вторник, 21 декември 2010 г.

Challenge: Day 8

Ден Осем: Три неща, които те привличат
+1 Мъже, които имат секси бенка на лицето си. Сравнително високи, стройни, ПЪТЪЦИ, тениски и коси падащи над очите им. *хевън*
+2 Мъже, които ухаят страхотно. 
+3 Мъже, които ме карат да се чувствам специална. 
Банални неща, но какво да се прави и не ми казвайте, че вече не бяхте сигурни за поне две от изброените.
Държа да кажа, че днес беше бахти бъгавия ден. За щастие не както предния четвъртък, в който да се метна под някоя маршрутка ми се виждаше най-логичния му край, но защо не го направих - не знам! Ениуей! Днес просто беше бъгня отвсякъде. Още щом се събудих едва успях да се съвзема. Супер ми се спеше и ми беше изморено (дали не е защото заспах към 2? Не, не вярвам...въобразявам си!) и просто целия ден се молех никой да не ме занимава с глупости, ей на...цял ден ми намираха някаква работа, която при нормални условия щях да завърша за няколко минути, но сега нали нищо не ми се правеше освен да гледам в точка изминаващите часове до края на работния и учебния ден - вечно ми намираха. После кажете, че не са садисти. Категорично са!
Така двама от идиотите точно влязоха в "стаята" ми да си готвят предполагам...трилър...дрехите ми пак ще миришат на манджа, мамка му! Сериозно почва да ми писва, но съдба човешка - пиша още малко и изчезвам да се къпя, защото както казах днес съм ужасно уморена.
Като цяло сериозно нямам за какво да разказвам освен, че си изпратих картичките - о, време, но вероятно ще пристигнат след Коледа, за което най-искрено се извинявам. Трябваше някой да ме заснеме днес какъв кроманьонец бях в пощата...Просто бях такава гледка. Ами много сори, но за първи път пускам писма в такава масивна поща. Процедурата е напълно различна от тази, на която съм свикнала. Първо си купуваш марки от женка в странно изглеждаща овална бутка...нещо като овалния кабинет, само дето не е кабинет. Бе направо си е същото. Добре де...примерно. След което по най-мръснишкият начин облизваш мнооого хубаво марките и ги мацваш в горен десен ъгъл. Не съм близала така марки от училище...чувствах се подозрително омърсена. Накрая, когато бях готова с близането (просто проверявам - и да, звучи все така перверзно) тръгнах да търся къде точно да ги пусна...То толкова пощенски кутии не бях виждала през живота си. Но кроманьонец се оправи мои хора...е, всъщност ще разберем това едва след празника, когато картичките ви дойдат...или не...Идват - кроманьонец умен; Не идват - кроманьонец по-нисш от Робърт Патинсън. Тогава кроманьонец бъде много не доволен...
Ами като цяло е това. Утре имат да правя не знам си колко таблици и глупости за шефовете ми в Италия - изглежда им е толкова скучно там, че са решили, че ще е ГЕНИАЛНО да ме занимават с подобни неща преди празниците. Отделно имат да пиша една грамада домашни: желание - никакво, време - Ъ?, живот - ситком, аз - труп!
Keep Calm and Do it 

4 коментара:

Аз и никой друг каза...

Всичко си пристигна на време. Кроманьонец трепач! И не се обиждай с мазният Робърт. Толкова ниско едва ли някой може да падне...

divata_airis каза...

Ами доколкото разбрах май тия за България дето ги пуснах от София са пристигнали така, че кроманьонец доволен. Хеххе
Да знам, но Роб винаги ми е асоциацията за нещо нисше и пропаднало.

Ина каза...

Какво работиш? :)
И магистратурата ти по какво е?

Браво, че съчетаваш двете неща.
Аз леко бях забегнала, но мисля отново да чета, защото определено кефиш.

divata_airis каза...

Хей, хей...наистина не те бях засичала от доста време.
Ами магистратурата ми е "Реклама и стилове на живот", а работа в момента като секретарка. Не е нещо особено, но няма как - трябва да се прави нещо.
Леле, кефя? Сериозно?! хаха. Мерси.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik