"Домакинът"

Точно преди да се метна на море, самия последен ден преди да отпътувам прочетох тази страхотна книга - The Host, "Домакинът". Бях я почнала на първи август и четенето вървеше бавно, главно защото като видях 754 стр. и си рекох - Аз? И да ги прочета? No bloody way! Още повече, че на втори излизаше Брекинг даун...Ама като видях цялата тая туайлализация, която искрено ме отвращава и се отказах, не исках да съм част от стадото. Супер е тъпо, когато ти си бил едва ли не от първите малцина в България, които са знаели за тези книги и в един момент всичко живо вижда трейлъра на филма и си казва - Ол, ама то имало книга? Дай да я прочета! И естесвено голямато откритие - Робърт Патинсон е идеален за Едуард Кълън...О, да идеален е...в момента не харесвам Едуард Кълън благодарение на него!!! Смотан проскубан петел такъв!!! Но да се върна на Хост. Вече изясних защо я започнах и въобще не съжалявам...Беше страхотна, бяха маркирани такива неща от живота, които те карат да се замислиш ти добър човек ли си или просто си част от цялата тази маса зверове, в които напоследък се е превърнало човечеството.

Ето историята накратко и само да кажа, ако и тая книга я осквернят като Туайлайт сага ще убия някого...Точно тази книга не го заслужава!!!

Нашият свят е бил нападнат от невидим враг. Хората стават домакини/приносители на тези нашественици, техните умове взимат надмощие над човешките тела, които продължават да живеят живота си непроменен, сякаш нищо не е станало. По-голяма част от човечността загива. Когато Мелани, една от последните останали "диви/неопитомени" хора бива заловена, тя смята, че това е края. Уандерер (Скитник) - душата, която бива имплантирана в тялото на Мелани бива предупредена за промените, които настъпват, когато живееш в човешко тяло: непреодолимите емоции, пренасищането на сетивата, прекалено експресионалистичните спомени. Но има още една трудност, за която Уандерер не подозира: бившия притежтел на нейното тяло отказва да отсъпи владеенето на своя ум в чужди ръце. Когато външните сили предвърщат Уандерер и Мелъни в не-особено-доволни-от-положението си съдружници те се спускат в опасно и несигурно търсене на мъжа, който и двете обичат.

И тъй като не искам да се отклонявам особено изпадайки в О, Май Фъкинг Иън колпас (Иън е един герой от книгата), ще посна само любимите си цитати...За щастие няма да станете свидетели на ОМФИ колапса ми или както понякога го наричам WTFI...зависи от случая. Само ще кажа, че нищо добре не произлиза от него, като, само един цитат ще дам "Иън, ДУШО, ела помисли и за мен....Много ша съм ти благододарна...така ще ти се отблагодаря, че ще ме помниш цял живот ...хехе, в натура много ясно...Ал, само да ти пипна косата и утече, няма да се намериш из пустинята...Всъщност може и да се намериш - гол и разпердушинен бягащ от мен, ама аз ще те хвана...не прави напразни опити :D " Знам, имам нужда от помощ, но психиатъра ми напусна, така че свиквайте.

Някой от цитатите имат и превод на бългларски - грубичък е, но си е мой и така си ми харесва...така че не ме съдете или поправяйте!

*

"Good luck, little wanderer, good luck. How I wish you didn’t need it.”

*

"The wind is gone.…And then pain is everywhere.… Pain is everything."

*

"In so many millennia, the humans never did figure love out. How much is physical, how much in the mind? How much accident and how much fate? Why did perfect matches crumble and impossible couples thrive? I don’t know the answers any better than they did. Love simply is where it is."

*
“It was a miracle—more than a miracle—when I found you, Melanie. Right now, if I was given the choice between having the world back and having you, I wouldn’t be able to give you up. Not to save five billion lives.”

(Беше чудо - повече от чудо - когато те открих, Мелани. Точно сега, ако трябваше да избирам между това да върна целия свят по старому и да имам теб, аз нямаше да мога да се откажа от теб. Не и за да спася 5 милиода души." )

*

You never know how much time you’ll have.

*

“You and I won’t lose each other,” he promises. “I will always find you again.” Being Jared, he cannot be completely serious for more than a heartbeat or two. “No matter how well you hide. I’m unstoppable at hide-and-seek."

("Ти аз няма да се изгубим един друг."- обеща ми той - "Аз винаги ще те намирам отново." - като самия себе си той не можеше да бъде сериозен за повече от един удар на сърцето или два. - "Без значение колко добре си се скрила. Не възможно е да ме спреш на криеница.")

*

“Neither heaven nor hell can keep me apart from you, Melanie.”

("Нито Рая, нито Ада могат да ме раздеят от теб, Мелани.")

*

"When Dad didn’t come back—though his body did eventually, trying to lead the Seekers to us—it was the most horror and the most fear and the most pain I’d ever felt. What if I do that to Jamie again?"

(Когато татко не се върна обратно - макар неговото тяло в края на краищата опита да доведе Търсачите към нас - това беше най-големият ужас, най-големия страх и най-голямата болка, която някога съм изпитвала. Ами ако и аз причиня това на Джейми?)

*

“Nut jobs are exactly the kind of people who will have survived. People who saw Big Brother when he wasn’t there. People who suspected the rest of humanity before the rest of humanity turned dangerous. People with hiding places ready.”

("Лудите са точно типът хора, които ще оцелеят. Хора които виждат Големият Брат, когато него го няма. Хора, които подозират останалата част от човечеството преди останалата част от човечеството да е станала опосна. Хора с готови скривалища.")

*

‘Don’t let ’em get you, honey,’ he whispered. ‘Follow the lines. Start at the beginning and follow the lines."

(Не ги оставяй да те хванат, захарче. - прошепна той. - Следвай линиите. Започни от началото и следвай линиите.")

*

"After all the planets and all the hosts you’ve left behind, you’ve finally found the place and the body you’d die for. I think you’ve found your home, Wanderer."

(След всичките планети и приемници, които си оставила зад себе си, ти най-накрая намери място и тяло, за които да умреш. Мисля, че намери своя дом, Уондерер. )

*

Любими Иън сцени <3>

“He’s still fuming about his nose,” Ian said. “Oh, well—it’s not the first time it’s been broken. I’ll tell him you said you were sorry.”

“I’m not.”

“I know. No one is ever sorry for hitting Kyle.”

*

Ето един от любимите ми цитати

A double heart for a double mind. Twice the pain.

*

"There was no bond greater than one that required your life for another’s."
*

Because what did it mean if the greatest love I’d ever felt in my nine lives, the first true sense of family, of maternal instinct, was for an alien life-form?

*

Още един любим Иън момент <3>“Her name is Wanda, not it. You will not touch her. Any mark you leave on her, I will double on your worthless hide.”

(Нейното име е Уанда, не ТО. Няма да я докосваш. Ако оставиш, какъвто и да белег на нея, аз ще го отвоя върху твоята безполезна кожа.)

*

“I love you,” Jared said. “Even if you’re not there, if you can’t hear me. I love you.”

*

Look, I’m human. It’s hard to be fair sometimes. We don’t always feel the right thing, do the right thing.

(Виж, аз съм човек. Понякога е трудно да си справедлив. Ние не винаги чувстваме правилните неща, правим правилните неща.)

*

I was feeling guilty—it seemed to be a permanent emotional state here. Guilt and fear and heartbreak.

(Чувствах се виновна - изглежда че тук това беше нещо като постоянно емоционално състояние. Вина и страх и разбито сърце.)

*

Ааа тоя много си ме кефи, за пръв път когато Мел и подсказа, че Иън не е безразличен към нея.

I think Ian likes you too much.

Too much?

*

Уанди, много слабо описание за бако ти Иън...Аз да бях...вероятно щях да пресъздам основното описание на глания герой на порно роман *blush*

“Ian is… Ian believes me. He watches over me. He can be so very kind… for a human.”

*

А тоя цитат не можах да спра да си го подтарям в продължение на три дена - Вива Каел!!!

“Who’s got the crush on a worm, bro?"

*

Тука Уанди натри носа на Каел

"I didn’t let you fall because… because I’m not like you. I’m not saying that I’m not… like humans. Because there are others here who would do the same. There are kind and good people here. People like your brother, and Jeb, and Doc… I’m saying that I’m not like you personally.”

*

Любими Иън моменти <3>

“Jealous, Howe?”

*

“Melanie will always be mine. And I will always be hers.”

Always. (това тук го казва Мел в главата на Уанда)

*

“What if you were stuffed in a human body and let loose on this planet, only to find yourself lost among your own kind? What if you were such a good… person that you tried to save the life you’d taken, that you almost died trying to get her back to her family? What if you then found yourself surrounded by violent aliens who hated you and hurt you and tried to murder you, over and over again?” His voice faltered momentarily. “What if you just kept doing whatever you could to save and heal these people despite that? Wouldn’t you deserve a life, too? Wouldn’t you have earned that much?

(”Ами какво ако ти беше натъпкан в човешко тяло и пуснат на свобода на тази планета само, за да откриеш себе си изгубен сред своя вид? Какво ако беше толкова добър...човек, че да опиташ да спасиш животът, който си отнел и почти не си умрял, опитвайки се да я върнеш обратно при нейното семейство?И какво ако след това си се озовал обграден от яростни пришълци, които те мразят и те нараняват и опитват да те убият отново и отново?" - гласът му се поколеба за минута. - Какво ако опитваш всичко, на което си способен, за да спасиш и излекуваш тези хора въпреки всичко? Не заслужаваш ли и ти да живееш? Не си ли заслужил поне толкова? )

*

Тука Джаред му го върна

“Jealous, O’Shea?”

“Actually… I am. Surprisingly so.”

*

I realized, when he smiled then, that I wanted him to like me. The rest—the hand on my face, the fingers on my arm—I still wasn’t sure at all about those. But I wanted him to like me, and to think kind things about me. Which is why it was hard to tell him the truth.

(Осъзнах го, когато той се усмихна тогава, това че исках той да ме харесва. Останалото - ръката на лицето ми, пръстите по ръката ми - все още не бях сигурна относно тях. Но исках той да ме харесва и да си мисли мили неща за мен. Точно затова ми беше толкова трудно да му кажа истината. )

*

“It’s not the face, but the expressions on it. It’s not the voice, but what you say. It’s not how you look in that body, but the things you do with it. You are beautiful.”

("Не лицето, а изражението на него. Не е гласът, а това което казваш. Не е това как изглеждаш в това тяло, а нещата които правиш с него. Ти си красива.")

*

"You’re my very favorite person in the known universe.”

*

“It’s strange how life and love go on"

*

It was only me now. Just me, and the pain and the horror that I would never escape. I would never not have that image in my head again. I would never be free of it. It was forever a part of me.

(Сега бях само аз. Просто аз и болката и ужаса, от които никога нямаше да мога да избягам. Аз никога нямаше да мога да махна тази картина от главата ми. Никога нямаше да мога да се освободя от тях. То беше завинаги част от мен.)

*

I wanted to cry, to keen in misery. But that was the human way. So I locked my lips and hunched in the darkness, holding the pain inside.My silence, my mourning, was stolen from me.
(Исках да плача, да се отдам на мъката си. Но това беше човешкият начин. Затова притворих усните си и се свих в тъмнината, задържайки болката вътре.Моята тишина, моето тъгуване беше отграднато от мен.)

*

I sat in the blackness of the big hole in the ground and grieved for lost souls with a human at my side.

*

I could make no sense of my emotions. In that moment, I hated the body I was bound to. How did it make sense that his going depressed me? Why should it pain me to have the solitude I craved? I wanted the monster back, and that was plainly wrong.

(Не можех да придам смисъл на емоцийте си. В този момент аз мразех тялото към което бях прикрепена. Какъв смисъл имаше в това, че неговото заминаване ме подтискаше? Защо трябваше да ме боли, че имам самотата за която съм молила? Исках чудовището обратно и това беше много нередно.)

*

Nothing made sense in this body. I liked the people here too much. They were friends. Monstrous friends that I couldn’t see in the proper light while sunk in emotion.

(Нищо нямаше смисъл в това тяло. Харесвах хората тук твърде много. Те бяха приятели. Ужасяващи приятели, които не можех да видя в подходяща светлина докато бях хлътнала в емоцийте си.)

*

No, I had never intentionally caused anyone physical pain, but I had hurt Ian deeply enough just by hurting myself. Human lives were so impossibly tangled. What a mess.

(Не, аз никога не бих причинила някому умишлено болка, но аз нараних Иън достатъчно дълбоко просто като наранявах себе си. Човешките животи са толкова невъзможно заплетени. Каква бъркотия.)

*

There was fire everywhere, because he was everywhere. His hands traced my skin, burning it. His lips tasted every inch of my face. The rock wall slammed into my back, but there was no pain. I couldn’t feel anything besides the burning.

(Имаше огън навсякъде, защото той беше навсякъде. Неговите ръце танцуваха по кожата ми, изгаряха я. Неговите устни опитваха всеки инч от лицето ми. Каменната стена се заби в гърба ми, но нямаше болка. Не можех да усетя нищо освен изгарянето.)

*

“Melanie Stryder!” It was so loud in my ear, a growl that was almost a shout. “You will not leave me. Don’t you love me? Prove it! Prove it! Damn it, Mel! Get back here!

(”Мелани Стийдър! - беше толкова силно в ухото ми, ръмженето беше почти като крещене - Ти няма да ме изоставиш. Не ме ли обичаш? Докажи го! Докажи го! По дяволите, Мел! Върни се тук!")

