неделя, 27 април 2008 г.

За Великден и...спомените


Окей, вчера се замислих (точно преди да отида на църква) - какво правих миналата година по това време и с кого бях? Да си кажем се оказа, че помня с кого бях преди 2 години, даже преди 5, но за миналата - нищо...По логика го докарах, че съм била с една приятелка...ама нищо не помня от тогава. Странно наистина! Но нека кажа защо помня случилото се от преди толкова години...ами чисто и просто се оказва, че съм била с хора, с които вече не поддържам контакти или просто нямам възможност за такива.

Спомням си преди две години какво беше - аз и моята приятелка Тинка (да, така се казва) от 21:30 бяхме застояли в църквата да си палим свещта от отчето, специално...Много забавно, докато чакахме обсъдихме всичко възможно - как отчето е пияно, яйцата, които носят хората ще идат за мезе, а парите за помощ на църквата за пиене, тъй като църквата ни дефакто вече я реставрираха - време беше и попа да се самореставрира. В крайна сметка като удари 23 и 55 всичко живо вътре в църквата се пораздвижи...и след около 4 минути попа цъфна със запалена свещ и една дузина народ се юрна като стадо бизони към него. Естествено ние защо да се цепим от стадото и ние се метнахме към всеобщата простотия...И за да е пълна, докато всички ни блъскаха в опит да стигнат до свеща Тинка заключи, че попа си я е запалил от запалката и със същия успех и ние можем да си я запалим сами стига да имахме запалка...И понеже нямахме продължихме да си се бутаме, че как иначе. Най-накрая успяхме и благопристойно се издърпахме назад, за да дадем път и на другите да направят същото...Ама какво се случи? Ами отчето излезе навън, заваляйки се от алкохола както отново заключи Тинка (нз защо но тя все мислеше, че всички са пияни и вече и бе нещо като мания да казва всеки път "Тоя е пиян!"), а ние останахме затворени вътре понеже цялото това стадо, споменато по-рано сега се мъчеше да излезе навън след отчето...Ама номера не мина и ние останахме вътре... Почнаха коментари от рода на..."Тамън докато излезем, те ще са обиколили 3 пъти и ще си ходим" и "Медал трябва да ни дадат, за да излезем от църквата"...Купонът беше пълен. Така или иначе излязохме...без медал обаче, обиколихме на бързо, като от смях три пъти си самоизгасих свещта и всичко свърши дотук...В крайна сметка сега Тинка работи и живее в Ловеч заедно с приятеля си и е много щастлива или поне се надявам. В скайп се засичаме много малко и почти няма какво да си кажем, което наистина е много тъжно, тъй като бяхме доста добри приятелки.
Що се отнася за това преди 5 години, а може би и повече...помня, че бях с Сиса - една друга приятелка, на която принципно никога не съм държала много много, но и до днес ми е позната и в смисъл поздравяме се и тем подобни...Та с нея, сестра и и две нейни съседки отидохме на купон преди църквата в гаджето на сестрата на Сиса...Беше забавно. Накрая към 23 и 30 тръгнаме надолу към църквата и помня че обикалях с тях...И отново бяло петно (май трябва да се прегледам, тая склероза ще ме довърши)
Другото, което си спомних беше една година, когато участвахме в един диско балет и не знам защо ни викаха Монахините и отново бях с тая Сиса и си бяхме взели точно свещи и когато някви там обитаци ни видяха казаха - О, ще се къдим ли? Свещи ще папим? Ще се молим а? Помня, че ми беше супер смешно...хаха...И отново дотук...
Тоя ден (демек вчера) се сетих и за моя най-добър приятел Адриан, който е в Испания и не съм го чувала от много време и как докато е бил тук не сме прекарвали достатъчно време заедно...а сега ми липсва.
Ама така е...Оказва се, че всяка година съвсем очаквано е различна от миналата...с различна компания си, липсват ти определени хора, с които по някакви причини вече не може да бъдеш и се оказва в крайна сметка, че само ходенето на църквата си е същото - отчето все така си пие, свещта ти все така гасне...а ти все така се променяш и променяш, докато не забравиш съвсем кой си...

2 коментара:

RinNa_f каза...

Доста добро проникновение :) както винаги си оставам верен фен на твоя стил! GO ON LIKE THIS :PPpP

Raven каза...

Хех, интересно... Аз като се връна в Плевен и тръгна с някой приятел да "джиткам" из града и малко се плаша. С часове мога да обикалям и да не срещна познат/приятел. В Шумен не е така, ама то и в Плевен някога беше различно. Или, ако видя познат, най-много да се поздравим и нищо повече. И аз се чудя: хората ли се променят или аз съм се променил...

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik