събота, 9 април 2011 г.

Not much of a life, really...Not much of a life at all...


Хей, хей, народе!
От една седмица се каня да взема да напиша някой пост тук. Първо беше тая история със страните ми сънища, после забавна история за кино и след историята от снощи как се гледат филми през скайп реших, че вече няма как.


Та, относно случката със сънищата. Една вечер през седмицата, мисля че беше вторник се ровех из нета за някакви книги с дисутопична тематика. Иглежда, четейки краткото им съдържание за какво се разказват доста ми беше повлияло, защото същата вечер сънувах апокалиптичен сън със зомбита. Беше супер забавно, защото се чувствах така сякаш съм част от някакъв филм и кажи речи изобщо не ме беше страх. Но на сутринта се събудих с доста натежала глава и откъслечни сцени от видяното в моя Dream World. Следващите нощти не бяха по-различни. Вечно сънувам чалнати неща, за които видя изживяното от предния ден. Ето снощи напремер сънувах сцени от Source Code, който гледахме с Кас по скайп (това ще рече, че си звъним взаимно, пускаме едновременно филма и коментираме). Но както и да е. 
Тъй като Кас тази седмица беше на курс в София и беше решено, че ще намерим неминуемо време да се видим, аз реших да не ходя на семинара ми в Четвъртък. Това се случва вече  за втори път. Първият се прибрах до Луковит, защото вуйчо и вуйна си бяха дошли от Германия и дойдоха да се видим преди да си заминат. Това пак добре. Един път и аз да пропусна да не се явя на този семинар, на който обикновено си гледам часовника си викам "Това няма ли да свършва вече?". И след като ме нямаше веднъж, отидох миналата седмица и направих, така че (не нарочно естествено) всички да разберат, че бях там. Кълна се, каквото държах в ръцете си го опуснах. То не беше лист и химикал, то не беше вода, то не беше дори телефона ми, на който играех на една тенис игра и почти щях да бия тъпата кучка, която не мога да бия от 2 години. (след седмица я бих for real!) И кво? Натиснах нещо и всичко отиде по дяволите...Изражението ми в този случай беше особено красноречиво. Но, не се тревожете, всичкия тоя шум не беше достатъчно за мен и по едно време взех, че светнах осветлението с кухата си глава - оказа се ключът бил зад гърба ми и какво се намествах включих лампите. Тъй като беше прожекция на мултимедия и трябваше точно тия лампи да се угасени. Станаха да ги гасят, но преди да успят аз ги угасих отново и се усмихнах конфузно на всички присъстващи,  вдигайки ръка и потвърждавайки, че бях аз...Беше време да го разбера, след 40 минути прекарани на това място...Но, да в резултат на всичко това масата хора, които бяха там разбраха, че и аз съм.
Тази седмица, обаче реших че няма как. Ако искам да се видя с Кас просто трябва да скипна този час отново. Та, така и стана. В четвъртък беше решено, че ще ходим да гледаме Sucker Punch. Аз обаче тогава излязох по-късно от нас и де факто трябваше да взема километър за 10-15 минути, за да стигна навреме. Но пак успях. Пръхтях като кобила, когато пристигнах и едва си поемах дъх, но всичко беше на шест. Дори успяхме да си вземем нещо за зобене а.к.а. пуканки. Както можеше да се очаква аз говорих по време на филма в комбина с Кас, в резултат на което ни помолиха да замълчим.
Забава...Но ние в крайна сметка не млъкнахме, а намалихме децибелите. Що се отнася до филма не беше лош. Ужасно зрелищен и бла-бла-бла, но честно казано очаквах повече. На места беше така сякаш гледаш смесица от още 4 филма. Не съжалявам, че го гледахме де...Беше полезно занимание да видиш как пръсват мозъка на, както Кас я нарече Васка Траверса. Това е малко спойлерско, но вие не знаете коя е Васка, така че...сте спасени на този етап. Историята не приключва до тук обаче... Портмонето на Кас взе, че изчезна - хайде, сега ходи го търси. Беше толкова откачено. Но слава Богу го намерихме. След този случай се стигна до обобщението: "Едната закъснява, другата си губи портмонето, какво следва?" Подробности. Иначе си прекарахме добре. В смисъл, че аз откакто съм в София кажи-речи ако не съвсем, то напълно не излизам - лекции/квартира = ежедневие. Така че, това излизане си беше голяма работа. Още повече, че Кас ми донесе да чета Incarceron. И понеже отворих дума за книги...След почти триседмично чакане тия от университетската книжарница най-накрая ми донесоха "Сойка-присмехулка" - третата книга от "Игрите на Глада". Толкова бях доволна, че веднага написах на титулната страница с молив : "Чаках те почти 3 седмици...Доживях! Най-накрая те държа в ръцете ми! Team Peeta!/06-04-2011"
В този ред на мисли на предпоследната книга от Малки Сладки Лъжкини пък пише нещо от рода на "Бъди благодарна, кучко! Предпочетох теб пред "Игрите на Глада" 2". Изглежда схванахте картинка, че работата е много сериозна по отношение на тази серия. Ето защо сега не се учудвайте, че ще продължа да мрънкам относно нея. Поредицата е толкова добра, че естествено тия от Холивуд веднага я лапнаха и сега ще правят филм. Та, напоследък бях на тръни кой ще изберат да играе главните герои - Катнис, Пийта и Гейл. Вече не съм на никакви тръни. Тия от "Лионсгейт" просто искат да съсипят целия филм. Избраха няква руса, мускулеста пачавра за Катнис (героинята е тъмнокоса, дори има лек матов цвят на кожата и доста слаба); кестеняв трол с изпъкнали скули ще играе Пийта (героят е сравнително висок, рус и ужасно миловиден); рус скотомърлек, с който Майли Сайръс се е въргаляла ще играе тъмнокосия Гейл. Еми какво да кажа?! Както вече няколко фенове изразиха становище - Какво следва? Майли като Ру? Били-Рей Сайръс като Хеймич. Еми те като гледам така и така са тръгнали да си правят каквото искат.  В такива случаи най-мразя като чуя авторката да защитава избора им. Излиза с това, че точно така си представяла героите. Ама, ти дрогирана ли беше докато пишеше това, защото ако си си представяла това, не това описа?! Така беше и покрай Туайлайт, когато се броях за загрижена какво се случва там - слава Богу вече не боледувам от подобни глупости. Но просто е супер тъпо...Никога не ми става ясно защо автори излизат веднага с изявлението , че да, аз точно така си го представях. Защитават продукцията ли, що ли? Защото доста фенове се обърнаха против избраните актьори и едно евентуално изявление на самата авторка, че тя вярва че тези идиоти ще се справят с ролите определено укротява нещата...Е, не и моите, но все пак. Аз си оставам с Dream Team-а : Кайя и Хънтър за Катнис и Пийта. Точка по въпроса. Вероятно ще гледам филма, но просто Хънтър винаги ще си бъде моя Пийта...Deal with it!
Може вече да се досетите, че  Хънт доста ме кефи. Еми няма как - вижте му косата, тя плаче за пръстите ми и има бенка на лицето...И съм 99% сигурна, че носи пътъци. Любимите ми неща! Неизбежно е! Та, до такава степен ме радва това русо същество, че бих си изтеглила да гледам "Трева", въпреки че съм наясно, че образа му там е ужасно чалнат. Хич не ми е. 
Вчера, в петък, реших да отида на лекции по-рано, за да си изкарам най-накрая уверение за БДЖ. Ей, тва е университет. Отиваш направо в "Отдел Студенти" и те ти правят всичко, без ти да дадеш и стотинска от теб. В Шуменския трябваше да си взема удостоверение за 1,50, да го попълня и да се редя на опашка пред деканата, за да вляза при една неучтивата лелка, на която вечно нещо не й е на кеф само и само да ми удари един печат и автограф. Тук няма такова нещо  и всички дори и да не им е приятно какво правят не го показват, а си оставят стравнително учтиви. 
Та, след като отидох преди 4 (защото работят до 4) и свърших работа за по-малко от 5 минути ми останаха 2 часа до лекцията, която имах. Бях подготвена естествено. Носех си "Сойка-присмехулка". Та, така си седях и си четох към два часа. Пазачът на касата, който непрестанно патрулираше наоколо ме гледаше много странно. Дали защото вече един час стоях седнала по турски, без да ми се схванат краката и така заинтересовано четях книга, дали от самия факт че чета книга...не разбрах. Но, да си кажем честно по едно време почна сериозно да ме съмнява. Така се приближаваше в патрулирането си до мястото, на което четях, че имах чувството, че всеки момент ще ме попита "Какво четеш?". Е, не го направи, но не се и отказа да е зяпа. Няма лошо, освен може би кошмарите които е сънувал предната вечер, заради мен. 
Стана време за лекция, час и половина мина и аз вече бързах за автобуса си към квартирата. По телефона говорех с Кас, но нещо ни се загуби връзката и зарязахме нещата така. Когато се прибрах тя ми беше писала в скайп. И понеже се бях навила да гледам Source Code и викам : Имам една оферта ама сигурно няма да искаш. Офертата беше да гледаме филма заедно, както направихме едно време с Like Minds и по принцип така гледахме мачовете есента. Тя вика - ми добре. Филмът се оказа доста интересен. Допадна ми. Не съжалявам, че го гледах. И понеже бяхме набрали скорост викам на Кас - Дай да изгледаме и това недоразумение "Аз съм номер 4", тъй като и двете се бяхме измъчили с малоумната книга. Тя отново се съгласи. Само дето филмът наистина беше толкова смотан, че 30 минути преди края Кас не издържа и заяви, че отива да спи. Аз обаче - войн, изгледах го до края. Честно, не знам какво ще пише в следващите книги от тая поредица, но просто всичко ми се вижда супер тъпо. Цялата история ми лази по нервите. Да бях на тоя Анри да съм хванала и да съм пречукала тва извънземно копеле. Много важно, че му е сайгон и го пази, много важно че е от неговите хора. Хич не ми е. Дребният много се отваряше. А колкото до филма - там беше още по-зле. Никой не му беше даже казал, че ще има сили за развиване. И с Кас бяхме силно разочаровани, че толкова бързо стигнаха до сцената с панаира. На нас в книгата ни отне над 100 страници, в моя случай час и нещо. Въобще в книгата действието е ужсно мудно, има пропуски в историята и като цяло още в средата се молех някой да умре, защото ми беше скучно. Притеснително, но дори физиономията и полуголото тяло на Алек не можаха да ми оправят мнението за филма. Стигнах до извода, че пораснал Алек нещо не ми допада много, при което Кас се изцепи : ти ги харесваш само като са малки. Много мило, сист, наистина! Ама, не сериозно...Алекс преди беше някак по-готин. Вероятно защото имаше повече коса за чорлене. Не мога да преценя причината....И пак добре, че не гледах този филм на кино - щях да съжалявам за парите, които съм дала. Много при това. Следващо нещо за гледане: вероятно ще е "Луна". Не знам защо, но вече от доста време ми се ще да го гледам този филм. Няма да крия, че подбудите ми са нечисти. Просто Сам Роклуел държи да го видя в този филм. Но Сам е едно на ръка. Доколкото знам и самия филм е хубав. Но ще видим кога ще му отделя време, главно защото често си меня решенията и най-вече много ме мързи да свалям филми. Не знам защо. Сериали не ме мързи, но филми....Офффф. 
Еми като цяло това имах да кажа. Получи се сравнително малък пост. Може би ако бях продължила да храня номер 4 щеше да е по-дълъг, но няма нерви да се разправям с това извънземно. 
Keep Calm and Feel The Bliss 

2 коментара:

Анонимен каза...

Ох, Thank Godness, мислех си, че само аз мислех тая книга Аз съм номер 4 за тъпотия. Не знам как се преебах да я прочета, сериозно, запецнах на 240 страница и пак се изненадвам как съм докарала толкова. Бате, такива книги бяха причината да спра да чета за около 2-3 месеца/// е, и изпитите ми, ама тва е друго. Филма ми се стори що-годе добър, имаше яки актьори. Иначе в София е много кофти ей така като имаме 3 мола да няма с кой да ги разгледаш. Като цяло самата смяна на мястото е скапано нещо, но се свиква. Та, радвам се, че не си занемарила блога, защото е единствения, чийто адрес помня и тоз пост от доста време го чакам :)) ПС. : Може ли да ми дадеш линк към блога с книгите, много ми харесва./ Габи

divata_airis каза...

ОМГ! Габи добре, че си ти да ми спасиш поста със своя коментар. Хаха. Не сериозно откачам като знам, че имам пост и няма и един коментар, вече мислех да пиша за новата ми мания и да преживея факта, че хората са ме забравили и ти ме спаси. Благодарско.
Оф, тая книга е много зле. Тва Кас вика: Абе, пич, а тия магодорианците или там както ги пишат на бг защо всъщнст ги преследват тия пишлемета на Земята, стана ли ясно някъде, че аз не помня? *замисля се* Аз: Ъм, не и аз не помня...
Еми да, така е. Когато беше премиерата на Хари Потър първа част няма с кого да ида. Беше супер гадно, но какво да се прави.
Еми аз ще ти дам линк, но напоследък все не ми оставя време да го обновя.
http://mybookaddict.blogspot.com/

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik