събота, 18 юли 2009 г.

Аз, моя милост и ....Айрис!




И сега, като че ли дойде малко време за разкриване...Мракът, подмамва ама е добре да пристъпим най-накрая към светлината.
Тъй като Петя поиска да знае повече за мен, а аз реших, че вероятно и на други хора ще им е интересно кой стои зад това налудничаво нещо, наречено "блог", та реших да пусна едно ентри посветено на мен самата. (че предишните на кого бяха посветени?) Без това напоследък някой хора идват в този блог, пишат коментари и започват да обсъждат каква и що съм била, та дори какво съм мислела все едно сме дружки от една камара години. Ето, сега шанс да видят каква съм наистина.




Име: Полина
Прякори: Поля, Поли, Полс, Лина, Лин (Да споменавам ли Полсолина и Полинси, които бяха върха на безумицата, но все пак нямам против тях)
Години:
21 (тази година 22)
Дата на раждане: 27 Октомври
Зодия:
Скорпион
Характер: Биполярна, Перфекционист, Инат, Нерешителна, Лоялна, Злобна понякога, Романтичка, Егоист на моменти....(Хъм, не мога да се сетя за друго)
Обичам: да говоря много; да анализирам хората; да пищя по време на филм, когато се появи готино момче; да си гриза ноктите, когато съм нервна; да става моето; да съм център на внимание; да пея, дори да е фалшиво; да танцувам; да рисувам; да си играя с Корел-а (нещо като ФотоШопа е); черният хумор; да пиша; да чета; да измислям нови истории, които въпреки че не ги написвам на някой лист поне на кратко не забравям; странни имена; английски акцент; да вбесявам хората, особено когато ме нервят (ето признах си, ама то си беше ясно де!);
Не обичам: да ми казват какво да правя; когато хората си мислят, че ме познават повече от мен самата; неблагодарниците; лицемерите; несериозните хора, които ти казват едно, а вършат друго; хората, които непрестанно мълчат, особено като виждаш че нещо не им е на кеф и ги питаш съвсем учтиво, а те ти казват "Нищо ми няма!". Аз виждам, че им има, просто се дразня, като се правят че не е така и си премълчават болката, като кажат ще им улекне; да ме имитират; да ме подценяват; да ме използват; да ме изкарват по-глупава от колкото съм; хората, които въпреки че са прочели какво си написал не си правят труда да ударят някой коментар, па бил той и отрицателен;
Често: мисля повече от колкото е нужно; се ядосвам за глупости; си поставям задачи, които надхвърлят възможностите ми и когато не мога да ги осъществя много яко се сдухвам; съм ужасно нервна; не мога да бъда много сериозна, освен ако не е нещо наистина важно и обикновено хората смятат, че съм лигла, което когато ме опознаят разбират, че не е така; сарказнича (много често); затварям телефона, на хора, които ме изнервят; се шегувам със Смъртта (черен хумор - обожавам го!); не получавам нужното признание; хората ме имитират; не забравям смущаващо странни подробности; прощавам много лесно, но отново никога не забравям; комуникирам с хора, които ми лазят по нервите;
Любим филм: "Боен клуб" (поне засега - има още толкова много филми за гледане)
Други филми, които харесвам: "Мементо" (ненормален филм), "Две димящи дула"(ненормално забавен филм, Стинг беше уникат), "Мулен Руж"(и как така ще минем без мюзикъл), "Битълс: Нощ след тежък ден" (не знам вече колко пъти съм го гледала), "Мъртвият съквартирант" (това е филма на мен и братчедката, много го тачим), "Мълхолан Драйв", "Хейлрейзър: Адът" (това може би е единствения филм, който ми повлия на психиката по особен начин), "Терминатор 2" (имаше период в живота ми, когато бях на 14 години май и само тоя филм въртях на касетка (тогава нямаше ДВД) вкъщи, помнех го на изуст)...
Любим жанр: Като биполярно същество ми е простено да съм на двете крайности - ужаси и романтични комедии. Само дето напоследък все повече се кефя на драмите и психотрилърите. Не, всъщност на последните винаги съм се кефила. Ако един филм не може да те трогне, няма смисъл да го гледаш. И сега един любопитен факт - колкото и да е тъп филма, го гледам до края.
Любима книга: Параграф 22 (засега; освен много филми има и много още книги за четене)
Други книги, които харесвам:
"Пътеводител на галактическия стопаджия", Speak, Fight Club, Nightside series (въпреки, че съм чела само две, но Саймън цепи), Sweep series (и от тая съм чела само две книги, но ми харесаха. Много просто са написани и въпреки всичко супер интересни) The host на Стефани Майер (много хубава книга. Това беше първата ми книга, която си поръчах от Амазон)
Любим жарн: Нямам точно определен. Харесвам да чета за интересни неща с доза сарказъм или черен хумор. Ама напоследък съм се насочила към научната фантастика и фентъзито. Обичам мистерията.
Любими музикални групи:
Three Days Grace, Anberlin, Family Force 5, Skillet, Thousand Foot Krutch, Cold, Hurt, Superchic, 12 stones, Evans Blue <3>(и всякакви други с подобно звучене)
Сериалите, които харесвам
(удебелявам любимите ми): Doctor Who, Torchwood, Terminator: The Sarah Connor Chronicles (защо го спряха?), Supernatural, The Tudors, The Vampire Diaries, Being Human, The Beautiful Life, Glee, Melrose Place 2.0, Ugly Betty, Hex, Merlin, Gossip Girl, Joan of Arcadia, Pushing Daisies, Flash Forward, Skins, Heroes, Gilmore girls, Charmed, Ghost Whisperer, Prison Break, Lost, Veronica Mars, House M.D. (на тоя съм забила на четвърти сезон), the o.c , dark angel, Friends, Greek
Реалити шоута: Amazing Race, Шоуто на Тайра Банкс
Любима актриса: Кийра Найтли
Други:
Амбър Темблин (обожавам я); Алексис Бледъл; Даниел Панабейкър; (и сега не мога да се седя за още, но има!)Любим актьор: трудно ми е да определя, тъй като при повечето ме заслепява факта, че са секси.
Най-голямо залитане по актьори: Колин Фарел, Иън Сомерхалдер, Том Стъридж, Томас Декър... хъм...Зак? (има и още ама не чак толкова стресиращо) Любими храни: Мусака (пристрастена съм), Леща (обожавам я), макарони на фурна (ммм);Любими напитки: Вода, някакъв не много газиран сок, Кола, студен чай (праскова), Тоник, горещ шоколад задължително бял, мокачино, кафе (естествено)
Любими плодове:
Банан, Череши, Диня
Любими зеленчуци:
Домати
Любим цвят:
бял, светло виолетов, ярко виолетов, червен
Любимо число: 27
Любопитни подробности:

- Не мога да успокоявам разстроени хора. Мога да си предложа рамото ми да поплачат, да ги погаля по косата и да кажа, че всичко ще мине, но секунда по късно пускам някой саркастичен коментар за цялата тая ситуация. Тъпо е...ама хората се разсмиват.
- Ям почти всякаква храна с оцет. Сериозна съм. Едно 90 % от храната ми е пропита от оцет. Сега май е момента да спомена и любимите ми кренвирши с оцет. Знам, шантаво е, ама много ги обичам. (и за протокола - не ям сладко с оцет (вечно ме питат), не смесвам двете удоволствия)

- Много обичам белия цвят. На всичко. И много мразя като кажа "на всичко" някой да почнат да си мислят за глупости. Повечето ми дрехи са бели и обожавам бял шоколад и сладолед ванилия.
- Обичам да кръщавам разни работи. Компютъра ми се казва Чарли, телефона Дилън, чантата Кевин, Ipod-а Джереми и да не продължавам, че ще стресирам някого. - Вманиачена съм на тема книги (това вече го знаете)
- Завистлива съм...Това ми е голям недостатък.
- Котка по гръб не пада. Ако аз съм решила, че нещо е така ТИ не можеш да ме убедиш, че е иначе. Правя всичко, както аз си реша, независимо дали на някого му харесва. Дори бих казала, че когато някой се дразни от това, което правя ме кара да се чувствам още по-готино.
- Ужасно лоялна съм. Когато съм обещала нещо, колкото и да не ми се прави ще го направя само защото съм обещала.
- Тук трябва да кажа, че много ме дразнят хората, които не си спазват думата. Като не можеш да го направиш, не обещавай!
- Ъъъ, да...Обичам да се заяждам с хората. По начало не започвам аз. Първо някой ми казва нещо на криво и край...аз не го забравям и започвам да го заядам за щяло и не щяло...Лошото, че ми се отдава и дори ми доставя удоволствие. - Обичам да правя mean неща. Като например, докато братовчедка ми си пие сока, аз да и бутна ръката, за да се окапе.
- Когато някой ми е направил някаква гадост, обикновено не я забравям, но не му отвръщам със същото, само защото знам, че съм по-добра от него. (и само колко съм скромна!)
- Много мразя да ме копират. (това вече го знаете) Направо подивявам.
- Живея ден за ден...Не обичам да мисля напред, защото не знам какво следва и това ме плаши. Ето защо мразя като ме питат "Какво ще правиш от тук насетне?"

- Водя си таен дневник от 2000 година насам. Май вече пиша на 6 тефтер...и не мога да го изпиша, защото нямам време и мразя самия тефтер.

- Мразя само един човек в целия свят (Роб не го мразя, той не знае що живее, как да го мразиш, но виж бих танцувала на гроба му) - Не смятам, че съм добър човек. - Обичам да си драскам разни неща по тетрадки и винаги нося една тетрадка навсякъде с мен. Понякога се сещам за някоя част от разказ, който пиша и я нахвърлям в нея.
- Обикновено нещата, които пиша имат завършен вид в главата ми и независимо как съм ги разказала на някого преди това на финала те се получават напълно различни.

- От повече от 10 години не съм получавала хубав подарък на рождения ми ден.
- Обожавам котките. (сега да спомена ли, че като бях малка без да искам убих една? Сериозно, беше напълно невинно...тя не слушаше и аз я затворих в един бидон...и...и...я забравих там...После бях силно травмирана от този факт...после...в смисъл 2-3 дни)
- От няколко години ме е налегнала ужасна апатия. Не ми пука почти за нищо.
- Вярвам, че смисъла на живота е да оставиш нещо след себе си, така че винаги да бъдеш помнен, дори когато вече не си сред живите.
- Аз съм черната овца в семейството, само защото не си показвам чувствата, не
тичам да се прегръщам с близките ми и не обичам да ме целуват. Всички смятат, че не ги обичам. - Имах гадно детство.
- Вярвам в Бог. Даже имаше момент, в който му се молех всяка вечер...После се случи така, че преминах през "криза на вярата", след като се молих толкова усърдно да спаси една близка и в първия момент Той го направи, но после тя почина.
- През същия период смятах, че всички злини в света се случват само защото не се моля достатъчно усърдно...Е, честито сега съм в пълна апатия.
- Нося часовника си на дясната ръка, докато всички го носят на лявата. - На бала ми подариха един много готин сребърен пръстен, който аз не нося, защото като го сложа не ми върви.
- Много съм суеверна. - Вярвам в почти всичко - свръхестествено или не...
- Като малка много лъжех и дори веднъж прекарах майка ми и баща ми да ми купят една плюшена играчка, която много си бях харесала. Операция "Бялото зайче" Преструвах се на заспала и уж бълнувах "Бялото зайче", "Бялото зайче"...Е, накрая ми го купиха... - Обичам да получавам това, което искам.
- Почти никога човек не може да ме изненада, защото имам прекалено високи очаквания.
- Аз съм едно ходещо противоречие. - Не понясам хората. - Пристрастена съм към интеренет.
- Не вярвам в приятелството. Такова животно нЕма.

- Не вярвам и в щастието. Според мен това е временна заблуда на съзнанието ти. Еуфорично състояние, в което смяташ, че точно сега не можеш да бъдеш на по-хубаво място и нищо не може да се развали...Но това е временно естествено. След като мине еуфорията на теб ти оставя да се справяш с гадния живот.

- Ако 2012 е краят на света...да идва по-бързо!


Ами мисля, че е това, което имах да кажа...Сега съм убедена, че вече ме смятате или за социопат или за психичноболна, а защо не и двете. Ами това съм аз...А, да и пропуснах да напиша, че мразя да ми казват каква съм и що съм...Така че, ако сте си наумили да правите същото - недейте. Аз си се знам каква съм. И това на този етап едва ли ще се промени. След 10 години може би...ако съм още жива дотогава, но засега едва ли. И все пак се надявам да чуя някакво мнение, така че...давайте.

14 коментара:

Анонимен каза...

много ти е хубаво с червена коса, а на първата снимка си толкова сладка (тая до дървото) ;p;p не каза нищо за гадже (wasntme)

divata_airis каза...

Еми нали знаеш...Като не можеш да кажеш нищо хубаво, най-добре си мълчи...Та за тва и аз съм си премълчала. Хах.

Но с други думи - липсва такова. =)

Живеещата в мечтите... каза...

Това с танците на гроба на Роб - уби ме! Преди 1 час някъде попаднах на едно разказче за "идеалната среща с Роб". Човек скъса ме от смях и като се сетя пак за 2 лева, тираджията и най-вече коня на Роб направо получавам конвулсии на стола. А да не коментирам просто как се изцепих, когато Кондьо се появи с "доко, доко..."

divata_airis каза...

Е, сега никой не може да се равнява на Роб. Той е страхотен...Толкова, че трябва да бъде блъснат от баре 100 тира, за да докаже че няма умиргане и е невероятно издръжлив на какво ли. Такива прекрасни езкемпляри само с кривата лопата в лицето (ма като гледам някой вече ме е изпреварил)
Просто не се стърпях...Каквото и да стане, всичко немуниемо води до Роб. Както казва една позната - "Ти си обсебена от него" Кой знае...може би съм...

Анонимен каза...

Полс,познатата ти е права...вие с Роб имате нещо...Иначе малко ме издразни,аз тамън си мисля,я тя си е като всеки друг човек,нали,и накрая ти изцепи...абе знаеш какво изцепи...не го разбрах това нещо.Ако края е 2012 да идва по бързо..?Ама защо бе човек?Другото всичко ми се стори нормално,ама това...не го схванах,не ти ли се живее още малко,да повгурчиш още няколко живота,аз затуй искам да живея,нали моя си го прецаквах всеки ден по малко,та взаимно и на другите хора,ама аз избягвам да мисля за това,докато ти...Иначе останалото от поста,интересно ми е как се познаваш толкова добре...аз например съм адски непостоянна откъм всичко,писват ми доста работи.Нямам постоянни навици,докато ти!Не знам,може да е от зодия,илли човека,ама просто ми беше доста интересно..Все пак,накрая аз имам един въпрос,кои бяха двете момичета първо на 2рата снимка и после на 3тата? Габи

divata_airis каза...

Еми защо ли? Защото не знам какво да правя от тук насетне...Защото всичко изглежда толкова относително и висящо в пространството...И понеже нямам намерение да умра от собствената ми ръка се надах 2012 да го направи. Ама с моя късмет, аз ще съм единствената оцеляла. хЪ хЪ хЪ

На втората снимка - русото момиче е вече всеизвестната братовчедка Стела. На третата снимка с тъмната коса е колежката ми Мария.

Анонимен каза...

Амиии. Като начало ти благодаря за подробният пост. Определено има неща, които са досущ като при мен. Това ме радва. И аз утрепах коте на 10 години, но не беше изцяло моя вината. Наистина мога да изпиша 5 интернет страницци с коментарите си относно поста ти. Учудващо, но няма да го сторя. Просто ти благодаря.
Пиша ти ти чак днес, защото понякога не ми позволява да ударя коментар в момента на отваряне на страницата. Натискам "Публикуване", зарежда и все едно не съм коментирала. Баси историята! Направо е влудяващо! Както и да е. Мнооооого ти благодаря. Петя

divata_airis каза...

Хех. Радвам се, че ти харесва. А бтв когато ти се оправи компа искам тези Пет интернет страници с коментари. Интересно ми е как изглеждам през очите на някой друг.

При котето. Вината си беше моя. Аз го затворих в един бидон и дотам. Три дни по-късно баба ми вика: Не съм виждала Сиса отдавна...И тогава аз зацепих кога я видях за последен път...Та отворих бидона - нашта вкоченясала. Бе кво да ти говоря. Аз не казах на никого от наште, че съм била аз. Те решиха, че е яла мишка, която е яла отрова и така...

Наистина се надявам да ти управят компа скоро време. Къде е този твой Жоро (нали така беше?) когато ти трябва???

Анонимен каза...

За всеобщ ужас (не само мой и други хора ме ръчкат за разни файлове) Жоро е при приятелката си... Точно когато се разберем и мадамата му се обажда. Обяснявам - момичето не е от Стара Загора и той чака с нетърпение моментът, в който ще се нагласят нещата за да са само двамата. Не го обвинявам, ама реално е единственият човек, който е стопанисвал компа от съзнателното му пребиваване у нас. По мое мнение той отдавна трябваше да е оправил нещата. Както и да е. Поздрави. Петя

divata_airis каза...

Е дано Жоро скоро се върне.
Да ти кажа и аз обичам да си давам комп само на хора, които вече са се запознали с "мега сложната му апаратура" Не обичам да попада в чужди ръце.

Innah K. каза...

Поли, здравей.
Доста интересни работки имаше в този пост.
Или аз не съм прочела, или не си споменала какво и къде учиш? И как ти остава време да следиш толкова сериали и да четеш книги?
Ии последен въпрос... Не вярваш в приятелството? Защо? Нямаш ли близки приятел(к)и?

Innah

divata_airis каза...

Здравей, Ина.

Ами уча в Шумен - Журналистика.
Еми истината е, че НЕ ЗНАМ! Идея си нямам как успявям...Всъщност мисля, че НЕ УСПЯВАМ. Понякога залагам на това, че съвсем ще перна централно.

Еми не...Аз не ги имам за приятелки. Само братчедката, но тя е братчедка...

Анонимен каза...

Сигурно ще ти се стори странно ама може ли да попитам пушиш ли и какво мислиш за цигарите?

divata_airis каза...

Не, не пуша...Дори бих казала, че през живота си не съм си дръпвала от цигара. И не го правя защото съм някаква задръстенячка (което не променя факта, че в известна степен съм), а просто защото не искам. Не ме кефи, нямам нужда от него и това е. Просто не пуша.

Еми какво да мисля за пушенето? Около мен всички пушат. Нямам проблем с това...Проблемът се състои в част, при която димът им непрестанно идва в мен. Законът на непушача: димът на пушача винаги идва в теб. Та да...където и да се мръдна димът ме преследва. Понякога естествено ми идва в повече, тъй като ако сме в малка стая четирима души, трима от които пушат картинката не е особено приятна.
"Най-веселото" е, че дефакто аз ще умра преди тях, въпреки че те са тези които се тровят. Подробности

Иначе за самото пушене - не съм му фенка, но нямам проблем с тези, които го практикуват.

 

Template by BloggerCandy.com | Header Image by Freepik