събота, 26 септември 2009 г.

It's all a game, avoiding failure...



....when true colors will bleed
All in the name of misbehavior and the things we don't need
I lust for after no disaster can touch, touch us anymore
And more than ever, I hope to never fall,
where enough is not the same it was before
~Poets Of The Fall - Carnival Of Rust


Шок и Ужас! Обаче се оказа, че на народа му е интересно какво пиша. Благодаря, за което. Всеки път се изумявам, когато някой ми го каже, защото според мен само ви занимавам с глупости, но както и да е. А, да...и 10 последователи! Благодарско, народе! ЗЛАТНИ СТЕ!!!
Та какво става с мен напоследък?


Ами като начало искам да пречукам майка ми! Желаещи да помогнат? Помощта ще бъде възнаградена! Ще ви дам бъбреците и да ги продадете на черния пазар. Чух че добре се купували. Не, сериозно. Искам да я пречукам тая жена. Добре ясно ми е, че и аз съм си виновна, ама чак пък толкова, не ми се вярна. Значи в петък имах една среща за бъдеща работа, но като познавам човека, с когото трябваше да се проведе (и се проведе в последствие) нямаше да ми направи някакъв сериозен проблем, че не съм отишла точно в петък, а съм дошла примерно другата седмица. Обаче не...Майка ми почна да ми мрънкоти, само както майките могат да мрънкотят за нещо, което не разбират и да ти късат нервите заради него. Е, това и стана...Ядоса ме много. Почна да ми говори каква съм я мислела аз...Че не може вечно тя да изкарва парите в това семейство, не издържала...Е, окей де...Не е като да не искам да работя въобще или да съм се отказала от тази оферта...просто щях да я отложа за друг ден. Но не...Тя отново отвори познатата тема, че аз просто не искам да ида (както си и беше...исках да се прибера, имахме панаир все пак!), че предпочитам да си стоя у нас затворена пред компютъра. Ами да...къде къде по-интересно ми е и на всичкото отгоре не стоя само пред компютъра, но тя това не го отчита като факт. Както се казва : Колкото повече комуникирам с хората от обкръжението ми, толкова повече заобиквам компютъра си. Но, дефакто аз не стоя на тоя компютър ей така...Първо - скучно ми е (сега даже ми е скучно от самия компютър!), второ - в повечето случаи правя нещо (пускам теми, превеждам, пиша, проверявам нещо...окей де...и зяпам сериали, но обикновено сутрин или вечер, рядко по обяд), трето - много се дразня, когато някой коментира нещо, без да го разбира, както в случая майка ми. Иде ми да я прасна с опакото на лопатата (Заб. Да си купя лопата...с хубаво опако!). Та след като по телефона ме издразни аз и заявих "Еми щом толкова държиш няма да се прибирам за панаира..." и и затворих телефона. Между другото това си е някакво моя запазена марка. Когато някой ме ядоса, докато говоря с него по телефона му затварям. Ей, така. А, тия от другата страна се побъркват направо. Но както и да е. Но да обясня. В моя град панаира е петък, събота и неделя. И дефакто, ако си ида в събота, както тя държеше да направя пропусках целият кеф, колкото и егоистично да звучи и трябваше да си тръгна веднага на другия ден или по-зле понеделник, когато голямата скука отново върлува над града. Ето защо исках да се прибера в петък, да се видя с някой друг човечец, да се позабавлявам малко. Винаги досега съм се прибирала в петък. Е, не и този път.
Та, да се върна на това, че ме изнерви и и затворих телефона. Тя после опита да ми се обади в последствие, но аз не и вдигнах...и шестте пъти. И така аз не се прибрах за панаира и по-добре защото щяхте да четете за случая във вестниците. Въпреки това много ми се искаше...Това е първият панаир на родния ми град, който пропускам и естествено всичко заради мама Хитлер. Весела женица! Как да не я пречукаш?!
Е, предполагам до няколко дни ще ми е минало и още повече, за да отговаря абсолютно на биполярният ми характер ще съжалявам за всичко, което съм и казала, искала да направя или както в случая написала. Но сега съм ядосана. Не казвам, че не съм виновна и аз...Да си кажем честно това е нещото, на което най-много ме е яд. И осъзнавам колко тъпо вероятно ви звучи това, като го четете сега, даже на мен докато го препрочитах ми звучеше абсурдно и естествено супер егоистично, но това съм си аз. Ако реша, че нещо е черно, не можеш да ме обедиш в обратното. Може после сама да си променя мнението, но ще го направя заради самата мен, а не защото някой ми е казал. Инат до дупка! Но какво да се прави. Това е положението.
Снощи извънредно ходих на дискотека. Защо извънредно? Ами стана така, че с Мария отидохме на кино. Сега добрата или лошата новина искате? Лошата! Нека започнем с нея. Та, беше пълно с лапетии, тъй като филма беше анимация, та трябваше през 10 минути, че и по-малко да им казват да замълчат. Добрата новина беше, че видях голям плакат на батко ми (само с няколко дена, девет да сме точни) Зак от филма "Отново на 17" Ах, какви спомени за пищене и конвулсивен смях имам от тоя филм. Може би трябва да го гледам отново. Както и да е...У мен се породи желанието да го открадна...Добре де, Мария даде идеята...Но като знам, че после няма да се погодя с прекрасната ми съвест - нямаше начин (пък и точно тогава лапетата се юрнаха да излизат от киното).
Та след това отидохме у тях. Противно на желанието ми Мария и майка и ме накара да вечерям с тях и какво да правя - вечерях! Шокиращо, нали?! После отидохме да видим Стела, защото беше втора смяна на работа в заведението, в което работи. По пътя стана ясно, че аз ще ходя на дискотека. Звучи странно? Ами така е, защото не го реших аз, а Мария. Вика - Аре де, ще дойдеш на дискотека. Аз - Ъъъъм! Мария: Идваш, идваш... И това беше всичко. Та споделихме с малката буболинка (разбирайте Стела), че ще ходим на диско и тя въпреки, че знаеше че е първа смяна утре сутрин каза- Може и аз да дойда. И ето как отидохме на дискотеката. Беше супер. Както каза Мария - Обичам не планираните неща, винаги си прекарвам по-добре. И само колко снимки си нащракахме и каква яка прическа ми бе направила Мимс. И не само...бях облечена с една нейна спортно-елегантна рокля, тъй като бях с пътъци (обожавам ги!) и нямаше как трябваше да е спортно (пък то и от вътре ми идваше направо). Та беше супер яко. По някое време Стела се прибра, защото нали е първа смяна и поне малко да поспи. Но не заминаването и беше интересното в случая, а пристигането и. Звънни ми тя - аз излизам навън да я посрещна и и викам - Извади си личната карта, че ще ти я искат. И тя - вади портмонето в движение. Спираме пред охраната и нашта почва да рови като луда. Аз стоя и я чакам, охраната стои и я чака, хората зад нея стоят и я чакат...Баси, все едно бяхме в болница, от главите ни излизаше масивна тръба и лекарите не правеха както обикновено нищо по въпроса, но ние традиционно за България си стояхме и чакахме някой да ни обърне внимание. Та след дълго ровене аз и викам : Не ми казвай, че си я забравила. Тя - не бе, тука някъде трябва да е. И търсенето за нея и чакането за нас продължи. Накрая се оказа, че наистина я е забравила. Аз се приближих до охраната (те понеже бяха двама и на мен другият ми иска картата) и му викам "Може ли да покаже друга карта, на която има ЕГН-то и?" И тоя китук ще попита: "Каква друга карта?" (На България, каква друга карта???) И аз му казвам: "За БДЖ-то, където пътува с намаление?" Оня не го разбрах кво каза, ама май ми кимна и аз викам на Стела ("викам" е точната дума, защото се надвиквах с музиката!) "Дай си картата за ЖП-то" Малкото чуло не дочуло ми вади картата си за библиотеката. Щях да я цапна там с нещо, защото вече зад нас се беше образувала масивна опашка. Издърпах портмонето от ръката и и извадих БДЖ картата, подадох я на оня и той почна да се взира в мрака белким видял нещо (ако и той знаеше какво търси???), накрая каза "Добре!" и ми подаде картите (тая от библиотеката и БДЖ-то) и аз понечих да си ходя, когато оня ми вика "Добре нейната, ами твоята?" И аз го изгледах едно кисело - Аз я показах вече! Оня - На кого? Аз - На него (и соча към другата охрана с "чаровно" къдравата дълга кичара) Оня кимна и аз изнервена поведох Стела към мястото ни на бара. Но и това не беше всичко...По едно време видя една стоя колежка и тя буквално се натресе при нас. Аз и Мария отидохме до тоалетна само за 2 минути, при което се връщаме и един калабалък народ се изсипал. Викам на Стела "Тия с твойта колежка ли са?" И тя - "Ми да!" Бахти и нахалството. Както и да е. Изкарах си готино, денских като луда, заспах чак към шест сутринта, за да може другото родителско тяло - баща ми - да ме събуди в 12 и нещо и да ме кара да му поръчвам билети по интернет. Отварям аз сайта на Юнион Ивкони и търся нещо за запазване на билети - нем, няма (дори и да е имало, не бях пила кафе и за мен дефакто нямаше) Та му казах само телефоните, на които може да се обади, за да запази и така. Пак добре, че не е като майка ми, която води рекордът по-абсурдни обаждания, с телефонното позвъняване в 8 и половина, за да ме пита Моранди група ли са или само един изпълнител?
Това естествено стана супер голям пост, но сега вие сте наясно, че аз кратко почти не мога да пиша, дори когато искам, което си е своеобразен проблем, чието решение не вярвам да бъде открито в този живот. И за да подпомогна закърняването на човешкия мозък смятам да го продължа с това, какво слушам напоследък. Пичове, някой да е фен на Skillet, Three Days Grace, Thousand Foot Krutch, Breaking Benjamin или Poets of the Fall?


http://4.bp.blogspot.com/_yHFrOtUsKOo/SpyvC7oW7vI/AAAAAAAAGKs/wUBTmUnfL4g/s200/Breaking+Benjamin+-+Dear+Agony+(Official+Album+Cover).jpg

Е, аз точно тези групи слушам напоследък, така де и преди ги слушах (без последната) но сега по-отчетливо от преди. Защо ли? Ами първите четири този месец пуснаха новите си албуми, които са страхотни и като наркоман ги слушам отново и отново. Последната група стана така, че "световно известният" Катеричок (един познат, на който му е така ника, но не му казвайте че не го познавате, той държи че всички го знаят и има шпиони по целия свят...Оглеждайте се за разгонени катерици!) ми прати една вечер линк към една песен на тази група - Sleep, която е наистина много хубава и на мен какво ми стана (с 2 седмици закъснение), та написах името на групата в YouTube и ми излезе песента Carnival Of Rust от едноименния им албум и ето как сега само нея слушам. Моят Last.FM говори сам по себе си. Май съм малко пристрастена...Ама малко. После си изтеглих още техни песни и съм на ръба да си изтегля цялата им дискография, но се боя че Чарли (компа ми) ще експлодира, ако кача още нещо на него. Но, наистина песента супер много ми харесва.
Временна класация на песните, които слушам напоследък :
1. Carnival of Rust - Poets of the Fall
2. E for Extinction - Thousand Foot Krutch
3. I Will Not Bow- Breaking Benjamin
4. Life Starts Now- Three Days Grace
5. Awake and Alive - Skillet
Сега и кратък (да бе!) обзор на това, което гледах напоследък. Сериозно, ще е кратък. Направо ще кажа, че имам още една нова мания. FlashForward!!! Човече, тоя сериал наистина го бива. Само пилотният видях и вече съм толкова hooked up, че трябва да измислят това дума за моето състояние. Напомня ми по някакъв начин за Изгубени, вероятно заради препратката в бъдещето, но просто идеята и как е направен сериал са страхотни. Има толкова реалистични картини и естествено мистерия...Обожавам мистерията. Предполагам това е причината да продължавам да гледам Изгубени. Но, не просто тоя сериал е невероятен. Надявам се и за напред да си остане толкова як, както в пилотния епизод. Разбрах, че бил правен по книга, а вие сега ще разберете (както вече сте се досетили) че си я намерих и имам някакви жалки намерения да я прочета (кога не става ясно!) Та, да...още един сериал за гледане. Но си струва от всякъде!!!
Ами това беше поредният дълъг пост от мен, който се надявам хората със здрави нерви да са дочели до края. Бтв като за финал ще кажа, че със съквартиратките ми имахме нещо като годишнина на 23 от нанасянето ни в квартирата. Правихме и клипчета, но не вярвам някой да е преритал да ги види.
Благодаря на тези, които доживяха края на поста и ще се опитам да бъда по-активна тук и със сигурност трябва да намеря време да до преведа "Боен клуб" и може би нещо ново от Мани да нахвърлям, но първо определено трябва да довърша новата глава на Алтерна.

Засега толкова. Другият път - по-малко,
защото и така това ви идва в повече =)
(И аз като Мерлин ставам все по-добра в самозаблуждението)
П.

7 коментара:

Анонимен каза...

От къде намираш сили да напишеш толкова думи?! Удивляваш ме!!! Поста е много чаровен. Ще потърся песните да видя на каква вълна си. Майка ти... ами - ще ти мине. Иначе съм първа в използването на лопатите! Имам доста комични случки в съзнанието си с боравене на подобен вид инструменти. Не се отчайва! Винаги може и по-лошо. Аз така се успокоявам. Айде, всичко най-най! Петя

divata_airis каза...

Ами истината е, че тоя пост го писах 2 часа кажи-речи, но пък исках да включа всичко, което се бе случило през изминалата седмица. Пак добре, че си стигнала до края му.

Сериозно? Какво си си представяла с тия лопати?

Бтв и аз все така си викам. Може и по-зле.

Поздрави.
П.

Таралин каза...

Дълго, но забавно! И нали си знаеш, че има кой да го допрочете до края... все пак 10 последователи малко ли са?

Ам а аз така тактично да питам ще има ли продължение Dark Sunset? //Мен така или иначе Томас си ме кефеше максимално...не я знам тая Анастасия какви ще ги свърши, ама плийз уреди му някоя хубава :)

divata_airis каза...

Човек, уби ме! Хах. Само си влизам в пощата и гледам нов коментар от Таралин. Викам си WTF??? Тва случайност ли е или...

Е, радвам се, че има кой да го дочете, че с моята природна дарба да се отплесвам...

Ами ще се опитам. По начало идеята е на лице, знам за какво трябва да пиша и тем подобни, сега номера е да намеря време да го направя. Стискай палци да стане в близкото бъдеще.
За Томас и това да му уредя някоя...хъм...Да ти кажа човекът има доста неща на главата си и сега това изчезване на Таралин, като му се тросне и Анастасия и нашия в чудо ще се види. Предвид това, че е и чистокръвен и едва ли не го възприемат за водач от където и да го погледнеш.

Анонимен каза...

Оле, човек, обичам ти блог-а ..нее направо го обожавам!! Не ме мисли за луда ама всеки ден проверявам дали не си написала нещо ново (не питай по колко пъти.. :D:D ). Всичко, което пишеш ми харесва, слушаш същата музика като мен, четеш книги, каквито и аз.... а да.. ии Мерлин, и How I met your mother ... абе с две думи супер си! ..таа исках само да ти кажа да не си мислиш, че никой не чете какво пишеш или пък че губиш времето на някой, защото не само, че някой го чете ами иска и още и ощее :D PLS не спирай да пишеш.. знам, че не можеш да го правиш всеки ден, но когато можеш пиши.. винаги има кой да чете :):) Успех..

divata_airis каза...

Уоу, това като го прочетох бях нещо от рода на..."Леле! Това беше най-милото нещо, което някой ми е казвал от доста време насам" Мерси за което.

Предполагам ти си новото ми приятелче по слушане в last. Супер, ако наистина си ти и да, определено вкусовете ни за музика са изумително еднакви.

И окей...ще се постарая да пиша по-начесто...
Мерси много за милите думи.

Анонимен каза...

iskam da te ebba 4estno

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik