понеделник, 19 юли 2010 г.

I’m not crazy, I’m just an addict...

...with nasty headache and lack of sleep.

Човече, така ме болят очите, главата и май малко ми се спи, но всичко е под контрол (само не споменавайте Маншафта, че го губя веднага) и мъртви мозъчни клетки.
Като ми се заредиха три вечери под ред не особено здравословен и не особено сън, та сега ми е толкова отпуснато. Добрата новина е, че има шанс тая вечер да заспя на време. Няма къде да ходя. Няма с кого да разговарям по скайп до два и половина през нощта, докато гледаме мач и като изключим един филм, който съм си белязала да гледа няма нищо друго, което да ме възпре тая вечер от сън. Е, поне на тоя етап така си мисля.
Но нека разкажа (искате не искате това е положението!) 
В петък вечерта излизах със Смит. Никога досега, когато съм излизала с нея не сме стояли до толкова късно (като изключим дискотеката) и не сме си изкарвали така чалнато (напълно одобрявам!). В събота естествено имам чувството, че някой ме е ударил с чук и от време на време периодически продължава да потупва, но все тая. Струваше си.


 Смит дойде вкъщи към 10 без нещо. Докато се намотам, защото за пореден път забравих, че трябва да ям (нещо губя стимул да го правя напоследък) и да се преоблека и бла и бла...стана почти 11. Тук естествено Смит ще каже, че аз така се оправям - бавно, отнема ми 20 минути. Не е вярно. Стига да знам какво ще облека (понеже нали имам много дрехи - как пък не!) съм бърза. Обаче аз почти никога не знам какво да облека. Сега подробности. Та когато удари баш 11 часа от градския часовник вече бяхме навън. Кой излиза в 11 на разходка? В смисъл, че нямаше дискотека или нещо от сорта, просто се мотахме из града.
Тъй като бях поела прекомерна доза от разни снимки на Маншафта и статии и клипчета и кво ли още не още докато се разхождахме усещах как се завалям на една страна от предозирането с тях или как ми се вие свят (а може и да е заради храната, която забравям да приемам). Купихме си сладолед, семки и вода и тръгнахме към любимата ни пейка в града. Кълна се като почина ще искам там да ми сложат една от онези плочи, на която да пише "Тук си въргаля задника... и беше особено доволна от този факт"
Ето как протече разговора на пейката:
Аз: Обещай, че няма да плюем по земята (семките).
Смит: Ми къде?
Аз: Да, тоя път не си взех желирани бонбони да използвам пликчето от тях за кошче. (Обяснение: Ям скорострелно желирани бонбони и след отварянето на пакета той почти веднага остава празен)
Смит: Ще плюем зад пейката.
Аз: *доволна, че няма да замърсява наоколо* Окей.
*2 минути по-късно*
Аз: Ама ти плюеш пред пейката.
Смит: Ми мързи ме да се обърна.
*още две минути по-късно*
Аз: Иииии....
Смит: Какво?
Аз: Плюх пред пейката.
Да, доста съм праволинейна в това отношение. Гадно ми е за хората, които после трябва да чистят. Не знам защо, но някак ми е гадно. Но както и да е. Стояхме на тая пейка сигурно 30 минути. Отегчихме се. Още повече, че от близката кръчма долиташе "чудна" чалгия. Предложих да ходим да се разхождаме. Смит се съгласи. Минахме баш покрай тая кръчма. Мислите си, че хората си правят купона, когато от вътре долита подобна музика? Да, ама не. Вътре нямаше почти никого. Мъртвило. Тотално.
Е както и да е. Продължаваме напред. Попаднахме на градския пияница, който бе заспал на едни закрити маси в нещо като заведение. Първият път, когато го видяхме беше окей - човека си спеше. Вторият път, обаче Смит настоя да го снима.
Викам и: Бе, махни се, не се гаври с човека.
Тя: Е, кво толкова. Той спи. Не го ли чуваш как хърка? Искам да го снимам и да кача снимката във фейсбук.
Аз: Стига де, това е отвратително.
Тя: Кво толкова? Само ще го снимам. (а тоя същия пияница едно време е бил най-богатия и учен човек в града)
След като не успях да я разубедя. Тя тръгна да го снима с телефона си като аз отказах да взема каквото и да било участие в начинанието и.  На финала се оказа, че батерията и падна и не може да снима. Следваше нещо от рода на: Дай ми телефона си. Искам да го снимам. Може да се сетите дали и го дадох, при положение че бях против от самото начало. Именно! Номера не мина.
Накрая в типично Смитенски стил ми каза, че съм ужасна и ме мрази, защото не съм и дала да снима градския пияница как спи. Оплака се дори на гаджето си по телефона. На другия ден разбрах, че и на Надя е казала и кой знае на кого още.
Следваше редовната покупка на желирани бонбони от моя страна - четири пакета от малките (установих, че ако си купя от тях ще ми излезе даже по-евтино отколкото да си взема Харибо, които между другото обожавам!). За три минути вече бях пред отварянето на третото пакетче, когато Смит рече: Сега ще видиш един твой съученик. Аз: Кой? *надничам надолу по тротоара да видя кой се задава* Смит: Ще видиш. В същото време, обаче при отварянето на желираните бонбони скъсах плика и част от тях се разпиляха по земята. Естествено, че това привлече цялото ми внимание. И все пак се концентрирах да видя за кой мой бивш съученик става дума. Минава той с един негов приятел. Аз го зяпам и чакам и той да ме забележи. Той подмина. Аз - свивам рамене и се връщам към по-важното нещо - разпилените ми желирани бонбони. За щастие на земята имаше само четири. Как ли щях да го преживея иначе?
Най-култовото от тази вечер обаче си остава взимането ни на напитки от автомата. Както сме се спрели и зад нас е един от денонощните магазини в града и там спрели с КАРУЦА!!! някакви и се чува "Бягайте, бягайте!". Ние понеже, нали много се уплашихме и си дадохме зор се обърнахме на забавен каданс и гледаме някакъв съмнителен тип - мъж на около 25-26 може и малко отгоре, личеше си че е млад де, с някаква раирана ризка, чийто цвят не мога да определя, защото уличното осветление не е мой приятел. Та този наш приятел се приближава. Ние с Смит се споглеждаме в тип "Ъъъъ???"
Мъжът: Не бягайте. (Направо ни убеди. Не че ме беше страх , блока ми беше зад ъгъла!)
*със Смит го оглеждаме подозрително*
Мъжът: Я кажете, момичета, в това село ли е град ли е...
Аз: ГРАД! (Ма съм и нагла начи!)
Мъжът: *сякаш не ме е чул* ...тука има ли някоя хубава кръчма наблизо? Ама нали не такава с пластмасови столове. Хубава.
Предвид каруцата, с която беше тоя тип нямаше как със Смит да не си разменим още един поглед от рода на "Ъъъъ???". Така де...не стига, че е с кон, ами иска кръчма без пластмасови столове.
Обяснихме му ние как да стигне до близката кръчма. Той каза, че я знаел и поиска да го упътим към друга. Така и стана. Мислите си, че с това всичко се приключи? Е, не...10 минути, в поредната ни обиколка на града, видяхме тия двамата типове как слизат от едната кръчма към другата с луд конски бяг. Направо изтрепа рибата като слезе по стъпалата към паркинга на втората кръчма. Ние стоим, гледаме и не вярваме какво виждаме...После така сме се хилили. Каже те ми на кого му се случват такива неща? Сигурно беше един и нещо и гледаш някакви камикадзета с кон и каруца си търсят изискана кръчма без пластмасови столове. Това го няма никъде. Освен при нас де.
След това стояхме на местния шадраван и бяхме песни до три през нощта. Беше страхотно. Както казах на Смит: Не съм мислила, че този град ще ми хареса. Но ето сега, когато няма жив човек и си пеем и денсим е невероятно. Естествено сега може би е момента да спомена, че шадравана е точно пред църквата. Чудно, знам!
В събота сутринта станах в девет и нещо с чудна болка и тежест в главата. Естествено си бях изкарала супер и не ми пукаше особено, но пита ли някой главата ми? После вечерта пак излизах. Тоя път в 12 и нещо, защото някой хора забравиха да ми се обадят о време. Както и да е. Тогава се прибрах към четири, а съм заспала, след като изгледах (шок!) "Доктор Хаус" по АХN, сигурно към 4 и 20. В неделя сутринта бях в чудна кондиция. Щях да пречукам чудните ми съседи, които не само че имат навика да си режат дървата сутрин рано, но и да мятат цигли или нещо от сорта. Сериозно бе, хора? Девет и половина минава...Не съм спала до обяд от мноооого време насам. Реших, че днес ще си почина малко от Чарли, тъй като отидохме до баба ми и чичо ми. Като се прибрах естествено отново се захванах с нормалните неща като да говоря с Кас за футболисти...не какви да е, германски. Та към 11 часа аз почнах да мрънкам, че искам да гледам онзи мач дето го теглихме и не успяхме да гледаме, защото когато се свържем по скайп тя чува звука на моя чак при нея. Какво ли не бърникахме да го оправим - не може. Опитахме да слуша звука от мен и да гледаме, но когато обсъждаме случващото се на терена става така, че почва да цепи и не се чуваме много много. Тая вечер обаче, аз почнах да се жалвам на Кас как ми липсват момчетата и май и бутнах някаква история за това какво ми е като качвам у баба ми, а там съм гледала някой от мачовете и тя по едно време вика: Хайде да гледаме. Сега! Аз щях да колабирам от кеф (е, и още не бях яла...да, отново!) Отговора ми беше нещо от рода на: Йей, най-накрая имам причина да ям. Да, ако не знаете моя неписан закон като ям да гледам нещо, иначе хич не ми е сладко, значи няма да разберете за какво иде реч. Та пак се свързахме по скайпа. До към 12 и нещо отново се мъчихме да оправим звука, така че тя да не чува мача от при мен, но както може да предложите - не стана. Решихме така да го гледаме. Тъй като беше на разговор, помня само някой култови изцепки. А, именно:

***
*след като Кас около три пъти ме пита кой е номер 11 и аз около три пъти и отговорих Клозе. Всъщност точно тогава всеки номер различен от 7 и 10 на нея и бяха мъгла и тя все ме питаше. Та пред камерите се размотава номер 13, в пристъп очевидно на някакво умопомрачение в следствие трета вечер подред липса на качествен сън аз удрям въпроса*
Аз: Само не ме питай кой е 13, че не знам.
Кас: Как бе Мюлер.
Туш. Не можех да зацепя собствения ми любимец кой номер е, а на сън да ме бутнеш ще кажа кой е.
***
*пред камерите се разкарва Йозил*
Аз: Пък в онова къмюнити тоя го оприличават на чихуахуа...Прилича.
*минути по-късно*
Аз: Ей го чилахлата. Оф, чихуахуата...
*още няколко минути*
Аз: Чилахла такава!... Е, не трябва да обявят тази дума официално за съкратено от чухуахуа. 
*сменят Йозил с някъв там /не ме винете, че не помня беше два през нощта, а аз бях в чудна кондиция/*
Аз: Чао, чао...чилахла! 
***
Кас: Оф, тоя Клозе (с ударение на "е") не ме кефи. 
Аз: Казва се Клозе. Не е там ударението. Ти както го викаш още малко и ще му сложиш и "т" за многозвучие. 
***
*след гола на Клозе*
Кас: Къде е Басти? И той ще иска прегръдка, сигурна съм. 
Аз: Ама разбира се. 
*в този момент дават как Клозе се прегръща с Лам след гола си, ама така настоятелно, няма намерение да го пуска*
Аз: Абе, човек...
Кас: Да, бе...тоя що го прегръща така. 
Аз: Мисля, че Клозе си пада по Лам. 
Кас: Ама видя ли как не ще да го пуска бе?
Аз: Бахти и изрода. 
/Не, сериозно това си беше ужасно странно. Клозе не го пусна за минута и повече и като го стиска едно такова силно. Беше си притеснително/
***
Аз: Всички топки минават през Басти...*хили се тъпо*  На всички топките им минават през Басти. 
***
Кас: 19 номер? Аз съм 19 номер. 
* в тоя момент камерата показва Какао*
Кас: *възмутено* Аз съм черна! (После следваше, че е черна и е цукало, но за това по-долу!)
***
*вадят Клозе и вкарват Какао*
Кас: Вадят Клозе (отново с ударение на "е") и вкарват Цукало. 
Аз: *задавена от смях* Да има равновесие. Вадят Клозета и вкарват Цукалото. Хахаха. 
***

В общи линии това са нещата, които помня от снощи. Също как търсихме Басти по терена, после Холги - моделската походка на Мюлер нямаше как да не я забележим, пък и той вечно беше на всяко гърне мерудия. След това, когато пуснаха Марко бяхме на седмото небе. Само легенди съм слушала и чела за него. Хахах. Момчето е бахти драма кралицата, както казва Кас. И нека докажем с гифче от мача Германия - Босна и Херцеговина (мач, който искам дяволски много да гледам, но никъде не мога да намеря. НИКЪДЕ! Невъзможно е да бъде открит...ноуп...невъзможно!)


В заключение, докато завърша този шантав пост ме караха да излизам (но аз май отказах?!), говорих с Кас по тела (има ли смисъл да казвам за какво?) и отново забравих да ям. Идилия от всякъде. 
П.П. И май току-що ми бутнаха оферта за купон. Какво им става на хората в деня, когато съм решила да си почивам?! 
П.П.2 Сега се очаква Смит да дойде до нас...Не мисля, че ще спя и тази вечер...пък камо ли си гледам филма...Какво да се прави - приятели. С тях зле, без тях още по-зле! 

- Линhttp://i41.photobucket.com/albums/e256/sellit4u/Tiny%20Animations/star.gif




2 коментара:

Eve M. каза...

Окей, на това с Клозе и Цукалото за съвзем малко щях да падна от леглото. И ми трябваше после известно време да се осъзная. Страшни работи сте приказвали. Де и аз да помнех с такива подробности всичките ми пияни-само-с-вода разговори и лиготии. А за среднощните приключения думи нямам. Аз толкова екшън не съм видяла през целия месец, колкото ти за една вечер. Че ти и завиждам! Аз почнах да мразя лятото! Боли ме от нищо правене и скука. Дори си чистих стаята.. -.- Ъъъ както и да е. Утре ще взема да се разпиша с поредния пост в който мрънкам за лятото ^^

divata_airis каза...

Хех, радвам се, че съм развеселила някого. То ние бяхме почнали да ги записваме, но май само от първото полувреме записахме разговара и там изобщо не помня какви сме ги редили. Като се прибере Кас трябва да ги чуя.
За протокола: и тая вечер - уж да спя, не стана. Хората не искат да ме оставят да спя. Ноуп, не искат.
Аз не харесвам лятото. Даже не ми се чете през него. Установила съм, че най-малко чета през него, когато имам най-много време. Факт.
Ще чакам поста ти!

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik