събота, 5 декември 2009 г.

It's been a long time coming...

...And the tables' turned around
Cause one of us is goin'
One of us is goin' down
I'm not runnin', it's a little different now
Cause one of us is goin'
ONE OF US IS GOIN' DOWN!!!
~Sick Puppies - You're Going Down


Да кажем, че не съм ядосана и да кажем, че въобще не си покъсах нервите и съвсем хипотетично да кажем, че това е лек и фриволен забавен пост. Е, хубаво...СТИГА ПРИКАЗКИ!
Факт! От приказки полза няма! Защото хората не слушат приказките, на тях не им пука за приказките! Те си ги разказват само вечер, ей така...за да заспят...Някога са били само думи, не чути думи, а днес са приказки, които разказваме на децата си, племенниците или каквото малко диване имате насреща.
Кога гротесково грозното се превръща с "разказче" за тикви, принцеси и мишки, които се превръщат в коне?

Подобно нещо се запитах и когато приключих Confessions of an Ugly Stepsister преди повече от месец. В нея се разказваше именно историята на Пепеляшка, но от към по-земния, по-нормалния начин - без щастлив край, без вълшебства, макар Айрис (да, казва се като моя ник!) все да се взираше за тях...Та на финала ставаше дума за точно това - как една ужасяваща действителност прераства в приказка и почва да се носи от уста на уста и всеки добавя по нещо от себе си и накрая стига при нас под формата на вълшебна историйка с щастлив край!
Но не за книгата ще ви говоря/пиша днес. Ще ви говоря/пиша за това как някой хора до толкова ги мързи, че превръщат други в слугини. До толкова ги мързи, че разбиват нечии други нерви с бездействието си? И до толкова ги мързи, че винаги ще си намерят тъпо извинение, което ще те побърка (просто защото всеки път е едно и също и те не влагат нищо в него) и съвсем ще ти скапе и без това скапания ден!
Но това разбира се не е само днес. О, не е. Това е всеки Божи ден! И единствено, което чуваш отново и отново като от надран диск в СД-то "Няма време!" А, истината е, че има! И ТЯ го знае, и ти го знаеш и вероятно цяла България, ако беше запозната с този супер безинтересен случай, който имам честа да ми къса нервите щеше да го знае.
В началото си мислех, че си въобразявам. Но, не би...Тоя олигофрен (и като казвам олигофрен не обиждам хората с недъзи, защото това определение и е малко на нея) продължи със старата песен, а гласът си остана същия. Къде ли е проблема тук? В мен или в нея?
Сериозно, понякога просто ми се ще така да цапардосам тоя сопол Катя, че да я пратя в третото измерение от раз, предизвиквайки и перманентна мигрена, загуба на памет и увеличена простата (О, да - ще го направя! Щом трябва ще и присъдя!!!). Направо съм бясна! Писна ми да и чистя след кучето, да му събирам разхвърляната храна, да го извеждам и тем подобни. ТОВА НЕ Е МОЕТО КУЧЕ!!! И колкото да си го повтарям, не помага. Сещам се, че то не е виновно, че стопанката му вятър я вее на бял кон, от който в скоро време ще я буторясам. Но все пак! Нека тя да си чисти след него! Прибирам се във вторника и какво виждам: хайтата ровила в коша за боклук, разсипала го почти целия навън. Ядосах се, много ясно! Викам няма да му чистя. Нека се прибере и да си му чисти ТЯ. После ми дожаля и прибрах разхвърляното.
НО! Какво се случва когато Василиса Прекрасна се прибра? Аз и казвам: Кати, кучето ти е ровило в коша, беше го разпиляло почти целия навън! Тя: Е, че ти не знаеш ли, че така прави. Кажи ми нещо ново! и като ми свива едно безразлично рамене! Ало, балоните...Аз не ти го казвам това, за да го включиш в индивидуалната си статистика "Каква писюрка е Сузито?!", казвам ти го за да вземеш мерки! Обаче не...нашта не ебава. Всичко и е на шест: тя работи, ходи на лекции, няма време. Писнало ми е от това "Няма време!" Кажа и: Кати, измий си чашата от кафето. Тя: Няма време! Кати, оправи си леглото или Защо не си си оправила леглото? - Няма време! Разходи ли кучето? - Няма време! После! Тя дори да е втора смяна и да не е била на работа, което ще рече, че трябва да излезе от вкъщи в 3 часа след обяд на нея не и прави впечатление, че има пране да се просне, че има пране да се прибере, че може да измете. Не! Тя цял ден на компютъра. Нали, защото няма време!
Като че ли майка ми ще се окаже права - нервната ми криза като нищо е предизвикана от тоя птеродактил. Не ми стига, че си домъкна кучето тука, че ние със Стела го гледаме повече от нея, че оня нейния мине се не мине и той ми цъфне в къщата, че брат и, когато има път на сам и той се появи. Е!? Тука хора ли живеят или само тя?
Ми, че тя е като принцеса тука - ние и оправяме леглото като го остави неоправено, мием и съдовете, будим я сутрин, защото нали е сурикат и не може да се излюпи. Главно това е и причината аз да спя в другата стая - СТУДЕНАТА СТАЯ! Просто защото, когато дебилът трябва да стане сутрин звънят 10 аларми, но нашта не ги отразява. Който и да е в стаята неминуемо бива събуден, но не и тя! Екатерина Велика!
И ще ми каже да съм дойдела в другата стая, където е печката и където тя и Стела спят. Е, как да дойда? Първо ще се блъскам на едно легло със Стела, второ тя ще ме събуди, трето: през нощта мога да се наслаждавам на симфонията и по "бичене на дъски". Чисто и просто предпочитам да ми е студено в другата стая, отколкото да съм в една с нея! Даже предпочитам настинката пред нея!
И като каже - Тя, Поля цял ден на Чарли (компа)! Мисли си, че си нямам друга работа и за това седя на компютъра. Ама я чакай? Моето легло оправеното ли е? Оправеното е! Винаги!!! Измити ли са ми съдовете, в които съм се хранила? Измити са!
Много сериозно се чувствам застрашена от тоя караконджул! Тя така яко ми влиза в личното пространство, така яко го скъсява, а да не говорим че ми разбива здравето, че чувствам как много скоро ще има някой скандал. Писна ми! Не го казвам/пиша за първи път. Аз не съм и домашна прислужница! В тая къща има някой задължения, в които е добре и тя да се включи, но нали...НЯМА ВРЕМЕ! Последният път и казах - Кати, ако ще палиш печката, трябва да я изхвърлиш. Онова задрема! Събудих я след 15-30 минути, нали я жаля, че е уморена - нека си поспи малко. Викам и - Ще палиш тая печка или не (защото вече беше тъмно и още по-студено и ако ще ходи да я изхвърля да го направи сега)? Тя - Да. Сега ставам. След 10 минути стана, огледа печката и нали понеже я мързеше заключи дълбокомислено - То няма много пепел и няма да я изхвърлям!
Бе, какво да говоря! Писнало ми е от нея и само може да се радва, че не спим в една стая, защото една от двете ни нямаше да посрещне утрото. Помнете ми думите!
Сега ще пробвам методът "брой до 10" и "вдишай-издишай дълбоко", а вие може да ми кажете кой е прав и кой греши в случая?
Едно е да се държиш добре с някого, друго да го оставяш да се качва на главата ти! Едно е направиш услуга някому - друго той да злоупотреби с нея. Едно да отмениш някого в задълженията му - друго той да те превърне в стой слуга! Къде е границата и как я мислим такава?
Някой неща трябва да имат точни параметри, които не бива да бъдат надхвърляни! Защото надхвърлянето им е правопропорционално на пълненето на чашата и идното и преливане! Добре е това често да се напомня на хората, защото изглежда - те вече са го забравили!

