Човекът под дъжда...

Dear little girl
So much hurt
For such a young age
Trapped inside
A pretty little lie
Your body’s betrayed

Навън вали! Поредният проливен дъжд! Поредната нощ, в която се чувстваш все едно всички само са се възползвали от теб и после просто са те оставили навън на студения дъжд, за да те мокри, за да ти припомни как няма нищо хубаво в този свят. И ти стоиш там, под ш*бания дъжд, стоиш безпомощен пред случващото се, вдървен от студ под ледените му капки, без да можеш дори да помръднеш. А, на тях не им пука за човека под дъжда, не им пука как се чувства, нито че дрехите му са подгизнали и не може да помръдне. Пука им единствено за това какво прави за тях...Как ощастливява техния ден, докато те съсипват неговия. И човекът умира...Седи си под дъжда и умира...Взимат му скапания, никому не нужен живот просто ей така, оставяйки го там - да кисне под скапаните вледеняващи капки дъжд.
Човекът, под дъжда няма име...няма лице...Той не е личност. Той може да бъде всеки един...Човекът под дъжда не чувства, не може вече да чувства - отнели са му всичко още първия път, когато са го изоставили там под смразяващите капки. Човекът под дъжда не мисли...той механично стои на мокрия паваж и чака водата, която се лее над главата му да спре...Да спре и да му върне самоличността! Да му върне лицето...чувствителността. Най-голямата болка е да не чувстваш такава!
Човекът под дъжда...не е човек...Човекът под дъжда е само образ, който другите нараняват всеки ден...Човекът под дъжда е просто символ на предателството, на падението, на загубата, на самотата...Човекът под дъжда си ТИ...