неделя, 8 юни 2008 г.

P.S. I love you ~ P.S. Kill me!


Е, сега как да не ви направя съпричастни към своето емоционално състояние, следствие този филм...и книга.
Да кажа само, че след като главата ми беше надута колко е добра книгата и колко велик филма, реших да видя...Знаех си аз, че трябва да се доверя на инстигта ми и да не го правя, ама ънджък!
Та, ето какво стана - аз съвсем съвестно си купих книгата с големите очаквания много ясно...и какъв, мили деца, е проблема с големите очаквания - че те са просто очаквания и нямат нищо общо с действителността. Същото и при мен...Почнах да я чета...Още на 3 глава се питах - Боже, с какво се захванах, ама ината си е инат. Работа стана от зле по-зле след като и тъпата ми съквартирантка, която само спи намери време да почне тая книга, даже мене ме мина...гадината. Както и да...това едно на ръка, въпроса беше, че по време на тая книга прочетох още 2, ама нея не мога я дочета...Но да живее пътя с влак - четири часа се чудиш какво да правиш и какво друго освен да четеш досадна книга като тази...Та, факт - прочетох я, тамън вчера - събота, демек. Мнение: преименувах книгата на П.С. Убий ме!
Тая главната героиня е много проста, идеше ми ако е реален човек да ида и да я шамаросам в най-добрия случай, в най-лошия да и извия врата...Къв човек си ти бе, да оставяш един хартийки да направилват животата ти? Аре хубаво - страдаш, много си обичала тоя мъж...Това го разбирам...и аз бих тръгнала да изпълнявам написаното, ама да ме избие съвсем на егоизъм като тая...Е, не...И ме убива като стигне до извода - Беше егоистично. Аз съм егоистка! Ще се сетиш, ама ще бъде късно...Много ме нерви, начи...Същинско подобие на онова кюпавото Бела от Twilight...Аз на нея вече съм се кандидатирала за палач...щото при нея е болестно състояние - тъпа, елементарна и смотана...Но за нея друг път...Сега сме на вълна - Холи! Само като я чуя и ми иде да си забия ноктите нейде...Ненавиждам я тая. Ама окей, това не е всичко...Същия ден, малко по-късно гледах и филма...Леле! УЖАС!!! Как може бе...Начи разбирам да промениш нещо от книгата, за да е все още интересно на читателите, които гледат филма, ама чак пък толкова:
1. Холи в книгата е с руса коса (съвсем подходяща за интелекта и), а във филма е с кестенява - срам за брюнетките!
2. Как може да изберат точно Хилари Суонк за ролята на Холи. Не за друго, никъде в книгата не се каза, че Холи е мега готина, ама просто всеки път като видя тая актриса и веднага се сещам за филма "Момчетата не плачат" (който така и не успях да догледам), където играеше момиче, което се правеше на момче...И си приличаше на момче...И в съзнанието ми е останала като МЪЖ...*хили се неудържмУ* Не, просто...Сори, ама тя е мъжкарана и много unsexy...точно нея да вземат. Тука обаче въобще не се учудих когато през целия филм носи некви лентички за коса и диадеми...ми че тя без тях си беше същински мъж в пола...
3. Даниъл съкс...В книгата си го представях некъв супер як, а тука некъв мухльо взе ли и той работи в кръчмата на майка и - в книгата няма такова нещо.
4. Споменах майката...Ми че в книгата тя не се разделя с бащата на Холи, на всичкото отгоре имат и цели 5 деца - Холи, Киара, Ричърд, Джак и Деклан...Начи тия последните липсваха - сцанариста или режисьора са взели "гениалното" решение да ги махнат. Бива ли така...Много исках да видя Деклан...Той цепеше мрака. А Киара беше супер смотана...и в книгата беше с розова коса, тука я бяха оставили с руса и гаджето и от Австралия не дойде да си я прибере и я бяха изкарали по-тъпа отколкото е.
5. Начи заради липсата на Деклан бяха махнали и направата на документалния филм "Момичетата и града", в който Холи, Киара, Шанън, Дениз и Аби - приятелката на Джак, която барабар с него липсваше във филма. Та те в навечерието на ЧРД-то на Холи отиват в някъв баровски клуб в Ирландия, тъй като цялото действие на филма се развива в Ирландия, не като във филма в Америка. Та значи те решават да влязат в тоя клуб, докато той ги снима, ама те са пияни на мотики...И става супер комично...Във влака хората ме гледаха странно,че се хиля по този начин. Голяма загуба, че са го отрязали този момент. В случая във филма ние си имаме как приятелките без Аби разбира се отиват в някъв гейски клуб в Америка...Бляк...Тъпо, много тъпо, г-н/г-жо режисьор.
6. Джери не изпраща писмата на Холи по разни разнообразни куриери както е във филма, а и ги праща на веднъж у семейството и тя всеки месец отваря ново. Това го приемам, интерестно се беше получило.
7. Как може да махнат образите на братята на Холи, и да сложат съвсем нов, който в книгата дори го няма, на тоя Били...Вярно че обичам Джефри Дийн Морган, ама образът му беше много, много не на място. Направо беше не нужен, измукан от пръстите. Да си бяха оставили тоя на Роб, с който накрая Холиана излезе на среща.
8. Джери не праща Холи в Ирландия, главно защото те живеят в Ирландия и нямам смисъл, а я изпраща на почивка в Испания...И там се заформи една комична ситуация, между Холи и приятелките и, ама те са я преправили на тъпата случва на езерото...Много баламарсака работа, както казва един от любимите ми герои от един фенфикшън - Макалистър Хол.
9. Майката на Холи е негативно настроена към Джери - в книгата не е така, но това се преживява.
10. Отива в туристическата агенция Холи с Том - в книгата отива сама. - и това се преживява.
11. На караокето пее друга песен...преживява се.
12. Холи започва работа като дизайнер на обувки - глупости, в книгата тя започва работа в отдела по реклама в едно списане - от ми липсват образи като Алис, Крис...Не е същото без тях. И не смятам, че героинята трябва да работи различна от описаната в книгата работа...Както и да е, поне един цитат ме разби : "Обувките ми са разхвърляни из цялата стая. По-добре да ги прибера, иначе ще решах че вече не ги обичам."
Но нека да кажа и нещо хубаво от цялата тая помия дето излях...Хареса ми, че е разказано как са се запознали Холи и Джери и въобще как е започнало всичко...Ама само това, в крайна сметка накрая изкараха Холи американка, каквато не е.
В крайна сметка филма е много зле...Дори и да не бях чела книгата вероятно нямаше да ми хареса...Но държа да стане ясно, че и книгата ми лази по нервите, едва ли бих я препрочела отново...Но от гледна точка на изписаното дотук трябва да кажа, че тя е много по-добра алтернатива от това да гледаш филма - по-добре да изгубиш месец (примерно, щото аз сигурно 3 месеца я мъча) от живота си отекчавайки се с нея, но да знаеш че накрая ще си чел нещо що годе качествено - води до някой размисли, отколкото 2 часа и да се питаш "Какво правих туко що?".
Поне едно нещо, обаче книгата направи като хората. Съвсем правилно влезе в рекламното изречение от корицата си - "Много смях, макар през сълзи." Ами така си беше - във влака ту се хиля, ту след малко гледаш очите ми сълзят...Хората сигурно си викаха, тая от коя лудница се пръкна? Но за мен друг път. В заключение, казано книгата в случая е по-добра, филма е много, много зле...Направо не знам какво му харесват хората. Честно, ако някой реши да го гледа...най-искрено ви моля ще ви разкажа и книгата и филма, само и само да ви спася от това мъчение...Просто никое човешко същество не го заслужава.

Няма коментари:

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik