вторник, 5 август 2008 г.

Two hours after midnight - part 3

Има ли смисъл да казвам за какво се отнася темата...Липсата на сън! Бинго - печелите главоболието, което имам в момента!
Но спокойно тоя път проблема не беше в компютъра ми, тъй като той беше изключен още в 2 без нещо...Проблемът, мои хора, беше в това, че бях спала до 12 и нещо, изпила 2 чаши кафе...чета едновременно три книги и пренасям форум...а да и през цялото това време не преставам да мисля за разказите, които имам да довършвам. Е, тва живот ли е? Първата ми мисъл, когато днес се събудих беше - "Ти си болна! Алцхаймер - това те чака след 30 години." Ама не ме разбирайте погрешно - ако съвсем не правя нищо ще взема да се побъркам...повече - Възможно ли е въобще? Е, да не опитвам викам.

Но нека разкажа какво стана след 2 часа. Пуснах тв-то...Of course - нищо интересно. Изключих го. Реших - ще чета. И това и направих до 3 без нещо. После, още не ми се спеше...Реших - ще си драскам...И това и направих до към 3 и нещо. След, което следва най-голямата ми грешка...Реших - ще пиша! И го направих! Взех една тетрадка и почнах да мисля стихотворение (без тва отдавна не бях писала никакво)...Ама проблемът, когато си като мен (един от хилядите такива) е, че като започнеш нещо обичаш да го свършиш до край, особено ако това нещо не е нищо особено и края му се вижда зад ъгъла. И да..Аз до 4 часа пиша стихотворение...Ама го написах де...По-долу ще го посна...НО!!!Ако си мислите, че това беше всичко от моите преживявания - грешите. С мен винаги е забавно (както искайте го разбирайте)...Та и в тоя случай. Легнах иначе. Пуснах пак - телевизора. Да казвам ли, че нямаше ама нищо с нищо за гледане...Да не говорим, че като чуя мелодията от Фокс крайм след като е приключила програмата им се побърквам - действа ми като психо импулс, демек ще ми се да пречукам някой, примерно тоя който я е създал. Бе както и да е...изгасих го отново...Почна лудото въртене...До 5 и нещо не съм заспала...Блазе им на тези дето като помиришат възглавница и са като трупове...аз не...Явно моята възглавница не мирише толкова добре, колкото техните - с хлороформ ли ги пръскат бе? Ако да...трябва да се сдобия с едно кило от него...Няма да ме събудят и след 100 години, ако въобще се събудя де...Ама да се фокусираме върху идеята, че ще заспя веднага...хаха. Примерно! Ама аз пак станах в 11...кой е като мен...ЗОМБИ!!!
Сега по пътя на логиката тая вечер би трябвало да спя като заклана...искате ли да се обзаложим, че моята няма да я бъде...Да, и аз не искам!
Ето и обещаното стихотвонение, изникнало в болния ми мозък в 3 през нощта! Сериозно, трябва да ме освидетелстват!!!



Четири часа преди полунощ

Часовникът пясъчен кой ще ми върне?
в крак бе с живота, но тази нощ спря!
Щом Сънцето моя часовник обърне
и утрото настъпи, ще умра...
Ендрю Лоурънс - из "Марсиански прелюдии"

Девет
Празната стая потръпна самотно.
Отдавна в нея никой не бе спал.
Замръкнала в своята мъка виновно,
тя пазеше толкова много печал.

Отминали бяха годините в нея.
Отминали всичките радост и смях.
И ето как днес тя самотно чернее,
изпълнена с болка, разруха и прах.

Десет
Различно? Да! Някога беше различно.
Притаяваш дъх при мисълта.
Преди години един човек егоистично,
сподели той с нея смъртта.

Мракът! Всичко беше в мрака.
Красивите отенъци изпъкващи в нощта,
вълшебното усещане да знаеш, че те чака
един завършек и една луна.

Единайсет
Денят донася много болка.
Нощта отмива я едва -
люлеете в свойта люлка,
но ето идва пак жестоката зора.

Душата е безсилна да се бори,
когато дните взимат своя връх.
Човекът, пътник е в мрачните простории
и в тях оставя своя сетен дъх.

Дванайсет
Празната стая огледа се мрачно.
Отдавна в нея никой не бе спал
и на стената, до избелялото перде-прозрачно
някой думи с ножче беше издълбал:

"Отивам си от този свят, не мога
да бъда жертва на отминалите дни,
в мрака няма сълзи и тревога,
в мрака няма нищо...само ТИ!"


Хубаво, не хубаво това е положението...Колкото толкова...Бтв има ли смисъл да казвам, че ако ми го откраднете (тоест претендирате примерно че е ваше (не ми е ясно, защо бихте го направили о.О) или пък го постнете някъде без да опоменете откъде сте го взели, на кого е и други подобни - това си е, мои хора, своегорода кражба) моята задълбочила се инсомния ще придобие чудовищни размери и ще се обърне срещу вас! Така си и мислех. Така де има си закон за авторското право, не ме карайте да ви го копирам. Може стихотворението да не струва, ама си е мое...както безсънието, главоболието и този блог...

2 коментара:

Izabelle каза...

Аз ти казах - beautiful. И както винаги съм повтаряла - ако се хванеш да направиш нещо, го правиш прекрасно. Наше талантливо Полси - респект от мен.

Cass каза...

Не мога да кажа, че стихотворението е хубаво. Хубаво е прилагателно за външен вид. Ще си го кажа с мои думи - систърче, гордея се, че те познавам! Бях меко казана запленена от стихотворението и след като го прочетох зяпах на парцили известно време.

Жалко, че не можеш да спиш, имах го и аз този проблем доста време, но след като почнах да ходя с торбички под очите почнах да пия мляко с кафе преди сън и откъртвах щом помиришех възглавницата(или може би, защото мама я переше с Ленор...). Ама ти не трябва да спиш, а да ни радваш с още такива стихотворения :)

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik