неделя, 16 август 2009 г.

She says it's "it's so good...

...when it's so good
if this is so good
then it's no good!"
If this is so good,
everybody's so good,
everybody's so good,
when you're no good!
~Hurt - Abuse of Sid
Oh, yeah! Предполагам има поне някой който се чуди как е минал рожденият ден. Е, и да няма - ще разбере. Съдба! Ако, обаче продължавате да ритате срещу ръжена - гледайте този епизод на How I met Your Mother (аз го зяпах 2 пъти и вероятно ще го направя най-малко още толкова) Надявам се да Ви хареса! Аз още се хиля, само като се сетя култовите реплики от него, а диаграмата за лудостта и сексапила - цепи! Все пак става дума за Барни!

Ами какво да кажа за рождения ден...А, да - като начало Михаил се оказа прав (ако по чудо четеш това - честито, признавам ти го!) изглежда, когато около мен има много весели хора, аз трябва да имам кисело настроение. И не беше това, че на място се запознах с някой от хората, и не беше това че си говорех дефакто само с 3-ма от тях и не беше това, че музиката в началото беше ужас или това, че тонколоната беше точно зад нас и климатика заплашваше да ме разболее (Ха-ха, не успя!). Не, не беше нито едно от тези неща. Просто си стоях там и си казвах - Бахти, що не мога да се зарадвам, да се усмихна, да ми е весело като на другите? Еми ето защо...Всички бяха толкова щастливи и усмихнати, че на едно подсъзнателно ниво изглежда аз съм ги проклела и съм ги помразила и поради този факт давам заето на "радостната нотка" Когато всички са щастливи аз трябва съм тъжна. О, повярвайте така е. Мислено се върнах назад към останалите празници, които съм празнувала...На всеки един бях недоволна от едно или друго нещо и не си изкарах достатъчно добре. Естествено на сутринта си казвах - Да, беше хубаво. Но какво да се лъжем, когато в съответния момент въобще не ми е било хубаво. Вероятно единственият път, когато съм си изкарва готино беше тази нова година - когато не си бях вкъщи, а на цели 300 км и по начало ми беше хубаво, защото не трябваше да гледам физиономията на майка ми и баща ми, а на други хора, които ми се падаха близки, но дефакто ми беше все тая - пък и имаше няколко кисели хора, които спомогнаха за подобряването на моето настроение (Леле, ако беше Коледа щях да съм г-н Гринч. Хей, малко милост, не е лесно да си толкова проклет.). Знам, нямам сърце. Все едно...Но РД на Мария дефакто не беше толкова зле...След два и половина почна да ми харесва, дотогава се чудех какво правя там... Много радост на едно място - депресира! Е, поне мен де! Да, знам не се развивам правилно. Хаха. Че кой го прави в днешно време. Кофти е да си обикновен, така никой няма да се запомни.
Но да се върна на РД - както казах след 2 и половина стана приятно. Това беше точното време, когато пуснаха някаква по-различна музиката от бесен бас на техно - хаус. В смисъл, че нямам против техното или хауса, но самият бас ми бъркаше в здравето - буквално: всяко "бум-бум-бум" беше като ударите на сърцето ми. Сега си представете какво става когато баса не е просто равномерно бумкане, а супер насечено и бързо...Именно!Все едно имам тонколана вместо сърце...(Това може да породи някой теории!) Но като изключим това всичко останало се разви страхотно. Представете си започнах да се кефя...Дали не е защото хората почнаха да се изморяват и вече не бяха чак толкова усмихнати? Това ще остане загадка (и кое му е загадачното тука?). Утехата ми е, че баш рожденицата си е изкарала супер! Евала! Бтв нещо подобно беше и на моя РД - не беше зле, но накрая отново се успокоявах с мисълта, че другите са си изкарали по-добре от мен, каквото и да значи това.
Та на въпроса...(затаете дъх!) Какво мислите за туниката ми? Много си я удобравям. Е, нали има блестящо...циганската жилка не бива да остава на заден план. А, косата ми? Сигурно въобще не се вижда жалкият опит за прическа, който опитах да направя. Не за друго ами беше влажно, а моята коса с колкото и лак я напръскам не стои, бе! Е, сега който ме познава знае, че по начало от горе-долу два месеца насам правата ми по рождение коса вече е къдрава благодарение на къдрина (и не, не си изгорих косата. Шокиращо, нали?), та вероятно тия сплескани къдрици няма да му се видят "прическа", но истината е, че се донакъдрих още малко, та стана по-бухнала и обемна...На горната снимка, където съм в цял ръст може да видите и деколтето на туниката, която преди малко споменах че особено много тача...Видяхте ли го? Добре...Защото цялата дискотека също. Мъже!
Беше нещо от рода на..."Хей, очите ми са тук горе, не там долу!" Мисля, че трябва да започнах да се раждат с гърди, за да видят какво е. Въпреки, че както върви напоследък все повече от тях следствие лентяйство или какво вече си имат + бонус - бирено коремче. Ха, да ви е честито!
За протокола РД ми хареса. Не мега-хипер-дупер-хареса, но достатъчно, че да не го нарека "пълна катастрофа" Оценка - *** от 5. И сега да не пропусна да кажа какво подарих на Мария - един сребърен пръстен, който си беше харесала. Остана много доволна. То всъщност стана така, че тя си го купи и аз и викам - Абе аз исках да ти го купя...И после и дадох парите за него и тя сега се хвали на всички, че е от мен, въпреки че тя го купи, а аз само и дадох парите. Каже те ми, моя живот може ли да мине без някой куриоз?
Какво разбрахме дотук? Ами, че сега към старите причини да не си прекарвам добре на някой празник - като "очаквам прекалено много" прибавих и "чуждото щастие уврежда моето". Знам, трябва да напиша книга по тоя въпрос. Вероятно името и ще бъде - "Колко трябва да си луд, че да схванеш нещо от написаното в тази книга"...Нищо не схващате? Изчакайте излизането на книгата и всичко ще ви се проясни като черна котка в непрогледна мъглива нощ.

ХОХО
П.

9 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Туниката определено е супер! (: Иначе май и аз понякога се случва да се присъединя към клуба "чуждото щастие уврежда моето" . хД

divata_airis каза...

Слава Богу! Не съм сама...вече наистина си мислех, че ще ми заменят сърцето с тонколона.

П.П. Исках и аз да ти напиша коментар в твоя блог, но ме кара да въведа една дума. Това добре, но точно полето, в което трябва я въведа остава отрязано и дефакто аз няма къде да я въведа и не мога да посна коментар. Сори.

** ...All that I am ... ** каза...

Хах, няма проблем. (:

Анонимен каза...

Много се радвам, че си си изкарала хубаво на рожденният ден. Ако не ме домързи много ще постна и моята неделя на вилата. Туниката много ти ходи. Петя

divata_airis каза...

Мерси, мерси.
О, да трябва да пуснеш снимки...
Много искам да те видя на снимка, толкова време си лафим по блогове (оки де, няколко месеца, ама не е малко време).

Анонимен каза...

Мои снимки нямам, имам само на другите. И тонове клипчета, които не мога да пусна. Петя

divata_airis каза...

E, жалко. Щеше ми се да видя как изглеждаш.

Анонимен каза...

Като си оправя компютъра ще ти пратя снимка. До тогава май само ще гадаеш. :) Петя

divata_airis каза...

Няма проблем ще гадая...Без това е присъщо на зодията ми. =)

Важното е, че накрая ще видя снимка.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik