Та сега, май май, е време да ви кажа Честита Нова Година на едни четириметрови (от четири дни сме в нея все пак) патерици. Да сте ми живи, здрави и още дълго да четете тоя блог.
Та, да видим сега какво стана през изминалата година...
По всеобщо мнение ( в случая около 10 души, които познавам) стана ясно, че тази година (2008) е изтекла много бързо. И вие ли сте на това мнение? Защото да - и аз съм сконна да се съглася с хората по-горе.
Та нека се върна 12 месеца назад и да видя какво ме е впечатлило, какво ми е като трън, в очите и още повече какво ме е вълнувало през изминалата година.
Така, така...Как започна миналата година?
Януари месец
Помня как в началото му завърших четенето на Twilight и бях особено горда от себе си. След това много ясно си спомням как се вманиачих на тема Том Стъридж, главно след една камара клипчета и защото си предтавях именно него като ослепителния Едуард Кълън (но се появи онова проскубано нещо, дето му се пише приятел, а всъщност само го разваля, знаете за кого говоря и така всичко отиде по дяволите. Благодарско, Робсън!) и как след това с Кас гледахме "скайп филм" заедно. Какво значи "скайп филм" ли? Хаха...Тя седи у тях и гледа филма, аз седя у нас и гледам филма...и през цялото това стоим и коментираме в скайп ...Беше особено забавно, още повече, когато филмът беше 1 час и нещо, а ние го гледахме 3. Особено възмутени бяхме от тъпата жаба - Еди някой-си, който накрая дори му завиждахме, че Том шепти в неговото ухо, а не в нашите. И как да пропуснем ласките, които Том дате на това шибано куче...Но и на това съм доволна намерих си нов герой за разказ...След Лутър нищо няма да е същото.
По средата на януари започнах да пиша Al_TeRnA LiFe, главно вдъхновена от Том, Лутър и една случка покрай 7-ми януари, но това е друга тема. И трябва да кажа, че вероятно точно това чудо е може би единственото писано от мен, което си харесвам, макар че сега нещо почнах да го преправям...Стремежът към съвършенство ще ме убие...
Друго, което особено ясно помня е смъртта на Хийт Леджър...Това просто си беше феноменално. Седя си аз в Разград и гледам във форума на хотбойс един от потребителите пуснал тема, че Хийт е починал. Почнах да мигам! Абе, тия бъзикат ли се? Тва не може да е вярно...Баси, той е толкова млад...И накрая се оказа вярно...Направо тая новина супер яко ме беше фрапирала. Но е така като мешаш хапчетата. Вижте ме мене, пия само два вида - асетизал и диаксит...и то в извънредни случаи...
Февруари
Добре, признавам! След изпитите той ми е лека мъгла...Само помня как супер много ми се четеше New Moon, а трябваше да уча...Но не мога да пропусна събитието на месеца, тоест ...гостуването ми при Кас във Враца. Леле, това бяха трите най-чалнати дни през тази година. От 72 часа, ние сме спали само 11 - общо! Ама то си беше лудница, какво ли не правихме...И все по нощите...Прекрасните и съседи се озориха...И точно този месец стана ясно, че пастите на Полс никой не трябва да ги пипа. Как се случи ли? Ами отиваме ние в Кауфлан Враца и аз ест. видях любимите ми пастички, които като ги ядеш ти се топят в устата, направо вълшебство. И си ги гушнах вече доволна...Тогава Кас направи грешката да каже - Дай да ги прибера в кошницата! При което аз си ги стиснах здраво и казах - А, не! При мене ще си седят. И тя - Ама ти човек убиваш за тях, а? Аз - Малко! Та, да - Don't mess with my пасти..."Пасти", защото в първия момент никоя от нас не можа да зачепи как е на англ. пасти, докато всъщност то си го пише на кутията, при това на няколко езика...
Още една причина да се изруся! Хах. Но няма!
Март
Хъм, какво ли пък се случи тогава? Ами само помня, че ми почнаха лекцийте и се видях с колегите ми, които естествено идея си нямаха за какво говоря както винаги! И стигнаха до извода, че по-луд човек от мен няма...както винаги! Какво друго? Ами смомням си откъслечно прекрасната ми бивша вече съквартирантка, която имаше апетити към задника ми...Тя беше ненормална бе...искаше да ме пипа! Луда работа. Та, да момичето притеснява особено много...Добре, че вече не живея с нея!
Април
Мисля, че по това време почнах да пиша в този блог...Очаквам бясни овации, за което! Шегувам се. По това време трябва да съм почнала да чета и Vampire Kisses. О, и няма да забравя как всъщност почна всичко...Намерих си аз четирите книжлета и следващия момент отворям първата и само чета как едно момиче, в случая главната героиня Рейвън я питат каква иска да стане като порасне - балерина - тя клати глава; певица - тя клати глава и само накрая и викат - Е, добре де каква искаш да станеш! И тя - вампир! И от там за три дни ги излапах, те пък нали бяха много големи...Та, май така мина...тоя месец...
Май
"Септимври ще бъде май" Само дето септември си беше септември, а май си беше май! Добре, че съм писала в блога какво е ставало по това време, че иначе не знам дали щях да си спомня със сигурност...
През май месец се случи прекрасната случка, при която ни спряха тока, заради тая пача бившата ми съквартирантка...Щото трийсет пъти и казах "ПЛАТИ ГО!", ама не...Както и да е...Хазайта стоя един ден без ток...Ужас, трилър и други производни! За повече подробности намерете темата в постовете от април...
Друго, което се случи е Томас Декър. Един за вкъщи моля! Ооо, той е много готин, чесно...цепи! Хем е шматка, хем артистичен от където и да го погленеш. Само дето за пеенето му малко има да поспорим - все още ме докарва до истерични изблици на колабация. Но, че е готин - готин е! Споменах ли, че искам един за вкъщи? Окей, тогава защо се бавят с доставката!?
По това време трябва е била и зарибявката по сериала Терминатор:Хрониките на Сара Конър. Да споменавам ли от него колко е готин чичко Рийз...Оооох, Браъйн Остин Грий, къде си бил през целия ми живот? *rolf* А за Съмър Глау, която играе Камерън нямам думи...много ме кефи...Само как вика:
Камерън: Как ми стои този цвят? - показва се на Джон, след като се е намазала с някъв грим, който е намерила в тоалетната
Джон: Какво? - напълно шокиран, че му задава такива въпроси, та нали е терминатор, не би трябвало да пита такива неща.
Камерън: Аз съм кучка! - тя казва това, защото в тоалетната едно момиче я нарече по този начин, след като попита дали е дебела и Кам отговори - Да!. Ем, така де, тя не може да лъже.
Джон: Какво? - още повече се озорва.
Камерън: Имам нова приятелка! - става дума за едно момиче, което плачеше в тоалетната, а по-късно същия ден се самоуби.
Джон: И тя ли ти каза, че си кучка?
Камерън: Не, тя плачеше в тоалетната.
Джон (напълно объркан): КАКВО?
Забавна сцена беше, щом още я помня. Та, така този месец почна Томас Декър манията! А и да държа да кажа, че съм супер недоволна, по отношение на това, че той си пострига косата. Шматката му с шматка заподозря какво му мисля...Ох, как щях да я чорля, само аз си знам...
Юни
Този месец прочетох тая елементарна книга"Послепис: Обичам те!". Окей де, не е точно елементарна, но не бих я чела отново, ако ще да ми забия топлийки в задника и да ми пратят Робърт Патинсон да ми играе стриптис...няма начин просто!
Филмът беше много тъп! Всичко беше объркано и въобще не ми хареса...Е, да мисля положително поне видях дупенцето на Джефри Дийн Морган....ааах, папа Уинчестър!
Но, нека обясня как успях да я прочета тая книга...Ми като пътуваш - 4ри часа откачаш няма какво да правиш...и четеш! Обаче съм съгласна с това, което пише на книгата - "Много смях, макар и през сълзи!" Чисто и просо докато четях във влака първо ме избива на рев, после ме избива на смях...Бе, беги майни.
И отново не бих я чела втори път...Роб, не се бутай да играеш стриптис, знам че ти се ще...
За повече подробности относно впечатленията ми по филма и книгата, търсете темата от този месец някъде във форума.
Ол, тук щях да пропусна...Бях водеща на конкурса "Мис и Мистър Шуменски Университет". Беше жестоко...ако не бърках всеки път името на населеното място на пичът, който спечели...Той си ми беше фаворит...Какъв е извода - моите хора винаги печелят!
Юли
О, да...тоя месец си го спомням много добре...Ходихме на семинар с палатки... Беше убийствено яко...Осебено, когато научих всички да играят на П**ка, което е своего рода 101. Бях изумена, че не знаят как се играе. Ама на втория ден всичко живо мята картите и след малко гледаш някой се провиква, че е...хаха, сещайте се. Е, поне видях Дряновския манастир...И целия юли бях в Шумен...
О, ама момент как да забравя промолтърската работа. Значи Мимето (една ЗЛАТНА колежка) ни уреди работа като промолтърки - петък и събота в големите магазини - СВА главно, където предтавяхме маргарина БЕСЕЛ. Ненормално беше как след 7 часа стоене прав, аз все още имах сили да подкачам и да рънкам хората да си купят маргарин...
Сега и двете ни се ще да се метнем на някоя нова промоция, ама няма. Поне вече сме се отиграли...
Няма да забавя как стоя и обяснява на един клиент 5 минути предимствата на маргарина и накрая той вика - Добре, ама ще си взема Калиакра! Сладур, от всякъде! Най-забавни бяха тия дето хич не те отразяваха...
А, да по това време ходихме и на ЧРД на Борко във Варна...И там беше супер. Някой хора ме нарекоха "Кучка!", почти с право, но както и да е. Каза го така сякаш е нещо лошо!
По това време май започнах да гледам Doctor Who - много як сериал... Алонси, Алонсо! И култовата реплика:
Доктора: Хей, получи ли съобщението?
Един от пасажерите: Ъъъ, какво съобщение?
Доктора: МЛЪКНИ!
Август
О, август прочетох The Host и много се забавлявах. Всеки път щом срещнех името Иън О`Шиа падах от стола...Ах, дай Боже, такъв мъж всекиму.
После дойде морето...С Кастауейчето го почетохме успешно. Макар накрая да се посдърпахме малко...ама то беше по мои възвишени съображения, които никое човешко същество не може нито да покрие, нито да разбере. Ол, да и колко филми гледах на морето...Мисля, че временно се бях пренесла в Китенското кино!
Доколкото виждам от старите постве по това време съм прочела и Eclipse и много добре си спомням, че бях супер афектирана и все още съм от простите лапета от ляво и дясно, които бяха и все още са решили, че тази серия е поредицата на живота им. И естествено всички са вкюбени в изкопамото Роб. На такива хора викам, че нямат грам себеуважение. Колко по-хубави мъже има, точно тоя проскубания...Оф, сори Роб, ти взе че се пострига. Признай си! За да ни разочароваж отново с Кас беше нали? Не може косата ти да е по-яка от тебе и я отряза, от ревност...В момента търсим донор. Ако имате 100 годишна метла, мухлясана, вмерисана и с малко ръждив цвят моля дайте ни я! Роб се нуждае от нея!
И този месец се зарибих и по сериала Торчууд и то не за друго, а защото Тото, който зарибих го Доктора ми каза, че това било спин-оф на Док и естествено...Капинан Джак Хартнес, няа начин да не се гледа...Само не разбрах защо го направиха бисексуален...А, да...За да иска всеки да го целуне. Това пък ми напомня за първата среща на Джак с Дона Нобъл...
Появява се Джак на ектрана и Дона, която си търси мъжко го вижда и вика на Док: - Кой е този? - О, това е капитан Джак. (и след малко се усеща) Недей! Или пък случая с майката на Роуз... - Джаки, какво правиш тук? О, не... И след това, тя ще каже аз какво да правя? И Док вика - Джаки, о не..Ти...не пипай нищо, стой си там. И ъф корси - мики Де идиът!
По това време, принципно цялото лято страдах от страхотно безсъние...Кой каза, че инсомнията не е секси?
Септември
Оф, тогава беше лудото чакане за новата квартира. Отново, не запознатите да намерят темата в постовете от септември, щото то беше баси мъката просто....И тъпата ми бивша хазайка - идеше ми да я одера с нещо...Гъъър! Да, не говорим за цялото това чакане...беше побъркващо, мамка му!
Но сега си ни е супер в новата квартирка, само ние си знаем кви ги вършим...Както Катя (една от съквартирантките) каза: Откакто се преместихме съседите си имат денонощношоу!
Октомври
Как да не спомена моя рожден ден...Беше доста по-добре от последните. Отново, много благодаря, за номера с радио Фреш! По това време реших да си поръчам по Амазон "Госпоприемника" и ето защо те точно с това се избъзикаха...Странно защо, но този месец ми се губи....хаха...
Ам, да...сетих се...По това време получих ЛС от едно момиче в Туайлайт форума, което ме молеше да продължа разказа си Дарк Сънсет...Благодарение на нея сега разказа е 165 страници, 18 глави и продължава да се развива. Благодарско, Нас!
Ноември
Предполагам това беше месецът, през който прочетох "Пиейки среднощно вино" и естествено да благодарим на Саймън Грийн, че е създал образи като Тоби Декстър и Лео Морн. Аз съм особено благодарна за втория, той е просто уникален...Няма друг като него, поне аз не съм срещала...
По това време към края на месеца ми пристигна и книжлето "Гостоприемникът" чак от Америка и няма да казвам колко съм се кефила, радвала и квото се сетите.
Декември
Хъм...Празничната програма на Дарик Радио-Шумен. Д-А...Това няма да се забрави, беше супер вълнуващо...След това гледах Across the Universe...Страшен филм! Да живеят Битълс и Джим, чиято фамилия забравих...
Ол, да...тук трябва да включа и историята за Каси и случилото се в Колумбайн, просто е супер фрапиращо...И това ми напомня, че трябва да пиша фийчър по този повод...Мисля, че тук не подходящия момент да се каже Just Kill me...Определено, не е!
И естествено Коледа, Нова година. Втората я изкарах в Разград и беше супер яко...На всичките снимки се хиля като варена глава и изглеждам като пудел...
Хе, хей...И годината изтече...Бързо! Прекалено бързо! Каква ще бъде тази? Ем, ще почакаме и ще видим!
Друго, което особено ясно помня е смъртта на Хийт Леджър...Това просто си беше феноменално. Седя си аз в Разград и гледам във форума на хотбойс един от потребителите пуснал тема, че Хийт е починал. Почнах да мигам! Абе, тия бъзикат ли се? Тва не може да е вярно...Баси, той е толкова млад...И накрая се оказа вярно...Направо тая новина супер яко ме беше фрапирала. Но е така като мешаш хапчетата. Вижте ме мене, пия само два вида - асетизал и диаксит...и то в извънредни случаи...
