неделя, 27 април 2008 г.

Черната хроника на предател..приятелството

Такам това го писах във връзка с едно предаване - нищо особено не е, но на мен ми харесва...надявам се и на вас :)




Казват, че всеки има нужда от приятели, че да живееш сам не си е живот направо, но дали в действителност е така. Реално погледнато - колко хора са се парили от подобни приятелства и колко продължават да го правят…Да, има добри изключения като всяко гениално правило в математиката, но са толкова малко, че се броят на пръстите на едната ми ръка. Такива са фактите – хората измамени от приятелите си много повече и все повече сте стават ако питате мен…Дали е правилно да се доверяваме на непознати, които сами сме обявили за “приятели”? Дали сами не си правим мръсно с тази маневра…е, нека да видим.
Приятелство – прекрасна дума, но май всичко свършва дотук. Да, звучи ужасно, но който се е парил знае за какво говоря.
“Някога имах приятел…” – това вече сме го чували. Всъщност тук въпроса е какво стана с него и защо вече не сте приятели. “Дълга история” – ще се чуе в дъното на залата. О, да много дълга…колкото лъжата, предателството и болката, произхождаща от тях. Ами прави са…историята никога не е къса и никога не е безболезнена. Но знаете какво казват : “Пази ме от приятелите ми, от враговете си мога сам да се пазя.”Защо ли? Е, хайде логично е – той знае всичко за теб и най-вече слабите ти места, за него ще е хиляди пъти по-лесно да ти разбие представите за приятелство и да ти разбие живота на парченца, отколко за един непознат. Естествено пак някой ще се възпротиви – че ако не споделяме на тях, на кого другиго? Пак ще се повторя, но пострадалите си знаят – на същите тези “приятели” само дето няма да им казваш всичко за себе си и даже бих попитала – Че досега правил ли си го? Хайде де, та ти от собствените си родители имаш тайни, а на приятелите си всичко изтропваш. Няма логика нали? Но нали се сещате, че има и друго – това че премълчаваш най-пикантните подробности от живота си не е гаранция, че те пак няма да те прецакат. Помнете – те са просто хора и като такива за тях е напълно нормално да се обърнат на 180 градуса и устремени в преследване на собствените си интереси да ви стъпчат, оставяйки ви да им дишате пепелта. Тук няма нищо чудно – това е живота…всеки е сам, колкото и хора да са около него, той все пак е сам…Да, не е приятно да слушаш подобни истории, ясно ми е, още по-малко ти да си главен герой в тях или още по-лошо ти да си причината за тях. О, я не се учудвайте…никой не е безгрешен и вие някога, някъде там сте превърнали нечие невинно съществуване в град в руини. Но, както споменах такъв е живота – напред и нагоре: който помогнал – Дал Бог добро, на останалите – по живо, по здраво.
Няма вечни неща – рано или късно хората те прецакват и най-боли, когато ти си им дал тази възможност. Мислите, че имате приятели, пак си помислете…

2 коментара:

Rado каза...

"Няма вечни приятели, има вечни интереси"... Банално, но вярно. Така е, Полс, но все пак съществуват истинските, безкористни приятели. Просто е невероятен късмет да намериш такъв човек. Ще използвам една реплика на Иисус от филма "Страстите Христови": "Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятеля си"...

RinNa_f каза...

Полс колкото и да не ми се иска трябва да се съглася с теб..върпеки че аз все си казвам че измежду така наречените ти "истински" приятели е нормално да има такива, които ще те предадат, но си мислиш че нещата се уравновесяват заради съществуването на тези, които няма да те предадат.. и накрая става така, че всичките един след друг рано или късно те прецакват. И пак почваш отначало да вярваш на новите си приятели докато историята не се повтори отново.. и отново.. и отново.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik