сряда, 9 декември 2009 г.

07-08.12.2009...



Осми декември като осми декември! Тези, които четат блога ми от повече време вероятно са на ясно, че аз ако не съвсем, то почти никога не си изкарвам добре на какъвто и да било празник, а по думите на братовчедка ми дори го правя целенасочено. Е, сега да си призная съм леко изненадана, че въпреки всичко, което се случи вчера, цялата излагация, драмейшън и неприятната болка в краката ми в крайна сметка си изкарах хубаво. Shoking?! I know!


Та, сега предполагам някой от вас очакват да поразкажа какво е било, а тези които не очакват - ами...честитото, искате не искате сте част от цялото.
И сега какво се случи? Нашта (разбирайте Аз) имаше да свърши някой задачи за деня и нали прекрасната ми инсомния малко се поизгуби и като че ли бе заместена с буденето ми от само себе си към 8-9 сутринта, когато мога да спя до 10. Та и този ден не направи изключение: станах към 8 и нещо и понеже трябваше да ходя да нося едни изследвания излязох в 11 без нещо. Занесох ги, платих ги и само трябва да чакам резултатите. Та след това - естествено се отбих до Хеликон и си взех книга. Сериозно, тия хора що не ме вземат да работя там - ще бъде като Рай на Земята. Книгииии и аз! Мммммм. Но да не се отплесвам. Та след като олекнах с 14 лева и си поръчах една книга за още толкова се отправих към братовчедка ми да си взема един местен вестник(че тя ми го беше купила), където ме бяха публикували. Нали за спомен, че то това ще ми остане. Хаха. Беше за една анкета и предишния ден журналистката - младо момиче и ужасно мило спря мен и братовчедката да ни разпита малко. Стела естествено се изниза - PR кво да кажа...И понеже знам какво е да правиш анкета и никой да не те отразява за жив се спрях пред нея и и отговорих на няколко въпроса. Най-странното е, че въобще не ми пукаше. Друг път ми е едно такова притеснително чак краката ми се разтреперват сега не...Нашта се е отракала! (или това или хапчетата, които ми ги даде д-р Нерваго). Та на другият ден излезе тази анкета и за спомен трябваше да си я взема. След като изпих един топъл чай с ЧЕТИРИ пакетчета мед (Така е като имаш връзки в заведението) - 3 в чая, 1 в устата ми. (10 години по-късно тя се обръща към децата си, докато набива промишлени количества сладко: Честито, мамини, вие сте диабетици...Не знам защо, ама...тъй се случи!) След като си тръгнах реших да се отбия до един магазин от който предния ден си купих едни върховни обици, които целите блестят (Ах, цигания...в бялата ми като сирене кожа е!) и една диадема. Продавачката тогава ми каза, че ще точно да и доставили стока и утре ще има повече неща. И аз реших да се отбия. Търсех някакъв гердан, дето виси. В заключение - не си намерих...от този магазин. Но по центъра си намерих едно върховно, което може да видите в снимките, към които ще дам линк по-долу. (За целта трябва да изчетете поста!)
И ето как благополучно се прибрах в 12 и нещо вкъщи. Където трябваше да съм ужасно експедитивна и да свърша още няколко задачки за довечера, тъй като в 2 и половина трябваше да се срещнем с едни колеги и наш преподавател да пазаруваме в Кауфлендер както казва Мария (всъщност тя е един от тези колеги) Но естествено не можеше всичко да мине без проблемно - прибирам се: няма нет. Кати, кво стана бе? Ми не знам. Аз станах и почнах да чистя (шокирани?!) и то си беше така. Викам - Е, прекрасно направо. Оказа се, че адаптера е изгорял та беше тотална радост вкъщи. А, колкото до Катя и чистенето и - след като кучето и ощастливи себе си милиони пъти върху килима Стела я застави да го изпере, при което как го изпра тя? На място в стаята, откъдето преди ден аз и Стела го бяхме изнесли. Изнасянето му не беше случайно! Перейки го на място миризмата си остава в него и ефекта е ако не нулев, то два интервала под нулата. Но както и да е. Казах го на Катя, но тя заяви, че на терасата няма място и така...Минало. Аз не спя в тая стая! Споменах ли СТУДЕНАТА СТАЯ? Аха! ОТНОВО - в нея спя АЗ! Но, поне ми е широко...иначе алтернативата е да спя при Стуф (Стела) и да се блъскаме на разтегателно диванче, както и бонусът Катеринестото да ме събуди....НО! Тя пак се отнесе...Извинявам се от нейно име. И да продължим натам...
Докато се чудя защо няма нет часа стана един и ето как аз трябваше да съм още по-експедитивна. Накрая излязох към 2 и нещо, за да стоя 15 минути и да чакам на студа полюшвайки се в такт с музиката, която струеше от Джереми (Ipod-a ми) и която се оказа християнски поп. (Не се пулете! Ако ви го пусна няма даже да разберете, че е такова!) Тъй като Мария заяви, че няма да идва да пазаруването, аз просто си седях и си чаках. И ура...Чакането ми се увеща с успех. Те взеха, че се появиха...Сега няма да разправям за пазаруването, а директно ще кажа, че най-хубавата част от него бяха желираните бонбони, които си купих (представете си за какво пазаруване говоря!). Кълна се...мога да прекарам живота си в консумиране на желирани бонбони. Много ги тача.
След пазаруването се прибрах вкъщи, изкъпах се, облякох се, суших си косата и към 5 и нещо подех към Мария да ми направи прическа (Срещата с останалите беше към 7). За да не реши драгият читател, че с всичкото това многословие просто целя да го отегча - НЕ! Просто искам да стане ясно, че цял ден съм била на крак, както и че не очаквам състрадание или нещо от сорта, за което. А, ако отегчението е все още на лице...свиквайте с него, все пак е вашето собствено!
Та, отивам аз у Мария и какво се случва - тя в ужасно настроение. Направо с нея не можеше да се говори. И не някакво настроени тип "не ми говори", не - тя се съгласяваше вяло с всичко, което някой кажеше и говореше едно отсечено и без желание и направо не ти се искаше да я питаш за каквото и да било. Чак беше изнервящо. Аз например, когато съм в кофти настроение викам, кълна, ритам мебели (така счупих дивана вкъщи, за който нашще още не заят), свят ми се не ще, жив човек не искам да видя...(само трупове, моля!) Ето защо бях изумена от нейното поведение. Както и да е. Тя заяви, че ще дойде по-късно на хижата и след като ми направи мега яката прическа, за която съм и благодарна трябваше да замина за срещата сама. Стигнах аз и пак чакане...и пак на крак. Кой дошъл, кой не...всичко живо стои, зъзне и се пита къде са другите и въобще има ли такива, които се очаква да дойдат? Накрая стана ясно, че други няма да идват и че ние всъщност чакаме за "онзи дето духа". Почнаха да се вадят едни телефони, да се въртят едни номера на таксита...Накратко (можете ли да повярвате...кратко?) качихме се на хижата и се почна голямото разфасоване на купеното. Но нали аз не ям месо и млечни продукти ми беше ГОЛЯМО "удоволствие" да си петня пръстите с него, докато го режеш...Вероятно ситуацията нямаше да е толкова трагична, ако имаше с какво да се измия след това, но разполагахме само с едно веро, което аз не употребих целесъобразно в миене на съдове, а хигиенично в миене на собствените ми ръце. Не съм ли споменавала, че имам мания за чисти ръце? Последната добавка - за да са ми напълно чисти ръцете и НОКТИТЕ си купих четка за нокти и сега веднага щом усетя, че са мръсни почвам да търкам усърдно. И преди съм го казвала, но пак ще се повтора - не е лесно да си луд, маниак и с тънък черен хумор.
На хижата не беше лошо - докато не дойде моментът на излагацията. В която преподавателите ни дойдоха, барабар със Захари Карабашлиев и се оказа, че яденето нямало да стигне. Аз не гледах какво купуват днес и така и не съм разбрала. В главата ми беше само - желирани бонбони, желирани бонбони. Бе цирк. И всички седим и се гледаме и си викаме - Е, ся я втасахме. Ама никой не реагира. Трябваше да бъда аз. Не че моето беше особена реакция, но без нея щяхме да сме далеч по-зле. Та уж оправихме нещата. Всичко беше добре до момента, в който Веселина не реши да ни причисли към клуба на глухите и не увеличи до дупка колоните с няква гадна песен. Аз не издържах и излязох от залата, минути по-късно същото са направили и гостите. Направо сме ги изгонили. Та, отново РЕЗИЛ! Можем ли без него? Това после викам на Дори : за какво се притеснявахме толкова, че яденето няма да стигне да бяхме пуснали от самото начало така музиката и те въобще нямаше да влязат!
Както и да е. После се посдухахме и естествено както обикновено никой не става да танцува - аз исках, но те не ми пускаха моите песни. Та така преместихме сбирката - аз, Дори и Ники в антрето или там както се пада. Радо-сервитьорката Орнела, най-учтиво ни донесе фъстъци и кола (ааах, кооола!) и ние просто можехме да хванем корени там. Следваше драмейшън серията. Някой хора, които си имат някои гаджета правеха някой неща с някой други хората, които не бяха техните гаджета. Не схванехте нищо? Браво, това беше целта! Та, присъствахме на "Студентски трепети" първи дубъл и наблюдавахме как хората се юркат нагоре-надолу, насам-натам в търсене на изчезналите двама "прелюбодейци" и всичко това в реално време и условия - докато се почешеш и те вече ги открили. Бе бегай! Накрая към 1 решихме да ходим на дискотека. Там обаче тъпкано...Беше ужасно, до момента в който народа не се разотиде. После като пуснаха някоя свястна песен, различна от чалга както ми се спеше и ме боляха краката (защото споменах ли, че цял ден съм на крака???) на бързо се разсъних и бях първа на дансинга.
Накрая се прибрах към четири без нещо, легнах с точно в 4:02 и се събудих в 9 и 20 и няколко. Беше странно. В смисъл, че сега леко ми се спи, но да спиш само пет чаша след подобна вечер и олово в краката си?
Ето и обещаните снимки. Може да ги намерите ТУК. Първите снимки са от връчването на наградата, за която споменах в някой от миналите постове. Та "наградата" се оказа не грамота за Бог да прости, а книга за Бог да прости. То поне да беше някое евангелие, ама ей на...Та великото от този ден е...Не знам дали сте чули за студентката от Шумен, която набила съквартирантките си? Е, тази на раздаването беше до мен! Ама аз нали не съм гледала "Тази сутрин" дори на клипче в някой сат и не знам как изглежда и въобще не си нямах представа, че е тя. Обаче беше много нахална. В смисъл че стои с два телефона, като набира като луда и ние сме до колоната и оная като си говори с пълно гърло - цялата зала я чува, всички я гледат на кръв. Оная ще каже - Тихо сега, стой и слушай! и нали телефона и на високоговорител. В този момент от другата страна се чува: А? Алооууу? Ало? Накрая си тръгна изневиделица с гръм и трясък, но под доста одобрителни погледи - в смисъл "Слава Богу, че се разкара!". Като се сетя, че мислех да и кажа да престане - Леле, тая да ме е намаала за секунди. И бтв ако скоро време не пиша, това е защото тя е прочела поста ми, открила ме е и ме е пречукала.
Та май в общи линии това имах да кажа. А, да одобрили са ме за европейска стипендия...Това значат - книги и гости в София на Хрис или може би не...Ще видим! На тия времена е добре да постискаш малко пари за черни дни (или книги!). Бтв прочетох втората книга за Дарън Шан. Бъррр. На финала ме удари сълзлива вълна, ама на мен и без това малко ми трябва и сега да река ще се разплача, та смятайте за какво си говорим. Пълен коментар (или не съвсем пълен) може да откриете ТУК. Бтв не съм се похвалила, но направих форум на "Малки сладки лъжкини", тъй като вече са започнали снимките на сериала, а аз все още чакам "Ергон" да се сетят да издадат третата книга (Успех с чакането!), тъй като от компа ще ми дойде в повече да я чета. Та, на този етап форумът е като Ватерло, но аз си го пълня и вярвам, че когато поредицата и сериалът придобият известност ще стане по-живо. Наистина книгите си заслужават и за мен е удоволствие да се занимавам с това, въпреки че отново стигаме до момента "с много дини под една мишница", но вие си ме знаете.

Шантавел както винаги. ~П.

П.П. Вече купих коледните картички! Ако съм пропуснала някой да се обажда!

Настроение:

6 коментара:

Анонимен каза...

Понякога си мисля, че всички странни неща се случват на теб. Просто няма или не мога да намеря друго обяснение.
Надявам се в края на поста да си имала предвид "Ерагон". Аз също я чакам. Харесаха ми първите две книги, което ми напомня, че трябва да ги върна на една приятелка...
Както и да е. Стискам палци да удържиш всичките дини. Чао, сладур. Петя

divata_airis каза...

Нали? И аз понякога така си мисля? Става ли дума за нещо чалнато - значи става дума за мен!
И издателството е "Ергон" убедена съм! Непрестанно им проверявам сайта!
Бтв ако имаш време мога да ти дам линк към форума.
Дай Боже дините да не изпаднат =)

BiroV каза...

За да не забравя го пиша в началото - *** за изневеряващите! Долни същества! На клада, удавени във вана, провесени на въжето на верността! Така... сега:

Не ме отегчи, даже ми беше интересно. Като човек, който реши да не празнува първия си студентски празник (не ми е нужен повод, за да се напия... хъх) ми е интересно какво правят/са правили останалите. Честно казано не ми вдъхна голямо желание да празнувам догодина :D

Пак казвам - убий проклетото куче. Моля :(

divata_airis каза...

Нали?! И аз съм против подобни хора. Още повече съм против, хора които знаят, че човека до тях е зает и въпреки това се задяват с него. Много долно ми се вижда! Като си с някого си с някого. Когато усещаш, че вече не сте на една и съща вълна - ми остави го бе!

Еми и аз първият ми осми не го празнувах. Отидох на гости на братовчедка ми в Разград (че нали уча в Шумен)и това беше. Нищо особено.

Хаха. Това накрая за кучето бе посрещнато от буен смях! Разведри и без това скапания ден. Благодаря за което! =)

BiroV каза...

Пак заповядай :) Създаден съм да нося радост, време е вече и да почна да го правя, хъхъ.

Малко офф-топик: интересно ще е да прочета един пост по темата за изневерите от твоя милост. Малко странно е (фейсбук казва "необвързана"), но защо пък не. Ако някой път се чудиш за какво да пишеш плюй парясниците :D

divata_airis каза...

Ами да...Във фейса е напълно точно упоменато (прекалено съм проклета, за да бъда обвързана хЪ хЪ хЪ Кой ще ме вземе такова?! ). Но все пак съм много против подобни неща като изневярата. Идеята не е лоша и мога да се възползвам в скоро време от нея.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik