петък, 16 януари 2009 г.

Само и само да напиша нещо...


Окей, народе, отново съм на линия...тънката линия между лудостта и по-голямата лудост, така че бъдете милостиви не всеки ден срещате хора, които могат да се определят само чрез дефиницията "от луд нагоре"!
Чудех се за какво да пиша...И товага изведнъж ми хрума - не ми трябва причина, дяволите да го вземат, може просто да си пиша - да кажа на хората, които не ме познават какво правя, а на тези които ме познават да потвърдя очакванията им...
Ами какво правя? Я, да видим! Чета! Изненада? Някой...Окей, така си и мислех!
Но това не е всичко...Поръчах си една книга по Амазон, защото я търсих навсякъде, дори в любимия ми форум за книги и не...Няма я! А такива готини неща казват хората за нея, че си викам...баси 8 долара, ще ги преживея някак...И като включим и доставката още 7, та си имаме едно 15 долара и нещо за книга...Но вече така съм се нахъсала да я чета, че единственото, което може да ме откаже е възможността да пукна в скоро време, която поне засега се равнява на - смърт от скука, мързел, отекчение, апатия и досада... По последни данни на неизвестна агенция, намираща се в болния ми мозък - досега никой не е умрял от подобно нещо, значи има надежда за мене...едва забележима, но има...

НО! Това не е всичко с книгите! Поръчах си от bgstore - сайт, който по принцип избягвам да си поръчвам английска литература, защото баси...Аз си купих The Host от Амазон за 34 долара или нещо от сорта, докато тука искаха 89 лева...Но това не е най-забавното! Всеки път щом влизах в сайта показваше нова цена, с по 10 лева отгоре...И ти мигаш, мигаш! Че как иначе! Бе голяма прекарвация...Но сега си поръчах от там преведената версия на Twilight, която е "Здрач"и доколкото видях от няколко отказа превода не струва! Но само ми кажете кой малоумник, с капацитет от 1 мозъчна клетка и половина, измисли тоя превод на заглавието? Да, знам как се превежда думата и че е това е точният и превод... Просто не ми харесва! Другото значение на думата е 100, не 1000 пъти по-добро! Защо не примерно"Полумрак"? Някак по-мистично е! Аз докато четях все така си превеждах заглавието...И каква ироня - прочетох книгата миналата година началото на януари, тя чак сега идва в България. Какво да кажа - развиваме се толкова бързо, че костенурката боб да яде пред нас. Всъщност...всички да ядат боб пред нас...На първо място сме само по тютюнопушене и корупционни сделки...
Само за протокола - колко книги още съм си харесала не е истина! И те все предстоящи да излязат! Мозъка ми ще експлодира... Ама поне сега имам някакъв темп, че то не е живот иначе...Много летаргично става всичко и губиш почва под краката си, а така поне знаеш какво следва и какво трябва да бъде направено днес. Ето например моят, да го наречем "график" :
- Ставам в 10 и ако няма какво да гледам, защото не бива да пускам Чарли (лаптопа) да гледам нещо от него почвам да чета "Американски богове" на Нийл Геймън. Това е втора книга, която чета от него, така че вече почвам да разбирам стила му... И така чета докъм 12... Действието е доста интерестно! Осебено, когато се оказа че г-н Уензди всъщност е бог Один...Аз мигах!
- След това гледам новини. Ама само, когато са интерестни като например това със стачката беше просто брутално...Ама хората са прави трябва да избие на някъде и като гледам направо се разпра от избиване. После гледам малко "Анатомията на Грей", особено ако ме мързи да седна да уча. Няма нищо, че съм гледала епизодите - пак. Като се сетя колко имам да наваксвам с този сериал и главата ми почва да бъка!
- После към 12 и нещо, 13 часа - уча...Ама това да мислиш за няколко неща едновременно не е работа, честно! Ти почваш да учиш и се сещаш за еди-какво-си, което ще стои страхотно в една от 15 истории, които си замислил в главата си. Побъркващо е! Въобще не мога да се съсредоточа към нещо точно определено, защото то води до второ, то до трето и всичко това не знам защо, но никога не избива към лекцийте, които трябва да уча...
- Когато науча сядам на Чарли...И така до към 23 часа, когато всичко живо се отнася да спи и аз няма с кого да чатя, то понеже нали много си чатя. В повечето случаи присъствам на поредния пристъп на лигня от страна на различни хора и е особено приятно, когато не е един, а няколко и ти почваш да се питаш - дали не е страхотна идея да не им отговарям, докато се върнат към обичайното си състояние...В крайна сметка накрая няма какво да правя и почвам да чета от другата книга, която започнах. Проблем! Тя е доста интерестна...и забавна...И отново чета две книги едновременно. What a shock?!
- Когато към 1 и нещо, 2 тръгна да лягам чета отново от "Американски богове"...Хората пишат увлекателно...Особено, когато още ти се губи главното в тая история...
- Заспивам към три...И всичко се повтаря...
Сега! Въпрос - как побирам всичко това? И повече от елементарният отговор...ИДЕЯ СИ НЯМАМ! Помня всичко - лекциите, които съм учила през деня, главите които съм прочела от Геймън и естествено тези от Сюз ( другата книга, чиейто име отказва да спомена по мои лични съображения) Всичко помня! Ама всичко... И не ми е ясно как става...А, да пропуснах да кажа, че едновременно с това помагам на майка ми да чертае едни бройки в работа си. В смъсъл, че тя ги носи вкъщи, аз чертая...Което си е доста трудоемка работа, когато бройките са към 30-тина на патита, а в самата партида са по 10-15 и ти се изгъбрваш да ги чертаеш... Най-ненормалното е, че ако не правя всичко, че се чувствам жива на половина...Някак си, цялото това изцедяване на организма ми ме поддържа жива...И ако това не е оксиморон - изцедяването ти дава живот...Anyway!
Ол, пропуснах последното, което правя...Искам да кажа още едно от последните неща, които правя...Преправям един мой разказ, че трябва да е готов преди 31 януари...Ама баси, колко работа, колко чудо, колко малко време!
Между другото почвам все повече да се изумявам...Вече трима души ми казаха, че съм пишела по-добре от Стефани Майер, което според мен въобще не е така...Те просто харесват моята представа за Едуард Кълън... Но си е шантаво във всеки случай. Всеки си има собствен стил, аз просто използвам моя.
Пъф! Неприятно - трябва да пиша фийчър, есе или нещо от сорта по Публицистика...Желаещи да ме отменят, защото от гледна точка публицистика съм в творческа криза - за всичко друго съм окей, но не и за тоя предмет... И за какво ли мога да пиша - че не сме държава, че не сме народ, че няма изгледи да станем? Че защо? Нали си го знаем! Просто не ми е ясно...Мен ме вълнуват някакви по-възвишени неща от това колко закъсала е България, че няма газ и хората стачкуват. И защо да не стачкуват? То си му беше време! Само това с побоища ми се губи в цялата картинка...и защо примерно полицаите удрят невинни хора, но това е друга тема! В България невъзможното става възможно!
В този ред на мисли...мен определено ме чака "невъзможното" в лицето на преправяне на тази проклета история, която дори не знам дали се получава добре...Трябва да търся някого, на който да я дам да чете, че да си каже мнението...Писането не е това, което беше...подобно совите от Туий Пийкс...така че поне в моят случай се нуждая от някой, който да изрази становище добре ли се получава или само си троша пръстите по клавиатурата...(Чарли не е много ентусиазиран от този факт, между другото!). Та така...следвам своеобразния си "график" примерно, до момента в който не се наложи да се явя на изпита ми - научила лекциийте и с написан фийчър или есе по другия предмет.
А, споменах ли как напоследък всичко ме отекчава и продължавам да не се трогвам особено от случващото се...Вече някак всичко ми се струва нормално...Ненормалната съм аз! Ама, я ме питайте дали ми пука? ХИЧ!!!
До нови срещи
Лина

3 коментара:

Анонимен каза...

Поли аз пак ще кажа, че много ми харесва как пишеш не говоря само за разказите, а изобщо за всичко което пишеш-имаш си някакъв свой стил,който кара читателя да се замисли над това,което чете!Аз знам,че твоята малка главица има голям капацитет и продължавай да четеш,да пишеш,защото по този начин се развиваш,а това е най-хубавото,което един човек може да направи за себе си!

Анонимен каза...

Йеп... Съгласен съм с предишния коментар. Ти си уникат, да знаеш! Само недей да се вглъбяваш прекалено в своя свят, защото прецаканата ще си ти. Има хора извън твоя хоризонт, които те очакват...

Анонимен каза...

Ем т отова си е нашто Поли пълно с изненади...

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik