Snowy Monday!

Понеделник е и си имаме сняг! Аз съм доволна - е, поне засега...въпреки че е повече от очевидно, че няма да се задържи, но все пак...обожавам да гледам как вали, за разлика от момента в който се топи.

След като снощи подобаващо си легнах в един, цяла нощ се будих и по едно време даже май ми бе студено, благополучно се бях събудила в 6 и нещо и вече се питах - Абе дали да не взема да пусна Чарли и да стоя един час на него докато стане време да се оправям за работа. Е, да ама после си рекох - бе ти луда ли си, я си стой още един час в леглото. Та ето защо сега имам главоболие за чудо и приказ и като станах така ми се не щеше живот и се мотах толкова дълго вкъщи, че закъснях с минута/две за работа. И само за протокола: ако си мислите, че след 8 метрото става малко по-празно, грешите. Казвам го само, защото аз имах глупостта да живея в тая заблуда. Тъй като всеки път към 8 и 30 е блъсканица. Е, сега елате да видите в девет без нещо какво е! Така не ме бяха блъскали и премазвали от бая време насам. Естествено изобщо не се бях трогнала, че съм закъсняла, тъй като шефката винаги идва един час по-късно, което напълно ме устройва, а и нея очевидно. Е, тоя ден дойде почти два часа по-късно о.О и ми бутна новината, че другия шеф днес също щях да идва. А, аз живеех в заблудата, че тая седмица щке бъде лека и ще мине бързо...Не би!
В пет часа трябва да тръгна да си хващам автобуса за университета, но шефката я няма все още - отиде да вземе от летището шефа, а телефоните и са тук и де факто искам не искам ще трябва да постоя тук и да ги изчакам да дойдат, дори това да значи да чакам до 6 и да ида на лекции в 7. Не може да усетите ентусиазмът в гласа ми, но той е повече от доловим, струи, струи.
Но както и да е. Реших все пак да направя едно малко чалънджче...от порядъка на 10 дни.
Но мисля да го почна от утре, че да приключи точно на бъдни вечер. Идеално ще ме търпите 10 дни. Ентусиазирани?! Просто си ви представям как четете тоя пост и следващата ви реакция бива:

Но както и да е.
Тъбмлр ми действа все повече на нервната система, главно като я унищожава просто защото не ме остява на мира и дори да ми е скучно и да не гледам какво става там прозорецът на сайта е винаги отворен. о.О Къв проблем, мои хора, къв проблем?! Всичко е в границите на нормалното. Пак добре запознах се няколко супер яки хора. Това не съм го разказвала тук, но имаше един период, в който видях в сайта на Аякс, че можеше да зададеш въпроси на Миралем Сюлемани, само дето трябва да са на нидерландски много ясно, а аз нали го знам мо-та-мо ака никак. Точно тогава си виках - защо нямам някой познат дето го разбира. Ето как исках да знам какво казват немците и се запознах с Магдалена, защо не мога да намеря още някой дето знае холандски тоя път. И то пък взе, че се случи. Попаднах на това момиче Ким. Тя е голям фен на Ян и кажи речи така бе успяла да попадне на блога ми в Тъмблр. И понеже курсовата ми ще е върху футболен бранд и може да се досетите, че става дума за Аякс, та тя се съгласи да ми помогне с превода на части от историята на отбора и плюс това вече ми преведе две клипчетата на г-н Фертонген. Знам, алчна съм, но аз и се извиних за което...и тя нямаше нищо против или поне тогава така си мислеше - сега вероятно не смее да ми каже. хахаха. Но, не Ким е страхотна. Супер печена и не всеки би се заел да се разправя да ти превежда клипчета. Евала и правя за което. Та така от едното клипче разбрах, че когато са гости в някоя странна Ян и Размус спят в една стая. И ето как започна новата вълна по превъзнасяне по изгубения трети брат Де Йонг (в началото с Кас непрестанно го бъркахме със Сийм Де Йонг o.O). Както Кас сама каза - прилича на сериен убиец и все пак ме кефи. Ъм, даааа...а аз допълних, че ако е такъв нямам нищо против да ме убие. Има нещо чалнато в тоя човек, което кефи...
И понеже споменах Аякс...Нали не си мислехте, че ей така ще ви се размине? Бях на седмото небе когато биха в събота, а да не говорим, че след това Твенте, колкото и ме радват с малкия Де Йонг в отбора съм доволна, че паднаха - така имаме всички шансове да се поиздигнем в таблицата или поне да опитаме...cause every little thing gonna be alright.
Запознах се и с още едно момиче от Германия - Леони. Тя ме зариби по този клип и песента (наличието на Кристиан Ериксен е само бонус към всичко останало) и сега кажи речи не мога да си я избия от главата

Един час по-късно, един чай по-малко и още много стоене през компютъра - главата ми бъка на поразия, но аз не се отказвам ще си стоя тука и ще си предавам Богу дух. Точка по въпроса.
Силно се надявам тия две седмици да вземат да се изметат по-живо. И точно защото го искам - няма да стане. Но честна дума - искам да си почина. Защото всеки път щом си кажа - йей ще почивам събота и неделя номера не минава, защото събота и неделя гъмжи от мачове да се пръска и ти да стоиш на компа да гледаш три един след друг или понякога едновременно за каква почивка точно става дума?!
Ами мисля, че това е като цяло...Надявам се скоро време да взема някаква заплата, че Коледа идва, пък ми се ще да зарадвам тоя и ония. О! И като казах това...ИМАМ НАЙ-СТРАХОТНИЯ ЧИЧО НА СВЕТА! Подари ми за завършването не вероятни обици, които забравих да снимам, а не взех с мен на София, защото - duh, за какво са ми тука...Прекалено са готини, за да замеся в цялата корупционна схема, в която живея: ставаш сутрин, блъскане в градския транспорт, работа, блъскане в градския транспорт, лекции, блъскане в градския транспорт, вкъщи, идиоти, радио Романтика (тва защо още работи ми кажете???. Ето и коледното ми желание - да престане да предава...завинаги!), вечеря със сериал, стига Тъмблр да ме остави да гледам нещо, после Тъмблр до към 12 и нещо и след това баня и след това легло и след това може би сън...Егати пълноценното ежедневие. Как още не съм си теглила въжето не знам, но нямам и намерение да разбирам. Кажи речи съм си свикнала вече...
Ами като цяло май това исках да споделя в този магично снежен ден

Keep Calm and keep dancing