понеделник, 26 януари 2009 г.

Don't ask, Don't tell...



Изпити, изпити...Баси, кой въобще ги обича? Да вдигне ръка, за да го гръмна!
Окей! Аз не съм от хората, които им харесват изпитите, но съм перфекционист и винаги държа да постигна най-доброто...само дето, когато някой е решил да те прецака не зависимо колко си се трудил, той неминуемо ще го направи.
За какво говоря ли? Ами ето днес - аз и братчедка ми имахме и двете изпити при различни преподаватели и двете така хубаво ни прецакаха.
Естествено, че някой ще каже - ми вие може да не сте учили или нещо от сорта. Само дето въобще не беше така. Аз лично - си знаех всички теми много ясно, и на сън да ме буднеш почвам да ти говоря защо християните погребват своите мъртъвци на изток, защо орфистите смятат, че човек трябва да бъде разкъсан на парченца, за да възкръстне и защо примерно "пентаграма" като символ е свързан със златното сечение. Точно така, знаех абсолютно всичко - дори това, което не очаквах, че ще знам.
Братчедка ми от друга страна - прави три конспекта на книги за малоумни по Реторика, при човек който просто трябва да му забранят да преподава тоя предмет, предвид това, че всяка втора дума му е "ъ-ъ-ъ", "ъм-ъ". Но, да...той е голям оратор. Не го обиждам - просто не смятам, че това е правилният предмет, който си е избрал да преподава, след като говорния му дефект е на лице. Та, моята Б1 (братчедка 1) стоя посред нощите да пише конспекти - очите бяха станали на палачинки, сънят и за три дена беше грубо казано равен на 7 часа общо и своего рода тя си беше като зомби.
Така, надявам се доказах, че не сме си губили времето и всъщност сме учили.
Но какво се случи днес, когато се събудихме още в 7 сутринта, като бяхме заспали в 3 и нещо? Та, станахме ние...видяхме, че вали и някак си решихме, че ще ни е по вода или нещо подобно. Що за тъпо хрумване?!
Отиваме ние в университета с такси - аз, тя и Николай (един нейн колега). Още когато спряхме на бариерата (тази, която се слага, когато приближава влака) трябваше да се сетя, че има нещо гнило в днешния ден! Но, не - не се усъмних. После ще пресичаме към университета и някъв идиот мина със ТИР-а си през една голяма локва и изпръска цялата вода върху нас...Окей! Тук бях на бонус - само върху Николай, който като първата шматка си седя с бръкнати в гащите ръце и чака да го намокрят като за последно. Естествено следваха луди псувни от негова страна, а ние със Стела се спукахме от смях, защото видиш ли него го намокри, нас - не. И тук трябваше да предположа какво се задава - едно доста по-голямо умокряне, но от друго естество. Видях аз в коя зала съм - корпус 3, пети етаж, 80 стая. Разделихме се с Б1 и всяка тръгна към стаята за нейния изпит. Тук обаче възникна проблема - такава стая нямаше! Поне в моя случай! Бяха ни дали "невидимата, несъществуваща" стая от корпус 3. Мили хора! Но, наистина на петия етаж такава стая просто нямаше. Добре, че не бях сама в потреса си от този факт, иначе не знам. Дойде преподавателят и като и той самия се убеди, че такава стая няма - бяхме в кабинета по дистанционно обучение, който беше не просто sucks, а направо нямам думи. Трябваше да си подлагаме на папки, да стоим на нещо като импровизиран диван и абе просто...Don't ask, Don't tell...Почна изпита, той раздаде въпросите и на мен ми се падна първия - не че нещо, ама той е супер кратък и нямаше много за писане и аз просто констатирах, че бих предпочела друг по-обемен - казвам това, защото малко по-късно ще стане дума за него. След няколко минути вече имаше готови, в случая една колежка, която просто има феноменална памет - едно прочитане и всичко е запомнила. Та, тя почва да говори по въпроса си. Ама тя си и намерила допълнителни материали и като се метна по деретата, ходи я гони после! Каза, че видяла това от конспекта - нещо, което аз нямам! Всъщност никой няма, но изглежда е било постнато на сайта на университета...Добър начин тази блага вест да стигне до нас. Хайде, мина тя. После седна един колега, който си личеше, че не знае по темата много много...Но той получи 5-ца без допълнителни въпроси и каквото и да било. Сетне седна една друга колежка, която също нищо с нищо не каза, но и тя има 5, без допълнителен въпрос. Накрая седнах аз. Говорих му по темата и когато привърших се почна с въпросите. Къде се срещали в световната култура знаците? Аре това се справих - знаци има на всякъде около нас и бла-бла. А, да изпита беше по Семиотика, ако нещо ви говори. Та накрая се стигна и това, че езикът е най-голямата такава система. Сетне ме пита какво е симптом, при положение, че не ни го е преподавал и аз по мое усмотрение му отговорих. Окей! И тука мина. Но и това не му стигна. Почна да ме пита - къде в новите технилогии има знаци. Понеже нали семиотиката е свързана с технологийте о.О ...Но и това не беше въпроса, който преля чашата. Накрая ме пита за лабиринта. Това е графичен знак. Свързан е с хтоничното (дяволското, змията, двуглавото куче Цербер). Символизира хаоса. И естествено му казах точно това, но тогава той рече да му кажа от психологична гледна точка какво представлява лабиринта. Психолигия? Да - тя е пряко свързана със семиотиката, толкова пряко, че връзката чак бледнее. За момент сериозно се запитах какво всъщност уча? Накрая почнах да разсъждавам - хаоса на мисълта, потокът че е хаотичен и тем подобни. Не! Пита и другите в стаята - те не знаеха. Чак след като той подсказа малко и всички целокупом стигнахме до верния отговор. И ето как аз също имам петица, подобно първите двама, които нищо не казаха, не им зададе нито един въпрос и определено не бяха особено активни в часовете. Човече! Та аз бях като кречетало. Принципно това е любимият ми предмет...ъъм, исках да кажа...беше любимият ми предмет. До днес!
В смисъл, че аз си знаех всичко и си ме влечеше, още дори преди да почнем да го учим...Бях най-активната в часовете и все аз давах примери, бях на всички лекции...Е, изглежда не е трябвало! Тия които не са били толкова активни и редовни имат същата оценка като мен...Do you feel the love? Ми не стига това ми ми каза с възможно най-благата усмивка на света - винаги може да се явите на изпит за повишаване на оценката. И аз си викам на акъла - Да бе, как не се сетих! Ами извинявай много...значи той ще ми се гаври с мен 15 минити, ще ме мята по дуварите и накрая ще ми пише 5. Но виж на една колежка и казал - "от мен да мине 6". Купон! И нея не я мъчил толкова. После забавата беше като излязох навън и трябваше да обяснявам на дълго и на широко - едно че бях афектирана, друго че те искаха да знаят - какво стана вътре. Обаче аз не се спрях...докато изпитва ония вътре бях като мелница и се оплаках над 56 пъти. Той излезе на два пъти навън, че ходи на някъде и ще каже - ако искате може да се явите на изпит за повишаване...Накрая каза, че грешката ми идвала от там, че съм казала, че не си харесвам въпроса, който ми се е падна. А то въобще не беше казано някак сериозно... Той решил, че това е цитирам: "знак" за това, че нещо не съм научила както трябва. А, аз не исках тоя въпрос, защото просто беше много кратък и непълен и тем подобни. Да ми беше дал за световното дърво...такъв монолог щях си дръпна, че Хамлет боб да яде. После щеше да се налага Шекспир да излиза от гроба да пише моя собствена пиеса.
Но и с това не свърши скапания ден - после, когато естествено започна да вали най-силно - аз и Радо, който бтв милия, също го хакнаха жестоко. Съчувствам ти, душицо! Джей, знаеш, че с тебе сме си прокълнати от раждането! Та слизаме с него към центъра и то страшен дъжд - станах мокра кокошка, краката ми подгизнаха, започнаха да ме болят, че бях на токчета и накрая едва се прибрах у нас с едно миризливо такси. Но се прибрах поне! За да разбера, че нечий друг ден не е бил по-добър от моя.
При Стела нещата също не са били цвете. Оня гламурник, при който имала закъснял 2 часа и като дошъл ги питал - Вие защо не ми се обадихте, че имаме изпит? Че те какво са длъжни бе? След това му звънал телефона и изчезнал да говори. След малко се връща и вика - протокол взели ли сте? Ох, добре - аз ще взема! Ама не бе...Сериозно? Тоя нормален ли е? От колко години е преподавател, че не знае, че именно той трябва да е наясно кога има изпит и той трябва да си носи сам протокола! Накрая налюскал на 99% от хората 5-ци, без даже да им прегледа конспектите - да, за същите става дума, заради които братчедката сън не спа да пише. И ми разправя тя как една от техните колежки - дето идея си нямала какво става точно в момената си дала книжката и оня ей така и писал 5. Бе какво да кажа - ти учи, блъскай се, за да могат тия дето не са го правили да имат същата оценка като теб.
Дали моя преподавател беше прав като ми остави петица, това само той си знае. За него вероятно е правилно. Но да ми повтори 5 пъти да се явя на изпит за повишаване, за мен е "ЗНАК" за нещо наречено гузна съвест, ако въобще преподавателите имат такава. Каквото и да е истината аз си знам, че съм права за себе си...Не смятам, че след като учих с кеф, беше ми интересно и харесвах дисциплината съм заслужила 5, след като бях подложена на кръстосан разпит и то на тема, която въобще не е от тоя предмет. Наистина - какво общо има психолигията със семиотиката? И по-важното: защо въобще ние трябва да знаем неща свързани с психологията, когато учим съвсем различна дисциплина? А, де...някой да ми отговори!
И понеже като всичко в България - отговорите са някакво невъзможно за откриване митично същество, което никой от нас няма удоволствието нито да види, нито да срещне - така и тези ще си останат не видяни и не срещнати. Дотогава единственото, което мога да кажа е...НАИСТИНА - Don't ask, Don't tell...

До нови срещи и поне малко отговори
Лина

1 коментар:

Анонимен каза...

Е, аз какво да кажа. Той на мен дори не ми даде шанс със задаване на допълнителни въпроси... Запънах се на тъпите диаграми и веднага почна - "вие колега май само за да минете изпита сте тука...". Идеше ми да го фрасна с нещо по иначе грозната му и дебилска мутра (не преувеличавам, трябва да го видите, походката му няма да коментирам, ала тип - май някой е напълнил гащите). Е*ал съм го и професора, и той ще умре ;)

Jay

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik