Find the light that makes your lantern shine . . .

Hold on to it, even when the dark surrounds you.

Not even the strongest wind will blow out the flame.

~ Елизабет Лим - Six Crimson Cranes

Ето, че успях да се разпиша и този месец, което честно казано си е събитие. Истината е, че цял месец искам да напиша нещо и да разкажа за изживяванията ми през последните седмици и все си казвам, ето след работа, след вечеря, ще напиша нещо. Да, ама след това се чувствам толкова изморена, че никакъв шанс. А последните събота и неделя бях по някакви други задачи и факта, че записвам клипове, които отнемат от 2 до 4 часа, понякога повече, определено отнема време. И макар сега да следва да стана да готвя, защото отново "какво е времето и има ли почва в живота ми, която не включва това да спя по 5-4 часа", искам все пак да започна този пост. Едва ли ще го довърша на едно сядане, но както се казваше в един виц "Всяко начало е трудно! - рекъл крадецът и откраднал наковалня. Не мисля, че в последващите дни ще ми стане по-лесно да напиша това така или иначе. 

Книжен обзор, август 2022

 Хей, хора! Знам, че ме нямаше от доста доста време и навярно се чудите защо още опитвам да пиша тук, когато следващата публикация навярно ще е през следващата година или дори по-следващата, но това е урок, който изглежда никога няма да науча. 

Истината е, че ми се пише, но все се чудя какво и накрая като седна, то се оказва прекалено разтегливо във времето и ако не го направя до седмица, значи едва ли ще го направя. Това и причина да имам няколко неща на чернови, които чакат своя ден, който едва ли някога ще дойде. 

Както и да е. Да се върнем на темата на занятието, за което сме се събрали. Този август счупих рекорда си по най-много книги завършени за месец и реших да споделя мнението си за тях, понеже видиш ли не ме чакат някакво 20 други книги, на които трябва да правя ревю в GoodReads и все още го отлагам за "по-късно". Какво да ви кажа?! Това е като ученето - когато се налага да го почнеш, изведнъж всичко друго става по-привлeкателно. 

GOALS 2020

Ооообичам да пиша по веднъж в годината в същия месец както предната. Но, сериозно сега. Проверих си черновите и поне два пъти съм опитала да пиша и други неща, но очевидно не ми се е получило. Сега навярно ще е същото. Не питая надежда да съм честна. Пускам това, което практически е copy-paste от Scrapbook-а ми за тази година в Wattpad (който също навярно ще зарежда в един момент, лол), просто за да напомня че все още съм жива.

🎬 Нова година - нови планове, ама аз съм си същата (Част 2)

"Hi-Yo, Silver! Awayyyy!" Или с други думи, здравейте отново. Казах, че ще напиша нов пост, нали така?! Ето пиша (всъщност го копирам от друго място, защото вече казах, че го имам полу-написан, ама да, да не задълбаваме, защото знам, че така или иначе ще добавя още толкова неща, колкото вече имаше така или иначе). И понеже не съм гледала "Самотният рейнджър" нито от 1956 година, нито риймейка с Джони Деп от 2013 година, държа да подчертая че знам първата реплика от този пост от "То". Дааам. След 1000 страници и това като рефрен от почти всяка глава, нямаше как това да не е първото, което изскочи в съзнанието ми при вида на белия лист. Но не се тревожете, ще има да ви говоря за "То" в някой друг пост (надявам се), защото там нещата да обемни, сложни и на места притеснителни.

📖 Нова година - нови планове, ама аз съм си същата (Част 1)

За много години, хора! Живи, здрави, обичани, успешни и много щастливи. Жива съм както виждате, макар винаги да се намира нещо да ме държи на косъм. Предполагам, че това е същия тоя косъм, който все още има способността да крепи някой да чете тоя блог, благодаря за което.

➤ "Разединяване" от Нийл Шустърман [Първа глава]

Едва ли има някой, на когото да не съм обяснила колко много харесвам Unwind на Нийл Шустърман. Още първия път, когато я четох бях запленена от нея и просто си знаех, че рано или късно някое българско издателство ще я вземе и ще я преведе. Да, ама не. Гледам преди няколко дни превели романа му "Scythe" като "Косачи" (една приятелка беше тип - звучи като нещо написано от Йордан Йовков, те сериозни ли са с този превод?!), но тази поредица си стои непокътната. Така явно и било и преди 3 години, когато съм решила, че е добра идея да започна да правя превод на първа глава. Превод, на който попаднах преди 3 дни и общо взето довърших. Интерпретацията на заглавието си е моя и според мен е най-близкото и смислено до оригиналното. Същото важи за термините, с които се борих бая. Пиша това, че ако един ден чуете за книга "Разединяване" от Нийл Шустърман и термини като тези по-долу, да знаете откъде са тръгнали. Бях първа. Битката беше дълга и всепоглъщаща, но не съжалявам. Освен може би за това, че името на автора на псевдо корицата в ляво е написано грешно, но това са подробности.
Надявам се да ви хареса ❤

📖 Книжен обзор: Част 2

Здравейте отново!
Знам, не очаквахте толкова скоро да представя втора част на книжния ми обзор, но ето че го правя. Хубаво е да изненадваш хората и, в известна степен, себе си. Както и да е.
Във втора част ще си говорим за трилъри, детско фентъзи и нещо, което трябваше да е младежка паранормална мистерия, която също трябваше да включа тук, но се оказа, че има прекалено много жупел да сипя по нея и си я запазих за трета част. Така че, тръпнете в очакване XD

📖 Книжен обзор: Част 1

Здравейте, здравейте. 

Казах ви, че ще пусна нов пост до края на месеца. Прощавам ви, ако не сте ми повярвали (принципно и на мен ми е трудно да си вярвам). 

Та, реших да направя обзор на това, което съм прочела от началото на годината дотук, за да мога на чисто да започна с пълни ревюта на следващите книги, които довърша.

I'll fight just to do somethin'...

I'll try 'cause I got nothin' 

Even if I lose again 

I won't quit"

The Neighbourhood - Void

Охо, жива съм. Не знам за колко дълго още, но засега се водя жива, сравнително здрава (защото явно при мен нещо вечно не е като хората) и все така обременена от всичко друго, само не и личен живот. Едва ли вече е останал човек да чете постове в блогове, пък най-малкото моя, но реших, че някак би било мега тъпо да изоставя всичко, ей така, без нищо да кажа. Спокойно, този пост не е в стил "изоставям ви во веки", по-скоро правя поредните жалки опити да пиша тук, преди да се предам напълно (но пак, мисля че когато това стане ще кажа две-три думи за сбогом... принципно си вярвам, не знам за вас xD).

It's Beginning to Look a Lot Like Christmas

Очертаваше се да бъде тежък празник. Коледа! На работа. Мислиш си, че е моментно, само докато се прибереш вкъщи, но истината е, че там няма никого. Никой не те чака. Отдавна никой никъде не те чака. И цялата тази насилена празничност от бляскащи светлини на епилепсия и подаръци, които само ти напомнят колко точно хората изобщо не те познават. Да, да, точно тази чаша исках за Коледа, понеже шанса да си купя такава по всяко друго време в годината е нулева, както и вероятността да ми влезе в употреба през следващите. Но ти естествено не може да изречеш това на глас или поне не по такъв начин, че да не звучиш като неблагодарно копеле. Наистина много лошо, че имаш собствено мнение и не ти пречи да го изразяваш. Ако оставиш някого да му се размине веднъж с мисълта, че действията му са редни вероятността да създадеш чудовище нараства неимоверно. Не че нещастните ти колеги са чудовища, задето искат да отбият номер и да минат тънко в общото раздаване на подаръци в офиса, но да не би ти да си понеже можеш честно да признаеш, че подаръкът не ти харесва.

Things Left Unsaid

Никой не ти казва какво да правиш, когато някой умре. Никой не те подготвя истински за момента, в който него вече няма да го има. Всички смятат, че понеже това е част от живота нямаме нужда от такава подготовка. С раждането ни трябва да сме готови да приемем смъртта. Не е така обаче.

And I've grown familiar

With villains that live in my head

They beg me to write them

So I'll never die when I'm dead

~Halsey - Control

Хей-йо, прекрасници победоносни! Мълчанието на блога бе нарушено, за да може да страдате в следствие пороят от думи по-долу. Но нека се правим, че това е напълно нова информация и в общи линии не се случва всеки път щом реша да се завърна тук.
Та как сме напоследък?! Сравнително добре - предвид заболяването от грип, крашването от преумора, вливането на банка глюкоза и не на последно място сбогуването с телевизията.

And give it up, you don't need that stress

You're still hungry for another test 

Are you having fun?

~Years&Years - Ties  

Хей, прекрасници! Няколко месеца по-късно отново на линия (тая между живота и... е, сещате се!). Доста неща се случиха, повечето от които на магия и реших, че е крайно време да ви направя съпричастни към нея (не че имате друг избор наистина).

Cause I got soul and I won't quit...

Хей, симпатяги! Пореден път, в който липсвах, но ето че отново възвръщаме изгубените позиции и пишем смело и безотговорно тук. Добрата новина е, че има доста за разказване. Лошата?! Ще е километричен пост. Да, знам... някой няма да стигнат до края му, ще паднат в битката с хилядите изписани думи и нелепи ситуации, които само на мен могат да се случат, но ще си спомням за вас с добро - честна скаутска, макар никога да не съм била скаут.
Както и да е. Отново близо два месеца липсвах. Знам, че изгаряте от нежелание да знаете защо, ето защо ще ви кажа. През март и април бях доста заета с редактиране на едно мое писание, тъй като исках да се включа в един конкурс. До колкото ми е известно резултатите от него все още не са налични, но не питая големи надежди за себе си, просто щях да си умра от яд ако дори не бях опитала. Мисълта ми е, че цял живот говоря за това как мечтата ми е да имам собствена книга, а когато ми се отваря възможност за това я отминавам. Как пък не! Длъжна бях да опитам дори и краят да е очевиден.

Party hard all alone...

Йо, народе, от множество хора, които нямате представа, че съм все още жива. След липсата на ъпдейти от март, реших, че ако и април не се разпиша ще разочаровам хилядите хора, които нямат търпение да пропуснат да прочетат моя блог. Знаете как е. Не бива така!
Та, март си беше усилен месец, в който заложих други приоритети пред него, което съответно измести на заден план блогърстването и от там дойде липсата на нови постове. Да, да, знам какво ще кажете: То като че ли е имало много! Много моля, обаче ако тръгнем да ги броим на фона на 2014 в момента са по равно. Аха, не се бъзикам. Толкова бездарна блогърка съм. Но както и да е. И бездарните хора трябва да се радват на живота и каква по-добра радост от това да го споделят с други хора?!