вторник, 5 октомври 2010 г.

Фертонгични изживявания с бая неизвестни!

Такам! Знам, че отново изчезнах, но не чак толкова безвъзвратно както последния път, и все пак...изчезнах.
Ами стана така, че миналата сряда пътувах за София, досаждах на няколко душ докато бях там (за което се чувствам супер виновно, а те от своя страна като папагали повтаряха "Няма такова нещо"...Защо ли не им вярвам? А, да защото знам каква досадница мога да бъда.)
Та вероятно се питате какво правих на София. Естествено, че не бях там за свое забавление, а още по-малко да видя Енрике Иглесиас. Трябваше да си подам документите за кандидатстване в Нов Български и така хванах влака от Шумен за София и седем часа четох "Игрите на глада" (Невероятна книга. Линдзи още кога-кога ми каза да я прочета, но аз все я влачех) и се мъчех всячески да игнорирам лелките, които пътуваха с мен и само плямпаха ли плямпаха, че чак по едно време се местих на друга седалка с надежда да не ги чувам - но не, чувах ги. Съдба човешка - необяснима и прецакана.
Когато слязох на гарата странно, но видях едни познати от Луковит, които от своя страна не си дадоха никакъв вид, че ме познаха, няма нищо че с момчето се гледахме в очите около 10 секунди, но той изглежда не зацепи откъде съм му позната и позната ли съм му изобщо. Идилия!  
 После с моето дезориентирано Ели трябваше да стигнем до издателство "Софтпрес", но когато се опитаха да ни обяснят какво да хванем, къде да слезем и тем подобни стана ясно, че дезориентацията на Ели е по-голяма отколкото си мислим (Не че и така не си я обичаме *хъгс*). Накрая отидохме с такси, при което докато говорехме за разни неща и тем подобни, таксиджията реши също да се включи в разговора и за протокола - той не знаеше къде отива, добре че имаше навигационна система. Бе както и да е...стигнахме където трябва и това беше важното.
Да се похваля най-накрая гледах Inception. Ъм, да...след два неуспешни опита: един в Шумен където не се намери никой...ама НИКОЙ да дойде с мен на кино (не ми пречеше да ида и сама, но ако няма трима души за прожекция, прожекция няма, а аз живея в другия край на гради и да...не върви да се разхождам за оня дето духа), втори път във Варна, където не успях защото държах да се прибера още същия ден в Шумен, с хората с които бях дошла от вина или някоя друга глупост и не приех поканата да остана тая вечер и да си ида утре и даааа, не го гледах отново. Е, вече в София нямаше как. Гледах го! Най-накрая! И да...както всички казват филма е супер. А аз познавам учудващо много актьори. Имаше дори въпрос от рода на "Ти с IMdB ли ставаш?". Та така....
В четвъртък беше голямото ходене до НБУ, което прерасна в голямото чакане в НБУ. Където се оказа, че магистърската програма, за която искам да кандидатствам няма да я бъде, защото ШОК И УЖАС няма хора за нея. Направо убиха всичко останало детско в мен. Човека ми обяснява, аз стоя на един стол и си мисля "Знаех си! Просто си знаех, че ще стане нещо такова! Колко типично за мен!" Естествено не се стърпях да не споделя възмущението си, споделяйки че би било добре да направят нещо и да уведомяват за подобни неща, защото в крайна сметка аз не съм от тук, дошла съм специално за това и в момента хвърлям пари на вятъра, а да не говорим че даже си бях платила за интервюто и кандидатстването 25 лева. Беше си бахти подигравката. Та, човекът не знам дали се смили над мен или се чувстваше виновен, или пък просто си беше толкова разбран и готин, че ме остави да седна на един компютър да прегледам другите магистърски програми. От които така като ги гледах си харесах само "Рекламен мениджмънт" и "Реклама и стилове на живот". Оказа се, че в последното се учи Семиотика. А, аз харесвам Семиотиката....няма нищо, че имам незаслужена петица по нея. И така с малко помощ от хората от програмата, която няма да се състои си уредих среща с хората от другата програма и ето как ходих на събеседване, което се оказа че е това коварно интервю от което толкова се притеснявах и в крайна сметка не ми искаха мотивационно есе. Минах тънко. Накрая ми дадоха лист за записване, програма и ми обясниха, че кажи-речи лекциите почват от понеделник и аз може да ги посещавам при добро желание нищо, че не съм платила семестъра (който е една грамада пари) и нищо, че дори още не съм сигурна дали ще уча там.
Та сега съм в нещо като процес по обмисляне, което е мъчително трябва да отбележа и никак не особено приятно, защото както вече доста пъти съм казвала МРАЗЯ ДА ВЗИМАМ РЕШЕНИЯ! Още повече, че не зависи толкова от мен. В смисъл, че да - ако ида в София ще си намеря работа и тем подобни, но първо - тая магистърска програма не е мой тип, второ струва майка си и баща си и трето като чуя "София" и червата ми се обръщат. Ако действително зависеше от мен сигурно щях да си остана в Шумен и да уча другата магистърска програма, която като че ли ми е по-интересна, но сега подробности. Факт е, че остана ли трудно че си намеря работа, още повече че нещата в квартирата не са розови (но поне имам квартира) и в повечето случаи като съм там се сдухвам супер яко, даже хората, на които съм обяснила как стоят нещата ме съжаляват. Но и това ще мине...В смисъл, че не е края на света. Хората имат къде-къде по-големи проблеми от моите (ако това изобщо са проблеми).
Та в Четвъртъка след 4-5 часа в НБУ, при които ми измръзнаха краката, почти си изслушах аудио книгата и се оказа, че Честито, приехме ви!...се запътих към дома на приятелката, при която бях останала. Но понеже някой упорито ми звънеше, докато бях на събеседването (добре че бях спряла звука) и се оказа, че това е Ели нямаше как да не и се обадя. Та се разбрахме да се чакаме на НДК (бях забелязала, че има спирка почти до него и реших да сляза преди спирката за дома на момичето, при което бях отседнала - Хрис) и така...Оправих се - питах малко, возих се без билет малко (защото шофьорът нямаше при себе си). Не знам дали заради якето, което ми беше дала Хрис (защото моето не бе особено дебело) и което ме бе обгърнало в менгеме, но не се чувствах притеснена. В смисъл, че обикновено когато пътувам сама откачам - чудя се на тази ли спирка трябва да сляза или на онази, а още повече че съм без билет и сърцето ми бумка като лудо в гърдите - но не, като че ли бях самото спокойствие. Кибиченето в НБУ си е казало думата предполагам. Та така слязох на спирката до мостчето на НДК и отидох да чакам Ели на една пейка, като между временно видях няколко съмнителни типа с шалове и веднага заключих, че тия са тука за мача на ЦСКА с Порто. И да...точно затова бяха. Когато се разминахме ги чух как говорят на някакъв друг език, бяха подобаващо мургави и ако не бяха шаловете и костюмите щяха да мина за някой от "наште".  Ели ми беше казала, че сигурно след 30 минути ще е на мястото, така че тотално се отчаях и пак си извадих АйПод-а да си дослушам книгата. Не щеш ли след 5 минути нашта цъфна, ухилена до уши. Има ли смисъл да казвам къде отидохме после? Сити Център. Решихме да ходим на кино, при условие че не е много скъп билета. Мен ми се гледаше "Мисия "Лондон", но бях на ясно, че сигурно няма да ме угрее. Оказа се, че в Четвъртък има промоция и ако си вземеш билет за филм преди 6 плащаш 4 лева. Та ето как отидохме да гледаме "Ченгета в резерв". Беше забавно филмче, за което почти не закъсняхме, докато аз жулих (кажи-речи цял ден бях на 5 залъка домашна баница, една вафла бяла Мура и кафе и три в едно) Макдоналдс. Ели естествено блееше, което обяснява защо аз забелязах, че закъсняваме. За щастие не изпуснахме нищо съществено.
После се помотахме още малко и тя ме изпрати до спирката, та така към 9 някъде бях у Хрис. На другия ден с Ели имахме уговорка след училище да се видим отново, но тя се разболя и нещата пропаднаха. Ето защо цял ден кибичих у Хрис и гледах онлайн филми. Е, окей...само един...вторият въпреки че играеше Джоузеф Гордан Левит го заразях, защото просто не ме грабна и това си беше. Накрая се прибрахме в Луковит към 9 сигурно, на мен ми се гадеше (ехоооу, кола и аз в едно изречение не върви!) и вече подозирах, че бащата на Хрис иска да ме пречука с шофирането си. Но, уви...стигнах жива.
В събота дойде Кас за панаира на Луковит и отново трябваше да стана по-рано от обичайното. Кажи речи от сряда не съм спала нормално. Последните два дни малко се позавърнах към статуквото си, но все още не се чувствам напълно възстановена.
Та на панаира с Кас си изкарахме супер. Беше малко кофти, че нямах нет, а още по-малко не можех да го платя, защото когато отидех до залата там нямаше никой. Какво чудо - да искаш да си платиш нета, а да няма на кого. Накрая се намери на кого да го платя, но какво ли очаквах пуснаха го когато вече не ми трябваше....както и да е.
За мен панаира мина добре. Исках само две неща - шал и чанта, защото Кевин му се прецака ципа. И какво получих? Два чифта обици (едните на футболни топки, другите на водни кончета); яке, което по начало не исках но се съгласих да го вземем и сега си го тача доста; дънки, които не бяха за мен, но накрая стана така че останаха за мен; шал естествено...най-накрая, след хиляди разправии и чанта, която също не исках. Всъщност там беше голям цирк. С майка ми спорехме коя чанта да вземем. Аз исках една сива, тя държеше на черната. Накрая естествено стана това, което майка ми искаше, но разбира се бая хора разбраха че ние имаме разногласия относно чантата.
Да се похваля докато Кас беше тук направихме доста клипчета в резултат, на което вчера "сътворих" само за няколко часа ново клипче. Този път с г-н Ф/Вертонген в него. Всъщност този път за разлика от предишния имаше бая кадри, което обяснява защо стана толкова бързо.  Склонна съм да споделя и другите клипчета (и съответно да се изложа още повече), но нека засега да се задоволим с това. 


Обяснения към клипчето:
- ако не разчитате началните надписи...Добре, това е целта. 
- всички кадри с футболисти са на Ян Ф/Вертонген (и те на са множко, така че някой се повтарят, но предвид кой е на тях нямам нищо против да ги гледам отново и отново), само един е на Клас-Ян Хунтелар (да видим дали ще разберете кой). Сложих го там, просто защото ми се връзваше с предишните кадри и някак не се стърпях
- ако случайно някой е харесал Ян - долу лапите! Той е наш!!! (мой и на Кас)
- песента беше подбрана с оглед на това, че аз я харесвам, а Кас я чу за първи път вкъщи и просто отива на Ян.
- И двата екипа в клипа са мои. (сега искам трети на Ян ако може..в този ред на мисли: - Чук, чук! - Кой е там? - Рожден ден! - Какъв рожден ден? - Моят шибан рожден ден, който не мога да трая, но ще откача ако получа екип на Ян!)
- Момента, в който Кас се върти като шугава е, защото тя се опитва да убеди Ян (в обръщение на английски, което по едно време изби на български), че го харесва толкова много, но аз споменах, че думите и не са особено силни понеже е с екип на германски отбор и по тази причина тя почна да върти в пристъп на лудост или нещо от сорта (Полс первертобеър одобрява това!)
- В момента, в който виждате Кас да държи шал на Германия и да обяснява нещо на буквите тя всъщност обяснява, че това не е шал на Германия, а на Белгия и че пишело Б-Е-Л-Г-И-У-М, не Дж-Ъ-Р-М-Ъ-Н-И
- Към края има един момент, в който ако четете по устните ми ще разбере какво казвам на английски и защо след това се хиля толкова много. (Понеже сигурно няма да се справите с тази задача, ако ви интересува ще ви кажа в коментар)
- Точно след горния кадър почвам да подскачам. Това е защото Кас ми е казала, че Йоги следи Ян (имаме доказателство: приличен на Йоги Льов тип със същата кичара като него се появата на тренировка на Аякс и наблюдава Ян...о.О)
И като цяло май е това. Хаха. Ако видите пълните клипчета с обръщенията на английски към Ян ще паднете...да не говорим за моето обръщение на български към Бени, а след това и телефонен разговор с Басти, Полди, Марио и не знам кой още...отново на български. Естествено, че те всичко ми разбраха, както и аз на тях. В началото имаше леко недоразумение, но после всички заговориха български. Чудо! Алелуя!!! В предпоследното клипче, което направихме се обяснявам, че още нямам нет както и съвсем случайно с Кас стигнахме до извода, че Бени, Ян и Хунти биха били добър футболен каст за Алтерна Лайф. Последното клипче записахме докато гледахме мача на Аякс с Ултрех, така де...на полувремето на този мач и да си призная още не съм го гледала. Но така и така споменах мача...държа да кажа, че с Кас стресирахме чичо ми. Той си пускаше мачовете или по скоро да кажа псуваше китайчетата, корейчетата и разни други, които са решили да играят сега и му бозят сайта (точно така ги нарича всеки път и всеки път ги псува и смята, че те са му виновни), че не може да си пусне залозите на Спортингбет и когато ние почнехме да викаме (защото до 14 минута вече имаше два гола във вратата на Аякс от дуспи...много весело, няма що!) и той тичаше да види какво става - да не би Аякс да е вкарал (беше го играл под два гола и половина, което ще рече че ако падне трети гол той губи както и стана, само дето ние не видяхме гола на Де Йонг). Но не...ние пищяхме защото виждахме Ян или части от него. Не успяхме да догледаме мача, защото в противен случай Кас щеше да изпусне автобуса за Червен бряг, но на път към автогарата ни казаха, че поне не сме капо и сме вкарали един гол. Ние двете стигнахме до заключението, че може би е време да станем фенки на Майнц 06, че да почнат да падат или на други отбори, които не харесваме по ред причини и пречат на развитието на нашите любимци. Както и да е. И да си карък не е лесно.
Пътувахме натъпкани като сардели за Червен Бряг, по едно време ми се наложи да стоя в краката на Кас, защото една бабка се качи и ми бе жал да я оставя права, та си предоставих мястото. При нас в автобуса беше и някъв пиян залян тип, на когото много не му разбирах какви ги плещи, но знам че се подпря на коляното ми докато се качваше в автобуса - явно го зве за парапет, що ли?! (Поне установихме, че имам издръжливо коляно)
След като изпратих Кас на влака аз се върнах да си хвана автобуса към Луковит, при което отново видях оня пияния тип, който този път се въргаляше по земята. Не беше много приятна гледка, още повече че той идея си нямаше къде се намира и някой хора се гъбарка с него. Беше грозна картинка.
Ами май това имах да кажа като цяло. Все още съм на мнение че трябва да направя онзи пикспам от преди един месец, както и да довърша "репрезантативната извадка" за момчетата, която обещах на Петя.
До нови срещи, когато и да са те. 
П.
Заб. Фертонгичен - дума употребявана за епикнеса на Ян Фертонген (все още не съм сигурна дали не е Вертонген).

12 коментара:

eli4ka95 каза...

Моята дезориентация е много по-голяма отколкото си мислиш. хахахаххаххх. Е не чак толкова. Но като стане въпрос за крайни квартали ... не ме питай ИЗОБЩО.
"Накрая отидохме с такси, при което докато говорехме за разни неща и тем подобни, таксиджията реши също да се включи в разговора и за протокола - той не знаеше къде отива, добре че имаше навигационна система."
Това доказва, че с право не съм успяла да се ориентирам. Тая редкция беше на майната си гъзина. *никой да не се обижда*. А шофьора...на бас че не схвана 70 % от тва дето приказваме, а и да беше схванал няяше да успее да се включи от бързите обороти на които говорехме. Но все пак разбра нещо и реши да се включи. ахахаххххххх.
Аз иначе успях да си се прибера у нас много успешно, но така и не успях да разбера де се намирам като бях на оная спирка и си чаках трамвая. Хм...
Ах колко е сладък този от на гости на третата планета. Ще гледам филма пак заради него. Е не само зарад него. Да. Иначе филма е супер якия. Заслужава си да се гледа пак дори да го няма тоя сладур. Ех... Бтв...Лин как му е името? Трябва да го знам. Любимия ми актьор е се пак.
А ми казаха, че Мисия Лондон била пълна простотия. Ся дали е вярно...не зная. Но и аз го предполагам. Но засега нищо не мога да твърдя.
Ох и на тебе ли ти се гади в коли? На мен не, но ми е странно някво, че някой хора са така.
Ооо ако бях аз сигурно щях да взема черната чанта. Черното не се цапа лесно И е черно. Но много зависи и от модела. Помня златната ти чанта. Тежеше сто кила бе човек. Кво мъкнеш там бее?! Аз в моята си нося само тетрадка, химикал, кърпички, портмоне, рол-он и май е това. Аа и книга. Задължително. Иначе само се жалвам, че не съм си я зела. А като е с мен не я чета. Ее...чета я, но винаги като няям книга става така че имам много повече време да чета. Бахти.
Ебаси якия клип. Леле Кас е много красива и на миналия и на тоя клип. Няма как да не го отбележа. И ти си хубава също. За жалост не разбрах какво казваш на клипчето. Ще кажеш ли какво каза?
Хм...мразя пияници. Видях един веднъж на земята през зимата. Дали беше паднал, дали му беше зле или беше пиян...не схванах, но изглеждаше ужасно. Повече от ужасно.
Вчера вечерта се сетих за Алтерна. I miss it sooo much. И се сетих за Лий, за Лутър, оффф...искам Алтернаааа. Последната глава беше толкова яка. Кво ли ше стане? Лу е толко сладъъък. Дано той спечели, данооо...*чува си мислите зареяно и кифленски* Даноооо. Ъъъ да, мисля да не се отплесвам повече в писането на коментар.

П.С. Сори че не писах в блога толко дълго време, но мързела е ... голяма работа.

divata_airis каза...

Ааааааааааааа, дълък коментар!!!
*Лин иЗ он Хевън*
Тва виках после на Риков дали си се ориентирала как да се прибереш - той отсече, че ако не беше щеше да се обадиш. Хахаха.
Как може да не знаеш как се казва??? Това е ДжГЛ!!! Джоузеф Гордън Левит. Аз се опитах да гледам друг филм с него, но едва го изстраях. Там играеше некъв чалнат дето на моменти си мисля идея си нямаше къде се намира.
Хех. Радвам се, че ти е харесало клипчето.
Ами в единият кадър ще ти кажа какво казвам в Туитър, защото тука направо ме е срам да го напиша. хахах
Еми нося много неща в чантата ми. Всичко трябва да е вътре. БТв същата история е и с мен и книгата. Като я взема не я чета, като не я взема ми липсва и се питам защо, по дяволите, не я взех????
Дааа, Алтерна...и на мен ми липсва. Определено ми липсва. Трябва да намеря време и да я допиша, защото напоследък ми хруват идеи за други сторита, което е зле, защото означава че няма да довърша започнатите.

Аз и никой друг каза...

Честито започване на магистратурата! Моите поздравления, че си се хванала директно от бакалавърската степен към следващото ниво, при това без да си дадеш почивка.
Имаш право да мрънкаш и то с пълно гърло, че си на "другият край на света", т.е. София. Прекрасно те разбирам за спирките и големият въпрос на коя от тях да сляза?!
Всъщност това е. Успех в начинанието.

BleedingDust каза...

КасГеронтобеър одобрява този пост!
Пич, пич, много ме забавляваш! Хах, с Ели също. Милите! Обичам приключенията с Ели в София, винаги е толкова забавно!
И се радвам за магистърската програма, мн по-удобно ще ми е да си ми на директен влак от Враца, не да сменям три неща до теб XD Пък и обратното... тъй че - ЙЕЙ! Честито! Соу хепи 4 я!
Все пак се чувствам притеснена от постването ти на клипчето и детайлните обяснения на моята лудост и твоята. Вярно е, че е мания, но... хахах! Сори, просто както започва клипчето, ако някой разбира какво казвам... аз почти ще се изчервя, бе!
Но наистина на панаира ти беше супер яко! Направо Фертонгично! Сериозно, отдавна не съм била на толкова як панаир! Имаше си вс + най-важното - систа ми и Ян! Какво повече му трябва на човек?
Аз продължавам да държа, че трябваше да те метна в раницата ми... и да си те взема на Враца!
ПС Ели, мерси, душа... ама да не ме бъркаш с Ян? Той е красив... аз... мен кучета ме яли.

divata_airis каза...

Пете, какво да ти кажа...толкова ми беше притеснено какво решение да взема, но мисля че снощи то вече беше взето. Надявам се да е правилно.
Иначе какво мислиш за клипчето?!

Мен питаш ли ме какво ми е, Кас? Вчера разбрах, че една колежка на майка ми най-вероятно чете блога ми о.О Ти представяш ли си как гледа това?! Ужас. Не е лесно да си луд, вярно, ама чак пък толкова.
Хах...да, може би ако бях на Враца нямаше тая седмица да ми се види толкова мъчителна.
Както вече споменах на няколко места единственото сигурно нещо през нея беше това, че довечера има мач.

Аз и никой друг каза...

"Ако Ян е болест искам да съм болна от нея." Подозирам, че мисията е изпълнена. Клипчето е много хубаво, песента е страхотна и фактът, че сте толкова щастливи на него допълва цялата картинка.

divata_airis каза...

Хах. Сериозно, вече болна ли съм?! Аз си мислех, че е просто манията ми. Хех. Ти трябва да чуеш обръщенията към Ян на английски. Особено моето, точно там казвам онова нещо, което сега даже ме е срам да напиша....хахахаха. Ужас. Мога да ти го пратя на пощата, ако си заинтересувана...или викаш - Що ме занимаваш с глупости?!
Хехе.
За протокола, смятам че тениската на Басти с пола стои доста добре. Полс первертобеър одобрява!

Аз и никой друг каза...

Прати ми го. Както вече знаеш - жадна съм за подробности... (devil)

Анонимен каза...

Хора! Знаете ли кво? Оказа се че съм едно много добре ориентирано същество. Просто като чух колко зле са моите съученици...направо се радвах колко съм добре с ориентацията. *подскача весело*
Не, не те обърках с Ян. Пък и ти си по-хубава от Ян според мен. Нямаш сини очи и руса коса. Тача хора с кафяви очи и кафява коса. Мхм.

П.С. Дейба що не ми приема паролата? Бахти.
Eли.

divata_airis каза...

Пете, пратих ти го...Сори, ако след това ти падна в очите. Хаха.

Ели, браво на теб! Значи ще ме развеждаш из София...хахахха.
Бтв и аз се чувствах готино, когато братчедка ми беше 12 клас и превежда нещо от англ. на бг., а тя си е в такава паралелка. И вика: Бе тука пише, че ги било страх от неква Девствената Мери, ама коя е тая...
И аз нали гледам че пише Върджън Мери и от филмите знам, че това е Дева Мария и го казвам и тя падна да се хили. Беше засрамена, но на другия ден каза че питала съучениците си и те също не знаели. хахахаха

Анонимен каза...

И аз го искам клипчето. Ахахаххахх, как си знаех, че казваш нещо перверзно. Хахахахаххх.
Прати ми го на мейла. Нали го помниш. Ако не го помниш...ше ти го припомня.

П.С. Ебаси ****** това НЕ ИСКА да ми приеме шибаната парола бе деба.

divata_airis каза...

Пратих ти го Ели на пощата.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik