неделя, 20 юли 2008 г.

"Малкият принц" на големите хора


Ами така де...хора без работа...толкова книги ми се събраха да чета, че аз за да бъда себе си си взех още една...Достъчно е недостатъчно, ако питате мен. Та така си купих книжлето, защото определено не може да се нарече книга, щото е толкова симпатично мънинко, та така си купих книжлето "Малкият принц" Направо си беше срамота, че досега не я бях чела и още по-голяма стана, когато след като прочетох няколко реда ми стана ясно, че явно съм я чела...или поне началото и. Но беше приятно четиво във всеки случай, не че съм се съмнявала - изгълтах я във влака...Какво друго да прави човек в БДЖ?
И понеже няма какво да обяснявам историята в нея и как влияе на човек, направо ще си кача любимите цитати от нея.
ЦИТАТИ
~ "Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват"
~ "Когато загадката е прекалено внушителна, не смееш да не се подчиниш"
~ "Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч..."
~ "- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И след малко добави:
- Знаеш ли...когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..."
~ "Говориш като възрастните!...Всичко объркваш...всичко смесваш!"
~ "Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига за да си щастлив, когато гледаш звездите."
~ "Страната на сълзите е толкова загадъчна..." - това любимият ми :)
~ "Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници"
~ " От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума."
~ "Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец."
~ "Суетните не чуват нищо освен похвалите."
~ " - Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и драга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - зъвърши пияницата и потъна окончателно в мълчание. "
~ " Кралете не притежават. Те само властват над другите."
~ " Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава."
~ " Защото човек може да е едновременно добросъвестен и мързелив."
~ " Този човек - каза си малкият принц, продължавайки пътешествието - би бил презиран от всички други: от краля, от сеутния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си."
~ " Когато човек иска да е остроумен, случва се неволно да поукраси истината."
~ " Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всики да намери някой ден своята."
~ " Човек е самотен и сред хората"
~ " Хората ли? Мисля, че има шест-седем. Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много."
~ " Каква странна планета! - помисли си той. - Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена. И хората нямат въображение. Повтарят каквото им кажеш..." (по отношение земята и ехото)
~ " Мислех се за богат, защото имам неповторимо цвете, а съм притежавал най-обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угастнал завинаги, с тези неща аз не съм никакъв принц..."
~ " За мен ти още си самотно момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. З амен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
~ " Нищо не е съвършено"
~ " Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил."
~ " Езикът е извор на недоразумения"
~ " По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближваа часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си..."
~ " Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя самата е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо на нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."
~ "...истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите."
~ "Само децата знаят какво търсят...Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат..."
~ "Добре е да си имал приятел, дори ако трябва да умреш."
~ "Звездите са хубави заради едно цвете, което не се вижда..."
~ "Това, което ги прави красиви, е невидимо!"
~ "Трябва много да пазим лампите: един полъх на вятъра може да ги изгаси."
~ "Хората тук при теб...отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина...и не намират това, което търсят..."
~ "И все пак това, което търсят може да се намери в една единствена роза или малко вода..."
~ "Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето."
~ "Хората имат различни звезди. З атези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учените те се проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг..."
~ "В старите черупки няма нищо тъжно..."
~ "Знаеш ли...моето цвете...отговорен съм за него! А то е толкова слабо! И е толкова наивно. Има четири нищо и никакви бодли, за да защитават от целия свят..."
~ "Понякога човек е разсеян и това стига! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък през нощта овцата е излезла безшумно..." Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!..."

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik