петък, 18 декември 2009 г.

Най-ужасното пътуване EVER!!!



И сега как да не кажа, че Петя е права - Само на мен може да ми се случи подобно нещо. Предполагам от редовете по-долу доста от вас ще се разсмеят, предполагам дори че аз самата по-късно ще се смея, но помнете че докато ми се случваше въобще не ми беше смешно!!!

Беше решено - отивам си в петък. Всичко бе изтипосано и само трябваше да стана рано сутринта да си оправя багажа, да си извикам такси, хайде на жп гарата и съм си у нас. На теория звучи много лесно...В повечето случаи е било...Но, този петък...О, този петък. Превърна се във възможно най-ужасното пътуване в живота ми (и да се надяваме последното такова)
Та всичко тръгна почти по план. Тъй като тази вечер не спах в СТУДЕНАТА СТАЯ, понеже Стела замина в Разград аз можех да спя на нейното легло в стаята, където е печката, демек при Катя. Ама нали се сещате как съм ви разправяла, че тя не може да отлепи от леглото сутрин и аларми-маларми не помагат особено. Та, преди да си легнем и казах: Кати, аз ще ставам в седем, моля те не ме буди преди това, аз ще те вдигна за лекции. Тя добре. Но какво се случи? Естествено, че ме събуди няколко минути по-рано, тотално разбивайки съня ми. Това добре...очакваше се нещо подобно. Успях о време да си оправя багажа, даже си пуснах за 5 минути компютъра, за което по-късно съжалявах, но както и да е. Та, всичко беше уж наред. Викам сега ще си повикам такси в 9 без 15, за да стигнем на време. Тук изглежда ми беше грешката. Трябваше да предвидя, че заради снеговитото време таксито ще се влачи като народна песен без заглавие, както и стана. В заключение: пристигнах на гарата и влака точно идваше. Поисках да си взема билет, но женката от гишето ме отряза тотално. Бях в шок! Вие наясно ли сте, че тоя влак почти никога, ама никога не идва на време. Може да има 1 минута закъснение, но ще има! И сега естествено трябваше да е точен! Мамка му! Понеже нали вече бях там и сега какво - да се връщам у нас и да чакам за тоя в 12? Как пък не! Станала съм в 7. Оцелях с обувки на ток - демек не паднах, даже прекарах таксиджията да ми донесе багажа до колата и после до самата гара, щото тежеше като междувременно той се подхлъзна и едва не се приби, а аз само си мислех "О, багажа ми!!!" Та след като видях, че влака идва и нямаше как, обръщам се към неуслужливата женка на гишето - А, от влака може да си взема, нали? Тя: Да, но ще струва повече. В първият момент нямах време да мисля колко повече. В портмонето си имах 15 лева и се надявах да ми стигнат, защото с намаление щеше да ми излезе към 7 и нещо. Та качих се аз...само, за да изживея най-ужасното пътуване в живота си. Понеже багажа ми беше тежък и нали хората бяха ужасно отзивчиви едва не се суринах назад в опита си да кача тежката чанта във влака - обаче нали на никой това не му направи впечатление (прекрасни хора сме ние българите!). Качих се аз...влизам в първият попаднал ми вагон и само гледам - сакове по пода от тоя край до другия - А, не няма начин да мина оттук. И си седнах на мястото до вратата, натрупвайки големия сак навътре. Тъй като не исках да се разправям с кондуктора пред всички хора във влака реших да го изчакам в коридора. Видях, че е жена и малко се поуспокоих, че поне някак може да ми влезе в положението - имах 15 лева и бях наясно, че е много вероятно да не ми стигнат. Дойде жената и и казах, че съм дошла в последният момент и трябва от нея да си взема билет.
Аз говорех супер нормално, с надежда, че във вагона зад автоматичната врата няма да се чуе и дума от разговора ни. Тя обаче супер гръмогласна, та във всички случаи хората вътре са ни чули - и тая ми надежда бе пречупена на две в зародиш. Та билетът ми излезе 22 лева. Представете си!!! И кога средностатистически човек на тая криза има толкова пари в портмонето, освен ако не ги е изтеглил току-що от банкомат? Та, да...аз нямах. Почнахме да се чудим как да и дам другите пари. Няма да лъжа като кажа, че беше повече от ужасно, както и че ужасът не свърша дотук. Чувствах се като някаква пропаднала личност. Както и да е, след размотаване се разбрахме аз да седна, а тя после да дойде да ми каже какво е измислила.
Влязох във вагона и първата ми мисъл беше: О, дано никой не е чул. И какво се случва? По-късно тая същата женица се разправяше със свой колега в коридора и макар и заглушено речта им се чуваше доста добре. Беше просто ужасно! През целият път не можах да се отпусна и бях на тръни. По едно време тя дойде и каза, че ще сляза с нея на Горна Оряховица и ще изтегля от някой банкомат на гарата пари (както бях предложила в началото) и ще и дотам тези, които не ми достигат. В този момент тя вика, нали седнала до мен на седалката: Я кажи номер все пак ако нещо се обърка. Казах и номера на GSM-а ми. (и това бях предложила в началото) Вика ти беше от Луковит, нали? И аз - да! И как се казваш. Казах и! Вика: учиш в Шумен ли? И аз да...Пита какво? Казах и! Не ми пукаше особено какво говоря исках само да стигнем Горна, да сляза от влака, да изтегля пари и да и ги дам, че да си отдъхна. Обаче не знаех, че това въобще нямаше да ми помогне да отдъхна. Ама никак. Иначе да - планът се осъществи. Пристигнахме на гарата, слязохме заедно, изтеглих пари, дадох и остатъка и си се качих обратно, даже потеглихме. Но какво се случи, когато някъде от предните седалки ми се причу името на родния ми град? Реших, че си въобразявам. И го подминах. Почнах да се успокоявам, че никой не познавам в тоя влак и целият ужас ще бъде забравен. Но, нали става дума за мен...нямаше начин. Оказа се, че две седалки пред мен има едно момче от родния ми град. Беше голям ден за мен! Толкова голям, че се стовари с трясък върху ми. Болезнено! Егопотъпвкащо! И пълен срам.
Надявах се да не ме познае, защото нали имам нова прическа, само че съм убедена, че ме позна - все пак багажа му беше точно над главата ми и когато си го сваляше въпреки, че му бях обърнала гръб съм убедена, че знаеше коя съм. Така де: бях в един глас с един от най-добрите му приятели. И сега каквито са "готини хората" в моя град шансът за тая случка да се разчуе е повече от голям. Непрестанно си повтарям, че има "По-лоши неща от това..." и естествено се сещам за един цитат от Чъки "Има и по-лош неща от това да убиеш жена си и детето си. Можеш да гледаш как света го прави." Не помогна особено! Когато слязох от влака (естествено едва отново не се прибих с тоя сак. Двама олигофрени, чакаха да се качат: седяха и ме гледаха как се мъча, но никой от тях не пое сака.) - треперех от студ, краката ми бяха сто процента мокри, нервите ми бяха повече от обтегнати, нервния срив хлопаше яко по мозъчната ми кора, а на гарата не ме чакаше никой. Бях толкова разтроена, че трябваше да споделя с някого и се обадих на братовчедка ми, която събудих (Ало, 1 без нещо е, защо още спиш?) Разказах и цялата случка: от "Голяма работа!" премина на "Сериозно ли бе?", докато стигне до бесен смях на финала, точно когато и обяснявах, че съм си викала "Е поне няма никой от моя град" и в следващия момент на две седалки от мен гледам един тип от него. Тя се смееше, мен от истерията ме изби леко на смях, но всъщност не ми беше смешно. Бе тотална идилия! Поредната за мене!
Кълна се това беше едно от най-големите унижения в живота ми! Дали не беше грешка, че реших да го споделя тук? Вероятно! Но, дефакто какво имам да крия? Това, че на мен винаги ми се случват подобни неща мисля, че съвсем оправдава ситуацията. Няма просто такъв карък като мене.
Съчувстващи, смеещи се, невярващи на прочетеното: това е.

Дано за напред няма повече изцепки,...но все пак става дума за мен.
Поздрави!
П.

П.П. В понеделник пращам коледните картички!
> > > > > > > (засрамено)

8 коментара:

A.S.Birov каза...

Не съм се смял. По-скоро мисля, че може би си била изнервена и не си преценила нещата по-внимателно и добре. Както и да е. На всеки се случват... шитави неща. По-интересно е обаче, че се тревожиш за това, че за случката ще се разчуе. Защо по дяволите?

divata_airis каза...

Ами главно за това, че не искам името ми да се свързва с подобна нелепица. Когато стане дума за мен всеки ще казва "А, оня дето нямаше билет за влака ли и се моли на кондуктурката?" Да си кажем честно, не ми се вярва това момче действително да се раздрънка за подобно нещо, но все пак е тъпо.

И как точно не съм преценила нещата? Не че имах много време за мислене. Точно тръгнах от гишето и влака пристигна на първи перон, дори в началото не бях сигурна че действително е той. о.О

Но дефакто след като споделям тази случка мисля, че това дали ще се разчуе вече не ми особено голяма болка. Това съм аз - живея сред нелипици в нелепа държава. Ново двайсет!

A.S.Birov каза...

Сядаш предишния ден и внимателно обмисляш подробностите. Колко време ше ти трябва да стигнеш до гарата, какво е времето, дали ще окаже влияние, какъв да е багажа, какво да обуеш. С бързане се постига най-малко :D

ПП: Нелепа държава? Политолог Биров казва "Fuck off" XD Отивай да живееш в Албания, примерно ;D

divata_airis каза...

О, това през живота си не съм го правила. Освен може би когато пътувах за първи път с влак. А и предния ден бях заета с друго. И всъщност си имах достатъчно време, просто така се стекоха нещата.

И кво, смяташ, че държавата ни не е нелепа??? о.О (И с удоволствие бих се преместила в Албания, ако имах достатъчно пари)

Анонимен каза...

И ти отново разказа играта на всичките ми очаквания. Да, Петя не пропусне да каже, че само на теб се случват подобен сорт чудесии. Нямам как. Очевидно привличаш всичко откачено. Не съм изненадана, или поне не от едно известно време. Вероятно сега е идеалният момент да се замислиш и да осъзнаеш, че отдаваш голямо значение на щуротиите в животът си. Кажи какво стана с картичките и какво ще правиш през празниците. Петя.

divata_airis каза...

Какво да става с картичките? Ти не ми даде адрес, иде ми да те намеря в Стара Загора и да те нахокам едно хубаво. Бързо давай адрес, че да ида утре да я пратя.
А празниците...предвидила съм в близкото бъдеще пост. Просто чувствам, че ще е пълна тъпня. А, ти защо си махнала последната си тема в блога? о.О

И да, мисля че всичко откачено клони към мен...Съдбинка, както казва братовчедка ми!

Анонимен каза...

Дълга история е с махането на нещата от блога. Предлагам да ти дам интернет адрес, а ти да ми пишеш (няма значение какво) за да мога да ти отговоря. petq_te@abv.bg Айде, със здраве. Петя

divata_airis каза...

Готово! Първата ми работа за деня!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik