Challenge: Day 6

Днес бях решила да е скучен ден, в който
а) ще се разкарвам само по пижама
б) няма да излизам изобщо навън
в) ще зяпам мачове цял ден
А, познайте, които от тия неща се случиха?! Е, окей няма да ви мъча - всички, но някой в далеч по-малка степен. Истината е, че тоя път ще гледам да съм кратка, че и без това трябва да се къпя, да дописвам домашно и между временно да престана да си губя времето в Тъмблр...

Ден Шести: Пет души, които означават много за теб (без определена подредба)

+1 Майка ми. Понякога ужасно много ме дразни, но всеки път когато съм се нуждаела от подкрепа, от опора и от съвет винаги е била до мен. Не мога и не искам да си представям какво бих правила без нея на този свят.

+2 Чичо ми. От малка винаги е бил супер якият чичо, който ме води по заведения с него, купува ми разни неща, подписва ми двойките, без да казва на наште, дава ми пари, когато му поискам и дори сега ме оставя да спя в новата му къща с готиното обзавеждане и климатиците. Наскоро ми подари едни страхотни обици. Това лято ми купи и подари екипът на Бастиан Швайнщайгер, който умирах да имам откакто се влюбих в Маншафта. Знам, че досега изреждам само материални неща, но истината е че ако нещо стане и съм в нужда винаги ще помогне.

+3 Кас. Ако има някого, с когото съм говорила повече по телефона държа да бъде заловен и разстрелян на място. Винаги, когато съм се чувствала не на място в квартирата ми или по принцип, докато трябваше да взимам решения от рода на това къде да остана да карам магистратура и тем подобни - тя стоеше на телефона и ме слушаше от до, а много често трябваше да търпи и цивренето ми, за което се извинявам.

+4 Бившата ми класна. Тая жена я знам още преди да ми стане класна и винаги съм я уважавала ужасно много. Невероятен човек. Може да не съм нейно дете, но винаги се е държала с мен като с такова и тя въпреки, че можеше да не се занимава с мен, когато съм имала нужда от съвет и съм отивала при нея веднага е откликвала.

+5 Всички, които знаят, каква съм и все пак не са ме изоставили. Знам, че звучи банално и също така че тук се очаква да сложа само един човек, но истината е, че не мога да го направя. Всички хора, които "срещнах" дори не наистина през изминалите години, същите които четяха глупостите ми в този или онзи форум, подкрепяха ме въпреки че не ме познаваха, казваха ми че нещата ще минат, че независимо колко скапано е всичко аз съм страхотна и ще се справя, да не се предавам. Хора, които вероятно никога няма да срещна, но имам чувството че познавам цял живот. Всички вие, значите много за мен. *хъгс*

Като цяло е това.
Днес единственото, което мога да коментирам е фактът, че мачът който чакам цяла седмица - Аякс срещу Фейнорд беше отменен заради лошото време в Холандия. Тотален катаклизам ви казвам. И не само този мач, но и тоя на Твенте и на АЗ...Справедливост никаква. Затова пък след като разбрах за това така се сдухах, че никакви мачове не ми се гледаха до края на деня. Дори този на Байерн не гледах изцяло. Те така и така биеха (Е, много ясно, нали не гледах!), след което когато пуснах стрийма им реснаха много бързо два гола (защото почнах да гледам?). Но като цяло ми беше все тая какво се случва. Нямах никакво желание нито да гледам, нито да се трогна. Тъжно, но факт. Ередивизи мина Бундеслига по адикшън, което е силно притеснително трябва да знаете и изобщо не ми харесва. Току виж утре съм си харесала някоя друга лига и съм зарязала Ередивизи също...Не може то така. Трябва да вляза в крачка...предполагам?!
Днес някъде към четири осъзнах, че имам две домашни за утре. Шок и ужас. Реших да хвана да ги напиша. Идилийка! Лекциите ми останаха в работа. Та тука от четири/пет часа кибича на нещо като домашно, което мисля утре да дооправя. Силно се надявам да нямаме много работа, но с моя късмет ще стане точно обратното. Демет! Както и да е след като се изкъпя викам да изключа безжичния интернет и да взема поне едното домашно да довърша, пък ако ще...
Нещо положително от днес: в квартирата сме с идиот по-малко.
Още нещо положително: преди обяд чух нещо от рода на "Абе на вас Радио "Романтика" работи ли ви? На мен нито един линк не ми тръгва?" Пичове, сериозно ли? Вие направихте това за мен?! Трогната съм....само дето те винаги могат да слушат другата пародия на радио - Вероника.
Трето положително нещо: баща ми най-накрая ми проговори. След като три пъти отлага за отвечер, най-накрая отвечер дойде и нямаше къде да се скрие вече.
Като цяло това е всичко, което се "случи" днес. Цял ден пропилян в Тъмблр. Story of my life! За протокола трябва да видите тези клипчета, на които попаднах там. Няма по-чалнато нещо и радва...или поне мен (и Кас)