Keep my eyes focused. You are the long run...

 There's no time for giving up
We'll make it
We'll make it

 ~TBR - Surrender Saved My Life

Е, беше си време да взема да напиша и аз една-две думи (или цели редове) тука. Първото, което искам да кажа на всички СТРАХОТНИ хора, които се включиха в анкетата в предишният пост едно голямо БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

ПРОЧЕТЕТЕ ПЪЛНИЯТ ПОСТ!

Взех си изпита с шест и въпреки стресът, през който преминах изчислявайки процентите на отговорите смея да твърдя, че беше забавно. Кълна се, ако не се бяхте включили вие не знам какво щях да правя. Е, да...щях да измисля нещо, но имайки предвид собственият ми вятърничев характер тип "ти-върви-аз-ще-дойда" хрумването за анкетата беше добро, а това че Вие се включихте още повече.
Сега по същество. Имам още един изпит и ако кажа, че не ми се учи ще бъда особено искрена. И то пък нали имам да уча. Всъщност трябва да си седна на д-то и да направя...глупости да дооправя една курсова работа, която вече съм нахвърлила грубо. Целта на естествено е да направя план на радио програма. И понеже феминиста в мен се обади реших да е женско регионално радио. Красота! Вече съм измислила повечето от предаванията, но в уикенда все още ми се губи какво точно да включа, освен че трябва да е някаква отпускаща програма. Стискайте палци скоро да се отлепя от този проклет Интеренет и да започна да довършвам и дооформям вече започнатото.
Пропуснах да спомена, че вече съм в Шумен, което вероятно се подразбира от факта, че ходя на изпити, тоест трябва да съм в града, в чийто университет се провеждат те. Та естествено първата ми работа беше, след като си взема изпита много ясно да отида до Хеликон. Нямаше ме цял месец и повече, а освен няколко нови книги, които съм ги виждала вече в сайта им нямаше нищо различно. о.О Решена да намеря една точно определена книга ходих дори до "Пингвините", но и там я нямаха. Готиното беше, когато в дивата си ярост да се сдобия с тази книга не се изсулих на земята. Беше епично падане от всякъде! Каже те ми кой друг кьопав човек може както си ходи, без сняг, без подхлъзване да падне? Беше нещо от рода на: "Аз ходя, аз ходя...А...летя...Оооо, това е земята. Ама тя се приближава...Хъм, падам ли? *туп* Дааа, това обяснява всичко!" Просто такова падане няма. Не съм се трупясвала така от както бях дете, а тогава редовно си ходех със синините. Та и сега...бонус: синина. Обаче съм кораво к*пеле. Изтупах се, разминах се с някакъв от военното, който ме изгледа съмнително и беше видял мега хипер ненормалното ми падане, и отидох да проверя за книгата си.
Същата вечер след изпита стана ясно, че вкъщи няма кафе и трите сме забравили да купим. Аз само и само да заспя, защото нямаше да се дам пак на тая тъпа инсомния, бях изпила една голяма /и като казвам "голяма" имам предвид наистина голяма чаша вино от тия на столчетата, само че толкова голяма че можеш да къпеш бебетата на Барбитата си в нея (егати и аналогията)/ и вече всичко ми се виждаше особено забавно и хич не ми се излизаше да ходя за кафе, още повече сама. Катя пък трябваше да разхожда мелеза Суза и вика "Аре двете!" Аз някак, така не ми се щеше. Стела пък точно се беше наканила да учи и отпадаше от плана. Накрая не знам как стана така, че и трите решихме да идем. Това към един и нещо през нощта. Когато стигнахме аз естествено с целия си акъл за две стотинки предложих да правим "снежни ангелчета", при което както можеше да се очаква само Катя ми се нави, защото по думите на малкия циганин Стела : нямала шапка. Когато предложих да и дам моята обаче тя отново не пожела да се присъедини към нашето налудничаво изпълнение. Та, ето как аз и Катя се метнахме в снега за ангелчета. Получиха се де...само дето Катя ми пречеше да разперя "крилата си" и моето стана по-смешно отколкото някога е било. Накрая Кокъла реши, че ще е готино да не цепим другият "дребен" от колектива - разбирайте Суза и тя също да направи ангелче, та я метна в снега. Ама нали се сещате, че кучето няма как да легне по гръб в снега, защото веднага ще се обърне и ще се изправи. Е, Катя все пак го "насили", но то пак избяга. Болна работа!!! На финала решихме че трябва да тичаме из дълбокия сняг просто за единият кеф...Определено ни хареса. Точно преди да се приберем се зароди и идеята да си вземем шейна и да се пързаляме, при което естествено аудиторията заяви твърдо "Че няма 40 лева за шейна" и накрая стига до извода, че и найлоните могат да свършат работа. Но естествено това си беше напълно хипотетичен разговор, който не вярвам да бъде приложен на практика. Въпреки че в един през нощта нищо не ми пречи да се пускам с найлон като малките деца.
Сега нека поговорим за ФейсБуук. Вие имате ли от тая проклета ферма? Аз не! Смея гордо да го заявя. След като видях приятелят на Катя да си прави още две регистрации във ФБ, само за да има още хора във фермата си напълно се отказах. Друго нещо свързано с ФБ, в който между другото все по-рядко влизам, но ми е направило впечатление: не смятате ли, че е тъпо да пуснеш нещо в статуса си там и след това отдолу да натиснеш, че си го харесваш сам? За мен е голяма идиотщина. Пич, ние знаем, че като си го написал в статуса ти го харесваш, защо трябва и отметка да слагаш, за да ни убедиш в това? Кълна се имам такива прости хора във ФБ ще в повечето случаи се чудя какво правят още в приятелите ми. Предполагам те са на същото мнение за мен, но имайки предвид че е взаимно всичко е в границите на поносимата глупост.
Какво още да ви споделя, тоест "отегча с" ? Напоследък ужасно много се застоявам в GoodReads Никога не съм прибивавала толкова дълго там, но сега фактите говорят сами. Открихме си българска читателска група и с няколко момичета от време на време коментираме книги там. Не стига това ами откакто получих статус librarian /библиотекар/ там се спуквам да пускам български издания на книгите и да ги комбинирам с оригиналните. Много е забавно и определено се радвам, че и изданията на български език /преводните/ вече намират все по-често мястото си в сайта. Сега предполагам не е нужно да казвам какво главоболие получавам от престоя там, но удовлетворението е неземно. Все едно отново съм във ФБ в първите му години. И тогава ставах и си лягах със страхотна болка в главата, все едно имаше олово в нея. Но какво да се прави - жертви в името на четенето или прекарването на определен период от време в подобни сайтове. /да не говорим че сигурно всеки ден кисна и по сайтовете на някой издателства с надежда да разбера какво ново смятат да пускат на пазара, не че имам пари за него, но...глад за нови книги/
И с това смятам да приключа този пост, а още повече смятам да се отделя от Чарли за най-малко час, два. Точно Катя ще се прибере и ще и помогна с вечерята за довечера. А курсовата работа...Е и утре е ден. /Смъртта (преподавателят) ще бъде във възторг от пълната ми липса на заинтересованост относно неговата курсова работа/ Само финално анонсче: последната новина от Ребека е, че май месец ще ми прати три книги, но аз не храня големи надежди, защото от миналата година ми изпраща. Пък и знам, че тя не ми е длъжна и имайки предвид прекрасната финансова криза, в която тънем нека да не подскачам много от ентусиазъм при новината, въпреки че изпищях, когато прочетох имейла и, но това е друга тема.
Това е всичко от мен, отегчени до болка от прочетеното хора. Отново МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ и до нови срещи =)

П.

Настроение :

> > > > > > > > ( thoughtful)