понеделник, 17 ноември 2008 г.

The Host, The Host, The Host!



Познайте какво дойде, аре де, познайте? Постите! Да, ама става дума за друго голяма нещо, минаващо определено повече от 40 дни преди Коледа...Книгата, която си поръчах от Амазон и с която тия от Радио Фреш много брутално се изгавриха, не ги е срам. :) Обаче какъв беше самия бъзък в случая...Още в четвъртък през нощта срещу петък, нали, сънувам аз един сън...че ми идва книгата и отварям аз пакета, а вътре не е тя...Някаква друга със същто име и си викам баси прекарвацията, защо все аз...Е, просто не е истина. Явно, е съдба, защото същия ден си получих оригиналната книга, такава каквато трябва да е...


Ооо, идея си нямате колко съм щастлива в момента...Е, точно сега не...Но в Петък, когато видях, че са ми оставили бележка да се явя в пощата в Шумен направо откачих. Викам си дали не е за моята книжка, дали не е пристигнала. Ама то пък на разписката пише само едно "Полина" се чудиш за теб ли става дума или има и друга куха лейка, със същото име в тоя блог. Ем, за мен било.
Като отидох в пощата, викам на жената:
"Абе не знам сега това за мен ли е, защото пише само едно "Полина" и няма фамилия" и тя:
- Ми и аз не знам, то на самия пакет пише само Полина. - казва тя и ми подава пакета.
Само като видях, че отгоре е логото на амазон.ком и откачих, викам:
- За мене е, за мене е. Книгата ми! Най-сетне.
На излизане от пощата бях толкова усмихната, че човек дори с тухла не би могъл да ми развали веселбата.
Още в движение много ясно, че отворих пакета, да се уверя, че именно моята книга е вътре...Все пак след оня сън, няма начин да не проверя...Да, беше тя...И баси даже надписа е някъв набъбнал, уребрен и сивото около окото на корицата блести...Да не казвам, че листите са супер дебели и сигурно ще ме надживея, а корицата...нол комент! Естествено, че веднага забучих нос в нея, за да я помириша...Аз с моите фетиши нямам край!
През целия път към университета вървя, хиля се като варена глава и си пия една песничка, която слушах на Челси - демек МП3-ката ми.
Отивам аз, вече в унито и гледам брадчедката на една пейка кибичи...Вървя към нея, ама пак се хиля вече истерично и и показвам кашона, в който е книгата...Тя направо подскочи от кеф. И в този ред на мисли - майка ми уби всичко детско в мен. Звъння и аз и и викам: - Мамо, мамо, дойде ми книгата от Америка и тя... - И аз какво да направя.
- Зарадвай се за мен!
Така че ако се чудите защо пиша това, горното изречение обяснява всичко...
Та така пак отворих пакета, тоя път на Стела да покажа книгата...Ама докато я прибирах много ясно я закачих и леко я намачках...Нали трябва да си оставя и аз пръстите върху нея.
Та така целият ми ден мина с шантава усмивка, бях толкова щастлива и доволна...През пет минути гледах към книгата, разгръщах я, четях си...По едно време в скайп ми се включва Кас и ще каже, тъй като бях написала в представянето, че си имам книжлето и тя вика: - Ах, ти! И сигурно сега я душкаш! - И аз със срам признавам, че точно това правех в момента, в който тя го написа...Ем, обичам миризмата на нова книга, сори, ама е така!
Но това не е нищо...Прибира ме се вкъщи...Аз пускам на Стела да гледа "Дяволът носи Прада", щото не го е гледала (ха, аз даже книгата прочетох) и през пет минути...отваряй-затваряй книгат, гушкай я...отваряй-затваряй книгата, разлиствай я на ново, душкай я...гушкай я...Най-накрая Стела ще каже:
- Ти, обичаш книгата повече от мен!
И аз:
- Не е вярно! - и гледам към книгата.
- Видях те!
- Нищо не съм направила.
- Гледаш я!
- ....Малко?!
- И я обичаш повече от мен....
- Малко...
- Какво?
- А?
Накрая понеже беше голям студ, ще спим в хола двете. И лягаме и аз пак гледам към книгата и тя - Престани бе!
Така на сутринта се будим и Стела ще каже - Спах много добре!, а аз - Аз се събудих и първото нещо, което видях беше книгата! И тя отново - Обичаш я повече от мен! И аз, за да я успокоя ще и отвърна: - Е, да ама виж с кого спах снощи, с тебе - не с нея! И тя почна да се хили като наръфана краставица, а аз добавих след секунда - Не, за друго ми, за книгата нямаше място и щях да я съсипя....
Ха! Нормално за мен! Както Стела казва : "МАНИАК!" - а аз трябва да допълня - 100% - тов.
Не, върхът беше тази сутрин, когато Катя се прибра от Разград и първото нещо, което направих след като станах беше да взема книгата, да я гушна и да я занеса на Катя да и се похваля...
Иначе нямам никакъв проблем...Книгата е на лице, лудостта ми също...с тази разлика, че лудостта не мирише толкова яко като книгата, но това е друга тема...Сега съм толкова навита да си прочам нова книга от амазон, че просто не е истина! Но, няма! Надявам се!? Без това Нас ще ми донесе от Канада Брекинг Даун - поне при тая книга няма да се кьоравя на компа...Има ли смисъл да споменавам, че и нея ще има да душкам? Така си и мислех!

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik