четвъртък, 25 февруари 2010 г.

You are the thunder and I am the lightning...

 And I love the way you know who you are
And to me it's exciting
When you know it's meant to be
Everything comes naturally, it comes naturally
When you're with me, baby 
~ Selena Gomez : Naturally

От сега да кажа: това ще бъде голям пост...ама наистина ГОЛЯМ. Не знам досега какво сте чели от този блог и не знам кое за вас е точната дефиниция за "голям" (хъм, това звучи двусмислено), но мисля че сега вече ще разберете.
Та защо последната седмица липсвах? Ами истината е, че преди уикенда бях прекалено притеснена, че плановете ми за самият уикенд ще се провалят и не можех да пиша и когато дойде дългоочаквания уикенд не си бях вкъщи и правех всякакви откачени неща, които хора със здрав разум биха сметнали за инфантилни, глупави и ненужни. Все тая. Беше жестоко! Та този пост е посветен именно на тях!!!




Накратко: Кас ме покани както преди две години да и дойда на гости във Враца. И нали на 20 в София беше срещата на вампиролюбителите, за която бяхме решили, че ще дойдем в края иначе маниаците на тема туайлат щяха да ни линчуват. Та идеята бе да идем да си вземем книгите от "СофтПрес", които сме спечелили и тениските подарък от серията "Училище за вампири" и заедно с това, понеже нали съм маниак да гледаме Пърси Джаксън (аз не бях толкова за книгата и тениската, колкото да видя Лерман на голям екран и да си взема книгата, която вече прочетох, та дори и втората, а на третата съм към края (но няма да чета следващите, ужасяваме мисълта какво ще правя като свършат?!), но манията все пак трябва да е пълна) както и да се видим с Ели. Така се случи, че и Джи от Пловдив се нави да идва. След това и шоко сестрата Ария (Ели, но се бъркам с другото Ели) набъркахме и стана тя една...невероятна!!!


Петък-19-20-2010

Нека пропусна часта с това дали срещата ще я бъде или не. Само ще кажа, че доста се объркаха нещата, когато Ели се разболя (милата!) и двете с Кас се чудехме как ще се оправим в София. На финала стана така, че всичко живо реши, че ще идва - потвърдено и подпечатано, та чак и шоко сестрата Ария набудахме между шамарите (така стана, че видях подписа и в скайп, който гласеше "This is a pen" и естествено я питах за Пърси Джаксън и така от дума на дума споменах, че в Събота идвам да гледам филма и да се помотам с познати насам-натам...тя определено беше ЗА ходенето на кино и ето как всички се събрахме).
Та ставам аз сутринта в Петък, силно стресира, главно защото знам, че съм шемет и друго, че трябва да си набавя някой провизии за гостуването, както и че по време на гостуването сънят ще е ограничен до минимум. Преди две години от 72 часа заедно с Кас спахме само 11. Та станах аз сутринта, успях да не се замотам много на компютъра и излязох на време да скитам по магазините, слушайки втората книга за Пърси. Така се случи, че исках да взема нещо за спомен на Кас и ходих до един магазин, но по пътя се спрях при една приятелка, с която отдавна не се бях чувала. Та заседях при нея и така мина кажи-речи един час. Прибрах се вкъщи в 1 без нещо, а автобуса беше в 2 и 10 (аха, ама дойде в 2 и 35). Беше шоково сгъване на багаж, но и това стана в крайна сметка. Минута след като излязох от вкъщи имах чувството, че съм забравила нещо, както всеки път, когато пътувам...предполагам както и при вас се случва в подобни случаи. Та...Отивам аз на гарата и продължавам да си слушам книгата. Двама подозрителни типове с неизяснен произход ме зяпаха с любопитство, докато от телефона на единият звучеше някаква чалга, предполагам за да потвърди колко са гоЧини те всъщност. Накрая автобусът дойде, както вече споменах със закъснение. Аз се качих и продължих да си слушам книжката. Естествено ми стана зле в тъпия автобус, просто защото на мен винаги ми става зле в нещо на четири гуми, а и шофьорът беше някакъв маниак, който, кълна се, мина през всяка възможна дупка на пътя. Та когато пристигнах във Враца имах чувството, че ще се издрайфам и дори се питах как още не съм го направила. (Винаги ми става зле като пътувам, но досега само веднъж съм повръщала - преди 5-6 години) Естествено след като слязох установих, че съм гладна. Имам тази странност, когато ми се гади след път да ям, за да ми мине, докато при нормалните хора в такива случаи нямат никакъв апетит. Не и аз, с което потвърждавам за пореден път, че не съм нормална. Както казва Лийланд Баркър : "Нормалните хора са скучни!"
Кас вика: "Аре да ходим да купим соев сос от БИЛА за рибата дето ще правя и ти като искаш да си купиш нещо". А, аз както казах бях гладна. И какво купихме? Ами чипс, меденки, "Мираж", желирани бонбони и квот се сетите, но не и соев сос. След това излизахме пак. Беше супер забавно - говорихме за какво ли не и докато се прибирахме към къщи Кас опита да ме елиминира на два пъти с различни врати: първо тая в магазина, след това тая на асаньора. Но аз съм желязно копеле и оцелях! Няма отърване от мене! 
След това понеже не исках да съм от хората дето не могат да се включат в групата "Харесвахме Логан Лерман преди Пърси Джаксън", тоест да съм гледала само Пърси казах на Кас да изтегли "Запознайте се с Бил" и да го гледаме там. Аз опитах на три пъти да го гледам вкъщи, но стигам до началото и не мога, веднага ме избива на правене на гифчета с Лерм и така и не изглеждам филма.  Там той е такава шматка, ужасно много ме радва. Но така и не го изгледах...
След прибирането вкъщи се натъпкахме се с вредни храни преди вечеря, разбрахме се с хората къде ще се чакаме и че ще си звъним да се намерим в София, след което вечеряхме пред филма. По някое време го спряхме, след което отново го пуснахме и ето как го изгледахме чак към 2 часа, пищейки колко готин е Логан. Имам една любима сцена от филма. Там Лерман е изтерзан и ядосан и на лов, на който не иска да бъде. До края на вечерта, когато легнахме, към 3 и половина повтарях репликите му от сцената, на другият ден също, а сега да ме бутнеш ще ти ги изрецитирам веднага. *I'm f*king wet. I'm f*king tired. Not to mention deaf!*  Естествено, за да схванете което е толкова якото на тази реплика и сцена трябва да сте гледали филма. Но, понеже не мога да се стърпя, а и казах, че ще направя picspam на тази сцена и ето го:




/Има ли смисъл да казвам, че ако открия тези снимки на друго място, постнати без мое публикуване някой ще умре? /
Друга любима сцена е където се напушват в една палатка с героя на Екхарт...Така му отива да дърпа от тая "цигара". Сериозно...добре, че не пред нас с Кас, защото точно това обсъдихме как ако е бил вероятно да сме споделили усещането с него. Беше невероятен.
Бтв Логан е една малка кючекиня. Намерих клипче, на което танцува в час по История и паднах да се хиля (продължавам да се хиля, защото го гледах още няколко пъти). И така и така споменах Лерман, а аз още доста ще има да го споменавам. (Ахам, това е новата ми мания! Гордеете се с мен, нали?) трябва да спомена, че докато гледахме филма и той се беше качил на раменете на Арън Екхарт и аз нямаше как да не спомена, че ако бяха взели него за Бела в "Туайлайт" вероятно нещата щяха да са други. Сериозно беше като спайдър мънки, но къде къде по-добре. Та ето как легнахме към 3 и нещо и Кас ми бе дала някакви супер неудобни възглавници, заради които не можах да заспя още един час. И да...възмутена съм от Кас (освен за възглавниците) аз и разправях за някаква моя история, когато тя замлъкна. Аз: Кас? Кас? Ти спииииш! Не бях особено доволна от този факт.


Събота-20-02-2010

Денят! Станахме в шест (влака ни беше в седем и половина). На Кас изобщо не и се ставаше, но аз веднага рипнах. Ударихме по едно кафе, след което на Кас и се наложи да се сблъска с проблема наречен: бавно приготвяне, защото аз бях решила, че трябва да си оправя косата като хората и слагах промишлени количества лак за коса върху нея, твърдейки че вероятно щях да намеря чудесно приложение в мюзикъла "Лак за коса" (не само защото Зак е в него). Имаше изблици от рода на: "Ще закъснеем!"; "Ако сега не тръгнем..."; "Полс, какво още правиш?". Накрая тръгнахме. Аз млатех яко през леда повтаряйки, че заради тъпата мъгла прическата ми, въпреки многото лак ще се скапе. Качихме се в едно такси...Естествено не спрях да говоря и ръсех само глупости (да, дори и рано сутрин!). Поне човека се позабавлява. Отидохме на гарата. Купихме билети и от нямане какво да правим почнахме да се снимаме. (както е видно от снимката горе)
Накрая влака дойде и очаквано се качихме в него. Не можеше естествено да мине, без да надуем главата на някого, в случая на хората зад нашите седалки, тъй като доста разпалено обсъждахме разни актьори и герои и филми и стана една мазаница, че съм убедена ония идея си нямаха за какво иде реч. Дори на няколко пъти се обърнаха, за да се убедят, че сме хора...(примерно де!) Точно да слизаме - телефона ми звънни. Гледам - "Христинка". По идея трябваше тя да дойде да ни вземе. Та тя ми сподели, че и станало зле и не могла да дойде, обаче аз както си го сложих на сърце. Винаги когато съм с някой друг ми е трудно да се трогна, че съм на непознато място или сме се загубили или закъсняваме за някъде. Казах и аз, че няма нищо стига тя да е добре и се понесохме към изхода на ЖП гарата, където ни чакаше Джи. Тя беше дошла няколко минути по-рано с автобус от Пловдив. Предишната вечер болният ми мозък бе поставил условието: да е прочела новата глава на Алтерна и да има черен лак, иначе не я щем. (Та, да...ако някой иска да е в нашата секта трябва да отговаря на следните условия) А също така да си води невидимата овца. (Ако вие имате нещо невидимо, свиркайте...ще го запознаем с нашите!) На финала се оказа, че тя действително е прочела новата глава на Алтерна (докато в раницата и беше "Пърси Джаксън". Предпочела е Алтерна пред него?!) и така и така си е с черен лак. Да обясня за него: в петък вечер ми щукна нещо и с Кас се намацахме с черен лак. Бях забравила колко е яко да носиш такъв. Та, отново се отнасям.Събрахме се ние ще ходим да хващаме тролей или беше трамвай...пъф за мен точно тия двете са като корейците, китайците, японците и всички с дръпнати очи, без да звучи расистко, но просто не правя разлика между тях (за това ме и ужасява мисълта да срещна някого от тях, защото вероятно ще го обидя като не разпозная какъв е!) Въпросът беше кой...След проучване на таблата стана ясно какво чакаме, докато аз нехаех и само обяснявах как снощи сме зяпали Лерман и колко готин е бил той и как ходи като маносан, но все пак ме кефи и има невероятни крака (в които Кас се влюби). Дойде съответния трамвай...или тролей?! Качихме се, дори си намерихме места. Аз естествено продължавах да се обяснявам нещо, (непосилно ми беше да мълча и да не споделя с хората в градския транспорт каквото му душата иска) вече даже не помня какво, дори не съм убедена, че е било свързано с-вие-знаете-кого. По едно време Джи и Кас почнаха да се питат къде баш трябва да слезем. Аз естествено влязох в употреба и се обърнах към една женица с въпроса: Вие преди или след НДК ще слизате? Тя каза, че била доста след и аз я помолих да ни каже когато стигнем. 
Тя: Ама вие ще го видите.
Аз: Е, да ама си падаме шматки и знае ли човек. 
След това се качиха доста възрастни хора и нуждата да бъда добра в мен нарасна до толкова, че станах от седалката и я преотстъпих на някаква бабка. Кас заяви най-сигурно, че тя за нищо на света няма да направи подобно нещо, пък ако ще! Ели се обади по едно време да пита къде сме, защото уговорката бе да се срещнем на НДК. Аз и казах, че сме в трамвая (или тролея?!). В същото време един човечеч пък се качи, просейки пари понеже било празник. Отново доброто в мен експлодира и измъкнах стотинки да му дам. Кас и Джи също, но когато в по-късен разговор с Кас обсъждахме случилото се и аз и казах, че май много не и се е щяло да го прави, но нали аз съм го направила и нямало как, тя призна че е било точно така. През цялото това време докато говорех с човека и си търсех парите в джоба на якето, защото знаех че там бях оставила някакви стотинки Ели беше на телефона и ми се хилеше. Викам: Ама за какво не затвори? Тя се смее. Шеметче.

 /зад НДК чакаме Ели/

Хубаво! Слязохме...Ели каза, че ще ни чака на някой от входовете, но нали ние сме супер ориентирани отидохме от задната страна, просто защото по начало съм свикнала там да кибича на някоя пейка. След минимален брой неразбории се намерихме и откачацията можеше да започне. Беше толкова готино да се видя с Ели, след като толкова време си пишем в скайп и като се сетя, че тя ме откри именно чрез блога ми преди година или две.
Първата ни работа, след като вече се бяхме събрали бе да отидем в Макдоналдс, демек Сити Центъра, където щяхме да гледаме и "Пърси Джаксън". Обадих се на Ария от там да и кажа, че сме някъде в дъното седнали и я чакаме. Как ще ходим на филма без нея??? Събрахме се ние (без Ария) и се почна една...То не беше обсъждане на невидими овце, полтъргайса на Кас-Денис (който бтв е бахти гадняра), моят невидим брат Джак...Изкромвача и Ели, която си нямаше нищо невидимо. Хаха. Леле, обсъждахме толкова много неща и така се смяхме, а имам чувството, че вече не помня...Ужас направо. Нещо, което помня, защото все още ме преследва е предположението на Кас, че съм дете на Хадес. Защото нали в книгата "Пърси Джаксън" става дума за полу-богове, чийто родители са бог/богиня и човек. Та Кас изрази становище, че вероятно моят баща е Хадес. (Представете си когато гледахме филма какво беше като се появи...Татеееее!) Дължало се на факта, че черният ми хумор е винаги свързан със смъртта и мине се какво се мине я намесвам в разговора, да не говорим че си падам по това да чета некролози (не ме гледайте така, не зависи от мен, всичко е от татко). И така...оказа се, че си имам татко от Ада...буквално! От което не се оплаквам между другото. Та така...
По едно време се появи Ели в Макдоналдс и с нея започнахме да обсъждаме шоко парти 3, което все още пишем и "Пърси Джаксън", която тя точно бе прочела. Твърдо заявихме, че отколешния настоящ-бивш приятел (главно защото се събират с героинята ми толкова пъти и разделят още толкова) Нео трябва отново да се появи на партито, а да не говорим за Арамис, който в Парти №2 се оказа, че ми е луд фен, въпреки че героинята ми Айрис не беше особено ентусиазирана от този факт. Бтв все си мисля че трябва да постна първите две партита тук някой път. Някой навит да ги чете?
Накрая, след като всички се бяха наяли отидохме да си купим билети за прожекцията в 12 на обяд. Забихме се на гишето и първото нещо, което направих аз и още няколко от останалите бе да си вземем брошурки и рекламки с Пърси Джаксън. Аз изглежда прекалих, защото кажи речи отнесох над 10 със мен. На всичкото отгоре си имам брошура с Пърси от киното в Пловдив (Благодарение на Джи!) и същата, но малко по-различна в съдържателен план от киното в София. Както и да е, взехме билети и тръгнахме към киното. Точно си мислехме, че няма да има достатъчно хора и ще можем да пищим при вида на Логан, когато се оказа, че доста хора са решили, че този ден и този час са идеалната комбинация и те обезателно трябва да присъстват на прожекцията.

 /Ъ, не...не съм вманиачена...Не ме гледай...Не ме виждаш.
С Ели в киното!/

Филмът беше сигурно два часа и повече, но аз имах чувството че въпреки бавното действие на места, хич не искам да свършва. Когато отидоха в казино "Лотус", една от любимите ми сцени в книгата така се изкефих като чух Poker Face на Лейди Гага и видях Логан как танцува дори за секунда. Да не говорим за изненадата: Кийша - Tick, Tock...Невероятно беше. И естествено на всяка песен ние с Ели пеехме. Дори на Highway to Hell.  Е, разбира се през цялото време говорех (дам аз съм от тия хора), в смисъл когато нямаше песен която да знам и да пея и вероятно голяма част от там присъстващите им се искаше да цапардосат с нещо момчето, което само повтаря "Това го нямаше в книгата!"..."О, вижте Логан, колко е готин!" и такива ми ти работи. Но сериозно толкова много неща не бяха във филма. Няма го Г-н Ди, разбирайте бог Дионис, беше толкова забавен. Наричаше Пърси Джаксън - Питър Джонсън. Да не говорим, че промениха тотално историята на финала. Да, виновника за открадната мълния бе същия, но защо не оставиха Арес в историята? Тотално го отсвириха, да не говорим че най-главния злодей от книгите изобщо не бе споменат, освен като насечен на парчета и метнат в подземното царство - Кронос. Беше тъпо, защото по този начин кажи-речи си убиха шансовете за втори филм по поредицата. Въпреки, че все още има една вратичка...Може да обяснят за Кронос в следващия филм, ако направят естествено. Както каза Кас, ако не искат да правят за Пърси Джаксън да направят за Питър Джонсън. Ние сякак сме доволни, стига Логан Лерман да е в него. И бтв как така махнаха най-якото оръжие на Анабет, шапката невидимка? А Талия? Е, както и да е. Бих искала да гледам отново филма. Само да се появи с по-добро качество - свалям. Още повече очите на Логан бяха с някакви лещи, които ги правеха кобалтово сини. Това за какво говори, алтернахолици? Лутър Хол much? Все повече почвам да си мисля, че би станал хубав Лутър от него!  Да не говорим, че появи ли се в Шумен филм ще замъкна когото се сетя с мен да гледаме (ако всички ми откажат ще отида сама). Там поне мога да пищя, защото и без това няма много хора в киното. (ОМГ звуча като тия дето ходят по няколко пъти на Туайлайт! Неприятна констатация, но става дума за Логан, дяволите да го вземат! Как изобщо мога да го сравня с някого като Робобуболечно?! ).
След филма естествено говорехме само за него. Отидохме в книжарницата в МОЛ-а и въпреки че видях книгата на Пърси, реших че мога и от друго място да си я купя, което по-късно установих беше голяма грешка. Та така се пошматкахме там. Единият от продавачите нещо ни се радваше докато кълняхме на висок глас Роб Патката, изглежда и той му беше "луд фен" точно като нас. След това тръгнаме и ние не знаехме накъде точно,...но забихме на "Мостчето на влюбените" да се поснимаме. Част от резултата:

/Джи, Кас, Аз, Ария/

Следваше бясно купуване на мартеници. Всеки купува мартеници за другия. И нали аз съм по-особена най-често ме питаха: Тази харесва ли ти? Накрая си тръгнах с най-страхотните мартеници ever, благодарение на невероятните хора, с които бях *hugs*

/Първата от ляво е от Ария, втората е от Джи, третата от Ели, последната от Кас/

Беше ужасно забавно. Накрая решихме да ходим на срещата на вампироманиаците. Обаче аз какво казах, че и до Славейков искам да ходя и Ария разбрала да ходим там...Та така закъсняхме за срещата и отидохме с по-голямо закъснение и от предвиденото. Е взехме си книгите и тениските във всеки случай.

/Ангелите на "Училище за вампири"/

На шоко сестрата обаче и се наложи да си тръгне, така и така ни води къде ли не. Аз останах без крака какво остава за нея? Върха беше като се качихме в един тролей точно след филма и на едната седалка гледам едно момче, което ужасно много приличаше на Логан. Сериозно?! Ели го потвърди. Беше ужасно готин. Жалко че слезе на следващата спирка. Та сега го зовем само в спомените си като Лерман2. Но отново се отплесвам...Когато Ария ни остави сами да се оправяме, а Джи трябваше да хваща автобус и ние с Кас ратувахме да си купим "Пърси Джаксън" стана така че трябваше да намерим книжарница на близо. И нали Ели е от София разчитахме на нея. Тя обаче уби всичко детско в нас (направо се чудя как невидимата овца на Джи е още жива) като и обясняваха как да ни изведе до определено място и следваше:
Ние: Ели разбра ли?
Тя: Да, бе, Александър Невски знам къде е!
Ние: Ама разбра ли как да стигнеш до там? *Ели мига на парцали, сетне се обръща към човека, който досега ни е обяснявал* Може ли да повторите? 
Викам и: Абе ти от София ли си? И тя: Ми да! Страшна ориентация има. Много ме изкефи. И сега като се сетя ме избива на смях в добрия смисъл на думата естествено. Дезориентацията на Ели Рулз!!! Да не говорим за пресичането и на червено! Хах. Както и да е стигнахме отново до Славейков, където с Кас си взехме Пърси Джаксън на книга и вече тръгнахме да чакаме маршрутка или тролей към автогарата. Джи бе толкова притеснена да не изпусне автобуса си благодарение на дезориентацията на Ели, че звъня чак на братовчед си да и каже какво да хване от Славейков към автогарата. Накрая се оправихме. Качихме се в един тролей (или беше трамвай - имам проблем с установяването на разликата между двете както вече споменах. Знам че едното е на релси, другото на гуми, ама...пак ми е трудно да ги различа!), където обсъдихме Алтерна на кратко, но бях доволна от крайния резултат.
Накрая стигнахме гарата, изпратихме Джи и после отидохме да си вземем нещо за ядене - в моя случай с постенето това беше сок от моркови и ягода и бисквити (към които ужасно се пристрастих). Седяхме малко и се отправихме да изпратим Ели. След като и това се случи изчезнахме с Кас към ЖП гарата. Пътувахме с ужасно съмнителни хора, но след като почнахме да се снимаме и във влака стана ясно, че съмнителните сме ние.


Когато се прибрахме бяхме така изморени, че докато гледахме Том в "Рок Радио" изобщо не асимилирахме за какво става дума, да не говорим че и пред очите и на двете ни беше Лерман. Затваряш очи и това усмихнато човече е там. След като се видя, че няма да издържим филма, спряхме компа и заспахме преди 12 часа. Сериозно - цял ден на крака из София...направо бяхме съсипани. На сутринта полтъргайса на Кас ни събуди с "Илай Стоун" по АХN...Ей така пусна телевизора от само себе си. Сигурно е фен на сериала.

Неделя-21-02-2010

Та както казах, тоя проклетник Денис ни събуди. Бахти и невидимото говедото. Но аз успях да дремна още малко до 9 и станах чак след това. После кибичих в някакви форуми и разбрах новината, че Логан ще е Спайдър-мен (то оставаше да изберат тоя чеп Роб). Е, окей...така поне твърдят от фен сайта му. Но официално изявление все още липсва. Стискам палци да стене именно той Спайди. В тази връзка с Кас коментирахме какво ще бъде. И нали все още не са избрали Мери Джейн Уотсън, която между другото изобщо не харесвам, та Кас изрази становище (както винаги поредното цепещо мрака) аз да взема да играя Меренцето. Така и така съм червенокоса, имам някакъв природен талант (и съм ужасно скромна, както е видно. Но сериозно, играх в две пиеси...ах, как искам още!), пък и ще бъда рамо до рамо с Лерман...какво повече мога да искам? Та ето как се роди идеята аз да съм Мери Джейн и Кас чула не дочула за приятелят на Питър Паркър - Озбърн заяви, че иска да играе: ОЗИ Озбърн.
Аз: Кас, той се казва Хари.
Тя: Не е Ози? 
Аз: Нем...
Тя: Е, няма нищо...бих го изиграла. Хаха. 
Та към кампанията: "Ние искаме Логан Лерман за Спайдър-мен!" и "Подкрепяме Полс като Мери Джейн Уотсън" добавихме "Ози Озбърн трябва да бъде в новия "Спайдър-мен". Та ето как в Понеделник, когато се прибрах в Луковит се роди това:


Цял ден се хилехме на налудничавата ни идея. После излязохме навън да си търсим нещо за ядене и отново обсъждахме (каква изненада) Лерман. После какво ни щукна и почнахме да си говорим на английски из разни магазини като "Плюс", "Пени" и други подобни. Така се бяхме вживели в това да говорим по този начин и да събираме очите на хората в точка, че когато на последния магазин Кас трябваше да си вземе покупките каза на жената: Thank you! Излизаме смеейки се, при което тя вика: Аз току-що "Thank you!" ли и казах? И аз: Да! Така сме се смели. После обсъждахме татко Хадес и неговото супер царство, което Кас заяви, че иска да посети. Аз кълнах Данте, който тотално е объркал представите на смъртните с своите описания в "Ад", но татко бе благосклонен и го остави да си говори за девет кръга на Ада...Нали му правеше PR. Ъм, да...толкова добър е татко. И какво стана на въпрос, че определено трябва да се направи фенфикшън с дъщерята на Хадес и сина на Посейдон. Във визитката на щерката, разбирайте мен ще пише (преди да излезем гледахме подобни визитки в интернет) Любимо изречение: Have a HELL of a day! Та така...Прибрахме се уж да гледаме Том, но забихме на клипчетата на Логан и приятеля му Дийн, който Кас обяви за Крис и каза, че това е Крис и никой друг. А тоя милия е толкова изтръпнал, един такъв никакъв...Обаче ни кефи! Имаме сериозен проблем с него. Такъв шемет е. Обаче всичките клипчета дето са правили с Лерм и изгледахме най-съвестно - сме падали да се смеем. Да не говорим за Turning Back, където като изпишат "Just a random crime" и един пистолет се насочва към охлюв. Падаш от смях. И отново...танцуването на Лерман в час по История като кючекиня?! Безценно! Трябва отново да метна око на това клипче, няма и минута. Но, ето че отново се разсейвам...с Логан, как иначе?!
Вчера ходих да си взема "Браво" с него на корицата и изгубих координацията и граматиката си, докато го взимах, да не говорим че предната вечер когато видях картинка на корицата така подскочих от радост, че съборих стола, на който седях и майка ми ме изгледа гневно, докато аз пелтечех, че нямам вина и той...Логан, той е...виновен...Сетне просто си седнах и замлъкнах...или нещо от сорта. Бе, не е здравословно...единственото, което ме успокоява, че не съм сама...но това не значи, че ще деля Лерман с някого...Шокосиста каза, че след малко бой за него ще бъде мой. Има шоколад от мен като свършат постите. Кас предполагам ще иска Дийн/Крис...Хех. Както и да е. Ужасно завиждам на Ребека, която го е виждала на живо. Бахти и късметлийката.
Та на финала само да кажа, че до 4 часа в Неделя вечер, разбирайте Понеделник сутринта, разказвах Алтерна на Кас - тя на другият ден беше на училище, аз автобус трябваше да хващам. Идилия! Каза, че не съжалявала, ама знае ли човек...С Кас - никога!

/Тя не се стърпя във Вторник да не заснеме пътъците си. Бях толкова доволна, че вече няма сняг и мога да ги нося/

Та, това за феноменалния уикенд, който изживях. Беше невероятно и се надявам някой път отново да се съберем така. Беше ужасно готино.
За тези, които искаха мартеници - пращам ги днес, който заявил участие в голямото раздаване: заявил, който не : не!
Това беше от мен и моя дълъг пост...Три дни го пиша, чакам си медала с лик на (кой друг, ако не) Логан Лерман...
Поздрави
Лин!

П.П. Песента на поста е, както се вижда, на Селена Гомез. Харесвам я, защото ми се вижда някак естествена и в повечето случаи героините и са мъжкарани. Споменавам това, защото напоследък привързаността ми към нея почна да се изпарява във връзка с едно интервю на Логан, където Бони Хънт му каза да се запознае със Сел и да я покани на среща. Пич? Srsly? Сел е сладка, но не си давам Логан на нея. Виж на Бети Уайт както той самия изяви желание - да...Тя е дърта, може да пукне скоро време (Леле, ако умре тая година така ще ми тежи на съвестта!) и ще иде при татко, а Лерм ще наследи много пари от нея и ще дойде при мен. Мммм....

Настроение :  
> > > > > > > > ( chipper )

14 коментара:

aria каза...

Е на това му викам дълъг пост :) Сист
Супер много се радвам, че се видяхме и най-вече, че заедно гледахме Пърси. Такава мания не ми се е случавало да имам от много дълго време.Аз обаче още съжалявам, че не пищяхме в киното, щеше да е забавно. Филма ми хареса(може ли иначе щом Лерман е в него?!), но пък бяха изрязали един от любимите ми моменти, да не говорим за Арес и г-н Ди - с тях филма щеше да стане уникален. Луда групичка бяхме. Единственото което не ми хареса беше, че съботата свърши прекалено бързо(а аз трябваше да се мъкна и в университета - който е измислил упражненията в събота да се обади, че да му тегля една... :D ) Както и да е - всичко беше върха. И сист, другия път като се видим определено трябва да изядем заедно един шоколад!

divata_airis каза...

Ах, да...и на мен ми се видя сякаш Събота мина ужасно бързо. Едва ли не бе сън. Това си говорехме и с Кас - кога тръгнахме от Враца, кога се прибирахме обратно в нея? Имах чувството, че съм сънувала всичко.

И да...така ме е яд, че не пищяхме. Аз щях. Ти видя колко малко ми трябваше. Но ще пищя в Шумен, дано само да ида с някого и да няма много хора...Искам да пищя.
Пич, ако Лерман играе наистина Спайди - отиваме заедно на кино. Очаква се да е 3-Д. Естествено, която и да изберат за Мери Джейн държа да я псуваме, защото аз щях да бъда по-добра ПЪК. хахаха.

Коя ти беше любимата сцена дето изрязаха?
Бтв като излезе на ДВД кой знае колко още невключени сцени ще има. По начало си мисля, че тва накрая дет не се целунаха са се целунали. Има даже снимки, но добре че не го направиха. Щеше да е тъпо.

И да...определено трябва да млатнем един шоко заедно.

aria каза...

Аз ще отида още веднъж да го гледам и тогава вече имам намерение да пищя и хич не ми дреме!
Любимата ми сцена, или поне една от любимите е в лунапарка с прякото предаване на Олимп. Тогава се скъсах да се смея като го четях. Надявам се да не са се целунали наистина. На мен така си ми хареса. Тая само да е посмяла да целуне нашия Лерман!
Задължително ще гледаме Спайди заедно. Супер много се надявам наистина да го играя той. И не ми пука коя ще е Мерито - задължително ще я насолим едно хубавичко.

divata_airis каза...

О, нали...тая сцена просто беше невероятна. И аз се хилих. И после нали Арес или там някой му каза, че бил готин в предаването. Хахах. Паднах да се хиля.
Късметлийка. Искам и аз пак да го зяпам на кино. Но сериозно...във филма толкова много приличаше на моя герой Лутър. Ужасно много.

Аз обичам тази с казино Лотус. Не знам защо. Просто ме кефи.

Убедена съм, че има целувка. Виждала съм аватари с нея. Точно там където тръгнаха да се бият, нали тя да го целуне, а не стана така...Точно на тая сцена. И май на тая с водата дето се гледаха...Ама да ти кажа актрисата е ужасно готина, но не мисля че предаде хубаво Анабет. В смисъл не мисля, че характера на героинята беше правилно предаден. Иначе актрисата е невероятно красива, има страшни очи и може очевидно да играе.

eli4ka95 каза...

Eeх страхотно си изкарахме, а Лермаааан. И аз като вас съжалявам че не крещяхме. Гоооолям пропуск. Абе относно целувката на мен ми се ще да я има но не с тази актриса. Не ми се вписва в този образ нещо. Абе незнайно защо не ми харесва. Красива е, да, ама пак не и се кефя. Май и завиждам че е до Лерман. Мда. Но той си е един потенциален Лутър. И има погледа, има го определено. Ама събота мина ужасно бързо. Дори не разбрах кога се прибрах вкъщи усмихната до уши. Деня си остави очевидно прекрасни спомени и се надявам да повторим. Ако има още хора пак добре. хих Но мен ме изкефи Люк най-много. Ух в училището ми има двама които приличат на него. Може да е лош Люк ама в живота може да не е такъв нали...размечтах се.

aria каза...

От толкова сравнения на твоя Лутър с Лерман почна да ме зарибяваш(то всичко свързано с Лерман ме зарибява де). Някой ден ще го прочета, но най-вероятно лятото, когато имам свободно време, защото сега да не кажа, че съвсем нямам такова.
В казиното беше върха. Мен ме изкефи какви физиономии правеха като се дрогираха.
Според мен една целувка би била напълно излишна.
Да определено Анабет беше различна във филма. Мисля си, че щеше да е по-добре ако си беше руса. Но най-важното си остава Лерман, а той беше перфектен!

divata_airis каза...

О, не...определено една целувка би съсипала всичко. Против съм!

Мен ме изкефи като почна на Лейди ГаГа песента и той накрая на клипа нали нещо се разтанцува, душицата...ахххххххххх. И аз се замечтавам. Но физиономиите им бяха невероятни. Лерман ще каже: Ние сме на много важна мисия. И се хили...И Анабет ще каже: Знам каква е...да се забавляваме...Беше просто уникално...хахахаха.

А, Люк...е той да си кажем честно добре го бяха подбрали. В книгата беше същия - е само дето имаше белег. Добре си игра ролята.

aria каза...

И на мен ми хареса Люк, само дето му бяха дали малко по-голяма роля от колкото имаше в книгата. Но и така биваше.
Имам нужда от нова доза Лерман в скоро време, иначе ще изкрейзя. Голям ми е бонбон.
Бтв сист, ще ми пратиш ли снимките от събота?

divata_airis каза...

Намериме във фейсбукк. Там качих всички. ИМа го горе в адресите на форума. Там съм те отбелязвала като "шоко сист".
Ако не ще пращам и по скайп.

И да...Люк беше добре направен.
О, аз ще получа доза от Лерман. Мисля да правя пикспам на филма "Запознайте се с Бил" както са тия отгоре.

Аз и никой друг каза...

Insane.

divata_airis каза...

Това беше най-крайтият и смислен коментар ever. Хаха.
За кое от всичките инсейн? Или обобщено? Ххаха.
Е, добре де, Пете, признай че е готино да си луд.

Аз и никой друг каза...

Всъщност определението е насочено към всичко, което ти се случва нон стоп. Като магнит за този вид неща си...

divata_airis каза...

Хех. Еми не знам защо се случват такива неща. Но иначе пък бахти скучния живот щях да имам. Хех

Анонимен каза...

Готин блог

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik