This feels like another dream...

...Trapped underneath my own routines
I tried to lift it off of me
I give up, I give up
I just sit and bleed

~ Rock Kills Kid - Paralyzed

Помните ли как все повтарям, че няма проблем. Че проблем не е на лице и нещо от сорта - "Проблем?" Хъм...Май засякох един. Той е откачен, нелогичен и носи кодовото название sick addiction of me. А, да и няма нищо общо с предишния пост. Проблемът ми се казва...Зак Ефрън. Ужас! Знам. Иде ми да си ударя главата някъде, ама е факт. Отричах, отричах, отричах...Е, след като вчера гледах "Отново на 17" отричането се превърна в addiction. Оказа се, че "отричам" не е точната дума за състоянието, в което се намирах, а по-скоро "бях в отрицание".



Нещата въобще не са розови. Искам да убия Зак - сериозно. (Хъм, някой действително могат да поискат да го направя!) Не ме кефи хич из мюзикълите (освен "Спрей за коса", при който изглежда самия мюзикъл ме кефи, защото както някой вече знаят си падам по мюзикъли), освен че има хубав глас и може да танцува (и дяволите да го вземат по-пластичен от Ванеса о.О). Ама просто от около няколко месеца все попадам на негови снимки - направил бицепси, без риза, гледа лошо и пуснал дълга коса, влизаща му в очите (ааах, моята слабост). Естествено давах игнор на всичко това, виках си - Изчакай още две-три годинки и съвсем ще скъса с гей излъчването и лигавите работи и ще заприлича на човек. Но естествено този филм ми изигра "немци в тил". Зак беше толковааа...*dies* Естествено пищях докато гледах филма, да не говорим са сцената, в която слиза от супер яка си кола. Сега както може да се очаква съм повече от засрамена от себе си. Това е същия тип, който играе в HSM, защо дяволите да го вземат толкова ме кефи??? И сетне взех, че си отговорих. Я да видим какво си има нашият човек:

- дълга коса влизаща му в очите - Check!
- дънки по крака - Check!
- пътъци - Check!
- бяла тениска- Check! (даже не знам защо ме кефят мъже с бяла тениска)
- дълга коса влизаща му в очите!!! - Check Again!!!
- черно кожено яке - Check!
- пътъци!!! - Check Again!!!
- ризи (раирана и черна) и под тях тениска примерно (въпреки, че и само на ризата се кефя пре достатъчно) - Check!
- дълга коса, влизаща в очите и пътъци!!!

Хъм!!! Проблем? Отново! Дааа! Сериозно...това просто не случва. Само дето вече е факт. Dammit! И да споменавам ли колко готини бицепси и стегнат корем има??? Ооо, не...Трябва да прекратя този пост, преди цялата истина за моята Sick Addiction да е излязла на яве. Честна дума - не искате да я знаете. Аз дори не искам! Аз дори не мога да повярвам, че ми се случва...Само едно ще кажа и спирам. Честно!!! Докато си се лутах безцелно из Интернет пространството (ок, не беше безцелно, търсех нещо за Зак - ужас, ужас на квадрат, ужас на ента степен) та видях, че според някакъв слух имало вероятност той да играе Ягами Лайт в американската версия на Death Note (а, да пропуснала съм вероятно да спомена колко ме кефи това аниме!). Мамка му - той, обаче вярно прилича на него. Само трябва да изблъскам представата за танцуваш Зак и ми е идеален. Окей, не мислех да пускам снимки, ама просто не мога...Знам - ментално обременена съм, но това е друга тема. След седмица ще бъда вманиачена по друг. *замисля се за минута*Дано!!! *замисля се сериозно* Трябва да бъда, нали така? *започва да се колебае* Не може това да продължи повече от седмица! Не, не бива. *headbang*

Сега да споменавам ли колко ме кефи Лайт от анимето? Да, това беше друга пристрастеност, която имах преди месец, всъщност все още я има, но в по-малки дози. И да - знам, че е рисуван. Просто са го нарисували супер готино. Там е проблема. Тук аз почти не съм виновна. Аре, бе хора ударете едно рамо - кажете, че не съм. Хах. Бъзикам се. Както и да е - още нищо не е ясно и вече има петиция да не е той, въпреки че аз като фен на анимето нямам нищо против. В смисъл, като извиди лудия поглед ще сцепи мрака. Не мога сега да отрека, че може да играе момчето.
И сега наистина последно включване от моята addiction: реших да включа Зак в някое мое стори. Отново - зле съм, много - та дрънкам, но не ми пука. Много добре ми се вписва в ролята на Кал (Caleb на български Кейлъб, но на галено Кал) от нещото, което ми се върти в главата. Но ще видим. И сега съвсем сериозно преставам...*стиска всички видове палци*

Нова тема...
Прочетох "Той не си пада по теб" и най-лошото е, че надувайки главите на момичета около мен май ги убедих да си я вземат. Просто има такива неща в тая книга, че няма как човек, в случая момичето, което я чете да не се замисли дали момчето, по което досега си е падало, а то му играе някакви номера наистина изпитва нещо към него. В 9 от 10 случаи - Той не си пада по теб! Единицата е изключението. Но естествено всички ние сме част от правилото. Както съветва и Грег най-добре да го приемем, защото вярвайки че точно ние ще бъдем нечие изключение много често на неподходящия мъж сами вредим на себе си. Любимата ми част от книгата е - "Вие си имате задник. Не ви трябва друг!"
Сега от book club-а ми с Ребека ми остава още една книга - Confessions Of An Ugly Stepsister (от която днеска излапах 50 страници) и ще приключа за този месец. Е, окей - не точно. Имайки предвид, че почнах "The rules of attraction" от Брет Ийстън Елис ("Американси психар"). Който е гледал филма знае за какво става дума. Аз даже го имам на ДВД, ама още по времето, когато си го купих (да отбележа само заради Джеймс Вандер Бийк и Иън Сомерхалдер) бях в шок с тоя филм, обаче после си викам - Бахти, та това са нещата от живота, какво шокиращо има в това? И много ясно още по това време исках да прочета книгата, но тогава не ми дойде на ум, че след време ще се вманиача по четене на книги в оригинал и ето какво излезе сега, когато случайно попаднах на книгата - чета я. По-долу смятам дори да постна един култов цитат, грешка - абзац от една смешна случка, който преведох. Просто само докато четях така се хилих. Хах. Беше забавен. Другото, което трябва да чета е Vampive kisses 6 - успях да си я намеря, но не само нямам време за нея, пък и напоследък разни хора разбраха за нея и сега е масово явление като Twilight. Ах, колко хубаво бе преди година, когато почти никой не знаеш за книгите. То се очакваше де. Нямаше как. Сега бих казала, че ще сменя тази тема, но истината е, че ако го направя ще започна да говоря за Зак - косата в очите му и яките му пътъци, така че ще продължа направо с цитата от Елис:
(Кратко пояснение: водят приятел в болницата, тъй като смятат, че той се самоубил, въпреки че Пол - един от главните герои - е на мнение, че на момчето - Заекът Хари нищо му няма. Значи случката както се очаква се разказва от името именно на този Пол - във филма го играе Иън <3>

Докторът най-накрая отправи поглед към трима ни и каза:
- Не долавям никакъв пулс.
Доналд запуши уста с ръка и се обърна към стената зад себе си.
- Мъртъв е? - попита Реймонд, невярващо. - Това шега ли е?
- О, мамка му, виждам как помръдва. - рекох аз, сочейки към гръдния му кош, който се издигаше нагоре и спадаше надолу. - Той не е мъртъв. Виждам го как диша.
- Мъртъв е, Пол. Млъквай! Знаех си! Знаех си! - обади се Доналд.
- Съжалявам за това, момчета... - каза докторът, клатейки глава. - Как се случи?
- Божичко! - проплака Доналд.
- Млъкни, преди да съм те цапардосал. - заканих му се аз. - Гледай! Той не е мъртъв.
- Момчета, не долавям сърцебиене или пулс. Зениците му изглеждат разширени. - докторът дишаше тежко, напрягайки се да се надигне от земята. Сочейки към Хари рече: - Това момче е мъртво.
Никой от нас не обели и дума. Погледнах към Реймонд, който вече не изглеждаше чак толкова притеснен и той ми отвърна с поглед тип този-шарлатанин-е-шибан-лунатик-да-изчезваме-от-тук. Доналд все още беше разтроен и стоеше с гръб към нас. Сестрата надничаше над тезгяха незаинтересовано.
- Не знам какво да ви кажа, момчета - рече докторът - Но вашият приятел е мъртъв. Той просто...не е жив.
Хари отвори очи и попита:
- Не съм мъртъв, нали?
Доналд изпищя.
- Да, мъртъв си. - рече му Реймонд. - Млъквай.
Докторът не изглеждаше прекалено шокиран от състоянието на Хари и грухтейки клекна отново до Хари, за да провери пак пулса му.
- Казвам ви...няма пулс. Това момче е мъртво.
Той изричаше това въпреки, че очите на Хари бяха широко отворени и мигаха. Използва стетоскопа си още веднъж. - Не долавям нищо.
- Чакай малко. - обадих се аз. - Ъ, слушайте. Докторе, мисля че ще отведем приятелят ни вкъщи, окей? - доплижих се внимателно към него. Подозирах, че се намираме в болница от Ада или някъде в близост до нея. - Всичко е наред, нали?
- Мъртъв ли съм? - поиска да знае Хари, изведнъж започнал да се подобрява забележително.
- Кажи му да млъкне! - изкрещя Доналд.
- Убеден съм, че вашият приятел е мъртъв. - изкрухтя доктора малко объркан. - Може би ще искате да направя няколко тестове...
- НЕ! - изрекох ме Реймонд и аз едновременно. Стоях ме там, отправели погледи към подозирания за мъртъв Заек - Хари, който бе започнах да се смее. Нищо не казахме. Все пак д-р Файбс продължи да настоява, че трябвало да направи няколко тестове върху "трупът на нашият приятел", но най-накрая успяхме да замъкнем Заека вкъщи, въпреки че Доналд отказа да стои на задната седалка с него.

Ами това е от мен поне за сега. Утре са ми последните лекции от семестъра, при едно Паве. Често, тоя човек няма никакви емоции. Който е чел Алтерана Лайф сто процента е наясно какво представлява г-н Нийл. Е, тоя е същия! Говори монотонно независимо от ситуацията и съвсем очаквано те приспива с гласа си - то пък оставаше да живне за някоя лекция, много моля! Бе както и да е. Вече взех един изпит, да се надяваме и другите да успея - Адекватко и Павето са под въпрос (Да, дали са нормални или не???)

Не чак толкова горещи дни
някоя нова мания
(от тази със Зак леко се плаша, нова моля!)
и поне една усмивка.
~ П.