Февруари
Добре, признавам! След изпитите той ми е лека мъгла...Само помня как супер много ми се четеше New Moon, а трябваше да уча...Но не мога да пропусна събитието на месеца, тоест ...гостуването ми при Кас във Враца. Леле, това бяха трите най-чалнати дни през тази година. От 72 часа, ние сме спали само 11 - общо! Ама то си беше лудница, какво ли не правихме...И все по нощите...Прекрасните и съседи се озориха...И точно този месец стана ясно, че пастите на Полс никой не трябва да ги пипа. Как се случи ли? Ами отиваме ние в Кауфлан Враца и аз ест. видях любимите ми пастички, които като ги ядеш ти се топят в устата, направо вълшебство. И си ги гушнах вече доволна...Тогава Кас направи грешката да каже - Дай да ги прибера в кошницата! При което аз си ги стиснах здраво и казах - А, не! При мене ще си седят. И тя - Ама ти човек убиваш за тях, а? Аз - Малко! Та, да - Don't mess with my пасти..."Пасти", защото в първия момент никоя от нас не можа да зачепи как е на англ. пасти, докато всъщност то си го пише на кутията, при това на няколко езика...
Още една причина да се изруся! Хах. Но няма!
Март
Хъм, какво ли пък се случи тогава? Ами само помня, че ми почнаха лекцийте и се видях с колегите ми, които естествено идея си нямаха за какво говоря както винаги! И стигнаха до извода, че по-луд човек от мен няма...както винаги! Какво друго? Ами смомням си откъслечно прекрасната ми бивша вече съквартирантка, която имаше апетити към задника ми...Тя беше ненормална бе...искаше да ме пипа! Луда работа. Та, да момичето притеснява особено много...Добре, че вече не живея с нея!
Април
Мисля, че по това време почнах да пиша в този блог...Очаквам бясни овации, за което! Шегувам се. По това време трябва да съм почнала да чета и Vampire Kisses. О, и няма да забравя как всъщност почна всичко...Намерих си аз четирите книжлета и следващия момент отворям първата и само чета как едно момиче, в случая главната героиня Рейвън я питат каква иска да стане като порасне - балерина - тя клати глава; певица - тя клати глава и само накрая и викат - Е, добре де каква искаш да станеш! И тя - вампир! И от там за три дни ги излапах, те пък нали бяха много големи...Та, май така мина...тоя месец...
Май
"Септимври ще бъде май" Само дето септември си беше септември, а май си беше май! Добре, че съм писала в блога какво е ставало по това време, че иначе не знам дали щях да си спомня със сигурност...
През май месец се случи прекрасната случка, при която ни спряха тока, заради тая пача бившата ми съквартирантка...Щото трийсет пъти и казах "ПЛАТИ ГО!", ама не...Както и да е...Хазайта стоя един ден без ток...Ужас, трилър и други производни! За повече подробности намерете темата в постовете от април...
Друго, което се случи е Томас Декър. Един за вкъщи моля! Ооо, той е много готин, чесно...цепи! Хем е шматка, хем артистичен от където и да го погленеш. Само дето за пеенето му малко има да поспорим - все още ме докарва до истерични изблици на колабация. Но, че е готин - готин е! Споменах ли, че искам един за вкъщи? Окей, тогава защо се бавят с доставката!?
По това време трябва е била и зарибявката по сериала Терминатор:Хрониките на Сара Конър. Да споменавам ли от него колко е готин чичко Рийз...Оооох, Браъйн Остин Грий, къде си бил през целия ми живот? *rolf* А за Съмър Глау, която играе Камерън нямам думи...много ме кефи...Само как вика:
Камерън: Как ми стои този цвят? - показва се на Джон, след като се е намазала с някъв грим, който е намерила в тоалетната
Джон: Какво? - напълно шокиран, че му задава такива въпроси, та нали е терминатор, не би трябвало да пита такива неща.
Камерън: Аз съм кучка! - тя казва това, защото в тоалетната едно момиче я нарече по този начин, след като попита дали е дебела и Кам отговори - Да!. Ем, така де, тя не може да лъже.
Джон: Какво? - още повече се озорва.
Камерън: Имам нова приятелка! - става дума за едно момиче, което плачеше в тоалетната, а по-късно същия ден се самоуби.
Джон: И тя ли ти каза, че си кучка?
Камерън: Не, тя плачеше в тоалетната.
Джон (напълно объркан): КАКВО?
Забавна сцена беше, щом още я помня. Та, така този месец почна Томас Декър манията! А и да държа да кажа, че съм супер недоволна, по отношение на това, че той си пострига косата. Шматката му с шматка заподозря какво му мисля...Ох, как щях да я чорля, само аз си знам...
Юни
Този месец прочетох тая елементарна книга"Послепис: Обичам те!". Окей де, не е точно елементарна, но не бих я чела отново, ако ще да ми забия топлийки в задника и да ми пратят Робърт Патинсон да ми играе стриптис...няма начин просто!
Филмът беше много тъп! Всичко беше объркано и въобще не ми хареса...Е, да мисля положително поне видях дупенцето на Джефри Дийн Морган....ааах, папа Уинчестър!
Но, нека обясня как успях да я прочета тая книга...Ми като пътуваш - 4ри часа откачаш няма какво да правиш...и четеш! Обаче съм съгласна с това, което пише на книгата - "Много смях, макар и през сълзи!" Чисто и просо докато четях във влака първо ме избива на рев, после ме избива на смях...Бе, беги майни.
И отново не бих я чела втори път...Роб, не се бутай да играеш стриптис, знам че ти се ще...
За повече подробности относно впечатленията ми по филма и книгата, търсете темата от този месец някъде във форума.
Ол, тук щях да пропусна...Бях водеща на конкурса "Мис и Мистър Шуменски Университет". Беше жестоко...ако не бърках всеки път името на населеното място на пичът, който спечели...Той си ми беше фаворит...Какъв е извода - моите хора винаги печелят!
Юли
О, да...тоя месец си го спомням много добре...Ходихме на семинар с палатки... Беше убийствено яко...Осебено, когато научих всички да играят на П**ка, което е своего рода 101. Бях изумена, че не знаят как се играе. Ама на втория ден всичко живо мята картите и след малко гледаш някой се провиква, че е...хаха, сещайте се. Е, поне видях Дряновския манастир...И целия юли бях в Шумен...
О, ама момент как да забравя промолтърската работа. Значи Мимето (една ЗЛАТНА колежка) ни уреди работа като промолтърки - петък и събота в големите магазини - СВА главно, където предтавяхме маргарина БЕСЕЛ. Ненормално беше как след 7 часа стоене прав, аз все още имах сили да подкачам и да рънкам хората да си купят маргарин...
Сега и двете ни се ще да се метнем на някоя нова промоция, ама няма. Поне вече сме се отиграли...
Няма да забавя как стоя и обяснява на един клиент 5 минути предимствата на маргарина и накрая той вика - Добре, ама ще си взема Калиакра! Сладур, от всякъде! Най-забавни бяха тия дето хич не те отразяваха...
А, да по това време ходихме и на ЧРД на Борко във Варна...И там беше супер. Някой хора ме нарекоха "Кучка!", почти с право, но както и да е. Каза го така сякаш е нещо лошо!
По това време май започнах да гледам Doctor Who - много як сериал... Алонси, Алонсо! И култовата реплика:
Доктора: Хей, получи ли съобщението?
Един от пасажерите: Ъъъ, какво съобщение?
Доктора: МЛЪКНИ!
Август
О, август прочетох The Host и много се забавлявах. Всеки път щом срещнех името Иън О`Шиа падах от стола...Ах, дай Боже, такъв мъж всекиму.
После дойде морето...С Кастауейчето го почетохме успешно. Макар накрая да се посдърпахме малко...ама то беше по мои възвишени съображения, които никое човешко същество не може нито да покрие, нито да разбере. Ол, да и колко филми гледах на морето...Мисля, че временно се бях пренесла в Китенското кино!
Доколкото виждам от старите постве по това време съм прочела и Eclipse и много добре си спомням, че бях супер афектирана и все още съм от простите лапета от ляво и дясно, които бяха и все още са решили, че тази серия е поредицата на живота им. И естествено всички са вкюбени в изкопамото Роб. На такива хора викам, че нямат грам себеуважение. Колко по-хубави мъже има, точно тоя проскубания...Оф, сори Роб, ти взе че се пострига. Признай си! За да ни разочароваж отново с Кас беше нали? Не може косата ти да е по-яка от тебе и я отряза, от ревност...В момента търсим донор. Ако имате 100 годишна метла, мухлясана, вмерисана и с малко ръждив цвят моля дайте ни я! Роб се нуждае от нея!
И този месец се зарибих и по сериала Торчууд и то не за друго, а защото Тото, който зарибих го Доктора ми каза, че това било спин-оф на Док и естествено...Капинан Джак Хартнес, няа начин да не се гледа...Само не разбрах защо го направиха бисексуален...А, да...За да иска всеки да го целуне. Това пък ми напомня за първата среща на Джак с Дона Нобъл...
Появява се Джак на ектрана и Дона, която си търси мъжко го вижда и вика на Док: - Кой е този? - О, това е капитан Джак. (и след малко се усеща) Недей! Или пък случая с майката на Роуз... - Джаки, какво правиш тук? О, не... И след това, тя ще каже аз какво да правя? И Док вика - Джаки, о не..Ти...не пипай нищо, стой си там. И ъф корси - мики Де идиът!
По това време, принципно цялото лято страдах от страхотно безсъние...Кой каза, че инсомнията не е секси?
Септември
Оф, тогава беше лудото чакане за новата квартира. Отново, не запознатите да намерят темата в постовете от септември, щото то беше баси мъката просто....И тъпата ми бивша хазайка - идеше ми да я одера с нещо...Гъъър! Да, не говорим за цялото това чакане...беше побъркващо, мамка му!
Но сега си ни е супер в новата квартирка, само ние си знаем кви ги вършим...Както Катя (една от съквартирантките) каза: Откакто се преместихме съседите си имат денонощношоу!
Октомври
Как да не спомена моя рожден ден...Беше доста по-добре от последните. Отново, много благодаря, за номера с радио Фреш! По това време реших да си поръчам по Амазон "Госпоприемника" и ето защо те точно с това се избъзикаха...Странно защо, но този месец ми се губи....хаха...
Ам, да...сетих се...По това време получих ЛС от едно момиче в Туайлайт форума, което ме молеше да продължа разказа си Дарк Сънсет...Благодарение на нея сега разказа е 165 страници, 18 глави и продължава да се развива. Благодарско, Нас!
Ноември
Предполагам това беше месецът, през който прочетох "Пиейки среднощно вино" и естествено да благодарим на Саймън Грийн, че е създал образи като Тоби Декстър и Лео Морн. Аз съм особено благодарна за втория, той е просто уникален...Няма друг като него, поне аз не съм срещала...
По това време към края на месеца ми пристигна и книжлето "Гостоприемникът" чак от Америка и няма да казвам колко съм се кефила, радвала и квото се сетите.
Декември
Хъм...Празничната програма на Дарик Радио-Шумен. Д-А...Това няма да се забрави, беше супер вълнуващо...След това гледах Across the Universe...Страшен филм! Да живеят Битълс и Джим, чиято фамилия забравих...
Ол, да...тук трябва да включа и историята за Каси и случилото се в Колумбайн, просто е супер фрапиращо...И това ми напомня, че трябва да пиша фийчър по този повод...Мисля, че тук не подходящия момент да се каже Just Kill me...Определено, не е!
И естествено Коледа, Нова година. Втората я изкарах в Разград и беше супер яко...На всичките снимки се хиля като варена глава и изглеждам като пудел...
Хе, хей...И годината изтече...Бързо! Прекалено бързо! Каква ще бъде тази? Ем, ще почакаме и ще видим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар