I know you wanna hit that...

...I know you wanna hit that hit that
All the world is gettin' with, I say
Consequences are a lot, but hey
That's the way it
That's the way things go~Offspring - Hit That

Басейните са пълни с недоразумения! От мен да го знаете.
Днес с чиста умисъл предложих да отидем на басейн, тъй като и Катя и Стела имаха почивен ден и всичко се уреждаше идеално. Най-накрая и ние да отдъхнем, пък и да изведем малко приятелят на Катя някъде, че той милият като дойде в Шумен кибичи само у нас. Планът беше страхотен, докато не се появи онова нагло лапе, което ме ливоса с крака си в лицето ми. О, да...идеално прочетохте. Удари ме с крака си в лицето ми. Не беше нарочно. Но това че се въртеше само около нас и после се хилеше тъпо, дори когато ми казваше "Извинявай" си беше напълно нарочно.

Както и да е. Какво всъщност се случи днес?
Аз по някакво странно стечение на обстоятелствата станах още в 8 и 30, при което до 10 и нещо само четох и в резултат на това си прочетох "451 градуса по Фаренхайт". По някое време се събуди и Катя и стигна до извода, че закъснява за кормуване, нещо което аз отчетох още в 9 и 30, но това е друга тема. Разбрахме се като се върне да сме готови и да идем на басейн. Така и стана. Аз обаче държах да отидем на градския, който всъщност не знаех къде се намира (но желанието ми да ида на него бе осезаемо), но една колежка бе наясно, та я измъчих по телефона докато обясни. Както и да е, отидохме. Още от вкъщи се бях размрънкала, че нямаме плажно масло, ама всички бяха на мнение, че на басейна ще има. Е, нямаше. Така е като не слушате кака си! (образно казано) Накрая на Калин и Катя се наложи да ходят до СВА да търсят, докато аз и Стела си намерихме място до басейна и търпеливо започнахме да ги изчакваме. В процеса на покубки последва и телефонно обаждане, в което се разбрахме че след като коварната вода ни изпие ще имаме нужда от храна, та и с това се сдобихме. След около 15 минути те се завърнаха. Естествено, че веднага влязохме във водата (предполагам там ми е била грешката). След като се забавлявахме около 15 минути в байсейна ни стана студено, тъй като днес имаше възможно най-коварния вятър и бе решено, че целокупом излизаме. Тук е момента да спомена, че през цялото време имаше някакво тъпо лапе (разбирайте на 10-11-12 години) дето се въртеше около нас - обърнеш се и то там, беше се превърнало в наш личен преследвач. След което аз викам на Стела да минем от еди-къде-си и тогава да излезем. Тя - окей. Тука вече беше най-основната ми грешка. В този момент това проклето лапе реши че трябва да тръгне да плува точно в същата посока, от която аз исках да излезем и откъде ми хрумна в тоя момент да се опра на стената на басейна, и къде на онова му хрумна да тръгне да плува точно в тоя момент...Идея си нямам!!! Остатъчният тласък от жалките му опити да плува свърши в лявата страна на лицето ми. (разбирайте заби си петата в лявата ми буза, бе направо в окото ми) Ударът няма да ви лъжа не беше от най-силните. Отне ми минута докато се съвзема (и как човек да не се запита - защо все попадам в такива ситуации? Откачени!) Сега като бонус си имам една страхотна червено-синя линия под лявото око и изглеждам така все едно някой ме е помлял от бой. Все още е малко подуто и като си затварям окото наболява, ама аз съм войн. Не ми е ясно утре как ще изляза навън. Ще бъда с очила, пък ако ще и сняг да завали.
Честно! Изумена съм, че го приемам толкова спокойно. Гледам се в огледалото и това, което виждам въобще не ми харесвам, но само свивам рамене и продължавам към другата стая все едно нищо не е било. Само дето усещам отока под окото ми, знам че е там...и пак ми е някак безразлично. Ще има много да обяснявам как се е появило там, но поне всички искрено ще се смеят в последствие. Така де...то дори аз се бъзикам с новопридобитата ми синина. Последното нещо свързано с нея, което изтърсих беше: Внимавайте как се държите с мен, иначе ще кажа, че сте ме били! Хах.
И сега май е момента да кажа и че много готино изгорях, но пак ми е все тая. Главата ме цепи, но не ми дреме. Дълбоко в себе си все още искам да се гръмна, ама ми е толкова апатично, че и тая работа не мога да свърша. С две думи - отпуснала съм се като дроб. Вероятно се дължи на слънцето и вода от днес, които направо ми изпиха силите, а и ударът с крак благоприятства съвсем да ме заболи главата Иначе съм добре. Щом още пиша, значи съм добре. Ако обаче след тоя пост повече не последват това би довело до заключението, че може да имам някой кръвоизлив, за който ще разбера чак когато не се събудя на другата сутрин (демек няма да разбера въобще!)...та, да...тогава да знаете, че съм пукясала. Но, спокойно. Силно се съмнявам да има подобно нещо (откъде тоя късмет).
Та, това беше "веселата" история за това как бях цапардосана от едно тъпо лапе и как някак не мога да си го сложа при сърце. Написах я само защото, както каза един мой познат - не може да пишеш само за хубави неща в тоя блог. Ето, не пиша само за хубави неща, но истината е, че това е до известна степен забавно, така че...

Поздрави от червено-синьото око П.