сряда, 1 декември 2010 г.

Ok, I'm running from the light, running from the day to night...

...Oh, the quiet silence defines our misery
The riot inside keeps trying to visit me
No matter how we try, it's too much history
Too many bad notes playing in our symphony
So let it breathe, let it fly, let it go
Let it fall, let it crash, burn slow
And then you call upon God
Oh you call upon God
 ~30STM ft Kanye West – Hurricane

Окей, пичове, а сетете се кой за пореден път забрави, че има блог. Е, не съм аз! Сериозно, не съм! Напълно си помня, че това чудо тук си съществува просто в последно време съм ужасно заета ("последно време" известно още като последните два месеца). Но, нека мислим положително (каквито бяха поне три от пожеланията ми за рождения ден)- сега имам ужасно много неща за разказване. Някой приятни - други не чак толкова, но случва се и в най-добрите истории да се появи Робърт Патинсон...Примерно, де!
Държа да бъде отбелязано, че този пост го пиша от две седмици и толкова неща се случиха, че сигурно половината от тях ще липсват от изложеното по-долу, но сега подробности. Едва ли някой е приритал за моите писаници. (но ако все пак е, нека се обади - винаги е хубаво да знаеш, че на някой му пука) 



Та, какво се случва с мен? Ами като начало в момента съм в София. За протокола - ужасно е! Особено първите две седмици. Даже най-вече първата. Супер е гадно да смениш един град с друг и то с такъв като София. И наистина почвам да вярвам на думите на една моя бивша учителка: "Не си мисли, че като познаваш хора в София и те ще ти обръщат някакво внимание. Те така вече са свикнали да живеят забързано и си имат установен ред, че независимо какво ти казват - няма да го бъде." В самото начало това наистина ми се струваше странно - как бе, пак съм по-добре от Шумен, когато отидох там не познавах никого (което обяснява защо 2 месеца единственото ми ходене беше от Университета до квартирата, още повече че 2-рия месец бях оставена сама, което тотално сдуха ситуацията, но какво да се прави), тука поне ще излизам с тия хора насам-натам. И на всичкото отгоре те до един бяха така ентусиазирани, че чак беше притеснително - аз  хич не бях, но те - ооо, да. След всичкото това подскачане около оста си на един крак и когато най-накрая официално се преместих се оказа, че де факто имаше само с един човек, който имаше времето и бе в състояние да ме накара да се почувствам малко по-добре. Благодаря, за което!
Сега нещата определено са по-светли в края на тунела и макар да не знам дали това не са фаровете на идващия влак или действително излизам от тунела пак е по-добре. Естествено отново съм на "седмото небе" с новите си съквартиранти. Аз ли не съм добре, че вечно намирам от какво да се оплаквам или те просто вечно попадам на странни птици?!
Е, при тия последните на теория всичко звучеше добре...На теория! Нямат проблем с футбол манията ми и тем подобни... И какво се оказа? Стаята ми е по-скоро хол, свързан с кухнята, където когато има хора вечер и вдигат много шум и малко трудно да спиш. Да не говорим, че лампата ми свети в очите. А да добавя ли и това, че съквартирантката ми и бивша колежка на майка ми спи на пуснат телевизор?! Да, не го гаси никога! Е, само когато е на работа, което е не особено успокояващо предвид графика и - два дни почива, два работи и аз така - два дни спя, два се боря да го направя. Какво ли не преживях. Мъчиш се да заспиш - наште слушат любимото им и мое най-омразно радио "Романтика" (За протокола събирам екип да щурмуваме централата му и да избием работещите в него. Някой навит?!), плюс това и гледат телевизия. И за да е идилията пълна в 12 и половина започват да пържат нещо. Купон! Завивките ти поемат миризмата, ти се опитваш да си внушиш, че не е толкова зле, но някак не се получава...хъм? Защо ли?!
И това периодически се повтаря. Даже знам точното време - точно, когато си мислиш, че повече няма да го бъде, то се случва. Всяка фибра от мен подскача живо при тази мисъл. Направо!
Вече дори ми писна да обяснявам колко точно елементарни са тия хора и колко точно нагли. Какво е това - ти да идеш на работа и после на лекции, да се върнеш и да установиш, че имаш нова стая? (както казах пиша тоя пост от две седмици, така че това е най-новото от къщата на Биг Брадър) А, честито ще живееш в кухнята, супер а?!
Да кажем, че съм Пепеляшка, само дето няма никакъв шанс да почна и да им чистя (то пък нали имам време).
Сигурно си мислите, че е супер че съм в отделна стая - е, не и когато те могат да си влизат в нея когато си решат, защото - ами това е кухнята, duh, как ще си вземем нещо за хапване, ако не влезем? Защо ли ми идва да отговоря - Ми умрете от глад. Но, не...да ми тежат на съвестта - точно те...Нъц, благодаря!
Освен преселението на народите и индивидуалната магистрала през "новата ми супер яка" стая получавам и бонус - миризма на храна по завивките ми. Е, не е ли емоция, ми кажете?!
Като за капак. Преди няколко дни си преместих голяма част от дрехите в "новата стая", но си оставих бельото в другата, защото ми бе неудобно докато те са на масата да го изнасям от стаята. О, каква голяма грешка! Какво си мислите открих на другия ден след работа и лекции, така към 10 вечерта?! Бельото ми! Чакаше ме в нещо подобно на куп върху леглото ми, което пропуснах да кажа но дори не е легло, а два дюшека един върху друг (Бахти, аз живея почти като клошар! о.О) Та, ето как всякакви бариери между мен и съквартирантите ми паднаха - разнасят ми бельото от една стая в друга, че как иначе?! Утре ще го разнесат и на улицата...Супер, ще се прибирам вкъщи и ще гледам как хора подмятат нечие бельо...О, я чакай...то било моето. Хей, може и автограф да ми искат...Ще бъда обявена за кралицата на бельото. Ето колко много мислят за мен съквартирантите ми. Такива са душици. Искат да ме направят известна. Как ли да им се отблагодаря... Ол! Май ми хрумна начин:
Иначе в новия университет, където...О, нима пропуснах да кажа. Сега уча магистратура в НБУ и поне засега нещата са интересни и звучат...хъм...полезни?! Не смея да се оплача, че ще вземе да стане нещо, а истината е че така напълно си ме устройва. Вярно, не мога да взимам дейно участие в лекциите като едно време с този мой звучен отвратително дразнещ глас и да надвиквам преподавателите (което честно казано вече ми липсва) главно защото досега не съм учила подобно нещо и идея си нямам за какво иде реч, а аз не се обаждам ако не съм сигурна в нещо. Така че...Благодаря, но не благодаря.

Това е същото като с работата, която почнах. Не смея да се оплача, просто защото е невероятна и шефовете ми са ужасно мили и приятни хора и вече почвам да подозирам някаква конспирация спрямо мен.
Но както и да е. Да го отдадем на вродената ми параноя и повече да не отваряме дума, става ли?! Плюс това сега чета една книга на Чък Паланюк, така че нормално да съм по-параноична от обикновено. И все пак го обичам тоя човек. Когато чета работите му винаги се чувствам по-добре. Описва ми живота на хората, които са много, ама много по-зле от мен...Как да не ти се оправи леко настроението? Минус обаче е именно тая параноя, която периодично се наслагва. За последно четох как когато виждаш петна на светлината значи че ослепяваш и това не ме успокои особено...В смисъл, че четеш си съвсем спокойно и бам - хайде да ви е честито новото отроче, зове се параноя и ще си го гледкаш цял живот! Anyway!
Държа да кажа, че градския транспорт тука цепи мрака. Това и от преди си го знам, но сега изпитах....да я наречем "силата", въпреки че аз лично предпочитам "бутаницата"...му. Толкова болни хора на едно място няма!!! И всичко се бута то да е първо...Сякаш ги карат към психо диспансера, братче! Не знам какво ще им стане ако не се бутат примерно...нали за разнообразие. Или ако някой ти каже извинявай. За щастие досега попадах повече на такива, която се извиняват, отколкото на втория - неприятен вид. Точно в последния случай се изумявам как това са вечно възрастни хора. Откъде толкова енергия да злобееш бе?
А преди няколко дни в метрото така ме бяха сблъскали, че нямаше нужда да се държа някъде - подпира ме от всякъде. Бях плънка за сандвич...Кажете сега как да не се чувстваш специален, а?
Друго ново покрай мен, факта че не мога да се лог-офна от Тъмбр. И преди беше така, но сега направо е фрапантно. По цял ден кибичиш там и после се чудиш какво стана с времето, което имах...Ужасно обсебващо е.
Смея да твърдя, че все още си падам по футбол или да кажа футболисти. Манията е все още повече от осезаема, а футболистите които ми харесват нарастват все повече о.О Това не променя факта, че на всеки отбор, на когото станем фенове с Кас почва да затъва. Както и че, който футболист харесвам нещо почва да му куца играта. Ей, на...Бенедикт Хьоведес. И какво стана с него - червен картон едно от първите мачове в Бундеслигата. След това в Шампионската лига автогол и отново червен картон. И за да докажа, че аз съм причината, че заявява че прекрасното същество, което се подстрига, предусетил какво готвят пръстите ми на косата му - Ян Фертонген почна да играе ламаво в някой от последните игри. (Не, тая срещу Реал. Там паднахме, очаквано! Но той игра чудесно. Плюс това спечели бонус точки от мен и Кас, за дето цапна "невинно" Касияс) И за капак ще дам и Матс Хюмелс - това невероятно чаровно същество, чиято коса и перфектно лице трябва да минат през пръстите ми...Сериозно. Невероятно красив е!
Направо като го видя и всичко в мен преминава в едно и също състояние: 
Та именно това чаровно същество, след като заявих официално че го одобрявам и си е мой взе, че на последния мач на Борусия си вкара автогол. Беше просто прекрасно. Как да не си помислиш, че ти си ричината ми кажете след толкова горчив опит с предишните?! 
И понеже споменахме Матс. Добре, какво точно можеш да не му харесаш? 
- Висок - отметка!
- Буйна коса за чорлене - отметка!
- Бемка на лицето (имам ужасна слабост към бемки по лицето) - отметка!
- Без тениската под тениската (за да видим повече плът!) - отметка!
- Чака края на мача, зад да се отърве от тениската  - отметка!
- Обича да носи тениски - отметка!
- Обича да носи пуловери и под тях риза и/или тениска - отметка! (защо харесвам тоя стил идея си нямам, но ми действа побъркващо)
- Пътъци...- чака да бъде отметнато! Няма начин да не носи, сто процента! Просто трябва да престана да гледам хубавото му лице и да почна да гледам краката му...примерно?! 
- Устни...о, човече, невероятни са! 
- Изглежда добре без тениска (и обича често да я съблича) - о, да...Мисля, че от германците всички са минали през школата на Хер Швайнщайгер и основната житейска философия: ходи без тениска! Според мен повече готини типове трябва да минат покрай тая школа и още повече трябва да носят хартиени торби на главите си, за да не могат потресаващите им физиономии да развалят идилията от добре оформените им плочки. Само казвам! 
И като цяло обобщението за Матс би трябвало да бъде нещо от рода на:  
Но, нека сменя темата, защото чувствам, че скоро ще забраздя в небрано лозе и после няма връщане.
След последния мач на Аякс с Реал желанието ми да злоупотребя с тая гад Жозе Мауриньо нарастна до главоломни размери. Цялата му тая схема с изкарването на червени картони от Алонсо и Рамос беше ужасно подла, но пък ми позволи да се насладя като за последно на някой от бичфейсовете на Суарез. Така и така няма да го гледам в Ередивизе (Холандското) до февруари, поне в мача с Реал можех да се насладя на недоволството и театралните му умения.
И понеже споменахме Папа Мау, който сериозно искам първо да изчаластря едно брутално и след това да го задуша в съня му с невинна усмивка на лице. Както е видно няма нищо социопатично или садистично в мен. 
Та за пръв път от много време насам доброволно избрах да гледам мач на Реал, при това без той да играе с някой от моите отбори. Просто Понеделник беше поредния трилър в живота ми и имах нужда от нещо, за да го разнообрази. Не харесвам нито Реал, нито Барселона, но ето че да видя физиономията на Жозе Мауриньо след загубата с 5-0 беше БЕЗЦЕННО. И благодарение на този мач потвърдих това, което вече знаех - има нещо секси в това мъже да си изпускат нервите и да хапят удрят други мъже по терена.
Благодаря ти, Серхио, ето как ми се издигна в очите. След това в Тъмблр се появи един мотивационен постер с горната сцена и надпис - Благодаря ти, Серхио, искахме да направим това от Световното насам! Напълно съм съгласна. Ако можеше да удариш по една длан на всички от националния ти отбор щях да съм доволна. Та, ето как това нещо Серхио, който е тотално не мой тип, като изключим факта, че без тениска изглежда добре ми стана доста симпатичен. Знам, знам...Story of my life!
О, да и като за финал (не мога да повярвам, аз все пак ще приключа този пост...ДНЕС?!) искам да се похваля, че най-накрая разбрах кой е "интересно" изглеждащия тип от рекламата на Нова Спорт, който прави сърчице пред екрана на камерата. Кълна се, това ме тормозеше от както го видях за първи път преди 2 или вече 3 месеца. Но, ето че провидението достигна до мен...Имаме победител:
Това чудо се казва Гаред Бейл и ако не беше мача на Тотнъм с Вердер аз щях да си остава в блажено невежество относно неговото съществуване. То изглежда еволюция също е останала в подобно невежество, защото да си признаем често г-н Бейл е не-добре еволюирала маймуна. Не че имам нещо против (и той без тениска е доста добре сложен - А, стига бе кво ми става само за мъже без тениски говоря. о.О Обвинявам най-безцеремонно Швайни Хер Швайнщайгер, който майка ми преди седмица нарече Щвайценегер Признайте, че имат доста общо - и двамата едно време са били машини от бъдещето изпратени в миналото да скъсат тениските на всички добре изглеждащи мъже. Какво? Няма такъв филм? Сериозно? Как е възможно...Е, както и да е!). След Маншафт вълната изглежда почвам да се вглеждам на все по-чалнати създания - без особена визия, но с невероятно излъчване (и плочки на корема. Не пък, няма да спра!). Та как забелязах г-н Сърцето от Нова Спорт? Ами с Кас си зяпахме мача на Вердер - тя предимно заради Зеби Зеби, известен още сред запознатите среди като Зебастиан Прьодъл и Фрици - още познат като Клеменс Фриц. Естествено и обичайните заподозрени не липсваха като Марко Марин и Пер Мертезегер. Но нали предимно заради защитата на отбора, която ако не съвсем то на моменти е напълно липсваща. Езък, че и тримата защитници изглежда толкова добре, а в повечето случаи прописват мача. (Толкова са обаятелни, че си действат разконцентриращо един на друг!) А, то на Тим Визе (вратарят) само това му трябва - какъвто е миличък и на мравката, разбирайте топката прави път: колкото пъти тая мравка, простете топка, стигне до него - толкова гола има в мача. Но, хайде да не злепоставям Визчо, тъй като по някакво невероятно стечение на обстоятелствата в мача с Тотнъм той спаси дуспа. Да, всички сме в шок! о.О
Та за г-н Бейл говорихме. Кас забеляза неговото приятелче Роман Павличенко (аз как бих могла, когато бях с гръб към телевизора и говорех с нея по телефона, плюс пишех в туитър...не че това е оправдание, но все пак!). Последният споменат е поредното странно изгледащо същество, което ме привлича по още по-странен начин. Благодарение на него попаднахме на Бейл, тъй като се оказва, че двамата си имат някакъв своегорода сладък броманс (с нищо не може да се мери с Швайнски, но кой изобщо може да се мери с кралете на броманса?!). И ето как се почна едно лудо ровене за снимки в Тъмблр и от там попаднах на няколко, на които прави това със сърцето и накрая и на този гиф и бам....А, честито, вече знаеш кой е Г-н Сърцето от Нова Спорт. Колко ли хора не питах кой е - до един не знаеха. Забава!
И като цяло май това исках да кажа и две седмици по-късно тя успя! Медал, някой? Тениска на добре оформен мъж? Не?! Нищичко? Окей. 
В заключение смятам да каза, че имам намерение да се опитам да съм по-активна тук. В този ред на мисли: стискайте палци!

А дотогава: Keep Calm and Keep Winking 

4 коментара:

BleedingDust каза...

Що ли ти не вярвам, че ще си активна, но както и да е.
Пич, не мога да отговоря на всичките ти приумици, на които искам, защото ги забравих! Но се забавлявах и знаех точно кога за какво говориш - йей!
Първо - ТАЯ ПЕСЕН Я ОБИЧАМ! *Защо не пусна поне едно гифче с Джарко в поста ;(*
Второ - йей Тотнъм срещу Вердер, суупер игра! Пич, ама още едно доказателство за това, че като харесаме някой и се проваля. На, Бейл (Бейл ли беше) изпусна дузпа при вратар Визе! Стига бе, на Визе му влиза отвсякъде... топка на два метра над вратата да е, пак ще си промени траекторията, че да влезе, а Визе пръстчето си няма да помръдне, но спаси дузпа от Тотнъм веднага щом започнахме да ги одобряваме! *КРИЙПИ!*

ПС Говорих с Бруно, каза че подготвя щурма на радио Романтика, щяло да бъде бавно и болезнено, както го обича.
ПС2 Ахеййй хооо Джаред Факин Лееееето

divata_airis каза...

Имаш ли някаква шибана идея колко много ме кефиш в момента???? Хахаа.
Човече стоя до последно да ме изчака да си пусна поста, накрая го и коментира. Не очаквах наистина...Но, знам, знам...вече не ме обичаш...всичко е заради Антс и нашия гърлманс в Тъмблър.
Сори, сори...трябва да поправя тази грешка. Може би в следващия пост, защото съм си навила на пръста да пиша по-често. Are you with me in this, sis? И трябва да има шъртлес Джаред ФЪКИНГ Лето на гифче. Ооо, да...
За дуспата и аз това се сетих. Но, я стига...ние не влияем зле на футболистите...не съсипахме Байерн, Вердер и Шалке...или пък Аякс...Не, просто така се случи. Лошо стечение на обстоятелствата. Предполагам?!

Бруно в теб ми е вярата. Хакни тая станция...ПОБЪРКВА!!!

Аз и никой друг каза...

Едва ли след предишният коментар си заслужава да правя опит да се изкажа нормално, но...
Прекрасно те разбирам за квартирата. Моята съквартирантка така здраво ми е стъпила на нервичките, че не знам как не съм на Ксанакс вече. По-противно същество НЕ СЪЩЕСТВУВА на планетата. Имам чувството, че някои хора са родени за да бъдат противни на целият свят, а те да се мислят за върха на сладоледа.
Градският транспорт. Отново същата история. Хем Пловдив е далеч по-малък град, ама всички те гледат все едно си им изял супата с вилица, стига да сбъркаш да положиш умореният си от лекции задник върху някоя седалка. Не стига, че ще пътуваш до последната спирка, ами и си им виновен, че дишаш!
Радвам се, че намери време да ни удостоиш с присъствието си тук и искрено се надявам наистина да си активна.

divata_airis каза...

Аууу, Пете, знаеш ли колко много ми липсваш????
Опитах се да видя има ли нови ъпдейти по блога ти, но пожънах неуспех. Хех. *хъгс*
Ти какво учиш в Пловдив? И да хората в траспорта са бахти гадните. Когато цял ден си бил на крак, както на мен понякога ми се случва и просто искам да поседна...мечтай си. Някой път си хващам и си чета книга или лекциите и не им обръщам внимание, седнала на местенце. Няма как да ме вдигнат като не им обръщам внимание. Въпреки че много пъти съм отстъпвала мястото си на възрастни хора, дори когато са ме болели краката. Няма как.
Ох, значи не съм само аз с мега яките съквартиранти. Е поне не ти разнася бельото от стая в стая. Мисля, че някой хора изобщо не могат да се съобразят че вече не живеят сами и не може да правят баш каквото си искат.
Те моите идиоти май ще почват работа, което надявам се значи, че и те ще бъдат каталясали да купонясват или нещо от сорта. Това не променя факта, че искам да ги задуша в съня им.
Ау, много съм поскана, че съм липсвала на някого тук. И наистина ще се опитам да се завърна. Понякога на работа няма нищо за правене (и нека така да си остане!) и защо да не взема да ъпдейтвам по-често, а?! Хех.
Бтв благодаря ти много за СМС за рождения ми ден!
*много, много силни прегръдки, които не се побират в никакви звездички, но все пак*

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik