Who's to know if your soul will fade at all?

The one you sold to fool the world
You lost your self-esteem along the way, yeah

~Seether - Fake It

Никога! Никога, никога, никога, никога не научавам за новите неща на време! Винаги! Винаги, винаги, винаги, винаги това става в последния момент! И колкото, колкото, колкото пъти да намекнеш особено за този факт, никой не те отразява. Нямам предвид теб! Нямам предвид него! Нямам предвид дори себе си! Всички сме замесени в голямата конспирация наречена живот. В него ти научаваш нещата последен. В него никой не те слуша какво говориш. В него на никой не му пука за теб. В него ти си никой. И всеки път, когато надигнеш глас да се възпротивиш - номерът не минава. И всеки път, когато искаш да докажеш, че не е така - номерът не минава. И всеки ш*бан път, когато се опитваш да превърнеш себе си в някой - номерът не минава. Да речем, че греша. Да речем, че съм права. Да речем, че всичко това е без значение. Не можем! Никога не сме могли! Не искаме дори да опитаме да го приемем. Привидно - да, вътрешно - никога! Никога! Никога, никога, никога, никога не научавам за новите нещата на време!

***

I can fake with the best of anyone
I can fake with the best of them all
I can fake with the best of anyone
I can fake it all
~Seether - Fake It

Да, кажем, че след тези редове ми олекна....Хъм! Не! Просто не разбирам защо една определена група хора тотално игнорират присъствието ми и каквото и да се случи ново до мен информацията стига на последна инстанция. Окей, да беше човек, с когото не се знаем от не знам колко си време - ще го приема. Някак, но ще го приема. Но това вече е прекалено. Всеки път! Става нещо и ти мигаш. Всички са наясно какво се случва, само ти - не! Следва - Ама ти не чу ли снощи като говорехме? Ало, балоните - виж ми физиономията да ти приличам да човек, който е чул какво си казала снощи? Ъ-ъм! И все ти си виновен бе!
За това, че не си разбрал, когато са говорил снощи - ти си виновен.
За това, че си по-шумен докато гледаш някой филм - ти си виновен. Но естествено когато същите тия хора, които те сочат с пръст правят същото - ти нямаш думата. Ти нищо не можеш да кажеш. И все си правим устата, все сочим към мен, все трябва проблема да е в мен. Но никой не ме пита на мен приятно ли ми е само да ми правят забележки все едно съм малко дете, да ми напомнят какво се очаква от мен да направя, защото видиш ли - ти какво правиш по цял ден вкъщи, ние работим, а ти??? - дали ми е приятно да се разминавам със сурия народ, дошла не заради мен в тази къща, но която се налага именно аз да търпя цял ден. Неееее! Никой не ме пита! Никой нищо не ми казва! И си мисля, че беше вече време да избие от някъде.
Нека да помисля - трябва да уча аз изпити - да, бе давай, няма проблем. Да, ама има. В къща пълна с хора, с досадното прокашляне, което направо ми се е набило в съзнанието до последната мозъчна клетка, принадлежащо на някой хора (сто процента има хроничен проблем) и неприятно жужене от другите стаи не ми се вижда съвсем постижимо. Но, естествено проблема си е в мен. Аз съм виновна за всичко. Дори за това, че не работя, а ходя на лекции. И когато реша да се оплача, че примерно цял ден съм била на крака - не става! Ти не си била на крака колкото нас, защото ние работим, а ти не. Не може да си уморена колкото нас. Нямаш право да се оплакваш. Ние имаме!
Не че действително някой ми е казал това, но от странни точно така изглежда. Ние имаме право да се оплакваме - ти не. Ти си непълноценна, ние сме. Ние може да разказваме случки от работата ни, защото РАБОТИМ, а ти да ни разказваш какво си правила цял ден, вероятно на Чарли - не може, а и да го направиш не че толкова ще те отразим. Колкото и пъти да им кажа, че не стоя по цял ден на компютъра - никой не слуша. Но те когато разказват как е минал деня им - аз слушам, нали? Защото утре пак ще следва - Как бе, ти не чу ли като говорехме снощи? И сега слушам, белким чуя баш това, което първият път не съм успяла. Да, ама не. Слушам всичко друго, но не и това, което трябва да знам, като например, че днес ще идва еди-кой-си у дома и АЗ трябва да съм вкъщи, за да му отворя. Никой не ти казва това. Ами ако не бях у нас? Тогава какво? Ще следва пак - ти не разбра ли, когато...Бе, дяволите да го вземат - не съм! Кажи ми го в очите като човек и стига ме пита дали съм разбрала или не!
Вероятно нямам право да се оплаквам, вероятно не е и тук мястото, още по-вероятно въобще не ми пука от подобни вероятности. Може да си затварям очите за всичко и да го преглътвам , но не го приемам - о, не. Сто пъти НЕ!
Стой затворен в съзнанието си, мъчи се да проумееш къде бъркаш, докато всъщност, колкото и да се опитват да ти го внушат - вината НЕ Е В ТЕБ! Единственото, за което си истински виновен е това, че си мълчиш, че ги оставяш да си мислят, че всичко е окей, няма проблем, супер съм с това положение, пет на пет, няма грешка. А, истината е, че грешката си именно ти. И най-лошото е, че не можеш да кажеш какво ти е на душа. Те само ще се намусят и това ще продължи седмица и накрая ще свършиш в по-кофти положение и от това. Понякога е добре човек да мисли за последиците (аз го правя винаги, спонтаност при мен липсва - знам, патетично!)
Та, за напред предполагам, че ще продължа да си мълча и да си рисувам разни meaning рисунки. А, да пропуснах да спомена, че си правя подобна стена само с такива. Винаги съм искала, сега ми се откри възможност. Напредвам - четири. Някой път ще посна и снимка.
Та това е от мен и недоволството ми - основателно или не.

П.