Pain, pain, go away...

..come again another day.

- от песен на ББ, само дето те пеят  "rain"

Хей, народе!
Няма да повярвате, но съм жива. Смущяващо, нали? Да, за мен също, защото да си кажем правичката доста неща се опитаха да ме убият през последните месеци и съм почти сигурна, че все още опитват о.О Но сметнах за нужно да уважа хората, на които липсвам из постовете в този блог. Оказаха се цели двама. Чак на мен не ми се вярва. За единият знам със сигурност, другият предполагам *поглежда тайно към Петя, която напоследък се губи*.
Та какво става напоследък, около мен...напоследък, разбирайте от два месеца, че и повече. Ами като начало вече не съм на работа, което поне на тоя етап не го възприемам като нещо лошо. Като среда: преместих се да спя в по-голяма стая, различна от кухнята. И като финал: все още не знам по кой свят ходя, но че не ми харесва съм повече от сигурна.

ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ

Това с работата се случи много забавно, трябва да знаете. Странно, но при мен все така става -накрая нещата се нереждат достатъчно чалнато, че да бъдат превъплътени в добра история а.к.а. тази. Значи отивам аз на работа, карат ме да ходя за крушки, после помагах на шефа ми чужденец да ги завива и накаря след обяд той ме вика да си говорим, ей така без някакви явни признаци. Бе идилия. Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш. Няма лошо. Сега се мъча да наблегна на писането, като между временно вечно си намирам с какво да се разсея. Новата ми мания носи звучното име "ФИФА МЕНИДЖЪР 2011". Не я играя всеки ден, главно защото е на компютъра на чичо ми, понеже моя Чарли само той си знае какво му е. (Само не ме изоставяй, окей?!) Супер се зарибих, въпреки че както казах не играя винаги. Та, за какво иде реч? (Знам, че сега си викате...Ама ние не сме питали, моля не разказвай!...Дали ще ви послушам?!) По името може да се усетите, че става дума за това да си мениджър на някой футболен, ама какъвто ти душа иска, чак може да си измислиш, подобно мен, отбор. Сега няма да повярвате как се казва отбора ми и в кое първенство се подвизава...Внимание! Пригответе се да бъдете *шокирани* Наименование: Амстердам Хуулиганс Първенство: Ередивизи. Не го очаквахте, а? Та, след като се наложи да преигравам един сезон три пъти по една или друга причина най-накрая завърших на върха на таблицата сезона, което си беше шокиращо за мен. Но да, успях. После спечелих и суперкупата, а кълна се играчите ми са от кол и въже и като почне да им пада морала и да наруват, че не съм изпълнила желанията им (еми сори - обещала съм на един да играе цяла игра и го слагам в отбора, ама помощник треньора ми е бахти шматката и все го вади, аз какво да направя) и цялото доверие към мениджъра а.к.а мен пада като губят и стимул да играят. Имам си аз двама любимци. Единият е нападател. Тоя е луд - почти всеки мач вкарва голове и много рядко опуска дуспите. Другият е вратаря, но понеже бях гадна и не исках да преговарям с един клуб, който го искаше той се нацупи и сега иска да си ходи - е, не точно иска, но не иска да остане повече, така че...факт, ще си ходи. Единственият известен що годе, който си купих от новия трансферен сезон беше Андре Ойер (който сега играе в Аякс) и човека не е първа младост, така че...Новият сезон иначе поне засега не е толкова зле. Да видим до кога,...тоест докато имам време да отида до чичо ми и да играя. Обаче почна ли...три часа най-малко. И стигнах до извода, че на 3Д мач изкарвам по-добри резултати, отколкото само да ми покаже резултатите направо. Предполагам за някой, който отдавна играе предишните версии на играта това звучи абсурдно, но аз я играя за първи път и то от три седмици по един два пъти в седмица, така че всичко ми изглежда ново, лъщящо, привлекателно и трябва да го имам (като свраките съм в тоя случай!)
И така сори, че трябваше да ви отегча още в началото, но повярвайте ми надолу смятам да спомена естествено Аякс, така че...предупредени сте.

Сега за стаята, която получих. Не без чудни скандали с неочакван край. Майка ми трябваше да се изпокара със съквартиранката ми, за да започнат да се променят нещата. Сега, когато имам тая стая и вероятно не завинаги, а може би само докато мине зимата - много добре не я разбрах какво точно ми каза съквартирантката, още осмислях информацията, че ми даде стаята. Та, сега когато я имам тая проклета стая, - не, не съм осъзнала, че не я искам - стаята супер ме кефи, но човече...уж има пуснато парно - аз не го усещам. За капак ми нича мъдрец и копелето си е поставило за висша цел да стъжни живота ми максимално. Кълна се, откакто спя в тая стая само веднъж ме е оставило да спя като хората тва говедо, водещо се за мой зъб (не ме изоставяй, мой човек, само не боли толкова, к?). И понеже споменах зъба ми. Обичам зъболекарят ми. *изречено с целия сарказъм на света* Много готин човек, бивш съученик на баща ми, но има навика да прави каквото си иска - като ти имаш час при него, той решава че целия ден няма да работи. А, де?! Теб, че те боли, не можеш да спиш и тем подобни него не го еня - той има почивен ден и точка! Нещо такова стана преди две, а вече може и три седмици, когато ми сложи арсен в зъба (накрая се оказа, че лекарството изобщо не е успяло да се задържи там и един ден), тоя същия дето е до мъдреца, който тогава изобщо не растеше (ще разберете за какво го споменавам) и трябваше да го махне стана така, че няма да работи. И ето как си ходих с арсен в зъба (поне така си мислех до преди няколко дни), дори и сега не съм сигурна дали още не е там...защото последният път като ходих уж да го махне - не помнеше къде го е сложил, аз странно също не можах да се ориентирам в собствената си уста въпреки, че знам кой е зъба (И наградата "Там горе няма никой" отива при....мен. Оооу, поласкана съм...Трета поредна година!) - ама май още си е там. Та според мен мъдреца почна да нича, заради това лекарство, защото преди да ида на зъболекар нито един зъб не ме болеше, просто исках да ми оправи падналите пломби. Какво ръчна, какво слоши...ей на, ничащ мъдрец, страшна болка, почти никакъв сън (но дори през него сънувах Джаред Лето...аах)...Та относно тая стая - кажи, речи три пъти съм спала в нея,  два от които "спя" не е точната дума. Предния четвъртък обаче ударих дъното на любовта ми към хапчетата, но и това не беше баш-баш дъното, защото в понеделник, ако имаше дъно там някъде в моя организъм, мисля че го пробих.

Прибирам се аз от лекции в сряда, страшна болка, едва деяна, била съм до 9 и нещо, моля се аптеката да работи - шанс! Отивам в любимия ми хранителен магазин, където жената вече само да ме видиш и казва "Скумрия?". Та отивам там и така между другото попитах дали случайно  знае до колко работи аптеката по-горе. Тя каза, че вече била затворена и аз естествено веднага се оплаках, че мъдреца ми ме побърква. В тоя момент - чудо на чудесата онази бърка в джоба на жилетката си и вади някакви хапчета, като ми подава едното - аз гледам като паднала от Марс. Викам: Какво е?
Тя: Това е не-знам-кво-си-там-име-което-би-било-да-запомня-при-други-подобни-случаи-само-дето-не-го-направих и е силно обезполяващо. Много рядко го изписват, аз нося в себе си, ако случайно ме заболи я корем, я нещо друго. 

Болката беше достатъчен стимул да взема хапчето. Кълна се някой ден ще се намери някой да ми предложи така хапче, само дето тоя път няма да е такова каквото описах по-горе. Тръгнах си аз от магазина с изпито хапче, все още болящ зъб, мач/ове за гледане и все по-малко количество мозъчни клетки. Съквартирантката спи - все пак отидох да гледам Байерн и Шалке в хола на телевизиро - колко съм гледала, обаче е под въпрос. Да не говорим за Ултрех и Твенте - Кас, беше супер ентусиазирана, докато аз бях "Ъм, все тая...аре да свършват, че да лягам да спя с епизод на Чък". Направих грешката да си взема един много горещ душ преди мачовете, което тотално ме омаломощи и ми взе и малкото останала сила. Иначе се радвам, че Шалке би и Твенте също, но не бях в никаква кондиция. Колкото до "Чък" - почнах да го гледам по телевизията, но понеже телевизора е при съквартирантите ми, а в 11 и половина да им вися на главите някак не идва, та гледам каквото гледам по телевизията и останалото го тегля и гледам в почти същото време, в което го дават и по телевизията. Така не изпускам нито един епизод. Да, знам какво си мислите, защо не изтеглиш всички и не ги изгледаш? Ами много просто - не искам. Ще бъде едно такова стихийно гледане, че накрая няма да помня кое от кой епизод е било и ще смесвам случките в тях като стой та гледай. Та, да се върна на историята. След края на мачовете и изгледан "Чък", реших че е време да лягам, като преди да заспя, въпреки че зъба не ме болеше толкова изпих последния си Аулин. Часът беше един без нещо, логично човек да помисли, че действието му ще премине едва към 6 или 7 сутринта - да, ама не. Будя се аз през нощта и си викам сигурно е я пет, я шест - гледам телефона си: 2 и нещо. Ти сериозно ли бе? Ама зъб боли. И понеже нямах друго хапче, видях че на Ацетизала пише, че е също за зъбобол и реших, че достатъчно ме боли, че ако трябва ще изпия целия блистер. Това ми напомня как едно време виках на Стела, че искам да изпия така цялата таблетка, за да видя какво ще стане. Тя възрази, че всичко което ще стане ще да е "нищо". Е, почти позна. Ударих две хапчета и легнах да спя...Пак се будя. Часът този път беше шест и нещо. Хайде още две хапчета. На сутринта изпих още две, а главата ми не знаеше какво се случва в нея и защо, само че я боли и иска да спре час по-скоро. Шоу. Така болеше, че излязох да ида до аптеката, ама кой ти работи на 3-ти март? Реших, че така и така съм на дъното, поне да се орина едно хубаво в пръстта...Отивам до любимия ми магазин с надеждата същата жена да работи там и да ми даде още едно хапче. В резултат на това се сблъсках с две новини - добрата беше, че тя беше там, но лошата, че не носеше хапчетата (възможно е и да ме е излъгала). Както и да е. Имах среща с Ели на автогарата по-късно, така че и се обадих да я помоля да ми вземе нещо за зъб, защото откачам. Дали от болката, дали защото бях заета да обяснявам за прекрасната си наркотична зависимост на съквартирантката ми взех, че изпуснах автобуса за гарата, та ходих да ловя тролей или тролейбус...Хъм! Знаете, че тия двете ги бъркам, но мисля все пак че беше второто. Та по неведоми пътища стигнах гарата, само за да разбера, че Ели е способна дори в такова малко помещение да се загуби. Проведохме около 5 разговора, докато най-накрая се срещнем - щях да я пречукам, но понеже ми носеше чудни прекрани бели прахчета а.к.а Аулин я оставих жива. Поне успяхме да наваксаме за дето отдавна не се бяхме виждали, след което отидох да хвана автобуса си, само за да разбера, че ще пътувам права. Добре дошли в моя живот - пародията е пълна! Нали се сещате, че когато си тъпкан с хапчета, вие ти се свят и очите ти се затварят защото не си спал много, много пътуването прав не е препоръчително. По едно време имах чувството, че ще повърна, но добре че едно момче ми отстъпи мястото си, че иначе не знам.
Но както казах, ако това по-горе беше дъното, чакайте да чуете за двата метра под него. Това се оказа миналия Понеделник. След като три дни изобщо не ме беше болял, ден преди да трябва да замина за София той реши, че е време да започне. Гадняр! Изпих аз един Аулин. Мина ми. Вечерта обаче "хелоу пейн". Цяла нощ не съм спала. Научих програмата на АХН Сай-Фай наизуст. Изпила съм три Аулина, три Темпалгина и един Ацетизал - болката не спира и не спира. Въпреки, че имах още два Аулина в името на собствения ми вече достатъчно побъркан организъм не ги изпих. На сутринта - отивам на зъболекар, но не при оня несериозния, а при друг. Та, какво се оказа? Не бил мъдреца, а оня простия зъб до него, дето уж имал арсен. Е, тоя път ми сложиха арсен със сигурност, та благополучно се прибрах, естествено закъснях за лекции (тия в 4 и 20 са ми мъка, не знам какво правя, но вечно закъснявам) и вечерта спах. Беше прекрасно. Заспала съм още в 11 и половина, но поне спах. И сега с чиста съвест мога да кажа, че всичко произведено от мозъка ми през този период под форма на писания е било плод на хапчетата в организма ми. Но нека мислим положително - не виждам нужда ги пия без причина, което значи че не съм зависима и плюс това: разбарх, че организма ми е ужасно стабилен, след като може така яко да го натъпча с хапове и той и гъг да не каже. (Поне засега - след години ще разбера, че това е била още една ужасна грешка в развитието ми. Съдба човешка!)
И понеже ви предупредих, че ще има Аякс, няма как. Последният мач изобщо няма да го коментирам за Лига Европа. Това за мен беше ужасно малоумна игра. Не знам какво им стана на тия момчета, но изобщо не ми хареса. За капак на всичко Маартен Стекеленбург - вратаря ни - няма да игра няколко седмици, заради контуция, което ще рече че другия вратар, който е супер смотан плондер, дето ми лази по нервите повече от Дейли Блинд, ще бъде на вратата. С нас е свършено. Просто чудесно. И Ел Хамдауи е изпратен във втория отбор. Абе, само "хубави неща", какво друго да кажа?!
Но, пък да се похваля, че курсовата работа, която писах върху Аякс се получи сравнително добре. Като цяло съм на мнение, че не бях постигнала основната идея, но съм доволна, че и това мина и повече няма да изпадам нервни кризи и психични разстройства (ама дали си вярвам?!). Благодарение на тази курсова научих толкова много за историята на отбора ми, че направо вече не мога да го заменя с друг - губим, печелим, това е положението, оставам с тях.
Ами като цяло смятам, че това е добър пост като за завръщане, който между другото го почнах предишната седмица, но довършвам чак тази - хората си мислят, че като не работиш имаш много свободно време: друг път!
Да се порадваме на хубавото време докато го има, въпреки че винаги съм казвала, че ако може да не изляза цял ден от нас ще съм най-доволния човек на света. Аз? Антисоциална?! Защо решихте така? Но наистина да излезеш през деня, когато е едно такова светло и дразни очите - вампирското в мен негодува, но пък змията в мен е на седмото небе, че може да се припича на слънце. (От прочетеното по-горе вече никой не знае какъв ми е проблема, но е повече от очевидно, че такъв има.) О, нали за да докажа, че не съм антисоциална, че кажа че напоследък социалните ми контакти нараснаха - ето на, вчера спорих с прахосмукачката, днес с чашата си. Е, не е ли напредък?!
Но, сериозно стига вече съм ви занимавала с глупости (едно не мога да разбера, не сте ли си дали сметка още щом отворихте тази страница, че ще бъде пълно с много глупости, които не искате да знаете, но не може да спрете да четете?).

Чао, чао от мен и дано скоро пиша отново.

Keep Calm...Oh, anyway you're too drugged to freak out