*

What was it that made this human love so much more desirable to me than the love of my own kind? Was it because it was exclusive and capricious? The souls offered love and acceptance to all. Did I crave a greater challenge? This love was tricky; it had no hard-and-fast rules—it might be given for free, as with Jamie, or earned through time and hard work, as with Ian, or completely and heartbreakingly unattainable, as with Jared."
(Какво беше това, което правеше човешката любов толкова много желана от мен, отколкото любовта на моя собствен вид?Дали беше защото бе изключителна и непостоянна? Душите предлагат любов и я приемат от всички. Дали не жадувах за по-голямо предизвикателство? Тази любов беше сложна; нямаше нямаше някакви сложни правила свързани с нея - би могла да ти е дадена безплатно, както при Джейми или дело на много време и трудна работа, както при Иън или всеобхватна и разбиваща сърцето невъзможна както при Джаред. )

*

I wondered how many human lives I would save. How many souls’ lives I might save. The only one I couldn’t save now was myself.

(Чудех се, колко ли човешки животи щях да спася. Колко много животи на души можех да спяся. И единственият, който не можех да спася беше самата мен.)

*

Maybe I didn’t want to live on this sad planet with so much death. Maybe nothingness was better.

(Може би не исках да живея на тази тъжна планета с толкова много смърт. Може би нищото беше по-добро.)

*

After all, what was more important, in the end, than love? To a soul, wasn’t that the heart of everything? And love would have been my answer.

*

You are not leaving me!

*

“No, Ian!” I took his face between my hands—his skin felt hard, strained tight over the bones. “No. I—I love you, too. Me, the little silver worm in the back of her head. But my body doesn’t love you. It can’t love you. I can never love you in this body, Ian. It pulls me in two. It’s unbearable.”

*

"Eight full lives,” I whispered against his jaw, my voice breaking. “Eight full lives and I never found anyone I would stay on a planet for, anyone I would follow when they left. I never found a partner. Why now? Why you? You’re not of my species. How can you be my partner?”

*

"I, the soul called Wanderer, love you, human Ian. And that will never change, no matter what I might become.” I worded it carefully, so that there would be no lie in my voice. “If I were a Dolphin or a Bear or a Flower, it wouldn’t matter. I would always love you, always remember you. You will be my only partner.”

*

I am tired of being a parasite. Can you understand that? Do you think I want to go into another body and have this start all over again? Do I have to feel guilty forever for taking someone’s life away from them? Do I have to have someone else hate me? I’m barely a soul anymore—I love you brutish humans too much. It’s wrong for me to be here, and I hate feeling that.”

(Уморена съм да бъда паразит. Не можеш ли да го разбереш? Мислиш ли, че бих искала да отида в друго тяло и да започна отначало? Трябва ли да се чувствам виновна вечно, за дето отнемам някой живот от притежателя му? Трябва ли имам още някой, който да ме мрази? Аз вече едва съм душа - Обичам вашите животински хора толкова много. Грешно е за мен да бъда тук и мразя това чувство. )

*

Още един любим Иън момент

Hey, Ian,” Kyle added, never moving his eyes, “you got anything you want to say to me?”

“Not really.”

“I’m waiting for an apology.”

“Keep waiting.”

*

“I truly love you, Ian.” It was the only way I could tell him goodbye. The only way he would accept. I knew he would remember later and understand. “With my whole soul, I love you.”“I truly love you, too, my Wanderer.”

*

"Give me a lie, Jared. Tell me you want me to stay.”

*

"Stay here, Wanda. With us. With me. I don’t want you to go. Please. I can’t imagine having you gone. I can’t see that. I don’t know how to… how to…”

*

"The universe will be a darker place without you,”

*

The beginning would feel like the end.

*

“I held you in my hand, Wanderer. And you were so beautiful.”

*

Happy and sad, elated and miserable, secure and afraid, loved and denied, patient and angry, peaceful and wild, complete and empty… all of it. I would feel everything. It would all be mine.

(Щастлива и тъжна, въодушевлена и отчаяна, защитена и уплашена, обичана и отхвърлена, търпелива и ядосана, спокойна и дива, запълнена или празна...всичко това. Бих почувствала всичко. Всичко би било мое.)

*

And my tenth life began. (тука като го каза беше много мило...)

*

Perhaps there could be no joy on this planet without an equal weight of pain to balance it out on some unknown scale.

*

“Jared is my past, another life. You are my present.”

*

Why did life and love go on? What was the point?

*

И сега цитатът, с който завършва книгата и който ужасно много ме радва

“It’s a strange world,” I murmured, more to myself than to the other native soul.

“The strangest,” he agreed.

Честно, искрено се надявам тая книга да не я съсипят някакви новоизлюпени куци, кьорави и сакати фенчета...Нека както е традицията да чакат докато на тия от Холивуд им щукне да направят филм и чак тогава да разберат за съществуването на кинага. Преди това не...Сега какво да има Хостиализация ли? Стига ми тая гадост с Туайла!