през целия ден! Филмът не беше лош, като изключим факта, че до мен стояха едни "симпатяги", чиято всяка втора дума беше "брат", "братче" и всичко останало свързано с братята! Аз съм свикнала на повтарянето на "човече" и "пич", ама това ме довърши. В смисъл, че бях наясно, че доста употребяват това обращение, но не очаквах да е чак толкова често - цял филм. Ако тръгнех да им броя колко пъти го казаха не знам къде щеше да му излезе края. Бе забава.
На другия ден, аз естествено супер нетъпрелива - ще ходя да си търся книги, за които бълнувам от не знам колко време. И понеже заспах рано (за мен 1 и нещо си е рано) станах рано. И почнах да се мотам и да разбуждам Хрис. Накрая взех, че изтърсих - Как ми се иска да те ударя с възглавницата в главата! И тя естествено сънена и кисела рече - Как ми се иска да те ударя с юмрук в лицето. Ха-ха! За щастие не го направи. Както и да е - след голямо мотане към 12 и нещо излязохме. Обикляхме като луди - всяка втора книжарница беше наша. И никъде не си намерих книгите. Поне не до 3 и нещо следобяд, когато се срещнахме с моята шокосист - Ели и помъкнахме и нея по книжарниците. Най-накрая! Чудото се случи! Намерих си ги! Върха беше, че първо видях книгите на руски и викам - Тва е гавра! Има ги на руски, но не и на английски. Тогава се оказа, че и на английски ги има, а аз не можах да се стърпя да не снимам руския вариан. Бях силно изумена просто:
В последната, от която си взех книгите питах за новата на Нийл Геймън и следваше - А, че коя е тя? Не знам, но си мисля, че трябва да знаеш такива неща! Може би обща култура или нещо от сорта. Знам ли! Не, че при тях всеки ден идва човек, на който половината от деня минава като рови из амазон и други сайтове за книги и знае кое е ново и интересно, ама сега - подробности. Някой няма ли да ме осинови в Америка? Анджелина, гъско, къде си? Какво е още едно дете за твойта фирма? Вярно, че ако ме вземеш ще избода очите на Брат, но голяма работа - ще ти ги подаря в бурканче за деня на майката! И всячески ще се опитам да не ти срежа джуките гадни да си имаш и една цепка отгоре. Или не - ще те направя като клоуна от "Човекът, който се смее" - усмивка от ухо до ухо. Красота. Аре, от мен да мине - това ще ти бъде за рождения ден!
Както и да е! Поръчах си да ми намеря и "Хотел Калифорния" в Хеликон. Та до 10 дни трябва да ми се обадят да кажат какъв е резултата. Без това тая книга е почти изчерпана - два, три екземпляра да са останали. Щото женката каза, че от провинцията щели да я докарат. Като каза провинцията и си викам - Егати! Нали аз съм провинцията, защо никъде не я открих? Anyway!
После ходихме в някакво кафе, на Хрис любимото, където аз стигнах до извода, че е пълна лудница - сервитьорките се щураха като умопобъркани, чупеха чаши и най-веселата част беше, че умряхме от студ. По неясна причина беше супер хладно в това кафе. Накрая тръгнахме да си ходим - уж да си оставим нещата у Хрис и ще ходим трите на кино с шокосиста. И кво стана? Минаваме покрай ледената пързалка и аз нали никога не съм се качвала на кънки и ужасно много исках и Хрис вика - Ми и аз не съм. И ето как се качихме!
После пак отидохме на кино - че как иначе.

Тоя път гледахме "Беднякът-милионер". УОУ! Дев Пател прави страшна роля. Бях изумена. Гледала съм го в Skins и там е голяма шматка, ама тука ми изпълни сърцето направо. Филмът е супер готин. Заслужаваше си 9-те лева. Много готино го бяха направили. Евала на Дани Бойл!
А, да...Когато бях в Хеликон видях Fight Club - книгата и викам - Абе, аре няма да си я купувам. Без тва я имам на Чарли. Ама просто като я видях и като се сетих за филма така ми се догледа, че не е истина. Обичам го тоя филм просто - сигурно съм го гледала вече 5 пъти, ако не и повече. Ама е супер луд. Като "Две димящи дула" и него мога да гледам на често. Сега за "Гепи" няма да споменавам. Тия филми само на болни мозъци могат да ги разберат, пък камо ли харесат. Вие как сте с вашия?
Абе престоя във София беше супер !
В неделя се прибрах с някакъв ужасен автобус, в който не просто умрях от студ - вкочених се, не можех да помръдна и ми идаше да пречукам шофьора и другата жена с него, само и само, за да им взема горните дрехи, че да се сгрея.
Като се прибрах бях като парцал - мигах на едва-едва, гледах отнесено и ми се спеше ужасно много и все пак стоях да гледам "Казанова", който не беше нещо особено. На моменти ме отегчи ужасно много. Дори Хийт не можа да промени този факт!
Та ето как се прибрах с три книги, две звачки, страхотни изживявания...А, сист това е специално за тебе.
Така ме е яд, че нямше значката, която исках. На нея пишеше: "Не те дискриминирам! Аз мразя всички!" Просто е идеална за мен. Но ще се задоволя с - "Does it bother you that I'm AIWAYS right" и "Live's a BITCH". Имаше и толкова други дето бяха супер готини, но се бяха изчерпали, какво да се прави.
Ето как моя престой приключи. Беше ужасно забавно и готино и има голяма вероятност тая събота и неделя да отида пак. Тоя път трябва да се видя с Дрю след като стана ясно, че си е била в София през цялото време, просто никоя от нас не е знаела. Върхът беше това, че се прибирам и гледам на началната страница на "24 часа" снимка на Колин Фарел и как той бил в София. Бе, вие се бъзикате! И двамата сме били по едно и също време! о.О Ах, пак ми се измъкна. Щях да играя по едно карате на охраната му и да си го отнасям със студения автобус у нас. Като начало смятам да го ухраня, че последните му снимки плашеха и вероятно да го изнудя да се обръсне - тоя синдром на Звяра, дето върлува из Холивуд почва да нерви!
Така, това беше лирическо отклонение, което е добре да игнорирате. Всъщност всичко досега, боя се, че беше точно такова, така че...Дайте игнор и си живейте живота както можете, като не - както искате, ако не - както намерите за добре, ако не - станете емо! Помнете, че винаги има алтернатива - просто не винаги я виждеме!
До нови срещи
Лина
Лина


1 коментар:
Да със шокосистбеше много весело.Ние цял ден си говорехме за клуба,за партито и в общи линий за неща дето само ние си ги разбираме и ако някой друг ни слушаше щеше да ни помисли за ненормални.Е то,всъщност ни слушаше някой друг :D А снимките в асансьора май не са съвсем за пред хора :D
А и докато ти си търсеше твойте книги,аз видях Brisingr :) толкова е хубава,толкова е голяма и толкова на английски :( Но поне я видях,милата ми книжка.
Публикуване на коментар