сряда, 9 юли 2008 г.

Сън № 1: Котки и боеприпаси


Реших да открия тая темичка само за сънищата ми...щото те са просто невъзможни - е, не като на една моя позната, която като сънува някой и той после умира, не и като на един мой познат, който два пъти подред сънува, че пада атомна бомба над Луковит...Моите варират от гаден леприкон с супер отвратителен език ми облизва бузата до чичо ми като сериен убиец, заплашващ да ме убие...Купона е пълен.
Но какво сънувах снощи е въпроса...Първо малко предистория: спя си аз и към четири часа някъв топовен гърмеж направо...оказаха се супер силни гръмотевици, които ме събудиха. Това от своя странна супер много ми напомни за случилото се напоследък в София и явно така съм си го напомнила, щото сънувах следния сън:


Аз съм в една къща с още трима или четирима души, най-много да бяха пет. Помня че братчедка ми беше там и някаква червенокоса жена, която уж беше майка на някого, но изглеждаше доста млада. Всичко започна с това как аз искам да си купя котенце...и всъщност си купих - едно малко, сивичко някакво и голямо пухи, а братчедка ми си взе и тя нещо ама помня ли какво? След това се озовахме в някакъв зоо магазин, където аз търсех легълце за котето и още някакви неща и както е насън с едно мигване вече се бяхме върнали и аз се кефех колко му отива на котето това плетено кошче - легълце. След минута обаче някой каза, че има нещо като военно положение. И аз викам - Ама какво става? И те - Ще взривяват (еди кви си) боеприпаси. На въпроса - Защо? Никой не ми отговори. Най-странното беше, че никой не се трогна. Аз им викам: Абе хора, няма ли да бягаме? И те - И къде ще идем? Даже си пуснаха телевизора. Викат: Вече е късно да се крием, няма къде. И аз с целия си инат - Да, ама може поне избягаме по-надалеч от тях...И май тук те свиха рамене и казаха нещо от рода на "Ми бягай щом искаш."
След минута се почна. Някакъв ужасяващ гръм (явно породен от гръмотевиците). Сетне всички се сепнаха и тръгнаха да бягат, аз виках на акъла - Ааа, сега бягате, а? Обаче аз така се бях заплеснала, че стоях на едно място - точно на сигурно 10-15 метра от прозореца можех да видя един от тези боеприпасии, които изглеждаха като сфера, която се отваря и се самовривява. Той се беше понесъл над някаква нива, и аз знаех че всеки момент ще експлодира ама не можех да мръдна...Помня че някой ме издърпа и ме завлече в другата стая, където имаше канапе и всички налягахме покрай него - след което да го наречем експолозията ни застигна - хвръчаха стъкла, пърчета дърво...всички пищяха, а аз с целия си акъл като свърши и викам - Къде е Суки? Така бях именувала котето...Но все го бърках със Сури...От там нататък помня, че вече бяхме слезли май в мазето или нещо от сорта, а то за капак беше пълно с вода - откъде идея си нямам. Та значи всички се намокрихме сериозно и аз викам - Какво правим тук? И те: Крием се! След това очудващо всички бяхме приковани един за друг с белезници. Следващия момент - вече се молех всички тея гърмежи и разтърсвания да спрат. Беше супер гадно. Но това не беше достатъчно стана още по-гадно. Естествено с моя пусти късмет бях супер близо до малкия правоъгълен прозорец, откойто видях как точно към нас приближава един от сферичните боеприпаси да ги наречем...След което много сериозно се спеках...И червенокосата жена каза - Залегнете, под водата! Аз си поех дълбоко дъх след което всички се потопихме и вече очаквах едва ли не да умра, тъй като това идваше право към нас...Но не би. Тъй като стоях с отворени очи под водата можех да видя как всичко се разтресе, барабар с нас самите, имаше пламък, сипеха се съчки върху повърхността на водата и точно си викам - Това е края, аз нямам повече въздух...Червенокосата като някаква каратяга ритна близката дървена стена, след което понесе всички след себе си, все пак бяхме закопчани с белезници за нея и тогава видях че другите двама са дедко и бабедка...които дори под водата можех учудващо да ги чуя как опяват нещо, особено стареца. В крайна сметка излязохме на повърхността точно когато бях решила, че повече не мога да сдържам дъха си...Всичко беше във вода, все едно се бяхме измъкнали от кораб, а не от мъзе (Казах аз че имам странни сънища). Следващият миг вече всички се лутахме из някакви развалини и вече нямахме белезници - като чели само ние бяхме оцелели. Бях ме се качили на нещо като детска катерушка, за да огледаме пораженията, когато мен ме усени че нз къде е Суки, а много исках да видя котето, щото по някаква странна причина доста се бях привързала за него...Изтичвам аз в разрушената къща и гледам - кошарката му още си сети - то пораснало, заедно с домашния любимец на братчедката - един вид бяха станали толкова големи, че даже вече не бяха като котки, а по-скоро кучета...И се събудих!
Ако някой може да ми каже какво значи всичко това, освен че някой има проблеми с главния мозък и този някой съм аз...ще му бъда много благодарна. :)

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik