вторник, 28 октомври 2008 г.

27.10.2008г.



Какво казах в последния си пост на 14 октомври? Че не харесвам рождения си ден и смятам, че е добра идея някой да го заклейми и самата дата да изпадне от календара! Е, да ма да си призная тая година в сравнения с всяка предишна беше много по-добре...Да не говорим как ми започна деня...хах. Това няма да го забравя цял живот. Но нека започна от самото начало ( между другото, ако имате слаби нерви, именно сега е момента да спрете да четете).


Всичко започна още в неделя вечерта, когато аз и Стела (ако още не сте научили коя е, защо въобще четете това?) бяхме канени на имен ден на една позната. Както и да е, точно престоя у познатата не е толкова важен за настоящата история, затова го прескачам и преминавам на момента, в който се прибрахме пак вкъщи (разбирайте квартирата)...Беше още рано, едва 23:30 и понеже на никоя от нас не ни се спеше ( на Стела не и се спеше, защото не ме послуша и като малките деца яде сладко и сега беше по-енергична от когато и да било) почнахме да се моткаме насам натам. Аз обаче нали много бях горда, че в събота сутринта ми донесоха книгата, която си поръчах от Инфодар, макар да ме събути тъпия куриер, но това е друга тема. Та много бях ентусиазирана и викам чеки да и хвърля едно око...ама нали съм маниак да мириша книгите...та тая беше седяла в плика на куриерската служба и смърдеше....на труп...Кофти! Ама аз не спрях да я душкам, което е още по-кофти! Та почнах аз да я чета и с това поставих нов рекорд по едновременно четени книги, станаха - 5 или 6. И лошото е, че като чели се навих да си купя и другите от тая серия, когато ги издадат и тях с дебела корица...Забавата пълна. Ама тая ми стана толкова интересна, че омлатих първите 50-тина страници и само за протокола сега нямам търпение да се прибера и да чета още, което е много, много лошо: не само за главния ми мозък, който повече информация не съм убедена, че може да събере, но и за мен самата понеже след всеки пик на четене следва пълна дезориентация и както понякога установява Стела миризма на изгоряло...един вид бушоните ми гръмват. Последния път стана така с "Интригантката 4", която си купих в петък и прочетох в събота. Но да не се отплесвам...
Та като стана 12 - да казвам ли какво всъщност се случи...Почнаха да ми пращат СМС (ако ти не си бил един от тези хора - самобичувай се! Ще ти хареса, обещавам ти!). С тоя СМС съм особено горда като го прочетох и автоматично се усмихнах - "Happy B-Day Pols!!!Na nai-gotinata mi kolejka, koqto obi4am. Jelaq ti nqkoi den da se zapoznae6 li4no s Thommy ;) A wish 4 my lil white sis from her nigga bro" ... Да е жив и здрав Радо! В тая връзка той бе виновника де се събудя странно същата сутрин. Ето и историята, която никога няма за забравя...
Звънни ми в 9 без нещо някакъв номер - непознат. И понеже, когато беше за книгата от Инфодар пак така непознат номер звъння и няма как - вдигах. И чувам: "Ало, ние сме от българското представителство на Амазон! Вие сте направили поръчка, така ли е?" (Тука не съм сигурна, но май се обърнаха по име към мен)
И аз понеже действително съм правила поръчка на книга - The Host - толкова я харесвам, че си я поръчах (Ти, който четеш това и случайно си чел и книгата - моля те не я опорочавай! Стига ми тоя фарш с Twilight). И тия от Амазон даже ми пратиха съобщение, че поръчката ми е задействана и книгата ще пристигне на 2 декември, даже вече взеха пари от сметката ми. И аз като чух това рано сутринта много ясно наострих уши и викам:
- Да, аз. Поръчвала съм!
И тука някъде се включи втори глас, който почна да ме съмнява. Викам си откъде на къде ще има две в тоя офис и те ще ми говорят пък едновременно.
- Ми значи има проблем с доставката. Стана така, че ние не сме получили първоначалната вноска. - при което аз съвсем се озорох...като знам, че са теглени пари от картата ми.
И викам.
- Но аз видях, че са теглени пари от картата ми...Проверих...И вече са взети.
- Е, да ама не са стигнали до нас! И тука отново се включи втория женки глас...Ама през цялото време на мен и двата са ми много познати:
- Което е много лошо...за вас! - аз се ококорчих.
- Ами да.
- Но има и друг проблем. - Тука вече си виках "Страхотно!" - Оказва се, че са останали само два екземпляра отпечатани. И един вид сега ще се провежда търг за тях. - аз продължавам да мигам...Викам си - стига бе, това е световно известна книга как така няма екземпляри.
- Това ще рече, че ще трябва да наддавате с още хора за нея и който даде по-висока цена, той ще ги вземе... - включи се втория глас.
- Аха.
- Но понеже ние нямаме и първа вноска от вас това ще стане трудно..
- Държите ли на книгата? - пак се обажда втория глас.
- Ами...- тук почнах да се замислям държа ли действително на книгата.
- Защото ние звънях ме и на другите клиенти и те казаха, че не им е толкова важна.
- Ами да...важна е за мен!
- Хубаво! Значи ще се включите. Колко сте склонна да дадете...Първоначалната цена е 50 лева! - Аз пак мигам...Викам си - добре де, значи от Амазон ми пратиха писмо че са задействали нещата и ми липсват вече пари от сметката, които са около 40 лева...един вид дори с първоначална цена това не би могло да е 50. Хванах се аз пак за гласовете. Нали все слушам "Радио Фреш", та бях наясно с водещите. И все ми биеха на техните гласове, ма си викам да бе да, кой ще се изгъбарка с мен така брутално, щото няма да ви казвам как ми се разтуптя сърцето и изстръпнах в първия момент . И след малко им викам:
- Бе, не знам защо, ама гласовете ви са ми много познати...
- Ами да, ако и друг път сте поръчвали...
- Не съм.
- Ами случва се...
- Та ще наддавате ли? - пак се включи втория глас.
В тоя момент аз правя знак на Стела, че по телефона са май тия от Радио фреш...Ама само си отварям устата те да не чуят и викам "Тия са от Радио Фреш!" и тя "А?"....което ми напомня да и купя слухов апарат за Коледа! И понеже не ги слушах, мъчейки се да и кажа, че са те само чувам откъслечно - "Тя явно бавно сгрява!" и се изнервих...Викам:
- Моля? Какво за бавно сгряване? Аз ли сгрявам бавно?
- Не, не...Ние говорим за глобалното затопляне... - и тука съвсем се усъмних, че са от Амазон.
- И какво общо има глобалното затопляне с моята книга?
- Не, не ние си говорим за друго...
- Та ще наддавате ли?
И сега си викам - това е стрейляй...може да не са те, ама не пречи да предположа. Тъй като миналата година по това време бях казала, че защо мене някой не ми спретне подобен номер, ама при положение, че слушам радио Фреш от кажи-речи 5-6 години, нямаше просто начин да не им позная гласовете.
- Ами вижте сега...Всичко това ми звучи супер нелогично...Първо - от Амазон ми пратиха писмо, че поръчката ми е задействана и ще си получа книгата на 2 декември. И друго...Гласовете ви са ми много познати...Напомнят ми тези на две водещи от Радио фреш.
И те:
- На кои?
- Ами забравих им имената...
- Да не са Ели и Марта...
- Да!
- Не сме ние...
Почнах да се изнервям...
- Ама просто си мисля, че се гъбаркате с мен....
- Гъбаркам...Това някаква нова дума ли е?
- Гъбаркам...Бъзикам! Не за друго ми днес имам рожден ден и сигурно са измислили нещо...
- Ами тогава Честит рожден ден от Радио Фреш...Поздравяват те Радо, Дори, Драга, Мария, Сашо и Стела... (при което впих поглед в братчедка ми, която се хилеше вече истерично. Даже ми каза, че в самото начало като съм вдигнала тя е забила глава във възглавницата, за да не се хили, защото щяла да развали всичко)
- Благодаря, Благодаря!
- Е, хайде де, зарадвай се малко...Какво е това благодаря...
- Много, много благодаря!!! Те знаеха, че искам някой път да ми спретнат такъв номер...
След това цял ден съм се хилила...само като се сетя...То просто беше уникално...Само Радо го е измислил, другите просто са се включили...
Вечерта бяхме на Дискотека (снимката горе е оттам)...Седяхме до към 3 и нещо. На връщане побъркахме таксиджията...Държахме, че не сме пияни и наистина не бяхме, пък всичко друго говореше за обратното...Защото от танци съвсем се бяхме дезориентирали и бяхме изморени и говорехме несвързано...Накрая аз изтърсих, че съм съвсем глуха (заради музиката в дискотеката) и оня ме изгледа ужасено. Не стига че аз говорех едва и за пръв път Стела нищо не чуваше...Бе пълни скици. На самия финал Катя ще каже - "Хайде да не спим бе! Аз без това съм от 7, ако заспя няма ставане."
И ние двете..."А, не, няма начин...на нас ни се спи... "Помня, че се хилехме на най-различни неща, ама какви точно сега ми се губи... Та към 4 без нещо да съм заспала...
В заключение: събудих се от алармата си, което води само по себе си извода, че съм спала като къпана...и да, от много години насам си изкарах един готин рожден ден!!! Благодаря на всички, които спомогна за направата му на такъв! Страшни сте!!!
П.П. Ще се реванширам на вашите! :)

1 коментар:

RinNa_f каза...

Ех, че готина история. Като я прочетох ми се прииска и аз да имам такива приятели, които да ми спретнат толкова неочаквана изненада :) Явно те познават добре, щом знаят какво наистина ще си те зарадва, Полс. А пък аз съм сигурна, че от сега нататък всеки следващ твой b-day ще е още по-интересен и незабравим, така че датата няма да изчезва от календара! :pP {{}}

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik