вторник, 14 декември 2010 г.

Challenge: Day 1 + Бонус: Чарли и трамвайната релса


Обещах да направа чалъндж и си държа на думата независимо от факта, че само на едни човек му пука за това, но пък и той е един от най-добрите така че съм напълно доволна (Да, да...Пете, тебе имам предвид!)


 Ден Едно: 10 неща, който искаш да кажеш на 10 различни души точно сега 
+1 Дразниш ме! Толкова ме дразниш, че всеки път, когато почнеш да ми задръстваш социалната мрежа ми иде да ти изкрещя "А, МЛЪКНИ МАЛКО, БЕ!!!". Кълна се ако те срещна на живо ще те цапардосам с нещо през ръцете така че никога повече да не използваш тая същата социална мрежа. И ето пак...днес ме издразни супер много, но и ми оправи едновременно с това деня. о.О
+2 Ти си душица. Всеки път ме радваш. Радвам се, че те има и че още не си се отказала да посещаваш "моето местенце", отделяйки му нужното внимание. Ти си човекът, който не зависимо колко чалнати са постовете ще ми каже нещо от рода на "Много си зле, ама ме радваш!". Не се променяй!
+3 Дебил. Тотален дебил. Шемет, шматка и лемур в едно. Мързи те даже да гледаш. Понякога така ме дразниш, а в следващия момент правиш нещо супер готино...Ходи, че разбери. Това не променя факта, че те мразя. (на наш език - обичам те!)
+4 Аз те махнах от туитър, ти ме махна от туитър и сега кво...голямото добро утро...кога ли ще разбереш, че нищо вече няма да е като преди!
+5 Когато кажеш "Гордея се с теб!" дори да не е на мен ме караш да се чувствам добре. Не те познавам достатъчно, но мисля че си страхотен човек, мил и отзивчив, който озарява цялата стая само с присъствието си в нея.
+6 Липсваш ми! Дойде само за няколко дни и дори не ми обърна достатъчно внимание, а когато бяхме заедно не беше точно същото и вечно трябваше да се срещаме с още някой...и все пак ми липсваш.
+7 Едно просто име не можеш да запомниш, сериозно?! Супер ме кефиш като човек и тем подобни, но толкова ли е трудно да запомниш три букви? И аз говоря непрестанно за него...сериозно? Ти ли не си в ред или просто не държиш достатъчно на мен?!
+8 Радвай се, че вече не спим в една стая, защото когато ме избият чавиите (а засега са си на мястото) и много се ядосам от скапания ситком, в който живея ще те убия в съня ти...да, да...докато телевизора, без който не можеш да заспиш работи...*прибавете невинна усмивка тук*
+9 Защо никога не ми обръщаше внимание? Знаеш ли, че сега търся внимание от всички заради това? Търся одобрението на всички, защото ти никога не беше достатъчно доволна от мен, а и да беше не ми го казваше...Обичам те, но понякога всичко, от което имам нужда е да ми обърнеш внимание, когато се нуждая от него.
+10 Защо ме мразиш? Или окей...може би не е омраза, но се държиш така сякаш съм виновна за всичко случилото се това лято. Не може да е така. Не мога да обвинявам себе си за нещо, над което нямам сила. Съжалявам, че нещата изглеждат така в очите ти, съжалявам че вече не сме си толкова близки, съжалявам че се промени толкова много и най-много съжалявам, че вече едва те познавам.
И след успешното изпълнение на чалънджа викам да споделя малко за моя чалнат ден. Откъде да започна обаче? Е, разбира се от утрото. Кълна се снощи съм спала като труп, а така спя само след 2 дианксита (Оооо, блажени човече, измислил това розово хапче да отнася хората в далечните реалии на наркозата, благословен бъди...сега вероятно си в някакъв делириум от собственото си хапче и непрестанното му приемане в промишлени количества, но всички болни мозъци ти благодарим!), а не дай си Боже и повече...ама тоя път нищо не съм пила, заспах си със светли мисли за Ян Фертонген и един разказ, който ми се върти в главата. Тука вече читателя си мисли, че лирическата героиня а.к.а. Аз е сънувала съответния подозрителен тип Ян някой-си...Логично, а? Е, да, ама не и за лирическата героиня. Тя сънува друго. Съвсем неочаквано на фона на сънищата и се очерта едно усмихнато червенокосо нещо и не, тя не гледаше в огледалото...Оказа се, че е Чарли Макдонал. На бас, че не знаете кой е! (който знае има бисквитка Орео от мен /но да знаете, че вече съм я облизала и потопила в млякото/) 
За тези, които са блажени да не знаят, това е един влогър - видео блогър от Англия, който е супер известен (не и за вас очевидно), забавен, фен е на Доктор Кой и наскоро си боядиса косата червена, а в последствие я и подстрига (Защо бе, Чарли?! Мислех, че имаме сделка. Глей ся...компа ми се казва Чарли, аз съм неестествен джинджър-ти си неестествен джинджър, аз гледам Доктора - ти гледаш доктора, аз обичам бенки на лицето - ти имаш бенка, аз  обичам да чорля хора с буйна коса и такава дето пада над очите - твоята е точно мой тип *потрива пръсти при мисълта да се докопа до нея някой ден* , аз обичам типове с яки тениски - ти имаш бая такива, аз обичам момчета с пътъци - ти носиш пътици. Сега просто забрави трите години разлика - с толкова общо между нас, защо ти е да помниш нещо изобщо. Шшшш, само ела...) И за да бъде картинката още по-ясна, и да създам образ в главите ви, както казва един от преподавателите ми ви давам и гиф (да се преструваме, че изписаното по-горе не беше просто прелюдия към това).
О, пропуснах да спомена, че вече сте го виждали по страниците на този блог...Олеле, къде ми е бил акъла...А, да в идеята да пусна тоя гиф така или иначе. И само за протокола (вече не знам колко точно протокола се водят по моя  случай, но все пак да отбележим и това в тях): той има сладка бенка на лицето (да, заслужава да се спомене втори път, благодаря че попитахте!). Който е чел внимателно предишните постове вероятно е забелязал, че се моа обича бенки на лицето (това бе по повод бенката на Матс Хюмелс, ахххх Матсссс), доста...(сега да не намесвам Сийм Де Йонг, чиято бенка точно над устната поражда грешни мисли у мен като да я отвлека, да искам пари в откуп за нея + малкия брат Де Йонг и след като ги взема, никога да не я върна, може даже на малкия Де Йонг да я присъдя)
Та сънувах именно това чалнато същество - Чарли Макдонал. И то съвсем неочаквано. Искам да кажа, че противно на очакванията не съм му някаква луда фенка и не ми е станал тотална мания, а всички знаем колко бързо се вманиачавам. И в един момент - Хелоу, Доли...Чарли в съня ми.
Имах чувството че го сънувам този сън от два часа, честна дума, но вероятно са били само 20 минути, че и по-малко.
Значи бяхме на РД-то на Чарли (всъщност идея си нямам кога е роден о.О) и той беше с тоя неговия приятел Алекс Дей или там както се казва - както казах, не съм тотална фенка и не съм особено запозната със случващото се в живота му. Та стоим си у тях - аз, Стела, Яни и странно, но една колежка от университета също. Забавлявахме се супер, Чарли ни показваше някакви клипчета и Алекс стоеше като един от тия подлите типове дето снимат порно клиповете (за щастие не знам как е в действителност, така че мога само да коментирам как си го представям) и само следеше какво става, сякаш го документираше или нещо от сорта. От време на време се обаждаше да каже нещо, но те бе толкова незначително, че веднага забравяхме за него. По едно време точно когато по някаква странна причина лежахме по земята и си разказвахме истории цялата стая сякаш се разтресе и някакъв супер мощен звук отекна наоколо. Всички се погледахме едно стреснато, питайки се какво пък беше това. После сякаш някой влезе в стаята и ни каза, че ни евакуират. И понеже нали е сън наша Полина барабар Петко с мъжете - йей, евакуация, винаги съм искала да бъда евакуирана - и тя веднага без всякакви въпроси тръгна с останалите. Някъде по това време Янислава и колежката ми, които не са се виждали през живота си почнаха да се карат за това, че едната била спала с гаджето на другата или нещо от сорта. Естествено моето дрийми Аз изобщо не заподозря, че нещо тука не е наред...
Стигнахме някаква спирка на тролей или трамвай (Нали знаете каква е разликата между тях в моите очи? Никаква! о.О Това вероятно се дължи на това, че не пътувам с тях. Но честно -  все едно да ме карате да различа някой от корейците, китайците и японците. Не искам да обиждам тези хора, просто не мога да ги различа какви са и това е.) и вече го чакаме със силно изтормозени физиономии. Носехме някакви спални тъмно зелени военни спални чували и никой не ти казва какво е станало, а ти и не смееш и да питаш. Сега да игнорираме факта, че от дома на Чарли, който очевидно беше в София стигнахме до тролейната/трамвайната спирка. Всичко нали ни беше на шест, освен факта, че всеки бе подобаващо спечен, в търсене на някой извечни отговори за живота, вселената и всичко останало (Дълглас, само 42 не ни върши работа!) като "купих ли тоалетна хартия вчера!?" (да кажем, че това Алекс си го е мислел!) и в този момент отговорът направо ни мина път...Един трамвай или тролей мина точно покрай нашата спирка и само гледаш точно откъм страната обърната към нас една грамадна дупка зее и някаква част от кран паднала там като в момента стоеше зловещо стърчаща. По-зловещо от това беше, че в тоя същия тролей/трамвай имаше пътници. УТФ?!
Както и да е. Следващото, което помня е как вече се возехме в нашия тролей/трамвай водещ ни към евакуацията или нещо от сорта. Фрапантното беше, че ние карахме превозното средство. о.О Егати и евакуацията, братче! Явно бяха отчаяни времена, за да оставят трамвая на нас. И незнайно защо и незнайно кой гениал бе решил, че аз трябва да управлявам нещото, та може да си представите колко добре се справях.
Стигнахме улиците в близост до къщата на баба ми в Луковит. Ходи разбери как става тая работа?! Англия-София-Луковит какво за моя сън?!  В тоя момент направили нещо като отделна релса за отбиване на движението от повредената линия или поне така дрийми Аз обясни на мозъка ми - не мисля, че двамата бяха на едно мнение. Да, ама релсата, по която подкарах трамвай, тролея или квото и да беше това не беше довършена. И всичко, което виждах е идната пропаст, точно пред къщата на баба ми на Чукара и как всички ще паднем в нея. Чудно! Вече направо си се представях мъртва...Но не би. Следващ дубъл нашта е жива и се лута по същата улица, няколко пресечки по-долу, без ясна идея какво стана току-що. В тоя момент моето дрийми Аз обясни на мозъка ми следната схема - аз се пренесох тук, но не успях да спася другите и те сега са мъртви. (И ако това не са едни от най-гениалните обяснения, евър?!) Приемах го много добре, даже подозрително много добре о.О Та слизам аз малко надолу и точно до пейката, на която в реалния свят редовно стои един кльощав изпит тип, който не знам дали работи, но в топлите дни перманентно е там - тоя път го нямаше (сигурно е било студено?!). Всичко, което получих от тази сценка бе едно сиво голямо куче. Когато го доближих ме дари с някакъв не особено приятен поглед и аз чак тогава се запитах - какво, адажаба, търся аз тука, а не съм нагоре да разбера какво стана с трамвая, тия умряха ли, спасиха ли се...
Тръгнах аз към къщата на баба ми и точно минавам покрай едни от съседите - чистокръвни българи, в тоя момент почва ходжата (?!) да пее, ония вадят килими, клякат на земята и почват да се молят. А, де...тия кога станаха мюсюлмани? Аз що не знам? Но естествено моето дрийми Аз не намери това за странно - свободни хора, да правят каквото си искат. Продължих аз нагоре към бабината къща и не знам откъде разбрах или си помислих или малкото ми мозък е решил да ми намекне някой тънки нещица, че всички от трамвая/тролея са се спасили и аз трябва да се прибера у нас.
Така стигнах до апартамента ни в Луковит, който беше напълно нормално за сън нямащ нищо общо с действителността. Имахме някакъв супер дълъг крийпи коридор, който капеше и бе пропит с влага. Не питайте защо, но отидох до тоалетната, явно в съня ми сме имали някаква силна връзка с нея?! Знам ли? Или това или беглите ми спомени намекват, че майка ми искаше някакви кофи да и нося...Както и да е. И тоалетната беше някаква стара, странна, течаща и влажна. След това точно както в Inception (който гледах преди два месеца и не може да ми е повлиял на сегашния сън) в просъница чух мелодията на телефона ми за събуждане. Вече разбирам как се чувства ДжГЛ (Джоузеф Гордън Левит) и останалите шматки...Беше супер въздействащо. Изведнъж, когато осъзнах какво всъщност достига до ушите ми подскочих като ужилена. Беше сякаш - стоя си аз в крийпи тоалетната; яяя, музика..; ооо, тя ми е позната...; хей, така ми звънни телефона за събуждане; събуждане?! Това беше момента, в който установих, че се чувствам като труп - точно когато кажи-речи подскочих в леглото си. Толкова изцедена, отнесена и неспособна да отворя очи като хората. Честно, подобно нещо без да пия хапчета, за да заспя досега не ми се бе случвало.
А да и пропуснах да спомена, че докато бяхме у Чарли го питах дали отговаря на всичките постинги под клиповете, които качва.
Чарли: Е, не...
Аз: Знаех си...То можеш да прецениш на кои да отговориш, нали? Само като им видиш дължината...
Чарли: Абе, не е баш така и малките са готини...
Аз: И кво ти казват там? Аууу, Чарли...толкова си готин...
И ето как моя милост за пореден път доказа, че главният мозък няма нищо общо със състоянието и, главно защото той е зает да измисля подобни глупости. И все пак беше интересно и вероятно в скоро време ще бъде установено и като полезно изживяване. Престои да се разбере. Както се казва - останете на канала...
Бтв Зак Ефрон и Ванеса са се разделили. Време им беше! Всички са толкова съкрушени и бла-бла-бла. Това било нещо като символ и дефакто раздялата им е доказателство, че истинска любов няма. О, леле майко - точно тях ли са имали за пример. В смисъл, че сигурно има доста повече хора в близост до тях, които биха могли да докажат, че любов има и тем подобни, но пък точно знаменитости. И сега какво - млади са, живее им се...Време беше Ванеса да остави Зак на мен на мира. Все пак всички знаем историята за Маниачката, нали? Мани ще е на седмото небе, стига някоя врата да не и попречи да се докопа до него...
Ами това е от мен. Часът е почти 12, което значи че все още не сме навлезли в новия ден и аз съм си изпълнила чалънджа и хей...този пост стана дълъг...и напълно налудничав - точно както ги обичам.
Надявам се четенето да е било забавно, защото да го напиша - определено беше.

Това е от мен и знайте, че аз и Чарли ви обичаме:

3 коментара:

Аз и никой друг каза...

Леле. Още съм в потрес от сънят ти. То и аз сънувам глупости, ама твоето си е за рекордите на Гинес. Толкова объркан и друдно смилаем сън не бях чела. Направо разказваш играта на всичките учебници по психология! Честно. Адмирирам стремежът ти да изпълниш поредният чалъндж и държа дебело да отбележа, че се чувствам поласкана заради това, че имам някакъв пръст да се захванеш. Умирам от удоволствие като гледам как с всеки пост изпипваш нещата. По лека лека се превръщаш в нещо още по-добро. Евала!

divata_airis каза...

Хаха. А тоя с чичо ми сериен убиец не го ли знаеш? Доста съм споменавала за тоя сън. Мога да разкажа и още за момента, в който сънувах Бастиан Швайнщайгер (футболист, за който щеше да знаеш ако си бях седнала на д-то и довършила поста за момчетата) и Лукас Подолски (друг футболист) и как са дошли за нещо в България и как Басти ме заговаря, а Лукас тотално иска да ме убие за дето се задявам с Басти. хахаха. Беше епичен сън. хахахха
Еми мисля, че ако някой психолог чете блога ми ще отчете факта, че съм луда, нещо което всички вече знаем.
Еми, само ти не си се отказала от мен и от блога ми така че - да, правя го за теб! <3
Бтв открили се сред хората горе, защото те има =)

Аз и никой друг каза...

Открих се, ама викам да не го отбелязвам, че да не се окаже, че не става дума за мен и да не решиши, ме се бутам навсякъде. Благодаря ти за милите думи, Полси. Хъгс на куб.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik