петък, 18 май 2012 г.

Back to basics...



Хееей! Знам, не може да повярвате на очите си! Аз не вярвам на пръстите си, че в момента пишат това, но постът си е факт - черно на бяло. Та, както се казва: А, добър ден, вечер, сутрин или когато и да четете това. 


Сега за какво да ви поздравя първо - Нова Година, Трифон Зарезан, Денят на влюбените, 3-ти март, 8-ми март или още някой празник, който съм липсвала да почета и спомена тук? Но, хей, не ме винете, мислите че е лесно да си несериозен? Е, грешите. Никак не е лесно. Изисква се бая - липса на време, понякога желание, понякога мързел и много често трите на едно. Но сега съм решила тоя пост дето го готвя от 3-4 месеца да бъде завършен, пък ако ще...
Та, какво се случва с мен напоследък. Да ви кажа честно - нищо особено, освен може би факта, че напоследък социализирането ми идва в повече. Намерих си готина компания, която вечно иска да ходи някъде - къде на кино, къде на пикник, къде на боулиг и така. През няколко месеца ходих бая пъти на кино и около два пъти повече на различни китайски ресторанти. Но това не е голям критерий, тъй като всяка сряда след "Корейски кино вечери" ходим на китайски ресторант. А, да! Друго, което изобщо не се е променило е (очевидно!) моята привързаност (Госпожице, да не би да имахте предвид мания?!) към Южна Корея, която доби такива застрашителни размери, че ме накара да направя една изложба от книги в библиотеката на Нов Български, да отида до Корейското посолство и да проуча въпроса за кандидатстване в университет в Корея, същевременно да се сдобия напълно безплатно с няколко корейски принадлежности (окей, само значката на Супер Джуниър лично си я купих, но друго....), да си купя нов телефон (по начало си ми трябваше), да гледам да е корейски, за да има корейски език в него и след това да си платя за пълната версия на едно приложение тип самоучител по корейски език и накрая, но не на последно място, да бъда върл инициатор (естествено без правилните хора, които да кажат "Да, давай да го направим! Ти си човека" щях да продължа да си върлувам наоколо самосиндикално и напълно дезориентирано) и своего рода "програмен директор" на пролетните българко-корейски спортни дни миналата неделя. Ама нали се сещате, че I regret nothing, просто защото само така ми е забавно и само така се чувствам жива и само така ми е кеф... и изобщо трябва ли да обяснявам себе си?!
Единственото, с което мога да се похваля, е че най-накрая имах късмета (колко и незначителен да е той) да изляза от България и да посетя друга страна. Благодарение на скъпия ми чичо, на когото не му се ходеше сам във Венеция аз успях да се доредя да я видя. Наистина беше невероятно. Но, честно да Ви кажа, това което наистина правеше деня ми беше да сляза на гарата във Венеция (понеже бяхме отседнали в един град в близост до нея - Тревизо) и да плакна очи по азиатци. Нещата придобиха такива застрашителни размери, че всички от групата ни още на първия ден бяха наясно с моята привързаност към тях, че само да видеха някой азиатец по улица почваха да се оглеждат за мен с думите "Поли, твоите хора!". Много добре съм ги обучила значи. Това си е стратегия, ако искате да знаете - първото впечатление е важно, така че аз се постаравам хората да се уверят, че съм напълно чалната, за да може след това каквото и да направя те да свият рамене и да си кажат "Нормално за нея!", така никой не ме съди, защото очевидно имам ментални проблеми и навярно някак им е жал. Примерно! Пък и от друга страна, като от рано запозная хората с моята мания след това те сами идват при мен да ми сочат азиатци, да ми разказват какво са видели по телевизията свързано с Корея и как веднага са се сетили за мен. Всичко е с план! Вербувам хора и никой не е защитен!
Ето защо, когото едната ми съквартирантка видя, че има някой презентации които де факто не костват много труд, всеки може да ги направи я хванаха бесните и рече "Ти ще спечелиш това!" - както и стана в последствие. Та точно ден преди да обявят кой печели с тази приятелка Бени отидохме на среща в корейското посолство заедно с културното аташе, за да обсъдихме как стоят нещата с кандидатстването, какво е необходимо, срокове и прочие. Човекът е много приятен и разбран. Пълни ти сърцето направо. Та докато ни обясняваше ние някак между другото му споделихме за проектите, които сме правили свързани с Корея, като моята изложба на книги и материали в библиотеката на НБУ на тема "Непознатата Корея" (бтв беше епична! Казаха ми, че супер много хора са я посетили, снимали са от личните материали, които бях донесла и в заключение съм много горда!) и че смятам магистърската ми теза да е върху "корейската вълна". Човекът така се ентусиазира, че изчезна някъде, след малко се връща и ми носи книги и дискове свързани с Корея. Едновременно бях шокирана и на седмото небе. Та от там получих ужасно полезни книги, които ми свършиха невероятна работа за първата част на магистърската ми теза, плюс няколко за културата в Корея и дори диск на корейски изпълнители G-Dragon & T.O.P. от Big Bang, които по ирония на съдбата не харесвам, но понеже е подарък нямам намерение да се разделям с него.
Това беше първият ми диск на корейски изпълнители. По-късно същата вечер ми казаха, че съм спечелила и този на КАРА, което стана причина да отида на Корейски кино вечери за първи път и от тогава да не съм спирала да ходя. Факт! Хората вече ме знаят. Това е момичето, което може да изяде всичко в китайския ресторант под претекст, че е "пътувало" и тогава е много гладна; момичето, чийто топ 3 корейци започва с 13 души на първо място и не, тя не може да избере само един от Супер Джуниър; момичето, което се изявява като женския вариант на Хичул (изпълнител от Супер Джуниър известен със сприхавия си нрав, бързо се нерви и в общи линии си прави каквото иска); момичето, чиято горна лява плочка от "теракота" на Шиуон (друг от Супер Джуниър) и принадлежи; момичето, което докато гледа "Дърво с дълбоки корени" въздиша по Сонг Джунг Ги Оппа; момичето, което говори и се хили на всеки филм излъчен на Корейски кино вечери и на което вечно му шъшкат да млъкне; момичето, което когато спечели диска на КАРА и разбра, че следващия конкурс ще бъде за диск на Супер Джуниър възкликна "Мамка му!"; момичето, което може да е Е.Л.Ф. (така се наричат феновете на Супер Джуниър), Касиопея (феновете на DBSK) и други най-разнообразни и отново - НЕ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ЕДНО!; момичето, което иска да хване Мики (корейски изпълнител от JYJ, който по настояще участва в сериала The Rooftop Prince) да го стиска, стиска, стиска, стиска докато се чуе "хряс", след което... да изчисти кръвта и пак да го стиска, стиска, стиска, стиска... при второ "хряс" ще имаме проблем и бая кръв за чистене; момичето, което е била много неща в предишните си животи - вампир, принцеса, магьосница и т.н., но в баш последният си вече е потвърдено от съсловието луди около нея е била котка; момичето, което в момента не говори в трето лице за себе си, о не... лъжа и заблуда.
И на финала да спомена събитието от тази Неделя - Пролетен Българо-корейски спортен ден. От два месеца говоря колко ще е готино да се направи едно състезание, което да е хибрид между корейските развлекателни предавания Oh, My School и Running Man и какви игри трябва да включва и тем подобни. Даже правих презантация, която така и не представих, но все пак бях забелязана от нужните хора, просто защото те не бяха чак толкова навътре в основните неща свързани с Корея. Та след няколко подмятания, че ни трябва сценарий с въпроси за игрите за този ден и настоятелни погледи към мен беше ясно, че аз ще се заема. Да направих аз един план, въпроси и какво ли още не. Да са живи и здрави всички останали страхотни хора дето спомогнаха да се доразвие идеята ми, защото иначе не би се получило така страхотно както всъщност стана тази неделя. След толкова много труд от това събитие се сдобих с три неща - удовлетворение от това, че всички са си прекарали добре и им е харесало, ДВД на концерта от 2011 на Big Bang (както казах не ги харесвам, но бях избрана на случаен принцип и още не ми се вярва, но това си е жив късмет, така че нямам намерение да се разделям с него, още по-малко да го продавам) и настинка. 
През тази седмица бях дяволски болна и сега поне ми се струва, че настинката, вируса или каквото е преминава, защото само при мисълта, че трябва да взема още хапчета или разтворими напитки ми се гади. Кълна се в корема ми има повече химия, отколкото храна. Наистина се надявам скоро да се излекувам, защото в понеделник имаме нещо като представяне пред няколко авторитетни китайци и ще пеем една китайска детска песен, та ми се ще гласа ми да звучи що годе нормално. А, да пропуснах да се похваля, че ходя на китайски език. Както се изрази една приятелката по телефона "Спри вече!" Предполагам и вашата реакция е близка до нейната. Както и да е. 
Та в общи линии това исках и имах да напиша. Навярно съм пропуснала нещо. Навярно то е без значение. Но хайде сега, не е ли така с целия пост?! XD 
Ще ми се да ви обещая, че оттук нататък ще пиша по-редовно, че няма пак да се изгубя, но истината е, че не знам дали ще имам време, желание или каквото там се сетите. Мога да обещая, че ще опитам. Мога да обещая, че всяко нещо, което ми хрумне и искам да го споделя със света - ще го направя тук (бтв вече имам идея за поне 1-2 поста, но не се радвайте прибързано - става дума за корейски филми и музика. Как ви се струват ревюта?! А, да... и ЕВРО 2012 е почти тук. Да не говорим за финала на ШЛ. В заключение - има за какво да се пише, друг въпрос дали ще има кой да го чете /навярно само Петя *хъгс*). Може да пробвам нещо от рода на - поне един пост на седмица? Да не задълбавам. Ще видим какво ще излезе. С моя героичен мързел, промени на настроението и претрупан с безсмислени задачи график може и това да си остане една фикция. 
От тук на сетне оставам нещата на вас:
Кажете какво се случва с вас напоследък? 
Нахулете ме, задето ви претрупвам с информация за Корея и корейци.
Или просто кажете колко съм ви липсвала. (Сериозно! Поне на едно човече?)
Поздрави!~
Keep Calm and Be Cute









6 коментара:

Аз и никой друг каза...

Леле, направо ме заля с информация. xD Но пък е хубаво, да се появяваш понякога, дори и да е на шест месеца (докато го казвам съм събрала вежди и изглеждам все едно ти се карам).
Мании, мании, мании... Всъщност ако ги нямаше няма да си ти - Полси, а някой нахален агент нахлул в блога ти.
Ще е интересно да прочета за корейската музика и филми, но силно вярвам, че не се надяваш на някаква кой знае каква реакция. Да, зарибявай мълчаливите си читатели, но полека. Иначе ще стане кошмарно натрупване на информация, която простосмъртните няма да можем да усвоим...
Радвам се, че си добре и всичко е наред - дори малко ти завиждам за китайският.
*хъгс*

divata_airis каза...

Пете, факт че ти никога не си ме разочаровала. Дори да пиша за пълни глупости, пак ми се радваш и ми оставяш коментари, които да радват от своя страна мен.
Ама разбира се, че ще поднасям информацията бавно, аз за какво пиша в скоби пояснителни бележки, за да знаят всички...
*двойни хъгс*

Анонимен каза...

еее, ама ти се сети, а? :Д Аз от време на\ време си проверявам дали си написала случайно нещо, ама днес като видях и помислих, че нещо съм се объркала. Даже вече си натискам бутона back , след 2 секунди се усетих чак , че съм видяла нов пост . :Д Иначе евалата за всичко , което правиш и как си даваш сама зор, не ми е любима тази тема, но все пак евалата. Спомена китайски ресторанти , а суши яла ли си? :Р Пък я да те питам, спря ли да ги четеш тези фантастичните книги на английски дето си ги четеше, че не ги спомена много. Също браво, че си се захванала с китайски език, аз не бих имала нерви за такова нещо. :) Габи :)

divata_airis каза...

Нали, нали, Габи? Радвам се, че не си ме забравила и си проверяваш, както виждаш понякога се случва да бъдеш изненадан (надявам се приятно!)
Да, яла съм суши. А ти яла ли си корейско суши? Казва се кимбап и е много вкусно.
За кои фантастични книги става дума. Би ли ми припомнила?

Анонимен каза...

Е примерно такива, за които пишеш в блога за книгите, примерно Игрите на глада. Я кажи, доволна ли си от филма, каста..? На мене адски ми хареса филма, но да се вземе в предвид, че не съм чела книгите. :Д Аз доколкото знам, тези които са я чели не харесват филма пък и си е било трудна задача да се направи хубав, защото доколкото разбрах почти всичко било написано през погледа на Катнис.

divata_airis каза...

О, не, Габи (Габи си нали?!) филмът не е нищо особено. И повярвай ми не е защото книгите са през погледа на Катнис.Просто не ми хареса. Но не толкова филма, колкото актьорският състав, като вече имаш наблюдения. Чела съм първо книгите, имах в главата си друг каст и нормално избрания да не ми допадне. Колкото до самия филм смятам, че за това, с което са разполагали са се справили поносимо. Колкото-толкова.
Ако толкова ти харесват ревюта на книги мога да пусна няколко. Но тия които на мен са ми интересни са една манга, която чета и една трилогия, която почнах.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik