Квартирата - НЕквартира

Имало едно време една шматка (разбирайте АЗ) и тя имала една психически нестабилна братовчедка

(разбирайте моята), която имала друга ощетена психически братовчедка, която нямала нищо общото с първата (разбирайте братчедката на моята братчедка). И сега въпроса на деня - Разбрахте ли въобще нещо?...Защо ли не съм изненадана.

Значи аз, първата ми братовчедка по бащина линия и нейната първа братовчедка по майчина линия (Знам, сложно е, опитайте се да схванете!) ще живеем в Шумен (Колко съм ентусиазирана само, жалко че не може да чуете ироничната нотка в гласа ми) в една квартира. Ако си мислите - Ией, супер, поне се знаете една друга! Грешите! Знаем се, но когато се намеси водещ фактор - Полс, Господ да ви е на помощ (демек на тях). Не, сериозно с мен се живее трудно и още повече аз съм инат и маниак да контролирам и ако не стане моята, ще стане много лошо, защото както се казва The bitch is coming! Но това не е най-важното в случая. Нека започна от самото начало...

Сещате ли си как си имах една скапана квартира, където бившата ми съквартирантка много яко се беше издънила и не беше платила тока и го спряха?(ако не търсете някъде в блога пише за случая). Та аз не съм се оплаквала от хазайката за чудо и приказ. Ще учудя ли някой ако кажа, че ме дразни, че не мога да я понясям и ми иде да и забия отверка в главата? (Добре, това последното беше леко преувеличено!) Но, да факт е че предизвиква шантави емоции в мен...Ще си кажете - Защо, тя вероятно е много свесна дърта чанта!? Не съвсем!!! Много ме нерви значи...Не стига, че като замине за София и заключва часта от апартамента, където са печките и не можем да си готвим, даже да си стоплим примерно купено ядене, същата стая където и е телевизора с кабелната (само за протокола даже излезе с тъпо обяснение защо не може да си прекараме кабелна от нея), ами и като е тук влиза в стаята ни!

Да се похваля - първия проблем намери своето решение, благодарение на болния ми мозък, който не ме предаде за пореден път. Стана така че още първия път като заключи тая стая, известна под кодовото име "хол" или нещо от сорта и аз тогава бях сам сама в цялата къща - първа година, нов град, не познаваш никого, кибичиш сам в цял ЧУЖД апартамент...Звучи забавно, а? Ама не беше! Както и да е...Та още тогава не знам как но ми хрумна шантавата идея (не че имам някакви нормани идеи де), че тъй като жилищната кооперация не е първа младост е много вероятно като в старите къщи - един ключ да става на повече врати. И понеже на нашата имахме ключ и аз все си виках - що да не пробвам, що да не пробвам. Но в крайна сметка не пробвах. Обаче една вечер, смятайте колко съм била афектирана, сънувах сън как и влизам в стаята. Той по-скоро беше кошмар, защото под прозореца се промъкваше нещо, и беше адски студ, чак дъха си можех да видя, но все пак реших да пробвам. И какво стана - бях права!

Ключът от моята стая, отключи нейната стая - дотук с националните телевизии, дотук със студеното ядене! Та така аз ви влизах и си гледах Тв и си топлех на миктровълновата храна, онази така и не разбра. Да не говорим че моята съквартирантка, която беше 4 курс и вече завършваше, също не разбра, не вярвам даже да е зацепила за подобно нещо - беше руса все пак (руса и умряла от глад - тялото и заплашваше да се струти всеки момент под тежеста на главата и, толкова беше кощрамбава). В крайна сметка втората година се появи нова съквартиранка - Деница, тая същата дето messed up тока. Та не знам защо, но нещо ми каза, че мога да и вярвам, пък и ми тежеше това да влизам в чужда стая - не че правех нещо особено де, но просто ми беше гадно и и казах за ключа. Бъзикът е, че след като хазайката замина, тя го ползваше по-често от мен. После животът ми не бил интересен! Да, но идилията не можеше да продължи вечно и един път да гледам нещо по кабелната взех, че и развалих каналите...ама нито един нямаше направо. Много ясно, че се спекъх...Ама кажете не е ли съдба - имаше страшна буря в Шумен, която чак успя да строши част от прозореца в нашата стая (много забавно тя стаята се руши пък и това на главата ни) и стигнах до извода, че тя е стара, памета и вече дава на късо и вероятно че реши, че причината е в бурята. Тогава пък се появи гламавия и син, който се предтвяше на фамилия...За щастие той оправи течаштата ни баня, за която нямахме абселютно никаква вина, че е дърта на Библия, както целия апартамент, а ние сме заробени в него. Тоя същия екземпляр оправи каналите на Тв-то като стигна до моето заключение - бурята ги е развалила! Куха, работа какво да кажа! Бе и това мина. Бъзикът беше като неочаквано тръгна да се прибира хазайката, при положение, че съквартирантката ми си държеше разни неща на терасата и, аз бях забравила нещо мое на дивана и и всичките ми сака, якета и палта (а те не са малко) бяха в коридора на закачалките и. Обаче добре, че Деница е била там та да ги прибере всичките...Както се казва на косъм. Но сега нека разкажа колко арна хазайка си имам...имах! Тая женка още първия път щом я видях и си казах на ум - Тая умира за пари! Правеше се на милинка, но просто знаех, че ще ти продаде и бъбрека ако не си и се разплатил. Нещо просто ми го казваше. Е, във всеки случай това нещо се оказа че въобще не греши. "Поли, какво стана с наема...Хайде да оправим тока...Ами водата...!" Когато си седеше на София беше направо благословия, ако питате мен. И най-много ме дразнеше като почне да ми се обяснява как е стигнала до извода, че и дължа толкова пари - мен ми е само да и ги дам и да ми се махне от главата. Но тя държи да ми обяснява, на това му казвам гузна съвест. Най-забавното при тая женица беше като и казах, че аз и Деница много вероятно ще се изнасяме от тая квартира, тъй като нищо лично, но се чувствах като затворен в кашон в нея, а и тая само да ми влиза в стаята ме нервеше. Та като и казахме, че се местим, оная уж го прие добре, но после казала на Деница, че "Ние по-добра хазайка от нея няма да си намерим!", аз естествено веднага се ядосах и казах "Че ние да не би да искаме хазайка?". И моля ти се била казала, че и по-хубава квартира няма да си намерим, то нали нейната не се срутваше върху нас и всичко беше на шест - душа не течеше, казанчето не заплашваше да ни наводни, лепежа не падаше...Чудо и приказ!

Но най-много ми разби нервите (а те бързо се разбиват) когато се обади вкъщи да пита, защо не съм и казала, че ще се местя, тъй като допоследно не знаех, но се оказа че братчедката ще учи в Шумен и ще живея с нея и нали не съм и казала. Ден преди това звъня Деница и каза, че щяла да ходи там, но и тя беше възмутена че тая и мести нещата, щото нали лятото за малко идват нейните хора от София - внучки, синове и други родоподобни. Та те спят в нашата стая и тя ни прибира нещата в някоя ракла, но ние иначе сме си платили и за този месец, половината цена от наема. В тоя случай държа да кажа, че тия кирки - рода и трябва те на ни плащат половината цена от наема! Но да не задълбавам. Та обади се Деница ще щяла да ходи до там и аз викам - Я, така и така си там, кажи на оная, че ще се местя. И тя моля ти се вечерта ми звънни леко възмутена, защо не съм и казала - Ми нали казах на Деница тя да ти каже! И после - Ами кога ще си изнасяш багажа...Викам още не знам! И и обяснявам защо не знам кога ще ходя до Шумен, защото майка ми е почнала нова работа и още не са и дали аванс и тем подобни, но пиявицата за пари не спря. Вика ми :"Ми представи си, че от 15 септември дойде друго момиче за квартирата, а багажа ти е още там." И аз я контрирам с :" Ако учи в университета няма да е от 15 септември!" И тя не се отказва гнидата му с гнида - "Ами ако е първа година!", тука съвсем я заковах - "Братовчедка ми е първа година и почва като мен от 1 октомври!" Оная млъкна за момент и пак продължи - да, ама ако дойдат да оглеждат и багажа ти е тук...Аз се ядосах и и казах, че до 15 ще дойда да си махна багажа. И ето как се озовах в Разград и на другия ден в Шумен да търся нова квартира, заедно с братчедката и нейната братчедка. Ще ги наричам Б1 и Б2 вече. Добре че беше една позната на чичо ми да ни помогне...Та, благодарение на нея си харесах ме един апартамент на завидно разстояние от центъра и университета, чак в Тракийския, но е цял апартамент и само леко боядисване и изчистване на пода и всичко е окей. Да, той не е обзаведен, та мебели ще мъкнем. Не ми е ясно как ще свикна с новата квартира, когато досега съм минава по друг път и сега отново трябва да свиквам с нещо ново - споменавала ли съм, че мразя промените? О, много ги ненавиждам! Изискват определен период от време за свикване с тях, а дотогава ти минаваш през някакъв мини Ад. Но да се върна на новата квартира. Стана така, че хазайката, която живее в някакво село в близост до Шумен идва само като си взима пенсията и иска да се види с бъдещите собственици. Като приятелката на чичо ми, милинко предложи тя да се срещне с нея, да вземе ключа и да и даде капаро пари. Жената супер много ни помогна, ето защо решихме да не я товарим с нашите неща, пък и ние искахме да се видим с нея и затова се разбрахме когато бабчето се мерне един ден предварително да ни се обади, че да можем и ние да се появим, да вземем ключа, че то работа ни чака и не малко! Да не говорим, че аз и Б1 искаме да отмъкнем цяла секция от селото ми, но родителското тяло, тоест това на Б1 е против да мъкне цяла секция - познайте кой се цупи сега? Ми добре де как се пълни цял апартамент с мебели? Е, то да беше това...Така сме се ентусиазирали с Б1, че вече мислим какво да отнасяме натам...Ти бягай ми тя си хареса една покривка на баба ми, докато бяхме на село. Аз трийсет пъти и казах да престане да иска да отмъква на хората покъщината, но тя ми напомни, че тя иска само покривка, докато аз съм искала да и свия пристата. Ми какво? Нямаме легла! Приятелката на чичо ми каза, че има и ще ни даде, но аз съм си харесала тая приста...Минало! Въпросът е сега само как ще се докопаме до ключа, тъй като разбрахме, че в Шумен е валял страхотен дъжд в рамките на три дена и бъдещата ни хазайка не имала възможност да дойде да си вземе пенсията. Един вид ще я търсим в това село. Все повече тая квартира се превърща в мираж за мен!

Но пропуснах най-интерестната част. Моменда, в който отидох да си прибера багажа - тъпата дърта чанта беше прибрала всичко!!! Иначе даваше зор. Аз въобще ни и говорих много много - дразнеше ме, факт! Само за протокола - багаж в рамките на 9 големи найлонови чанти, това е моя багаж : Много е, повечето неща не нося и някой даже не знам какво правят там, но са мои и си ги искам! Та върнах на пиявицита ключовете, третият за вратата на входа не можах да го намеря...Разплатих се с нея и тя ест. отново тръгна да ми обяснява откъде са се събрали толкова пари. Аз и се дръпнах и казах - "Направо казвай колко ти дължа!" Супер ме нервеше, ама ужасно много, няма да споменавам докато си прибирах багажа колко пъти я кълнах задето ми е пипала нещата...

Та ето още едно доказателство, че да се живее с мен не е лесно. Първо: Моите неща са много, обичам да ги оставям на произволни неща и не обичам някой да ми ги мести! Второ: Б1 е голяма честница, особено ако няма какво да прави по цял ден, което ще рече че ще ми прибира нещата. Трето: Ще е цял късмет ако и трите си тръгнем живи след първата година изкарана в новата квартира. Аз обичам да се налагам, много рядко правя компромиси и обичам да чета на тишина, което при Б1 и Б2 е не възможно, защото те непрестанно щракат по каналите на телевизора. Бонусът от новата квартира е това, че имаме прекарана кабелна и нет...Това последното особено ме блазни. По-лесно е да игнорираш хората с него. А, да и няма да се разберем за музикта - Б2 слуша чалга, ама много, на Б1 не и пука особено, а аз набивам на китари. Вече обмислям варианда да направя разписание за ползване на банята и изхвърляне на боклука - маниак да контролира, виновна!

Има още някъде две седмици до началото, а на мен вече ми се ще да съм си в Луковит. Там е тихо, никой не те проверява през пет минути какво правиш, както в Разград бабата на Б1, която няма нищо общо с мен, освен това, че не ме харесва и само слухти да види какво става, да не пропусне нещо важно, като че си отишъл до тоалетна. Whatever! Просто тук е супер пренаселено, цяло чудо е ако можеш да четеш или пишеш на спокойствие, а вечер като няма какво да правиш гледаш филми или сериали. Изгледах трети сезон на Ghost Whisperer и втори на Dexter (само да спомена, че тоя човек е идеален и в първи сезон коментирах това, но сега съм убедена: стегнато тяло, идеален теракот, да споменавам ли дупенцето му? А като извади тоя уикет поглед или усмивка...*dies* Сега е добре някой да ми напомни, че е сериен убиец...сякаш ми пука!). В Луковит не бих имала време да се заема да ги гледам, да не говорим за това, че сериалите които следя нарастват прогресивно с всеки изминал ден, а информацията която побира мозъка ми почва да прелива...Но иначе нищо ми няма...Така де, вероятно аз съм единствената която не се тревожи за квартирата и кога ще вземе ключовете...Всичко живо на тръни. Непукизам ли чух някъде? Или беше егоизъм? А може би просто някой каза моето име, няма разлика!