... I'm gonna cry but afraid not to let it show.
This is the hardest way to say goodbye,
Coz as you walk away I'm feeling so alone.
This is the hardest way to say goodbye,
Coz as you walk away I'm feeling so alone.
~ Worlds Apart by The Veronicas
Последните два месеца не бяха особено приятни за мен и желанието ми да пиша в блога, да не кажа липсваше...но, да защо не...направо си липсваше.
През първия месец имах изпити нацвъкани един до друг, за да може първото правило на Полс да се потвърди- Нали трябва да ти е гадно, а когато бях на ръба да се успокоя и да започна отново да диша, пък било то и с кислородна маска се случи така, че баба ми почина. Както може и сами да предположите да пиша тук не беше първата мисъл в главата ми през този период. Както и да е. Тъй като не искам да ви занимавам с това - справям се някак по своему и няма смисъл да отделям цял пост да обяснявам какво ми е било тогава, дори не мисля че мога да го опиша, а още по-малко искам да си го припомням. Почетох паметта на баба ми по мой си начин - написах и разказ. Не знам дали е достатъчно добър като за нея, но съм сигурно че тя ще го хареса така или иначе. Тя харесваше всичко. Толкова страхотен човек беше.
И сега наистина смятам темата - както казах, не искам да товаря никого с това.
Та, за да докажа, че съм тийм Германия облякох фланелката на чичо ми от едно време. На мнение съм, че ми отива, не мислите ли? На следващия мач трябва да ме пуснат на терена...Няма да мога да запълня липсата на Мюлер, но със сигурност мога да разконцентрирам Испанците. Ще дам всичко от себе си...даже тениската ако се налага. Хахаха. Шегувам се.
Както и да е. Какво друго става около мен, освен че ме тресе яко футболна треска и за протокола: точно защото супер много се кефя на германците следващия мач ще вземат да отпаднат. Пъффф! Не е лесно да си карък. Отсега се подготвям психически да цивря. Не, сериозно ще го направя. Няма да ми е за първи път да плача за мач. А, някой хора държат, че нищо ми няма...Била съм си наред. Нормална средностатистическа откачалка. Както вика бабичката от рекламата на Мтел :Кво ми е, бе? Кво ми е? Проблем? Нем, не виждам такъв. Цитат от Битълс: Животът е по-лесен със затворени очи. Само внимавайте къде ходите в това състояние, нали?
Та отново се отнесох. Напоследък освен с мачове се занимавам с дипломната ми работа, в форума на Малки Сладки Лъжкини - вие гледахте ли вече излезлите епизоди?, от време на време се включвам в някое 20 в 20 предизвикателство в LiveJournal и така...А, да и Смит мине се какво се мине ме кара да излизам на някъде с нея. Мен живот ми се не ще - тя айде, та айде. И кво да я правя...излизаме. Кибичим към три часа на любимата ни пейка в града или ходим у Надя...Абе ако имах километраж закачен за мен досега да се е счупил. Но, "най-любимото" ми е, когато в най-голямата жега към 12 часа или към 4 без нещо Смит ме кара да ходим да приберем брат и от яслата. Ти се топиш като сладолед, но няма проблем...Какво е един слънчев удар за теб в крайна сметка?
И сега обещания пикспам за мача в събота.
!!!Nothing of the following belong to me - only the translation. !!!
=Credit=
Така започна всичко!
Не се тревожи, всичко е под контрол!
Ааааа...Казах ти, че всичко е под контрол!!!
Не мога да спра да крещя...
Прегърни ме, Миро, бележенето на голове е заразително!
Благодаря, че не ме лиши да играя на полуфинала. You suck!
Хей, Марадона, можеш ли да произнесеш името ми сега?
Вървете си у вас, кучки!
Виждаш ли това? Обзалагам се, че скоро ще бъде 3-0.
При 4-0 кой не иска да подскача?
Саалто, Клозе, даа. Все още го мога.
High five. No? Ok, high four! (това ако се преведе губи всякъв смисъл)
Достатъчно прегръдки с Мюлер, ела при татко сега ...
...ти също.
Страхотно трио.
Целувам ви всички за сбогом.
Германия, винаги играе с топката.
Аз не съм германския Меси, Меси е аржентинския Юзил.
Ние движим отбора!
Меси. Кой е Меси? Той изобщо игра ли днес?
Тази топка не премина през мен.
Хъммм, ще си получа ли тениската обратно от Мюлер или той новата звезда или нещо от сорта?
Deutschland uber alles!/Германия над всичко!
4 коментара:
Това е нещо ново. Не знаех, че си фенка на футбола... Или чета поста твърде късно, или още не си разбрала, че Германия падна тази вечер. Дано да не ме намразиш, за тези ми думи.
Моите съболезнования за баба ти.
И радвам се, че се върна.
Не, за кво да те помразя. Неприятно ми е, че отбора ми падна, но предвид как игра си го заслужи.
Липсата на Мюлер им се отрази. (На мен също...показаха го за толкова кратко ХD)
Все пак ще гледам мача за третото място...
Ебахти...мен най-безцеремонно ми казаха да си лягам и да му се невиди *псува* не гледах края на световното. Начи...било късно, не знам си кво...бе яяя... Ма нали у Плевел, кво да се очаква от дядо ми и баба ми. И тъкъъм.
Аз пък вчера ходих до Кайлъка. Всъщност до язовира. И после на връщане капнах. Извървяла съм към 22 км. Пеша. Вечерта обаче пак не можах да заспя. Мисля, че можех още толко да извървя. Кипя от енергия направо. Няям и мускулна. Та тва е.
Оф, нищо не си пропуснала. Бахти тъпия мач. АЗ щях да заспя докато гледам. Надявах се накрая който и да е да вкара, защото след малко щях да съм изпаднала в летаргия.
Мача на Германия и Уругвай беше по-хубав и трябваше той да е финалния!!!Ама нъц!
Фактът, че Томас Мюлер спечели приза за най-млад футболист и златната обувка ми беше по-важен от това кой ще спечели световното.
Публикуване на коментар