След като днешния ден бе обявен за тотално скапан, тъй като майка ми трябваше да ме застави да се метна от къщата на баба ми до центъра на града да и взимам някакви питки, ето че нещата се оправиха. ПОЛУЧИХ ПЪРВАТА СИ КАРТИЧКА!!! *държи я здраво и подскача наоколо - съседите и са във "възторг"*Сега майко предистория: след като изгледах и последния епизод от втори сезон на Мърл нямаше как да не се навия да направя някое клипче и без това от първото, което направих на "Поглед в бъдещето" не се бях захващала с нищо (Е, окей де с едно, но изгубих интерес!). Та сега си харесах да направя за Моргана. Бях сглобила една минута снощи и тази сутрин още няколко секунди преди да реша да отида до баба ми, където е топло, защото у нас очевидно НЕ Е и да - можах да продължа да правя клипче, но и да - можех да замръзна в процеса на направата му! Та, беше решено, че Чарълстън (друго име за Чарли, компа ми) идва с мен, за да си довърша клипчето много ясно. Малко съм обсебена, понеже последният път, когато използвах тъпата-забиваща-през-пет-минути-програма сглобих от едно клипче (онова, което споменах в предишните скоби) към минута и така го зарязах. Ето защо е от особена важност да довърша това за няколко дни, преди да ми е минал мерака и съвсем да съм заразяла всичко. Естествено, когато е готово...ако въобще стане готово близкото бъдеще, ще споделя с вас. =)
Но да се върнем на историята: ето как отидох при баба ми. Пуснах си компютъра и почнах да се мъча с ужасната програма. Към два без нещо "златната ми майка" реши, че трябва да ми развали кефа, защото повярвайте определено бях на кеф, въпреки нервите от ш*баната програма. Та, тя ми съобщи благата вест, че трябва да отида да взема някакви нейни питки, дето била поръчала вчера за банкета и днес. *мига усърдно с телефон допрян до ухото* Викам и - аз не съм си у нас. И тя ще каже: Ми къде си? *мигането се учестява* Тя е наясно, че всеки ден сме при баба ми, но решава че е добра идея да ми зададе тъп въпрос, за което примигващите ми клепачи са и благодарни. Вика ми: Хайде да слезеш до долу, че съм поръчала бла-бла и бла-бла. *физиономията ми застина в тъпо изражение тип "тя се бъзика, нали???"* Но, не тя не се бъзикаше. Та ето как трябваше дойда от баба ми до вкъщи, за да си оставя лаптопа, след което да ходя за тъпите питки и накрая да се прибера у нас с надежда да си довърша нещото, а навън е студено, аз съм вече с единият крак болна, но да...няма проблем!
Точно си мислех, че това е егати скапания ден (кажи речи поредният откакто се прибрах!), когато точно преди да изляза от входната врата на баба ми, гледам пощальона спрял пред металната порта. Викам си: ОМФИ! Да не би да имам писмо? Картичка? Естествено се развълнувах на макс. Той ми подава малкият розов плик и аз вече на глас изразявам нетърпението си: От Анастасия ли е? Тъй като моята приятелка от Канада каза, че вече ми е пратила картичката още миналата седмица и нали и трябва седмица докато стигне до България, та реших, че може най-накрая да е дошла. Е, не беше. (За което въобще не съм разочарована!!!)
Моето любимо скорпионче Ели ми е пратило картичка с цял ферман в нея, за което съм и много благодарна. Кълна се, това определено направи деня ми кажи-речи по-добър. Така и така се бях сдухала, направо ми напълни сърцето.
Мерси много, душата камбанка, за хубавите думи, за дългите пожелания и за това, че ми оправи настроението. Златна си! Не си го забравяй!
2 коментара:
Лин, като се звънна на вратата си викам:а това сигур е някой познат. И после ме викат и казват: Елиии, получила си картичка и аз наум: това е от Лииин и после и на глас го казах, защото бях толкова хепи! Взех си червеното пликче и му се кефих докато се чудех с кво да го отворя. Мисля си с нож не ща дай с любимия ми ключ за отваряне на писма. Аз със него отварям всичко така че това е голяма чест. И вадя картичката някво щастливо и я гледам. И я гледам без да я отварям докато си мисля, че мойта е грозна за разлика от тая. И я гледам. Сигур съм я зяпала щастливо поне 30 сек. И вече си викам: а стига си я гледала дай да видиш и пожеланията. И се опитвам да я отворя, но тя нещо не ще да се отваря. Вече си мисля: аз ли съм саката или картичката не се отваря?! И я гледам по ръба и почвам да я отварям от там. Ееее отвори се накрая(явно съм саката верно, сигур от щастие не съм могла да я отворя :D) и почвам да чета пожеланията. Тея пожелния ми стоплиха душата Полс верно. И просто не знам и как си сетила за празното, но се учудих. Последното изречение беше много хубаво и си го препрочетох няколко пъти. Както и всичко друго препрочетох де. :D Това ми е първата картичка междудругото. Имам предвид получавала съм картички само от семейството и от други хора когато съм била бебе и това ми е първата истинска картичка. Мерси че направи деня ми толкова хубав. Този ден беше един от малкото хубави и то заради хората които са до мен. Не заради някакво тъпо момче. Е добре де и от части и заради него, но ти ме зарадва най-много. Обичам си те! Много прегръдки от мен за теб.
П.П. Аве Полс много ми е любопитно защо "душата камбанка". Имам предвид какво те наведе на това определение. На мен ми харесва страшно много.
Не ме ли знаеш? Аз казвам/пиша и "душата кокиченце" и "душата мандаринка" и квот се сетиш. Това ми е останало от една моя бивша учителка в гимназията. Тя така викаше. Измисляше на хората прякори, ама такива не обидни, а забавни, които наподобяваха името на човека, но все едно тя се обръщаше към тях по свое му. Сега като се замисля съм го прихванала от нея изглежда - не само това с "душата нещо-си", ами и това с кръщаването.
И аз съм ти много благодарна за твоята картичка. Определено ми оправи деня поне малко. Много обичам да получавам писма по традиционния начин и съм много щастлива, че картичката и пожеланията са ти харесали. =)
Публикуване на коментар