~П.
Настроение:

4 коментара:

A.S.Birov каза...

Хмммммм, от този пост човек може да си извади някои изводи, особено човек като мен, който те чете от скоро. Като за начало няма да ти казвам да дишаш, защото ти си дишаш по принцип. Ще задам въпрос: Защо търпиш? Въпреки че знам отгвора. Или поне някои от възможните. Има много неща, които могат да се направят в твоята ситуация. Неща, които да покажат какво чувстваш на този индивид и да я сложат на мястото й. Ако не успееш... винаги можеш да ставаш с една идея по-лоша. Аз лично бих убил кучето като за начало. Тъй като може да ти е жал препоръчвам при една от разходките да го потопиш в голям воден източник (не знам къде си и дали има такъв) с тежест за каишката (врата). Хем не си виновна, хем си представям удоволствието от това да й го съобщиш. И не, не се шегувам.

Но може би животното не е виновно. Може би тя е тази, която трябва да заплашиш, тази, която да накараш да се страхува и да се стегне. Не знам защо живееш с паразит, но поне се опитай да имаш полза от него, не той от теб. Глупаво е да ти давам съвети как да живееш живота си, но писането в блога няма да помогне по никакъв начин на нервите ти. Крещи. На нея. По-ползотворно е, знам от личен опит.

Интересното е, че още като видях името на поста в блоглистата си и се сетих за "You're going down" :D Слушаш хубава музика. Не, че ще те успокои, но все пак... :D

divata_airis каза...

Идеята за кучето е интересна, но съм прекалено състрадателна и ще ми стане жал за него, колкото и да ме дразни тая твар.

Ами да ти кажа опитвала съм да и покажа, че нещата не са така както тя си мисли, но тя казва една полвинчата и дума и МИНАЛО! С което ме вбесява още повече!!! Накрая когато в очите и кажеш нещо, оная провесва един нос и два дни не ти говори - ходи и мълчи и съвсем демонстративно те игнорира. Аз милиони пъти съм и казала, че не ми е ясно как я търпи приятеля и. Той като дойде в Шумен (уча в Шумен и в момента съм там) та тя се отнася с него като с придворен. И като му мрънка и тем подобни и изкарва нещата, че накрая е все той виновен, когато аз съм там, виждам какво е станало и съм наясно, че тя е виновна (и не го казвам защото момчето ми е симпатично, много ме дразни даже). Ама нашта си знае нейното. Аз не знам той как я издържа.

Да крещя ще е върха на сладоледа, защото аз по начало имам силен глас и започнали да крещя нещата ще станат много зле. Но малко ми е останало.

Анонимен каза...

Ей честит празник! :) пожелавам ти да си изкараш супер и по-малко да се дразниш на хора, които очакват някой друг да им свърши задълженията..

Йоана

divata_airis каза...

Благодарско, Джей!
Надявам се да си изкараме добре...То в крайна сметка ще се "чуе" по блога. Ако и ти си студентка честит празник и на теб. Ако не предполагам си бъдеща студентка така че, пак ти е празник!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik