сряда, 11 февруари 2009 г.

Intense Much?

"Тичай, Форест, тичай!"
Дори не знам дали във филма "Форест Гъмп" някой изрича подобно нещо, защото просто никога не успях да го догледам до край - започнах го веднъж и ме прекъснаха, сетне го хващах по средата, когато беше брадясал и тичаше като разюзден, без да може да спре, та чак народа вдъхновяваше да подтичват с него. Както и да ! Идеята беше самият цитат, който съм почти сигурна че съм го чула в саркастичния коментар на някой герой от сериал. В крайна сметка се оказва, че именно този цитат, какъвто и източник да има много добре представя как измина деня ми.

По начало знаех, че днес имам да правя триста и трийсет работи ама си викам - бе ще се оправя. Е, то така си стана, ама нали трябваше една жена-точност да ми скъса нервите, краката да ме заболят от ходене нагоре на долу и да срещна случайно Смити - една моя приятелка; който ме познава знае за кого става въпрос ( така де, аз викам "Смит" само на един човек).
Но как започна всичко? Ами много просто! Сутринта се събудих без аларми, глупости и припяване (дам, припявам на алармата ми - ама трябва да чуете тая мелодия много ме вдъхновява, предвид това че съм си я харесала за един мой разказ. Работата е там, че вече ми виси като аларма за събуждане 3-4 месеца, ама аз не се отказвам. И само да чуете колко е тиха, ще кажете че никога няма да ви събуди. Ако сте като мен, номера става още докато върви началната мелодия. След тежки нощи - се будя чак на първия куплет! )
Та, часът беше 9 и 30 и аз викам - окей, ще си догледам сериала от вчера за закуска и после ще върша другата работа. Каква беше тя ли? Ами чатим си предишната вечер с Нас (една приятелка от Канада) и на мен ми хрумна да я питам дали иска мартеница да и пратя, понеже знам, че там идват малко по-късно пратките (по-късно, две седмици си е доста късно, кво по-късно) и тя вика - Да! Не че очаквах нещо друго! И така се почна. Тя ми даде адреса в Канада, аз го записах и днеска викам отивам да и взема мартеница и да и я пратя. Естествено, когато пристигне там тя едва ли би молга да я носи щото канадците, пък камо ли американците идея си нямат какво е "Баба Марта!" или нещо от сорта. Ама като си знам вкуса за мартеници, тоест въобще не приличат на мартеници - колкото по-малко, толкова по-добре! Та, това което и пратих си беше гривна...хаха. Да видим кога ще пристигне, след като толква си играх. Но, нали всичко трябваше да е тип топ - викам си - Искам да и взема луксозен плик за писма да и пратя писмото. И ето как отивам аз след два и половина в един магазин тука и вече ентусиазирана - пращам писмо в Канада, голяма работа! И кво стана? Ама тъпата магазинерка уби ентусиазма ми. Нямаше я! Да и изсъхне косата дано, да умре бавно, както и говори! Така - дотук със злобата. Нови постъпления - утре!
И така - простата пача не дойде - минава 2 и половина, а нея я няма. Пишеше, че започва след два и половина на графика! Да и имам точноста и да и плюя на графика!
И докато си чакам и си слушам музика на Дилън (телефона ми - идея си нямате колко неща от моето обкръжение си имат имена, та дори и хора наричам по своемо - така де, как иначе ще разбера, че са мои :P) гледам нещо неопределено върви към мен. Понеже нали вече съм средногледа - тъй като на много далече виждам, на близко също виждам, ама посредата всичко ми се губи и си лепнах тая диагноза - налудничева почти колкото мен. Та, върви това неопределено, облечено в черно нещо с бухнаха коса към мен и когато беше вече на шест-седем крачки познах кое е - Смит!
- А? От нас ли идваш? - щото предната вечер искаше да и запазя едни снимки на Чарли (компа) и тя да мине утре да и ги пратя на телефона.
- Не!
- Ми кво правиш тука?
- Бе беги! Тръся си картон!
- Аз луксозен плик! Ама тая мърша я няма!
(Ние със Смит сме винаги ужасно мили с всички!)
- Да пукне дано!
(Казах ви!)
Ама нямаше как - в тоя скапан град на друго място аз луксозни пликове за писма не знам да има и седим и чакаме. Ама тая вече ни ходи по нервата. И Смит по едно време ще каже, понеже стояхме над една решетена шахта:
- Абе знаеш ли колко хора съм виждала да си изпускат стотинки тука. И то много!
- И кво предлагаш - да вдигнеш шахтата и да почнем да ровим ли?
- Може! - ухили ми се тя. Много ясно, че се шегуваше. Ама то в тая шахта мръсотия, бъркалки от кафета - бе да не си там да видиш. - Ще си вземем по една бъркалка за кафе и ще си ровим за стотинки, те сигурно са под мръсотията.
- А, да...То поне бъркалки има доста долу.
В заключение - неточните ПАЧИ довеждат недоразвитете мозъци като нашите до подобни разговори!
Изразявам НЕискреното си извинение, че станахте свидетели на един от тях!
Накрая ни се отчака и ходихме в една друга книжарница, та поне Смит си взе заветния картон, докато аз плик не си намерих. Но проблемът беше, че знам, че вкъщи имам, но не и къде. Ако си като мен, това би означавало да си като Плюшкин от "Мъртви души" - трупаш хиляди не нужни буклуци...за всеки случай нали! Само си представете - трета световна и една топлийка от моите може да спаси света! Хъх! Дявол да го вземе! Аз нямам топлийки! И така...Аз бях натрупала и пликове за писма от луксозните, но не помнех къде са.
Накрая след втората книжарница се върнахме напървата. Какво заварихме? Шок! Още я нямаше. И докато тъпата крава продължавше да пасе със стадото си нейде на другия край на града, Смит вика да ходим у нас да и пратя снимките, нали да не губим време - това, че жената пасе, не значи че ние трябва да благодарим за ливадата, която си е открила (в тази връзка - Роб, крий си косата, тая не подбира!). И там беше голяма разправия - телефона и няма памет, блутуут-а и не зацепва...Бе - купон на мъртвите мозъчни клетки!
Накрая решихме да ги качим на Лекси (флашката ми) и да ходим така до фотото. Точно преди да излезем аз, обаче взех кардиналното решение да се разровя за тия пликове за пореден път, защото подозирах, че Милка ( неточната крава, която мяташе по някое око към ливадката на Робсън) все още няма да е отворила. И какво взе, че стана? Намерих ги! Написах на бързо адреса на плика, отидохме до пощата, пуснах писмото, удръстиха ме пет лева и слава Богу - мислех, че ще искат повече, при това беше препоръчано.
Накрая се забихме във фотото - Смит си изкара снимките от Лекси, а на мен ми хрумна също да изкарам някой от моите. И така както бяха на Дилън си изкарах двечки, без това при по-голямо количество тва лудото Смит щеше да ме убие, понеже майка и щяла да убие нея, че закъснявала. В крайна сметка не стана ясно кой ще умре пръв!
След това отидох до баба ми, че после ще има - ти мен не идваш да ме виждаш. Защо ли подозирах какво ще се случи като ида? Ами както винаги - нея я нямаше! Всякаш знае, че ще идвам бе! Все така прави! Както и да е. И това мина.
Накрая, когато се прибрах трябваше да отговарям на въпроси относно последнага глава на Dark Sunset, която някой хора не бяха разбрали. Не мислех, че е толкова сложно, ама това е друга тема.
Та, да! Днес беше един напрегнат ден, предвид това че се мятах само по улиците и тем подобни. Поне се видях със Смит - от седмица съм си в града и все не може да се видим. И на всичкото отгоре свърших и малко свясна работа. Хаха. След няколко дни без слънчева светлина, представете си колко беше приятно на очите ми да се сблъскат с нея. Хич!
Обаче забавното беше, когато покрай нас минава някаква кола, свирка ни, Смит маха на човека вътре и аз утрям въпроса:
- Какво беше това?
- Ванко!
И двете избухнахме в смях. В смисъл, че Ванко е свестен, нямам нищо против него, просто така прозвуча. Ха-ха! Който и да беше минал и свирнал щях да попитам същия въпрос.
Та, така мина деня ми...Беше си луд! Е, не като този на изпита ми по Семиотика, където бях подгизнала цялата заради скапания дъжд. Бе, много съкс ден. Тоя поне беше забавен!
Утре отивам в София! Надявам се да успея да си взема това, за което бленувам, да се видя с хората, с които искам и да не си искарам много гадно. Не за друго ами когато очакваш нещо повече обикновено не получавш нищо или пък по-зле нещо гадно! Life SUCKS!!! Big Time!
Това беше всичко от мен!
ВНИМАНИЕ! Психочноболни хора от цяла България, които четете това... Продължавайте!!!

П.П. Това много си го харесах, ще взема на всеки пост да си го слагам най-отгоре! Да ви напомня не само каква съм аз, но и какви сте вие, че ме четете!

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik