My world...My rulesss

Long Time - No See!

2011-11-02T04:05:00.000-07:00

И така... познайте кой пише на тази страница след 3 месечно затишие... (Наистина ли минаха 3 месеца от последния пост?!). Да, ce moi. И добре, че някой хора "преритаха" (образно казано, разбира се) за мен, че гузната ми съвест да ме накара да оповестя на света и на малкото останали любители на това подобие на блог, че за тяхно огромно съжаление съм все още жива. Ако нещо от прочетеното до тук не ви харесва винаги може да ме причакате през някоя тъмна нощ в някоя алея и да приключим въпроса като жертва и убиец. Примерно!

/ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ/

Та, стига съм остроумничела. Навярно се питате какво стана с мен, та се загубих така. Да, знам че и преди съм го правила, но обикновено беше само за месец, а сега цели три. Ами истината е, че някъде след последния ми пост не бяха настанали особено добри времена за мен. Нямах желание да пиша тогава, защото само щях да дотягам на хората и така. После в тъмния ъгъл, в който живеех проблесна лъч светлина, когато ме одобриха за европейска стипендия и си намерих "нещо" като работа. Ъм, да, не мога да го нарека точно работа, но пак е нещо, от което се припечелват допълнителни пари, а предвид факта, че на хоризонта не изниква друго - ние (аз и моите личности) подскачаме и викаме чик-чи-рик и си въобразяваме, че нещата са по-розови отколкото не са. Както може да предположите след този момент съвсем очаквано нямах време да пиша, заради работата, която между другото е прекрасен източник на откачени истории почти колкото целия ми живот, но само почти. Окей, навярно ви дразня с това, че не казвам какво всъщност представлява това подобие на работа. Става дума за промолтър, но от по-особен тип. От тия "навлеци" дето се появят от нищото и карат хората да ходят на почивки, театри и опери с намаления стига да си купят картата, която предлагат. На повечето хора това им звуци супер гадно, защото си по цял ден по улиците, заговаряш някакви непознати и де факто трябва да ти се отдава да убеждаваш хората в качеството на стоката, която предлагаш, иначе няма как да си я купят. Описването на всичко това беше с цел да кажа, че това не е работа за всеки. Трябва да говориш супер много, да не ти пука и да се забавляваш. Кълна се, ако приемах всичко на сериозно, досега да са съм пречукала някой клиент. Но не ми пука. Едно позитивно нещо от всичко това е, че супер много се отпуснах и ми е все тая да отида при непознат и да го заговоря. Преди сърцето ми щеше да се пръсне, сега ми е безразлично. Определям това като позитивно, главно защото преди, когато работех като репортер ми беше супер притеснено като говорех с хората - сега си мисля, че няма да ми е чак толкова.
Още нещо, което има бегъл шанс да представлява интерес за вас бе това, че ходих на една семиотична школа в Созопол, организирана от университета ми. Почти щях да я изпусна, главно защото бях в седмицата, в която в квартирата ми нямаше топла вода, нямаше Интернет и ако и мен ме нямаше, като че ли щеше да е най-добре. Та, така се случи, че не бях разбрала какво трябва да направя, за да присъствам, но в последния момент се активизирах и буквално за няколко часа беше решено, че ще ходя. Защо за няколко часа? Ами аз разбрах, че мога да ида в четвъртък вечерта, а ние заминавахме с автобус на другия ден в петък. Трагичното беше, че нямах нищо - нито кърпа, нито чехли, нито плажно масло, нито бански. Нищо с нищо. Добре, че беше Лили да ми ги преотстъпи - всичко без бански, който пък една моя колежка ми даде да ползвам, а накрая ми подари. Та, Лили е една колежка от работа, с която се познавахме от два дена и вече бяхме супер близки, все едно се знаем от 2 години. Реално погледнато как да не съм близка с нея - тя знае кои са Super Junior, duh! Беше неизбежно. Бтв тук трябва да кажа, че тази школа ми беше повече от нужна, защото вече втори месец бях на работа и психиката ми беше на път да се срине. Бях се нагледала на какво ли не, на моменти чак ми се гадеше от наглостта и материалистичноста на някой хора, че имах нужда да се махна от това обкръжение... в смисъл ВЕДНАГА! Та, когато се оказа, че все още имам шанс да замина и Лили ще ми даде някой неща, имах някакви скътани пари и нямаше как - потеглих. Още повече това беше единственият ми шанс да имам почивка тази година, след като от вече две години не бях виждала море. Тук трябва на бързо да обясня (сякаш мога да обяснявам бързо и кратко!) какво представлява тази семиотична школа. Ами това е нещо като ранно есенно училище на морето, при което трябва да ходиш на лекции от 10 сутринта до обяд някъде и после си свободен да правиш каквото си искаш. Беше ужасно интересно. Запознах се със супер много хора - разбира се голямо количество от тях са абсолютно луди, искам да кажа: как иначе ще ми е забавно с тях, ако не бяха?! Та, там беше пълно и с хора от други страни като Естония, Гърция, Италия. И като споменахме Италия как да не вметна неистовата ми привързаност към косата на един от италианците. Кълна се, той не ме кефеше толкова колкото косата му. Работа беше толкова сериозна, че кажи-речи всички знаеха колко много искам да пипна косата му. Накрая, докато бяхме на дискотека една позната вика - Искаш ли да му пипнем косата?
А аз: Ооо, не, не!
И тя: Аре бе, ще кажем че и двете искаме.
И аз: Миии, окей.
Отиваме ние при момчето и тя му казва, че изпитваме неистовото желание да докоснем косата му, докато той отвръща че изпитва неистовото желание да докосне гърдите ни. Естествено неговото желание не се изпълни, за разлика от нашето. Честно ви казвам косата му беше страхотна. И първата вечер я пипнах само с една ръка. На втората вече се размазах просто. Кое е най-готино нещо, когато имаш мания - да й се отдадеш! Изобщо не съжалявам. Беше изключително изживяване. Плюс това на едно с неговата, пипнах косата на още двама души, горди собственици на хубави перчеми. И като капак се запознах с един италиано-японец.
На финала на школата трябваше (който желае, разбира се) да направим клипче, в което да е включено семиотично животно (а.к.а. човек, човешко държание), ритуал и намек за известен филм. С няколко момичета направихме нещо подобно, но тъй като монтажистката ни не беше от най-бързите, монтирането ни беше спънка, та до последно не знаехме как ще изглежда нашия филм. Гордо заявявам, че главната идея за филмчето дойде от мен. Става дума за представянето на 7-те смъртни гряха като семиотични животни (всяка една от нас беше облечена като такъв, още повече че цветовете на дрехите ни бяха съобразени с принадлежността на всяка една), ритуалът беше пречистването и намека за филма беше "Седем" с Брад Пит. Получи се що годе. За малкото време, с което разполагахме дори беше доста добър. Аз играх "Гняв". Всички ме поздравиха колко добре съм се справила с ролята си, а някой заявиха, че като че ли не излизам от нея. На края си направихме обща снимка, всяка в образа си, на фона на чудесното небе. Предизвиквам ви, познайте коя кой грях е! (Мен вече ме знаете така или иначе!)

Друго, което се случи около мен, е че се преместих на общежитие. Какво да ви кажа - не издържах психически. О, момент! Как да пропусна да спомена за новата ми любима дума (не че знаете старата... не че и аз я знам, но сега да не задълбаваме) - "психически"? На ден я употребявам по най-малко 3 пъти.
Вижте още: "Не издържам психически!"
Вижте още: "Психически не можах да го понеса!"
Вижте още: "Влияе ми зле на психиката!"
Тази не нужна информация беше наложителна, защото има шанс съзнателно или не да спомена думата няколко пъти по-долу. В смисъл да си знаете. Някак от вътре ми идва. Психически обременена съм с "психически".
Та, за преместването. Отдавна се канех. Така де, да живееш на място, където вечно има някакви приходящи "варени глави", които не съм убедена защо живеят, но може би е време да се замислят върху прекъсването на този процес, и едно на ръка, че не стоиш толкова много там плащаш луди пари за квартира, ток, вода и каквото се сетите. Накрая коня беше безвъзвратно убит, когато "съквартирантката" ми изстреля в началото на октомври "Аз до края на седмицата се изнасям от тук!" The Fuck?! о.О Викам си на акъла - Ииибаси! Значи, аз бях тая дето вече два месеца се чуди къде да се дене и да се изнесе и накрая тоя плазмодий ми бута обявлението, че тя се изнася. Е, как да не го приема повече от лично?! Още повече, че тя гледаше да се изнесе преди 7-мо число на месеца, защото тогава се плаща наема за новия месец както и сметки за вода, ток и бла-бла. Демек, ако тя се изнесе и аз остана, а познайте кой ще бъде прецакан да плаща всичко? Точно така - аз! И понеже НБУ няма общежития, но имат някакъв сключен договор с Техническия за настаняване в техните, та лятото бях ходила да разговарям с главния на "Общежитията" и той ми каза да дойда като ми почне семестъра октомври. Де факто това се превърна в спасителната ми сламка. Отивам аз още на следващия ден след "обявлението" (защото беше началото на месеца и без това!) и след чакане и размотаване в Техническия срещнах този същия човек, напомних му, че сме говорили преди месец. Той вика - "А, да... Да, за вас ще има място. Вземете си разменно писмо." И така сега живея на общежитие в Студентски град. Като кажа на някой това обикновено следва нацумерчена физиономия. Всички си мислят, че ще е някакво зле, пълно с хлебарки и мизерно. Леле, хора...Шок и Ужас! Не е! Лично аз очаквах нещо от описаното по-горе, но стаята, в която ме настаниха е доста запазена - тапетите са си на мястото, плочките в банята също и като цяло е добре. Единственото, което не е до толкова добре, е факта че все едно живея в наркокомуна. Влизаш в блок с изписани стени, качваш се пеша до последния, седми етаж, няма прозорци по коридорите и на върха на айсберга на моя етаж няма и осветление. Когато Кас дойде да ме посети беше в шок, докато на мен, откровено казано ми е доста забавно. В смисъл, че... какво трябва да очакваш от общежитие и то пълно със студенти от други университети? Много ясно, че условията няма да са същите като тези на възпитаниците на Техническия. Логично! Но както и да е. За протокола живея с още две момичета от НБУ. Мислех си, че ще попадна на някакви супер кофти хора, но и двете са свестни. Е, сега... естествено, че едната ме нерви от време на време, но е готин човек, просто аз много бързо се изнервям. Честно - можех да попадна на какви ли не карикатури, а аз попаднах на тях двечките. О, да... сега е момента да кажа, че едната има декоративен заек. Точно така, гледаме си зайче в стаята. НО! Държа да подчертая, че това всъщност не е заек!!! Това животно не е нормално. Сигурно е от друга планета. Яде като прасе (за зайците било нормално, ама тоя е луд ви казвам бе!!!), изглежда външно като заек и подскача из клетката си като маймуна. До какъв извод води това: той е прасо-заеко-маймун! Мислете, че се шегувам, но когато ви събуди в 2 през нощта, защото хвърля къчове из клетката си като надрусан кон ще си промените мнението. Още повече, че опита да ми пререже вените с ноктите си. Да бе! Аз се мъча да го прибера в клетката, той рипа като луд, в резултат на което ме одраска точно по вените на дясната китка. А, най-фрапантното е, че не смятам живота си за застрашен от него, даже намирам животинчето за сладко. Така де, в неделя вечер се мъча да запя, онова си ръпа клетката като умопобъркано (каквото 100% е!) и аз си мисля: Леле, все едно всеки момент ще изгризе клетката и ще дойде да ме пречука. Но, като цяло го намирам за безобиден. Психически повредена? О, да...
Друго интересно, което стана през последните три месеца е рождения ми ден. Нали знаете как ви разправях преди време (честно, знаете ли?), че не изкарвам добре на него. Всеки път нещо се обърква и последния път братовчедка ми каза, че сама си го правя, което може да си представите как ме зарадва вътрешно, че ми идеше да хвана някой за гушата и да го удуша, а това, че тя беше единствения стоящ пред мен някак си не помогна. Та, тази година, в която Южна Корея навлезе с пълна сила в живота ми (точно така, изобщо не ме е напускала тази мания!), реших че трябва да заведа част от тайфата, така нали по-отбраната, на почерпка в корейския ресторант в София. Всичко беше цветя и рози, докато се оказа, че не мога да държа пръчките, а моята инатлива особа беше решила, че ще яде с тях, пък ако ще и може да си представите колко се гневях, когато номера не минаваше (Не случайно играх "Гняв", нали така?!) Момичетата, с които бях опитаха да ме научат - не и не. Просто не се получаваше. Докато се мъчех гледам, те почти се бяха наяли. Още повече се изнервих. Сетне се сетих за това как все си провалям сама рождения ден и си викам - Мамка му! Не отново. Не стига, че моето настроение си скапах, ами и на хората ще разваля. Добре, че проговори разумът (колкото и малко и напълно побъркан да е), че да оставя пръчките, да хвана вилицата и да хапна нещо колкото и да не е без хич. Та, като изключим това в ресторанта беше супер готино. Сервитьорката дори ни каза, че си имат и стая за караоке, точно като е в Корея, даже ни пусна да я видим. Беше супер яко. Колкото до подаръците. Тази година изглежда съм надула главата на хората за Корея и корейци, защото всички бяха обвързани с тази тема. Първо съквартирантките ми подариха купичка с лъжичка и пакетче корейски нудълси, после Кас ми подари специална картичка с някой от корейските актьори, които харесвам (снимки по-долу!), след това Бени ми подари книга с корейски пословици, фибки да се правя на корейка и специална картичка, на която беше написано на корейски нещо, което се очаква да мога да прочета, когато вляза по-навътре с езика (а, ако продължавам с тия драми и тая може да стане!).

Тъй като като цяло на Кас нещо не и беше добре и каза, че не могла да ми донесе основния подарък - останал у тях, да мина да си го взема. След корейския отиваме ние в нейното общежитие (точно така Кас също е в Студентски, едва ли не ми е съседка) и още от врата се появят Денс и Ралс (нейните приятелки от Враца, които естествено, че и аз познавам) и почват да ме прегръщат и да ми честитят.
Аз мигам, мигам и викам: Какво правите тук?
Те: Тук сме заради теб!
Аз: Не не сте!
Те: Сме, сме...
После Рали ми подари едни ароматни свещи, чиято поставка е с йероглифи и символа на Ин и Ян с думите: Може и да не е корейско, но ми биеше на такова...
След това и Кас се появява и ми дава някакъв странно опакован подарък. Обаче да видите по пътя ми вика - Е, нали знаеш моите подаръци са кофти. И аз : Да, знам! Това е така, защото миналата година, когато ходих във Враца за РД-то си тя ми подари някаква нелепа кутия за бижута или нещо от сорта. Изобщо нямаше умисъл в подаръка й и аз и го бях казала най-откровено, когато на нейния й подари тениска на Мирослав Клозе. Тя призна, че наистина го е избрала ей така. Но и от миналата година картичката й цепеше отново мрака. Всъщност беше сертификат, написан на ръка, с който ми преотстъпваше Ян Фертонген за ползване в периода до рождения й ден. Беше толкова мило, че докато я четях се разплаках. Още повече, че нямаше и месец откакто бях в София, очевидно не бях на седмото небе, да не кажа, че депресията беше най-добрия ми приятел и такива ми ти работи, така че бях доста емоционална (сякаш по принцип не съм, а откакто съм на вълна корейски драми емоционалността ми е правопропорционална на изгледаното количество драми).
Та, да се върна на подаръка на Кас. Отварям го аз и гледам някаква купа. Първа мисъл: Пак ми е взела тъп подарък, бахти! Естествено не мога да го кажа директно - в стаята имаше още 4-ма души и щях да я злепоставя. Ето защо казах нещо от сорта: И ти ли? И съквартирантките ми подариха купа. В този момент я врътвам от правилната страна и гледам на купата нарисувано логото на Аякс Амстердам. Леле, как изпищях тогава от кеф!

Момичето си е почупило пръстите да нарисува логото и то честно казано изглежда невероятно. Само дето не мога да ям в нея, защото като я мия шанса да съсипя съвършенството нарисувано на нея е много голям. Сетне гледам към купата има и дървени пръчки за ядене. Точно това ми трябваше! След големия ми провал с метални имах нужда от нещо да се упражнявам. Бтв знаете ли какъв е проблема на това да ви подарят пръчки за ядене? Искате да ядете всякаква храна с тях. Искам да кажа - наистина всяка храна (стига да не е водниста). Ядох порция мусака 30 минути. Кой е по-болен от мен, а? Кой?
Както и да е. В бонус Кас не само се беше постарала с купата, но и беше направила домашни шоколадови мъфини, които използвахме като торта. Бяха невероятно вкусни. След което наизмъква още джънк фууд - чипс, желирани бонбони и така дълго копняния от мен шоколад от Лидл, за който надух главите на една грамада хора колко много ми се яде и как няма как да си купя, защото наоколо няма Лидл.
В заключение мога да кажа, че това беше един от най-добрите ми рождени дни от както бях дете. Не знам на какво се дължи точно, навярно на това, че обикновено като мине 12 часа на 27 октомври се чувствам супер тъпо все едно нищо не е било, а сега Кас беше устроила нещо толкова яко. Направо нямам думи. Наистина беше невероятно.
Ами още взето това бяхте пропуснали от моя иначе не особено интересен живот. Навярно сега искрено съжалявахте за дето дори са секунда сте се питали, - Какво, аджаба, стана с това момиче? - защото получихте нищо друго освен поредния километричен пост. Е, знаете как е. Случва се и на най-добрите блогъри!

Keep Calm and Let Me Touch You Hair

FAILevation 2011!

2011-06-30T04:02:00.000-07:00

FAILevation е:

/посочете верния отговор. Може да отбеежите повече от един./

а) събитие, на което отиваш за оня дето духа (буквално с от 80 до 100 км в час)

б) място, където те захвърлят като мокро коте в неорана нива

в) казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш

г) нещо, заради което няма да ми се иска да ходя да концерт до края на годината (най-малко)

/Прочети пълният пост/

Та, да...веднъж да реша да ида на корцерт, дори не ставаше дума за любимата ми банда, ама ей на...и това беше помляно от мега страхотния ми късмет. Най-страното е, че не бях особено изненадана и още повече не съм особено трогната от загубата.
Защо не бях изненадана? Ами още със срещата ни във влака с Кас в петък имахме супер кофти пречуствие, което се усили максимално, когато към 1 и нещо през нощта (петък срещу събота) имаше страхотна буря с грамотевици като бомби. Точно се унесеш да заспиш и БАМ - нова грамотевица. Беше супер неприятно. Точно тази буря, както и няколкото снимки, които си направихме преди нея (Кас, без да променя настройките на фотоапарата ми направи веднъж тъмна снимка, веднъж много светла и накрая размазана, заключението беше, че сме пътници, макар това със снимките да беше за "Предизвестена смърт") ни наведе на идеята да направим нов филм за Final Destination, в който става дума за масова смърт на концерт. На Кас пък и хрумна, че ще е готино двама души да имат видения за смъртта, но те да са различни, което ще е още по-объркващо и със сигурност неексплоатирано в предишните филми. Както и да е - в резултата на бурята май спах по-малко от три часа, но това се случва и на най-добрите вампири. На сутринта ставаме рано да ходим да хващаме уредения превоз за фестивала. Тъй като още нямаше осем, реших че можем да спестим два лева като не си дупчим билетите - нещо, с което не се гордея, но на фона на прекрасната финансова криза, ако ми се отдаде възможност правя.
Стигнахме до метрото и от там до Васил Левски. Ама никой не ти казва къде ще бъде тоя автобус. Почнахме да се лутаме в търсене, докато не видяхме няколко автобуса спрели точно срещу стадиона. Викаме си: това ще да е. Отиваме там, маса народ - млади с огромни сакове, възрастни с малки чантички. И почнахме да се питаме: Абе, ние на правилното място ли сме? Защото очевидно никой няма да тръгне с толкова голям сак на концерт, дори и да си е платил за къмпинга, а тия възрастните хора да излязат някакви хипари не ни се вярваше. Забелязвайки обаче, че около нас има други хора, които очевидно бяха от групата за Елевейшън със своите потници и тениски на 30 seconds to Mars решихме, че ако се дъним няма да сме сами. Нали се сещате - всеобщата гадост носи известно утешение. И понеше слухът ми е супер опасен - чувам и това дето не трябва и не искам - дочух от групичката до нас да коментират, че нито един от четирите автобуса спрени тук не е за нас. Чудничко! Някъде по това време започнах да пиля на главата на Кас, че не сме си взели вода и може да пукнем от обезводняване, което е иронично предвид факта, че аз почти не пия вода, а Кас само се налива и именно тя беше човека, който твърдеше, че ще издържи. Ами реално погледнато можеше и да не ми се допие, но се чувствам по-добре като знам, че имам ако се наложи. Сега оставаше да намерим някакво магазинче в близост само дето си нямахме и идея накъде да тръгнем. Сетне видяхме някакви хора да зобят кроасани и мъкнат води, които преди това не носеха и аз веднага се присламчих към тях с думите: Извинете, това от някакъв магазин наблизо ли е? Те ни посочиха мястото и ние изчезнахме да се запасим с вода, която не изпихме и прибрахме почти пълна на финала вкъщи. Точно докато сме се разхождали за водата нашият автобус взел, че дошъл. Шокът пълен, нали? Никак даже! Та, отидохме до новодошлия автобус, Кас му показа билетите и разписките, които носеше и той каза, че това е точния автобус и да се качваме. Пак бяхме дошли на време да открием две седалки една до друга, защото например момичето зад нас трябваше да седи на различни места с приятелката си, с която беше тръгнала и само се разкарваше като фирка-печетарка из автобуса до приятелката си и обратно, но това навярно беше защото ние й разбихме здравето с разговорите си,... а може би не, но обратното звучи по-правдоподобно.
Подобно пътуването ни с влака от предишния ден, в който хората ни гледаха много странно, докато аз обяснявах колко съм разочарована от "Шептящите коридори 2", че не умрели достатъчно хора и нямало достатъчно кръв и как след това обсъждахме смъртта на една героиня от книга и как е някак тъпо кльопната там. Естествено в автобуса говорехме за съвсем различни неща, но това не променя факта, че почти не млъкнахме през пътя. Аз се опитах да заспя, но по закона за всеобщата гадост не ми се получи.
Стигнахме предела на Разлог към 11 и нещо. Какво представляваше стигането ни? Стоварват ни там пред една шатра - нито ти казват накъде да ходиш, нито Боже Господи. И ти понеже си добре обучен в стадната процедура, следваш стадото. Та, след като ненуждно обиколихме единия кър (те като че ли бяха четири, или може би един голям, трудно ми е да преценя, но определено беше доста обширно и неорано, на места пълно с кравешки фашкиии и ти се радваш, че може и да са човешки), на който ни бяха изоставили като мръсни котета стигнахме мястото. Още тогава отбелязахме колко е силен тоя вятър и как ни идва в повече, но си затворихме очите - в смисъл че какво е един вятър, нали бяхме дошли на концерт. Застанахме ние на входа и почнахме да кибичим на едно с други прекрасни люде, които също идея си нямаха какво се случва, но силното чувство, че трябва да кибичат с нас не можеше да бъде пренебрегнато. Та, така...стояхме, стояхме...около 10 минути. Имаше един билборд там, който заплашително се клатушкаше от вятъра и с Кас почнахме да кроим планове как да започне продължението на Final Destination - като това се изсипе върху двама от охраната. Така де...те и без тва стояха там ей така - да им намерим занимание, да умират...примерно! По едно време, когато вятъра вече добре ни беше обрулкал забелязахме, че хората се изнесят към поляната срещу входа и нали стадното начало отново проговори и ние с Кас ги последвахме. Пак добре - ние бяхме от първите 10 насядали на поляната. Останалите 20 се сетиха след 15 и повече минути.
Тъй като вееше бая силно, а аз бях с пола и клин трябваше да си държа полата през цялото време. Но това не беше чак такъв проблем, по едно време я завързах с ластиката ми, та да престане да хврърчи около оста си, разбирайте мен. Кльопнахме се на поляната на стратегическо място избрано от Кас - зад едно храстче. То поне щеше малко с малко да спре вятъра. Но, за да е идилията пълна - още някой беше открил за това сратегическо място откъм способността му да предпазва от чужди погледи и от едната му страна ни беше оставил "своя подарък", който не искахме, но много мило от негова страна. Та седнахме по-далеч от "подаръка" и все така прикрити от храста. Някъде по това време, след като погнахме един снакс, който си носехме, Кас възропта: Що не си носех лист, сега щяхме да си пишем. Аз се съгласих с нея. Но като начало всичко остана до тук. И понеже е гадно същество реши, че трябва да се забавляваме като аз и разказвам историите, които имам в главата си. Думите и бяха: Хайде, знам че си измислила нещо с корейци, разкажи ми. И ето как и раказвах около 10 минути, след което тя рече: Знаеш ли, аз имам една бяла тениска, може да пишем на нея. Веднага се съгласих, тъй като това щеше да е епичен спомен за вечни времена. Та се почна едно писане. До неделята почти я бяхме изпънили с откачени неща, спомени и коментари от преживяното. Трябва да отбележа, обаче че всеки път щом я извадехме хората ни зяпаха всякаш точно са ни стоварили от кораба майка и се чудеха какво точно правим сред тях в момента и не може ли да си ни приберат...
Няколко минути, след като почнахме да се забавляваме с тениската (само на мен ли ми звучи перверзно?!) се появиха някакви хора, които настояха да се разкараме от поляната по някаква причина, която не разбрах, но както казах - стадо - последвахме го. По пътя към неизвестно какво вече се убедих, че тоя вятър си е *тън* мамата или най-малкото ще *тън* моята, когато едва не ме отвя в канафката. Изобщо не можех да си стоя на краката. Затова пък Кас можеше, което и помогна да намери поредното стратегическо място, далеч от нежелани човешки "подаръци" и изобщо хора - това беше поредната неорана нива, заобиколена от няколко храста, които спираха вятъра. По-далече от нас имаше някакви хора на палатки, които ние учтиво игнорирахме - те ни отвърнаха със същото. Та така кибичихме на тая поляна, пеейки си песни до към 2 и нещо. И тъй като имахме уговорка с едно момиче от Пловдив, което също пътуваше към Разлог за концерта с уредения транспорт периодично й звъняхме. Още щом слязохме от нашия автобус и се обадихме само, за да разберем че техния изобщо не е дошъл. Към два и нещо отново не беше дошъл, но твърдяха че имало изгледи. Та добре че беше тя да ни каже на неосведомените кухи лейки, - известни още като нас - че по БТВ били казали, че засега концертът бил на On Hold, демек че за момента няма да има, но ако времето се оправи може и да го бъде. Чувайки това с Кас вече си знаехме, че изобщо няма да го бъде. За тва и предната вечер в леглото си говорихме като отменят концерта какво ще правим с върнатите пари. Както виждате изобщо не сме урочасали работата. Дано организаторите не четат това, защото могат спокойно да насочат обвинителните си показалци към нас.
Та, след подобна информация, в която ни питаха : Абе, вие сте там, не знаете ли нещо? Ние стигнахме до извода, че е време да разберем нещо, по дяволите! Ето защо напуснахме закритото си място и тръгнахме да търсим информация. До три и нещо не пожънахме успех. После се запознахме с едни момичета, с които бях запомнила че пътувахме насам, та те потвърдиха, че концерт нямало да има и да сме проверили в сайта на фестивала след 4. В заключение: ти задължително трябва да имаш айфон с 3Джи точно за такива случаи. По това време се запознахме с още няколко хора с готин плакат на 30СТМ, с които решихме да се снимаме. Ей, това ще ни остане от цялото разкарване до Разлог. Но, пак бяхме доволни, че не бяхме толкова разочаровани, че няма да има концерт, както вече стана ясно - ние направо си го очаквахме. Пък и това не беше най-любимата ни група. Не е като това момиче, за което ни казаха, че е луд фен на Джаред и в момента пътувала към Разлог, но те не смеели да и кажат, че няма да има концерт.
Малко преди четири момичето от Пловдив звъни да каже, че *не може да бъде* автобусът най-накрая пристигнал. Аз и викам: Ти луда ли си? Концерт няма да има. Изобщо не се качвай! Тя все пак се качи и отново се обади, при което аз и заявих да слиза, че няма никакъв смисъл. Абе, драмейшън. Накрая разбрахме и защо автобуса за Пловдив бил закъснял с близо 5 часа, ако не и повече (ооо, повече са!). Оказа се, че шофьорът бил отишъл до Стара Загора да даде ключа от автобуса на друг шофьор или нещо от сорта. Такава поне била мълвата.
След като вече стана ясно, че няма да има концерт, вятърът тотално ни беше разказал играта и вече се чувствахме като парцали искахме да си ходим. Отиваме при нашия автобус, шофьора тръгна на някъде с него. Питаме останалите, с които пътуваме какво става. И те викат - че отишъл да яде, когато организаторите му се обадели щях да се върне. Но кога ще стане това - никой не знае. Демек като нищо може по график да трябва да си ходим в 2 през нощта. И дотогава какво? Стоиш на къра да те вее вятъра. Понеже ни писна да чакаме, пък и майката на Кас супер се притесни, че са ни оставили така като сирачета на 300 декара (и повече) неорана нива и реши, че като трябва ще идва с колата да ни прибира. Беше си недопустимо, ето защо решихме да отидем до Разлог, който беше на 2 километра от нивата, на която ние кибичехме, полюшвани от вятъра. Малко преди града намерихме една безиностанция, която ми влезе много в полза, защото вече умирах да ида до тоалетна (да, да пишеше че има уредени тоалетни и тем подобни, ама не съвсем, ако не броите тия екото, в които не ти се ще да влизаш). Точно там се видях в огледалото и ми се щеше изобщо да не съм го правила. Лицето ми беше едно изпито, косата ми се бореше за независимост и беше оплетена, а малкото грим, който имах от сутринта беше размазан. Гледка един път. Както и да е - катастрофата беше овладяна. И тъй като съм инат бях решила, че ще си ходим с автобуса, с който сме дошли - искам да кажа, платили сме за него в края на краищата. По пътя срещнахме две момичета от нашия автобус и те ни казаха, че все още нищо не се знаело, шофьорът още го нямало и не знаели кога ще дойде. Това ни убеди да намерим шибаната гара на Разлог (който обявихме, че официално мразим!) и да видим какво става с тея автобуси ли, влакове ли...защото очевидно щяхме да си останем безпризорни на това място до самия край.
Ето как извървяхме 4-ри километра - два до града и още два до гарата им. Точно там видях един мой съгражданин, за който знаех, че ще ходи, но наистина не мислех, че действително ще се засечем. Та той каза, че чакал автобуса за 17 и 20 да се маха от това място, че и на него му идва в повече. Аз все още се колебаех дали да харчим още пари за траспорт, при положение че имаме такъв, но накрая решихме да си тръгнем с този автобус, тъй като имаше голям шанс да нямаме друга възможност, а и доста хора чакаха след нас и беше цяло чудо, че ние успяхме да се качим. В бусчето (защото не беше истински автобус) даваха, кълна се, най-тъпият филм правен някога. Дори името му не запомних, дори не го гледах наистина и пак разбрах цялата му гениално елементарна идея. Главната героиня уж беше решила да си отмъщава на някъв, мина тренировки, стреля с пистолет и тва онова и кълна се беше най-лемавия престъпник на света. Не знам кой я бе излъгал, че има нужните възможности, но жестоко се беше подиграл с нея. Както и да е. И това мина. Докато бяхме в автобуса, обаче едно момче очевидно имаше 3Джи да провери новините и каза на приятеля си, но все едно го беше казал на мен, защото чух всичко, че излязла официалната информация, че втората вечер на фестивала се отменя. Според него инфото било постнато в пет и нещо. По-късно когато се прибрахме вкъщи и прочетохме съответното инфо, видяхме че пише, че автобусите, с които сме дошли щели да тръгнат в 18 часа от мястото, на което са ни оставили. Прекрасно! И ние как да разберем като не сме мултимилионери и нямаме Айфонове и 3Джи и хората, на които звъняхме да питаме за информацията в сайта - до последно не бяха открили такава? Случва се и на най-добрите фестивали да се появим аз и Кас и да ги съсипем.
Та това беше гениалното ми преживяване на Фейлевейшън. Кас категорично заяви, че повече няма да стъпи на концерт, аз споделих, че ще го направя, но едва ли тази година. Искам да кажа, че определено не съм човека да коментирам организацията на това събитие, при положение че нямам опит с ходенето по такива, но някак си мисля, че не беше особено на място. Честна дума, никога не съм се чувствала толкова изоставена от света, както се чувствах тогава. Определено не ми се ще да изживявам подобно нещо отново. През цялото време с Кас имахме чувството, че това е някакъв кофти кошмар, който дори не е страшен, а просто гаден и не искаш да си в него, просто искаш да се събудиш, но не става и не става...
В неделята с Кас си хванахме влака - тя за Враца, аз за Червен Бряг и оттам Луковит. Понеже късметът ни цепи мрака - нямаше места за нас и трябваше да седим прави. Аз обаче бях против и така и така бях клечала по тая поляна толкова време, реших че какво ще бъде още малко седене по земята във влака. Та ето как седнахме на земята, извадихме тениската на Кас и я доунищожихме с писаниците си (Кас, съдействай! Дай малко снимки на погрома, който нанесохме върху невинна блузка!). Когато Кас слезе на Мездра и аз останах сама, започнах да се питам кое ще ме убие първо - скуката или болката в краката. Накрая се оказа че преживях и двете покушения срещу мен и слязох благополучно в Червен Бряг. Кибичих там около час само, за да разбера, че автобус за Луковит няма. Говорете ми после за късмет! Трябваше да знъня на чичо ми да ми търси превоз. В края на краищата си стигнах у нас. Та на въпроса: медал моля!
Ами това е всичко, от това ми изживяване. Трябва да отбележа, че късметът ми продължава да взима най-доброто от мен: заради мръсотия, с която се налапах в Разлог май ми излезе херпес на устата и сега все едно съм ги дупчила с колаген; преди няколко дни се откъсна част от зъба ми, ей така да не ми е скучно и да оплаквам съдбата си навярно; и наскоро разбрах, че има голям шанс това, на което се надявам от три години - просто да не се случи. Защо съм още жива - питам аз??? Отговор няма. Убиец няма. И аз продължавам да се мъча...

Keep Calm and remember this is just

Good Morning, Miss Murderer!

2011-06-07T02:40:00.000-07:00

Седмицата ми започна с убийство...

= Прочети пълният пост =

Не го бях планирала. Не знаех, че ще се случи, но когато натрапникът нахлу в дома ми в ранното утро на 06 юни не можех да оставя нещата така.

Всичко започна с жужене. Едно неприятно продължително жужене, което ме изкара от спокойния сън и ме сблъска с ужаса в лицето на влезлия взлом. Истината бе, че първоначално дори не обърнах внимание на жуженето. Реших, че е компютърът ми – тази стара, но все още добре работеща машина, която понякога, изтезавана от мен издаваше подобни звуци. Може да си представите шокът ми, когато осъзнах, че компютърът ми е изключен и няма как този звук да идва от него. Отворих очи мигновено. Погледът ми все още беше разфокусиран и не можех да осъзная къде точно се намирам, а факта че си бях легнала късно и вече за втора сутрин прекъсваха преждевременно съня ми не остави друго чувство в мен освен усещането за удар с мокър парцал…към 10 пъти един след друг. Съзрях натрапникът почти веднага след като излязох от състоянието на „бой на негри в тъмна нощ с черни мокри парцали върху главата ми”. Стоеше зад пердето и продължаваше да жужи наоколо, без дори да осъзнава, че се издава в момента. Гледах го така около 10 секунди, през които ясно заявих пред себе си, че ако това копеле излезе иззад пердето, то аз излизам демонстративно от стаята. Последва процес на очакване, изпълнен с още жужене.

„Не излизай извън пердето. Не излизай извън пердето. Рано ми е да ставам. Аре бе, излез откъдето влезе – прозорецът.” – като неприятен рефрен огласяше и без това изстрадалото ми, в следствие системна преумора и прекомерна доза корейско, съзнание.

Гадината обаче не ме чу. Появи се извън пердето, което накара мен да изскоча извън завивките, да отнеса пепеляка извън вратата и да я тресна зад себе си на секундата. Скоростта ми беше право пропорционална на тази на натрапникът, който трябва да призная, че или беше бавноразвиващ или безбожно тъп (ако изобщо имаше мозък), защото беше доста бавен, изглежда не знаеше къде се намира, но отгоре на това беше дяволски опасен. Стоях зад вратата около минута, питайки себе си „И сега какво ще правя?”. Отговор не последва. Двете ми мозъчни клетки бяха обявили бойкот срещу мен и не искаха да ми съдействат. Нямайки какво друго да направя започнах да се надявам, че жужащият идиот ще напусне стаята ми доброволно. След като още една минута мина и въображението ми беше бедно да си представи какво точно се случва в стаята ми в момента, реших да проверя. Открехнах едва вратата само, за да видя, че копелето си беше харесало леглото ми и рафта с книги – нагла работа, начи! Той обаче усети, че го наблюдавам и започна да се приближа към мястото, на което стоях. А, не, мой човек, тая няма да я бъде. Отново затворих вратата от външната страна почти с трясък. Жуженето се възобнови – близко, неприятно и смъртоносно. Някак логично и чакането ми също се поднови. След като неприятният звук позатихна, реших че не издържам повече. Първо: това е моята стая. Второ: трябва да се отърва от тоя нещастник. Трето: не мога да отворя вратата, зад която сега стоя, защото това би значело да го пусна в остатъка от апартамента и да се гоним цял ден из него, докато единият не се пречупи и не предаде богу дух, а истината е, че нямаше много факти в оборване на тезата, че това като нищо ще бъда аз. Четвърто: не ми се щеше седмицата ми да започва с гонка или по-зле...моята смърт. Пето: Щом не можех да отворя вратата, зад която стоях, то оставаше да отворя тази на терасата и да се надявам тоя да не е чак толкова тъп и да схване повече от очевидната покана да се разкара от живота ми на секундата. Шесто: ето ми план.

Допрях ухо до вратата, за да се уверя, че жужащият кретен е далеч и пътят ми за действие е чист. Не чух нищо. Ясно. Отворих вратата внимателно и потърсих пасмината с поглед – тя наистина си беше одобрила леглото ми, защото продължаваше старателно да жужи около него.

„Е, хубаво, жужи си там, аз имам план за изпълнение”

Забързах към вратата на терасата, отворих я бързо и едно такова приласкаващо широко и се шмугнах през нея, в очакване на последяващите действия на натрапника. Да кажа, че те не закъсня, ще бъде най-голямата лъжа в живота ми, защото на тоя идиот му бяха нужни 10 минути докато тръгне към вратата на терасата, при което всеки път предизвикваше у мен бясно желание да се разкарам от пътя му. На финала той дори не излезе през вратата. Жужа наоколо, жужа и накрая пак се шмугна зад пердето. И тъй като мозъчните ми клетки бяха в абдикация, а нервната система нестабилна реших, че тая няма да я бъде така. Влетях бясно в стаята и веднага отправих поглед към тъпакът зад пердето, който точно бе решил да си почине върху перваза на прозореца.

„Аз само с теб ли ще се разправям цяла сутрин, а? Не стига че ме събуди, а сега не искаш да си тръгнеш доброволно. Е, сори…” – вдигнах домашния си чехъл и цапардосах копелето.

Той се строполи на земята веднага. Още не беше мъртъв - само в безсъзнание, но аз не прощавам. Дадох му шанс за бягство, а той не го прие, е сега нямах друг избор освен да го довърша. Последваха два силни удара върху безжизненото му тяло, след което той повече не помръдна. Беше мъртъв. А аз официално бях неговият убиец!

- Не исках да те убивам. Не исках. Сега видя ли какво направи? Трябваше само да си излезеш, но не…

Погребението се осъществи без присъствието на опечалените (и Слава Богу!). Тялото беше обвито в бял покров смътно наподобяваш салфетка и пуснато да се рее през терасата. Прощални думи липсваха.

Ето как пречуках една оса или пчела в понеделник сутрин.

Вторник не беше по-малко лишен от събитийност. Отново бях събудена преждевременно от непреодолимото желание на гривната ми да се оплете в пуловера, и моето да издърпам ръката си по-силно и да я скъсам. Милиони маниста се посипаха по косата ми, а в последствие и сред завивките. Ето как в седем и нещо трябваше да обирам маниста, докато онова добре познато чувство за удар с мокър парцал размътваше съзнанието ми...отново! След актът на събиране, инатът в мен проговори и реши, че това просто няма начин да се случи отново – аз няма да стана пак рано, заради нещо, което е решило да се обърка. В резултат на това спах до девет и нещо. Но и това ми второ събуждане не остана без някаква съществена случка. Около 5 минути слушах как някой навън викаше „Рони” и „Гошко” почти в синхрон, като държа да отбележа, че първоначално чувах „Тони” вместо „Рони”, което доведе до объркването ми, че става дума за хора, а на финала се оказаха кучета (за Гошко не знам, но Рони очевидно беше). Да успокоя драгият читател – Рони бе открит жив и здрав, надявам се, тъй като не го видях, за случката свидетелстват ушите ми, които така и не се научиха да слушах свободно избираемо. По натам…всичко е история.

След подобни описания няма как да не спомена, че неприятното чувство, което се заформя у мен относно успеваемостта на тази седмица нарасна до критични нива. След убийство и разкъсване за добро утро вече очаквам към края на седмицата някой да убие и разкъса мен (да се надяваме не Рони - не искам да умра от нещото, което се казва Рони о.О) – което държа да кажа няма да е голяма загуба и навярно моето погребение няма да е по-различно от това на осата или пчелата. Подробности. Единственото нещо, за което ще съжалявам в резултата на смъртта ми по това време ще е факта, че Кас купи билети за Елевейшън и 30 seconds to Mars, а аз ще го пропусна, поради липсата на въздух в дробовете ми и на сърцебиене в сърцето ми. Но не…сигурна съм, че Кас няма да остави нещата така. След като аз бях причината тя окончателно да се реши да иде, няма да позволи аз да не съм там. Ето алтернатива – взима трупа ми на концерта и после с ръка на сърцето може да каже, че съм купонясвала до смърт. Ще е голяма нощ за всички – нощта на живите мъртви. Примерно!

Та, така с моите странни сутрини. Ако някой ви пита дали знаете нещо за мъртва оса или пчела – мълчете си, цяла понеделник сутрин съм била с вас и не знам как така жертвата е открита под терасата ми. На убийците честито, Рони ще отнесе наградата вкъщи!

Still alive and still not living!

2011-05-27T04:26:00.000-07:00

Ох, да, знам, знам...отново никаква ме няма...и то с цял месец. Съвсем откровено си признавам, че нося цялата вина на света и изобщо не съжалявам, защото докато липсвах кдрама манията ми се задълбочи (Изненадани? Не мисля!). От последния път, през който писах май завърших 4 драми и започнах още толкова. И ако се интересувате - да, да си психично болен е чудесно изживяване, на което, уви, малцина са способни.

/ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ/

Планувам (ако не ме домързи, което да си кажем честно е повече от възможно) да си направя едно описание на гледаното до тук, пълно с доста гифтов материал и подробности, така че тръгналият по пътя към Ауцхаймер мой мозък, да не забрави. Сега се извинявам на всички, които не са фен на подобни неща, но както може да се очаква ще поговоря за манията ми, просто защото не мога да говоря за нищо друго и знаете ли колко ми е трудно, когато комуникирам с хора навън? Гледам ги в очите, те ми говорят, аз си мисля за кдрами и се вълнувам как ще се прибера да гледам някоя. В този ред на мисли съм особено благодарна на тази ми мания, защото ме напарви непукист спрямо заобикалящия ме свят. Случиха се няколко неща, от които чесно казано би трябвало да ми пука. Искам да кажа, че на предишното ми аз, на което му пука за всичко и се впряга за всичко и го приема повече от лично би му пукало до такава степен, че да не може да заспи през нощта, въртейки се като пумпал в леглото. Е, да, ама не ми пука. Честно казано си мислех, че ще се впрегна супер много и каквото и да правя мислите ми ще се връщат към именно тези конфузни моменти, но...не. Защо ли? Ами чисто и просто си казвам "Ооо, все ми е тая, ще се прибера и ще си гледам кдрамата" Точка по въпроса. Ах, да хубаво е да нямаш живот, а да живееш нечий друг! Та, както сама се запитах един ден сред втория конфузен случай, който до пътя към квартирата ми се въртеше неприятно из болния ми мозък: "Пука ли ти?" и отговора, който си дадох тогава "С всеки изминал ден...все по-малко!" Така че дааааа...Поне относно тези две неща съм повече от непукистично настроена и нямам намерение да започне да ми пука в скоро време.
Та, относно кдрамите като цяло. Засега тази, която оцених най-високо и ми хареса най-много (и всъщност приключи миналата седмица) е "49 дни". Толкова много емоции, толкова много страхотни моменти, толкова много сълзи. Откровено си признавам, че съм плакала като бебе на финала. Ама като бебе. Понеже епизодът беше разделен на пет части, аз още на първата плачех с крокодилски сълзи. Може да си представите какво е било на останалите пет. И знам, че сега ще си кажете как така след като толкова ме е разстроила тая драма, аз я харесвам най-много. Ами, не знам дали досега сте усетили какъв ми е харектера, но аз обичам нетрадиционните краища, а "49 дни" ми даде точно такъв. Въобще всички проблеми, които обхвана ми допаднаха и дори сега като се сещам за моменти от гледаното ми е супер тъжно и очите ми се насълзяват. Когато го преведат на български, а аз не се съмнявам, че ще го направят ще си го изтегля отново! Това просто трябва да се гледа повторно.
Не знам дали споменах, но направих грешката да зарибя и майка ми по кдрами и най-любимото й нещо на света е да се настани до мен с думите "Паркирвам се!", което само по себе си значи "Чакам да ми пуснеш филмчето" и почва тормоз. Тормоз, главно защото някой от новите драми, които ги гледам ги няма все още с бг субтитри, което ще рече че трябва да и ги превеждам в движение от английски, при чийто процес аз се мъча да разбера за какво става дума и да и едновременно да го преведа, в следствие на което част от информацията изчезва безвъзвратно, защото не само надписите не стоят да ме чакат да ги прочета и преведа на прима виста, но и много често в първия момент изобщо не мога да се сетя каква е думата на български. Ето защо с нея гледам само драми с български субтитри, въпреки че успява да ме издебне в момент, в който гледам с английски и да каже: И сега какво става? Какво казаха?! В такива моменти:

Та, така с нея изгледахме "Моята приятелка е Гумихо" - още една драма, която супер много ми хареса. Също така "Тайната Градина" - драма, която майка ми много хареса, а аз одобрих Хьон Бин, в резултат на което дръпнах още една драма с него, която последният път като се прибирах с майка изгледахме.
Вече съм с още една крачка по-навътре в кдрама нещата, защото само като видях постера на една драма и възкликнах - А, ама това е Оска от "Тайната Градина" *проверка* Да, той е!"
Сега съм на вълна излъчвани в момента драми. Точно днес гледах първия епизод на новата драма с Лий Мин Хо - "Градски Ловец". Не беше зле, въпреки че изтърпях 40 минути без него, след което останали 20 ОПРЕДЕЛЕНО си струваха. Косата му беше толкова хубаво дълга. Както може да се очаква исках да я пипна с всяка жила на пръстите си. Да, да...моя фетиш към коси отново се обажда, но тя беше просто толкова страхотна на вид. Добре де, не издържам и ще пусна гиф:

Та, това официално е блог за възхвала на хубавите мъжки коси, които трябва да минат през пръстите ми. САМО КАЗВАМ!
Но, наистина да не ви отегчевам с още кдрами, както казах смятам да подготвя пост само за тях, което не означава че ще престана да ги споменавам в останалите. Нали се сещате - неизбежно е. Би трябвало вече да сте схванали стадиите ми на мания - обсебване, стихийно отдаване на манията, нова мания, спад на старата, натрапване на новата, новата, новата, новата, повтори процеса до поява на друга мания.
Но, нека поемем глътка реален скучен и безинтересен живот. Какво се случва в него? В общи линии нищо особено. Майка ми вече официално е решила да пречука съквартирантка ми. Семестърът ми е към своя край и трябва да пиша разни курсови и домашни. Проекът, по който работех вече е на 70%. И такива ми ти работи. Като цяло интересни случки липсват. Освен може би тази, в която буквално си скъсах слушалките на Айпода. Не беше голям ден за тях, но за тяхната смърт определено. Случи се миналия петък, когато тръгнах да се прибирам в Луковит с един мой бивш съученик. Докато бях в колата му някак съм ги закачила, защото когато излизах усетих как нещо ме задържа, ама нали съм войнствена натура не му се оставих и се отдръпнах по-силно, в резултат на което сега нямам слушалки. Животът е толкова гаден без тях. Преди използвах музиката, за да блокирам заобикалящия ме свят и да да не мисля за нищо друго освен, за сценарии за бъдещи истории, а сега...само мисля. Ужасно е! Вървиш по улицата и мислиш, и мислиш, и мислиш. Последният път, когато нямах слушалки ми избиха мъдреците от толкова мислене и беше голяма болка. Вече, надявам се, няма какво да ми избива. И честно казано и без това премислям прекалено много нещата, предпочитам да не го правя. Но когато нямаш какво друго да правиш е малко трудно. Когато мисля, че чувствам по-нещастна от обикновено. Както казва моят любим Чък Паланюк "Искам лек за знанието". Но, сега да не задълбавам в философията му, защото определено няма да се измъкна от нея скоро.
Ами като цяло това исках да напиша. Е, не точно...Всъщност исках да напиша нещо, колкото да не си помислите, че съм се гътнала, без да ви кажа, пък и се чувствах гузно, че за пореден път заразях този блог. Наистина трябва да направя някое 30 дневно предизвикателство, че да се размърдам из това виртуално пространство, но като се знам каква съм...шанс!

Keep calm and just let go

Като за Великден - нова мания!

2011-04-24T11:27:00.000-07:00

Христос Воскресе, народе!

Живи, здрави и усмихнати!

/Прочети пълният пост/

Време си беше отново да се отбия до този блог, нали? Всъщност мързела ми тоя път беше преплетен в едно с новата ми мания. О, да, добре чухте...имам си нова мания. И нали знаеше - всяка мания за три месеца. Въпреки, че не забравям старите, но все пак...Тая е уникална. Зак Ефрън беше болна мания, футболът епична мания и сега новата ми е чалната и си я обичам, не зависимо какво ще каже някой по тази тема. За какво става дума ли? Ами, помните ли как казвах, че не правя разлика между японци, корейци, китайци и други хора с азиатска визия? Е, да сега по-ирония на съдбата новата ми мания е свързана с такива. Супер се зарибих по корейски сериали и както може да се очаква по корейци. Ъ, да...гениално от моя страна, а? Не се опитвайте да ми казвате, че съм болна, това вече всички го знаем. Какво да се прави. Безнадежден случай! Такива са фактите. Вече съм влязла в длибокото и не мисля да излизам близките месеци - напротив успешно продължавам да потъвам все повече.
Вероятно се питате как започна всичко? (Следват възгласи от рода на "Не!", "Млъкни, кучко", "О, мамка му, как попаднах тук и защо още е съм си тръгнал/а?!") Както може да се очаква - случайно. Преди две седмици стана така, че през уикенда ми беше супер скучно и едно момиче от Тъмблъра ми беше посвало нещо за едно аниме, което ми се видя интересно и се зовеше (и все още се зове) Irazura na kiss. Какво ме привлече в него? Ами момиче, опитва да се обясни в любов на момче, което харесва от отдавна и е прекелено съвършено за нея, а то я отблъсква на минутата и през останалата част действието се развива около това как леко-полеко печели сърцето му, а то хич не става лесно. Ирие-кън, както се казва това момче е същински ботур. Вечно е груб, студен, самодоволен и непрекъснато й казва, че е глупава. А, тя милата завалийката наистина е. Вече към края на анимето ми идеше да я тупна с нещо, щот ме дразнеше, но се радвах супер много, че се събраха. Може да си представите каква мания е било, след като за един ден вече бях на 10 епизод и питах за още. Но, нека обясня защо точно ми хареса. Ами може би главно заради това, че тая елементарна рисувана героиня направи това, което аз не успях. Не ми казвайте, че и вие не сте имали един Ирие-кън, който супер много се харесва ли и сте знаели, че нямате шанс, но все пак безнадеждно продължавате. Мисля, че докато бях в гимназията в подобно положение стана ясно, че съм мазохист. Така де, това момче, очевидно не ме харесваше и честно казано предимно ме нараняваше и после като всяка тинейджърка се прибирах у нас да плача, просто защото не можех да направя нищо друго. Това си е нещо като тая героиня Котоко. Ирие се спука да я наранява, тя си изплака очите, но не спря да е влюбена в него. Ето защо ми хареса...напомняше ми маааалко на мен, ама малко (надявам се на съм толкова проста като Котоко!). След това стана така, че видях че има корейски сериал по анимето (което може да предложите е правено по манга) и викях, че го има в Замунта. Та, ето как си изтеглих сериала. Супер много ме кефи. Главната героиня О Ха Ни може като нищо да се превърне в моето духовно животно - толкова е чалната и забавна. Та от този сериал се почна едно бясно гледане, че не е истина. Главният актьор ми хареса. Казва се Ким Хюн Йоонг (мисля, че така се пише на български) и си играе ролята на самодоволен егоист доста добре. Доста ми допадна, затова почна да ровя къде още играе и видях, че има участие и в един друг сериал - Boys Over Flowers. От там видях, че той е правен по манга. Изтеглих я! След което гледах и два епизода от сериала и взех решение да прочета първо мангата преди да го изгледам. После отидох във Враца. Идеята беше да си почина от мангата, от която прочетох 9 части за четири дена и от корейските сериали, защото вече ме боляха главата и очите кански. И какво стана? Взех, че зарибих Кас. Това съм аз - като затъвам, повличам хора с мен. Не е ли прекрасно? Та там гледах други сериали и както казах повлякох Кас по наклонената плоскост, наречена "корейци" (а тя е много анти спрямо тях) и като цяло работата не е на добре,...но това можеше да се очаква.
Не, съвсем сериозно...Сега не разбирам защо дават турски сериали (искам да кажа, че това никога не съм го разбирала!), а не корейски - много по-добри са. До такава степен е зле манията ми, че си седя в лекции и си мисля, защо животът ми не е корейски сериал. Вярно ще е супер драматичен, вечно ще правя физиономии и ще си разсъждавам на глас, но все пак...ще е чудесно ако върви с бонус Лий МинХо. Дааа, не знаете кой е Лий МинХо. Той е един актьор, който играе в Personal Preference, който гледах с Кас, докато й бях на гости във Враца. Човекът е страхотен. Трябва да е модел. Висок е 185, слаб, краката му са едни такива слаби и дълги (Кас вярва в страхоността на задника му) и косата му е една такава - иска да я пипна, кълна се, иска! А, като цяло сериалът всъщност не е нещо особено. До 10 епизод му давах 4-ка по 6-тобалната скала, но след епичността падна на 3-ка и стана така, че гледах само заради МинХо. Бтв ако не знаете първото име при корейците всъщност е фамилията им. И още ако не знаете (а съм почти сигурна, че е така) имената им се образулат от датата на раждане и годината. Така разбрах моето корейско име, макар да не съм сигурна как се чете. Та, моето корейско е Лий Юн Гун. Ако се чудите, кое е вашето корейско име (вероятно в момента се чудите защо изобщо четете това), може да проверите ТУК (ако проверите - споделете, плийййз!). Както заяви Кас - това трябва да е яко, защото тия никога не забравят рождения ден на другия. Само дето четох някъде, че някой ги кръщават не само по година и дата на раждане, но и както може да се очаква по смисъл. Тоест имената им значат нещо. Защото например името на Лий МинХо е сравнително така, тъй като той е 1987 година и за тази година фамилията е Лий (ето защо и аз съм Лий), само дето името на Ким Хюн Уоонг не отговаря на датата му на раждане. Бтв благодарени на манията ми стигнах до извода, че тия от корейските сериали са нещо като Дисни - там всички освен актьори са и певци. Тоя Ким има една супер яка песен към Boys Over Flowers.
Та, така за моята мания. Този път съм особено горда, че зарибих по нея човек, който по начало е силно против хората с дръпнати очи, както ги нарича тя. Сега вече смята, че не са лоши, но с по един удар откъм двете слепоочия ще изглеждат още по-добре. Аз естествено всякак ги харесвам. При мен се дължи на факта, че те са високи и слаби и носят пътъци и косите им мой тип - идеални за чорлене. При подобни условия аз не мога да не се поддам. По-силно е от мен! Някой да ми влезе в положинето? Някой?
И понеже, когато човек има мания не може да говори за нищо друго освен за нея (питате ли ме какво ми е на лекции - никой не се интересува от такива неща и аз гледам да си мълча по въпроса, след което надувам главата на Кас), смятам да продължа. Кажи речи престоя ми във Враца, както казах прерасна в гледане на корейци и шеги относно това, което сме видяли с Кас относно корейците. Естествено останалите около нас нищо не разбраха. Идилия! Story of my life all around! Най-епичното беше, когато попаднахме на една страхотна сцена от Пърсънъл Преференс, при която така се вживяхме и двете в нея, че Кас не отлепи очи, а аз съборих остатъка от салатата в леглото и една не счупих паницата, но и двете продължихме да гледаме с жив интерес. Кълна се, това беше една от най-епичните телевизиони целувки ЕВЪР!!! Не вярвам да забравя емоциите, които пресъздаде и които ме накара да изживея. Беше толкова наелектризиращо невероятно и така обичам, когато МинХо е bossy и дърпа насилствено хора и тем подобни. Take control over me - NOW!!! Но относно тази сцена - тя може би беше най-добрият момент от целия сериал. Е, и естествено дългите крака на г-н Лий МинХо. Вече тръпна в очакване да видя предстоящия му сериал City Hunter. Снимките от снимачната площадка са ми достатъчно, за да тръпна в очакване. Аз и мания? Нееее!
Сега с Кас зяпаме и един друг сериал, от който сме метнали око на "Едноокия Джо" (егати и странния израз - "Метнали сме око на "Едноокия Джо!") както го наричме, защото герят му няма име и е откачено копеле, което си реже ръката и си смуче кръвта., а и в първите сцени косата му стоеше на една страна и скриваше едното му око. Тоя е толкова хубав, че прилича на момиче о.О Заради него искам да гледам отчаяно "Мидас". Добри хора от Замунда, които сте така готини, че да пуснете толкова много корейски сериали и да ги преведе, дали ще е възможно да обърнете внимание и на тоя, когато най-накрая излъчат и финалния епизод? Силно се надявам!
Та в резултат на манията се появиха някой от следните изцепки:
Кас: Не знам какво харесвам в тоя сериал.
Аз *соча към Лий МинХо*: Него!
Кас: Не!
Аз: На мен ми харесва. Готин е!
Кас: Да!
***
Аз: Ако знаеш, че кръвта на "Едноокия" ще те убие, би ли я изпила?
Кас: Е, бих я близнала...
***
Аз: Как може да е толкова съвършен...чисти, готви, изглежда като модел...
Кас: О, да...само малко физиономията му не ми харесва, но с два удара в главата ще му оправим дръпнатите очи...
***
Кас *гледа сериал с корейци за първи път*: Сега това жена или мъж е?

И такива ми-ти работи около мен напоследък. За протокола в началото Кас не правеше ама никаква разлика между актьорите и вечно бъркаше кой-кой е. Но грешката бе поправена!
Между другото снощи ходих на църква и за пореден път се убедих, че ми е супер неприятно да го правя, не за друго, ами някакви скапани лицемери, пияни-заляни простаци влизат в църквата и те не знаят защо, ама нали барабар Петко с мъжете...Супер тъпо е. Те го правят, защото всички го правят и вероятно нямат какво по-добро да свършат докато почне дискотеката. Супер тъпо е. Снощи се изтърси някъв да врещи в църквата. Убедена съм, че не знае и по кой свят ходи, но дошъл на църква. И да споменавам ли изобщо за хората, които не си изключват телефоните в църквата? Ужасно глупаво е по време на литургия да чуеш: "Ако? Абе тука в църквата съм, паля свещи... Аре кво правиш...идвай!" Глупава работа и това е. Като не знаеш какво да правиш на такива места - ми не ходи бе, но не...трябва да се изтърсим там и да си покажем цялата простотия... Такава ни е всичката работа.
Като цяло това е. Мога естествено да продължа на тема кдрами (така наричат корейските сериали), но мисля че вече ви надух главата достатъчно.

Keep calm and watch something korean

/Can't help it!/

Not much of a life, really...Not much of a life at all...

2011-04-09T03:40:00.000-07:00

Хей, хей, народе!

От една седмица се каня да взема да напиша някой пост тук. Първо беше тая история със страните ми сънища, после забавна история за кино и след историята от снощи как се гледат филми през скайп реших, че вече няма как.

/Прочети Пълният Пост/

Та, относно случката със сънищата. Една вечер през седмицата, мисля че беше вторник се ровех из нета за някакви книги с дисутопична тематика. Иглежда, четейки краткото им съдържание за какво се разказват доста ми беше повлияло, защото същата вечер сънувах апокалиптичен сън със зомбита. Беше супер забавно, защото се чувствах така сякаш съм част от някакъв филм и кажи речи изобщо не ме беше страх. Но на сутринта се събудих с доста натежала глава и откъслечни сцени от видяното в моя Dream World. Следващите нощти не бяха по-различни. Вечно сънувам чалнати неща, за които видя изживяното от предния ден. Ето снощи напремер сънувах сцени от Source Code, който гледахме с Кас по скайп (това ще рече, че си звъним взаимно, пускаме едновременно филма и коментираме). Но както и да е.

Тъй като Кас тази седмица беше на курс в София и беше решено, че ще намерим неминуемо време да се видим, аз реших да не ходя на семинара ми в Четвъртък. Това се случва вече за втори път. Първият се прибрах до Луковит, защото вуйчо и вуйна си бяха дошли от Германия и дойдоха да се видим преди да си заминат. Това пак добре. Един път и аз да пропусна да не се явя на този семинар, на който обикновено си гледам часовника си викам "Това няма ли да свършва вече?". И след като ме нямаше веднъж, отидох миналата седмица и направих, така че (не нарочно естествено) всички да разберат, че бях там. Кълна се, каквото държах в ръцете си го опуснах. То не беше лист и химикал, то не беше вода, то не беше дори телефона ми, на който играех на една тенис игра и почти щях да бия тъпата кучка, която не мога да бия от 2 години. (след седмица я бих for real!) И кво? Натиснах нещо и всичко отиде по дяволите...Изражението ми в този случай беше особено красноречиво. Но, не се тревожете, всичкия тоя шум не беше достатъчно за мен и по едно време взех, че светнах осветлението с кухата си глава - оказа се ключът бил зад гърба ми и какво се намествах включих лампите. Тъй като беше прожекция на мултимедия и трябваше точно тия лампи да се угасени. Станаха да ги гасят, но преди да успят аз ги угасих отново и се усмихнах конфузно на всички присъстващи, вдигайки ръка и потвърждавайки, че бях аз...Беше време да го разбера, след 40 минути прекарани на това място...Но, да в резултат на всичко това масата хора, които бяха там разбраха, че и аз съм.
Тази седмица, обаче реших че няма как. Ако искам да се видя с Кас просто трябва да скипна този час отново. Та, така и стана. В четвъртък беше решено, че ще ходим да гледаме Sucker Punch. Аз обаче тогава излязох по-късно от нас и де факто трябваше да взема километър за 10-15 минути, за да стигна навреме. Но пак успях. Пръхтях като кобила, когато пристигнах и едва си поемах дъх, но всичко беше на шест. Дори успяхме да си вземем нещо за зобене а.к.а. пуканки. Както можеше да се очаква аз говорих по време на филма в комбина с Кас, в резултат на което ни помолиха да замълчим.

Забава...Но ние в крайна сметка не млъкнахме, а намалихме децибелите. Що се отнася до филма не беше лош. Ужасно зрелищен и бла-бла-бла, но честно казано очаквах повече. На места беше така сякаш гледаш смесица от още 4 филма. Не съжалявам, че го гледахме де...Беше полезно занимание да видиш как пръсват мозъка на, както Кас я нарече Васка Траверса. Това е малко спойлерско, но вие не знаете коя е Васка, така че...сте спасени на този етап. Историята не приключва до тук обаче... Портмонето на Кас взе, че изчезна - хайде, сега ходи го търси. Беше толкова откачено. Но слава Богу го намерихме. След този случай се стигна до обобщението: "Едната закъснява, другата си губи портмонето, какво следва?" Подробности. Иначе си прекарахме добре. В смисъл, че аз откакто съм в София кажи-речи ако не съвсем, то напълно не излизам - лекции/квартира = ежедневие. Така че, това излизане си беше голяма работа. Още повече, че Кас ми донесе да чета Incarceron. И понеже отворих дума за книги...След почти триседмично чакане тия от университетската книжарница най-накрая ми донесоха "Сойка-присмехулка" - третата книга от "Игрите на Глада". Толкова бях доволна, че веднага написах на титулната страница с молив : "Чаках те почти 3 седмици...Доживях! Най-накрая те държа в ръцете ми! Team Peeta!/06-04-2011"

В този ред на мисли на предпоследната книга от Малки Сладки Лъжкини пък пише нещо от рода на "Бъди благодарна, кучко! Предпочетох теб пред "Игрите на Глада" 2". Изглежда схванахте картинка, че работата е много сериозна по отношение на тази серия. Ето защо сега не се учудвайте, че ще продължа да мрънкам относно нея. Поредицата е толкова добра, че естествено тия от Холивуд веднага я лапнаха и сега ще правят филм. Та, напоследък бях на тръни кой ще изберат да играе главните герои - Катнис, Пийта и Гейл. Вече не съм на никакви тръни. Тия от "Лионсгейт" просто искат да съсипят целия филм. Избраха няква руса, мускулеста пачавра за Катнис (героинята е тъмнокоса, дори има лек матов цвят на кожата и доста слаба); кестеняв трол с изпъкнали скули ще играе Пийта (героят е сравнително висок, рус и ужасно миловиден); рус скотомърлек, с който Майли Сайръс се е въргаляла ще играе тъмнокосия Гейл. Еми какво да кажа?! Както вече няколко фенове изразиха становище - Какво следва? Майли като Ру? Били-Рей Сайръс като Хеймич. Еми те като гледам така и така са тръгнали да си правят каквото искат. В такива случаи най-мразя като чуя авторката да защитава избора им. Излиза с това, че точно така си представяла героите. Ама, ти дрогирана ли беше докато пишеше това, защото ако си си представяла това, не това описа?! Така беше и покрай Туайлайт, когато се броях за загрижена какво се случва там - слава Богу вече не боледувам от подобни глупости. Но просто е супер тъпо...Никога не ми става ясно защо автори излизат веднага с изявлението , че да, аз точно така си го представях. Защитават продукцията ли, що ли? Защото доста фенове се обърнаха против избраните актьори и едно евентуално изявление на самата авторка, че тя вярва че тези идиоти ще се справят с ролите определено укротява нещата...Е, не и моите, но все пак. Аз си оставам с Dream Team-а : Кайя и Хънтър за Катнис и Пийта. Точка по въпроса. Вероятно ще гледам филма, но просто Хънтър винаги ще си бъде моя Пийта...Deal with it!

Може вече да се досетите, че Хънт доста ме кефи. Еми няма как - вижте му косата, тя плаче за пръстите ми и има бенка на лицето...И съм 99% сигурна, че носи пътъци. Любимите ми неща! Неизбежно е! Та, до такава степен ме радва това русо същество, че бих си изтеглила да гледам "Трева", въпреки че съм наясно, че образа му там е ужасно чалнат. Хич не ми е.

Вчера, в петък, реших да отида на лекции по-рано, за да си изкарам най-накрая уверение за БДЖ. Ей, тва е университет. Отиваш направо в "Отдел Студенти" и те ти правят всичко, без ти да дадеш и стотинска от теб. В Шуменския трябваше да си взема удостоверение за 1,50, да го попълня и да се редя на опашка пред деканата, за да вляза при една неучтивата лелка, на която вечно нещо не й е на кеф само и само да ми удари един печат и автограф. Тук няма такова нещо и всички дори и да не им е приятно какво правят не го показват, а си оставят стравнително учтиви.

Та, след като отидох преди 4 (защото работят до 4) и свърших работа за по-малко от 5 минути ми останаха 2 часа до лекцията, която имах. Бях подготвена естествено. Носех си "Сойка-присмехулка". Та, така си седях и си четох към два часа. Пазачът на касата, който непрестанно патрулираше наоколо ме гледаше много странно. Дали защото вече един час стоях седнала по турски, без да ми се схванат краката и така заинтересовано четях книга, дали от самия факт че чета книга...не разбрах. Но, да си кажем честно по едно време почна сериозно да ме съмнява. Така се приближаваше в патрулирането си до мястото, на което четях, че имах чувството, че всеки момент ще ме попита "Какво четеш?". Е, не го направи, но не се и отказа да е зяпа. Няма лошо, освен може би кошмарите които е сънувал предната вечер, заради мен.

Стана време за лекция, час и половина мина и аз вече бързах за автобуса си към квартирата. По телефона говорех с Кас, но нещо ни се загуби връзката и зарязахме нещата така. Когато се прибрах тя ми беше писала в скайп. И понеже се бях навила да гледам Source Code и викам : Имам една оферта ама сигурно няма да искаш. Офертата беше да гледаме филма заедно, както направихме едно време с Like Minds и по принцип така гледахме мачовете есента. Тя вика - ми добре. Филмът се оказа доста интересен. Допадна ми. Не съжалявам, че го гледах. И понеже бяхме набрали скорост викам на Кас - Дай да изгледаме и това недоразумение "Аз съм номер 4", тъй като и двете се бяхме измъчили с малоумната книга. Тя отново се съгласи. Само дето филмът наистина беше толкова смотан, че 30 минути преди края Кас не издържа и заяви, че отива да спи. Аз обаче - войн, изгледах го до края. Честно, не знам какво ще пише в следващите книги от тая поредица, но просто всичко ми се вижда супер тъпо. Цялата история ми лази по нервите. Да бях на тоя Анри да съм хванала и да съм пречукала тва извънземно копеле. Много важно, че му е сайгон и го пази, много важно че е от неговите хора. Хич не ми е. Дребният много се отваряше. А колкото до филма - там беше още по-зле. Никой не му беше даже казал, че ще има сили за развиване. И с Кас бяхме силно разочаровани, че толкова бързо стигнаха до сцената с панаира. На нас в книгата ни отне над 100 страници, в моя случай час и нещо. Въобще в книгата действието е ужсно мудно, има пропуски в историята и като цяло още в средата се молех някой да умре, защото ми беше скучно. Притеснително, но дори физиономията и полуголото тяло на Алек не можаха да ми оправят мнението за филма. Стигнах до извода, че пораснал Алек нещо не ми допада много, при което Кас се изцепи : ти ги харесваш само като са малки. Много мило, сист, наистина! Ама, не сериозно...Алекс преди беше някак по-готин. Вероятно защото имаше повече коса за чорлене. Не мога да преценя причината....И пак добре, че не гледах този филм на кино - щях да съжалявам за парите, които съм дала. Много при това. Следващо нещо за гледане: вероятно ще е "Луна". Не знам защо, но вече от доста време ми се ще да го гледам този филм. Няма да крия, че подбудите ми са нечисти. Просто Сам Роклуел държи да го видя в този филм. Но Сам е едно на ръка. Доколкото знам и самия филм е хубав. Но ще видим кога ще му отделя време, главно защото често си меня решенията и най-вече много ме мързи да свалям филми. Не знам защо. Сериали не ме мързи, но филми....Офффф.

Еми като цяло това имах да кажа. Получи се сравнително малък пост. Може би ако бях продължила да храня номер 4 щеше да е по-дълъг, но няма нерви да се разправям с това извънземно.

Keep Calm and Feel The Bliss

And we sang: "Here we go again!"

2011-03-21T08:46:00.000-07:00

Хей, хей...Казах ви, че съм се завърнала и не ви излъгах, нали така?
Да видим с какво да ви отегча този път: странна (по-скоро "мистериозна") случка, футболни глупости и сарказъм по подразбиране.

ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ

Въпрос на деня: къде ми е вафлата?
Значи имах си аз една вафла "Хипер" на плота в кухнята и много си одобрявах, но бях твърдо решила да не ям, тъй като дерматоложката ми ме посъветва да намаля сладкото.
Извод: животът без сладко е гаден, по-гаден от обикновено.
Та, тази вафла просто си кибичеше там необезпокоявано до деня, в който тя мистериозно изчезна.
Из свидетелските показания:
Свидетел 1 а.к.а. Аз: "Нямаше и да видя, че вафлата липсва, ако не бях видяла опаковката и в кошчето. Чак тогава осъзнах, че всъщност някой я е изял. А по това време съквартирантката ми липсваше и бяхме само аз и сина и, ето защо попитах него дали знае нещо по въпроса"
Свидетел 2 а.к.а. Сина: "А, не съм аз...Аз сладко не ям. Сигурно е била майка"
Свидетел 3 а.к.а. Майка: "Не съм аз. Преди да тръгна, ако не се лъжа тя беше на плота"
А, сега деца кажете ~~де са му ръцете,~~...а не това беше от песен. Исках да попитам: Кой изяде вафлата?
Възможностите са три:
1 - Синът, който може и да не яде сладко, но след като не беше излизал почти целия ден е възможно в състояние на глад и немощ да е насочил взора и зъбите си към моята вафла, а сега засрамен от постъпката си (или просто е толкова тъп) не си признава.
2 - Майката, която преди да се запъти на романтичен уикенд с това, което зове "гадже" е решила да подтисне сексуалния си глад с вафлата ми, а сега е толкова засрамена от новооткритата си сексуална зависимост, която избива в ядене на чужди храни, че не си признава.
3 - Аз. Изглежда сладкото до такава степен ми липсва, че съм станала през нощта в сомнамбулно състояние и съм изяла собствената си вафла, въпреки че на сутринта нямах приятно чувство в устата си като от вкусна вафла и нямах смомени за нищо подобно и още повече аз разбрах, че вафлата липсва едва, след като видях че опаковката от нея е изхвърлена.
А, сега разкрийте тази загадка! Кой лъже и защо са толкова коравосърдечни, че не искат да ми въстановят вафлата, която сигурно няма да изям, но е въпрос на чест (или нещо подобно). За това семество изглежда е нещо нормално да ми яде храната, колкото невзрачна и неполезна да е тя. Привлича ги, ви казвам. Последният път мамчето изяде едни мои царевични пръчки. Тогава обаче си призна и ама разбираше не сметна за нужно да ми ги възстанови. Аз съм Полина Богатата на Иван-Бедния дъщеря му. Какво знаете вие?!
Но да се похваля сега поне зъбите ми са в някакво затишие и силно се надявам да не е пред буря, защото не знам колко обезболяващи може да отнесе организма ми този път. И бтв чудната стая, в която сега спя и продължавам да си одобрявам - докато мамчето викаше, че имала парно и ще трябва да делим и бла-бла-бла днес пипам радиатора - няма такова нещо. Явно като ме е нямало го е спряла. Сега остава с цялото си нахалство да ме кара да плащам за него. Както Драко Малфой казва "Изчакай баща ми да научи за това" и аз така, но с майка ми.
Що се отнася до футбола. Какво мога да кажа? Стекеленбург (вратаря на Аякс) е контузен и играем с Ферховен, който искам да го пречукам. Лично смятам, че не става за вратар и това е. Уменията му са калпави и защитата ни се чувства несигурна с него. На последния мач с Аго Ден Хаак ми идеше да убия някого - дали вратаря, дали Грегъри Ван Дер Вийл, не бях съвсем сигурна, но бях особено навитак. Пак добре, че Дейли Блинд не игра, че той сигурно пръв щеше да си иде, така и така ми лази по нервите това бащино синче. За капак на всичко накрая точно, когато моят човек Ян Фертонген вкара и доколкото разбрах от коментаторите, защото само тях чувах, понеже Чарли реши, че точно сега е най-подходящия момент да забие - аз го пропуснах. Познайте колко щастлива бях от този факт?! Никак! Накрая очевидно Ян се изнерви защото си изкара жълт картон, което ги прави пет за сезона и той следващия мач няма да играе. И всичко това ни води до логичния въпрос: Без Стекеленбург, без Хамдауи и без Фертонген къв ще го дирим на следващия мач?! Бе какво да говоря. Сега се моля поне Твенте да се изкачи на първо място в таблицата на Еридивизи, че ПСВ не ги трая. То е ясно, че Аякс няма да може да се съвземе, поне Твенте да стане първенец. Но както винаги става, когато двете с Кас харесваме някой отбор, той пропада. Не вярвате. Еми вижте какво се случи с Байерн и Аякс. Бяха си добре преди да се появим ние в агитката...
Но естествено с това не се изцерпва футболната тема. Нека поговорим за жребия за Шампионската лига и как искам да отрежа ръцете на тоя дето го изтегли. Молех се Тотнъм да се падне с някой лесен отбор, а какво стана - Реал. Тия китуци! Сори, знам че много хора ги харесват, но аз не мога да ги трая. Не стига това ами и Шалке ще бъде с Интер. Това живот ли е бе? А за Барселона какво? Шахтьор. Тия направо да ги пускат на полуфиналите. Това ще да е някаква формална игра.Съдба човешка...футболна.
Какво друго да кажа? Освен, че е няма как да не сте чули супер противната и абсурдна песен на Ребека Блек, нали? Ако не сте просто идете в Ю Тюб или Вбок и напишете името на това безмозъчно същество. Да, песента е супер мелодична и супер гадно ти се забива в главата, но е толкова абсурдна, че няма накъде. Отказвам да я пусна тук. И докато продължавам да се бъзикам с нея все пак смея да твърдя, че вече почва да ми писва да слушам само за нея. Както казаха хората: Ребека Блек ние не те мразим, защото си известна - ти си известна, защото те мразим. Това е масово явление. Не знам за човек, който да я харесва. Най-забавната част е, че наскоро това "нещо" писа в туитъра си, че първият и дебютен албум излиза на 21.12.2012....Е, не е ли апокалипсис?!
Но нека спомена и някой хора, които могат да пея и песните им имат смисъл. Новият албум на Rise Against радва и нямам търпение вече да излезе и този на Паник! Ужасно много се изкефих, когато установих, че Райз са използвали цитати от моята любима книга "Параграф 22" или по-скоро от филма, по книгата, но аз ги познах главно заради книгата. Как да не харесваш тази група ми кажете?!
Бтв днес почти цял ден чета диалози на Платон като луда. Главата ме заболя (нарочно не бях пускала компа). Накрая вече идея си нямах за какво иде реч и се налагаше да чета няколко неща повторно. Всеки път, когато чета диалог на Платон и се чувствам като ограбена. Въпреки, че този в сравнение с предишните беше на моя вълна. Говореше се за смърт и за безсмъртие на душата и как философите след като цял живот са беседвали за смъртта е логично сега да не се боят от нея, защото ги чака нещо много по-добро. Е, аз не съм философ и нямам намерение на ставам, но поне веднъж с дядо ти Сократ (главно действащо лице в диалозите на Платон) да сме на едно мнение, защото в предните два - не бяхме.
И така викам да приключвам по тази тема. Вафлата ми все още дяволски ми липсва, въпреки че нямаше да я изям, но все пак беше толкова мазохистично приятно да я гледаш как стои и те чака на плота, а ти няма да я докоснеш...пък ако ще!
Ами това е от мен. До писане...

Keep Calm and who the FUCK ate my waffle?!

Pain, pain, go away...

2011-03-13T03:18:00.000-07:00

..come again another day.

- от песен на ББ, само дето те пеят "rain"

Хей, народе!
Няма да повярвате, но съм жива. Смущяващо, нали? Да, за мен също, защото да си кажем правичката доста неща се опитаха да ме убият през последните месеци и съм почти сигурна, че все още опитват о.О Но сметнах за нужно да уважа хората, на които липсвам из постовете в този блог. Оказаха се цели двама. Чак на мен не ми се вярва. За единият знам със сигурност, другият предполагам *поглежда тайно към Петя, която напоследък се губи*.
Та какво става напоследък, около мен...напоследък, разбирайте от два месеца, че и повече. Ами като начало вече не съм на работа, което поне на тоя етап не го възприемам като нещо лошо. Като среда: преместих се да спя в по-голяма стая, различна от кухнята. И като финал: все още не знам по кой свят ходя, но че не ми харесва съм повече от сигурна.

ПРОЧЕТИ ПЪЛНИЯТ ПОСТ

Това с работата се случи много забавно, трябва да знаете. Странно, но при мен все така става -накрая нещата се нереждат достатъчно чалнато, че да бъдат превъплътени в добра история а.к.а. тази. Значи отивам аз на работа, карат ме да ходя за крушки, после помагах на шефа ми чужденец да ги завива и накаря след обяд той ме вика да си говорим, ей така без някакви явни признаци. Бе идилия. Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш. Няма лошо. Сега се мъча да наблегна на писането, като между временно вечно си намирам с какво да се разсея. Новата ми мания носи звучното име "ФИФА МЕНИДЖЪР 2011". Не я играя всеки ден, главно защото е на компютъра на чичо ми, понеже моя Чарли само той си знае какво му е. (Само не ме изоставяй, окей?!) Супер се зарибих, въпреки че както казах не играя винаги. Та, за какво иде реч? (Знам, че сега си викате...Ама ние не сме питали, моля не разказвай!...Дали ще ви послушам?!) По името може да се усетите, че става дума за това да си мениджър на някой футболен, ама какъвто ти душа иска, чак може да си измислиш, подобно мен, отбор. Сега няма да повярвате как се казва отбора ми и в кое първенство се подвизава...Внимание! Пригответе се да бъдете *шокирани* Наименование: Амстердам Хуулиганс Първенство: Ередивизи. Не го очаквахте, а? Та, след като се наложи да преигравам един сезон три пъти по една или друга причина най-накрая завърших на върха на таблицата сезона, което си беше шокиращо за мен. Но да, успях. После спечелих и суперкупата, а кълна се играчите ми са от кол и въже и като почне да им пада морала и да наруват, че не съм изпълнила желанията им (еми сори - обещала съм на един да играе цяла игра и го слагам в отбора, ама помощник треньора ми е бахти шматката и все го вади, аз какво да направя) и цялото доверие към мениджъра а.к.а мен пада като губят и стимул да играят. Имам си аз двама любимци. Единият е нападател. Тоя е луд - почти всеки мач вкарва голове и много рядко опуска дуспите. Другият е вратаря, но понеже бях гадна и не исках да преговарям с един клуб, който го искаше той се нацупи и сега иска да си ходи - е, не точно иска, но не иска да остане повече, така че...факт, ще си ходи. Единственият известен що годе, който си купих от новия трансферен сезон беше Андре Ойер (който сега играе в Аякс) и човека не е първа младост, така че...Новият сезон иначе поне засега не е толкова зле. Да видим до кога,...тоест докато имам време да отида до чичо ми и да играя. Обаче почна ли...три часа най-малко. И стигнах до извода, че на 3Д мач изкарвам по-добри резултати, отколкото само да ми покаже резултатите направо. Предполагам за някой, който отдавна играе предишните версии на играта това звучи абсурдно, но аз я играя за първи път и то от три седмици по един два пъти в седмица, така че всичко ми изглежда ново, лъщящо, привлекателно и трябва да го имам (като свраките съм в тоя случай!)
И така сори, че трябваше да ви отегча още в началото, но повярвайте ми надолу смятам да спомена естествено Аякс, така че...предупредени сте.

Сега за стаята, която получих. Не без чудни скандали с неочакван край. Майка ми трябваше да се изпокара със съквартиранката ми, за да започнат да се променят нещата. Сега, когато имам тая стая и вероятно не завинаги, а може би само докато мине зимата - много добре не я разбрах какво точно ми каза съквартирантката, още осмислях информацията, че ми даде стаята. Та, сега когато я имам тая проклета стая, - не, не съм осъзнала, че не я искам - стаята супер ме кефи, но човече...уж има пуснато парно - аз не го усещам. За капак ми нича мъдрец и копелето си е поставило за висша цел да стъжни живота ми максимално. Кълна се, откакто спя в тая стая само веднъж ме е оставило да спя като хората тва говедо, водещо се за мой зъб (не ме изоставяй, мой човек, само не боли толкова, к?). И понеже споменах зъба ми. Обичам зъболекарят ми. *изречено с целия сарказъм на света* Много готин човек, бивш съученик на баща ми, но има навика да прави каквото си иска - като ти имаш час при него, той решава че целия ден няма да работи. А, де?! Теб, че те боли, не можеш да спиш и тем подобни него не го еня - той има почивен ден и точка! Нещо такова стана преди две, а вече може и три седмици, когато ми сложи арсен в зъба (накрая се оказа, че лекарството изобщо не е успяло да се задържи там и един ден), тоя същия дето е до мъдреца, който тогава изобщо не растеше (ще разберете за какво го споменавам) и трябваше да го махне стана така, че няма да работи. И ето как си ходих с арсен в зъба (поне така си мислех до преди няколко дни), дори и сега не съм сигурна дали още не е там...защото последният път като ходих уж да го махне - не помнеше къде го е сложил, аз странно също не можах да се ориентирам в собствената си уста въпреки, че знам кой е зъба (И наградата "Там горе няма никой" отива при....мен. Оооу, поласкана съм...Трета поредна година!) - ама май още си е там. Та според мен мъдреца почна да нича, заради това лекарство, защото преди да ида на зъболекар нито един зъб не ме болеше, просто исках да ми оправи падналите пломби. Какво ръчна, какво слоши...ей на, ничащ мъдрец, страшна болка, почти никакъв сън (но дори през него сънувах Джаред Лето...аах)...Та относно тая стая - кажи, речи три пъти съм спала в нея, два от които "спя" не е точната дума. Предния четвъртък обаче ударих дъното на любовта ми към хапчетата, но и това не беше баш-баш дъното, защото в понеделник, ако имаше дъно там някъде в моя организъм, мисля че го пробих.

Прибирам се аз от лекции в сряда, страшна болка, едва деяна, била съм до 9 и нещо, моля се аптеката да работи - шанс! Отивам в любимия ми хранителен магазин, където жената вече само да ме видиш и казва "Скумрия?". Та отивам там и така между другото попитах дали случайно знае до колко работи аптеката по-горе. Тя каза, че вече била затворена и аз естествено веднага се оплаках, че мъдреца ми ме побърква. В тоя момент - чудо на чудесата онази бърка в джоба на жилетката си и вади някакви хапчета, като ми подава едното - аз гледам като паднала от Марс. Викам: Какво е?
Тя: Това е не-знам-кво-си-там-име-което-би-било-да-запомня-при-други-подобни-случаи-само-дето-не-го-направих и е силно обезполяващо. Много рядко го изписват, аз нося в себе си, ако случайно ме заболи я корем, я нещо друго.

Болката беше достатъчен стимул да взема хапчето. Кълна се някой ден ще се намери някой да ми предложи така хапче, само дето тоя път няма да е такова каквото описах по-горе. Тръгнах си аз от магазина с изпито хапче, все още болящ зъб, мач/ове за гледане и все по-малко количество мозъчни клетки. Съквартирантката спи - все пак отидох да гледам Байерн и Шалке в хола на телевизиро - колко съм гледала, обаче е под въпрос. Да не говорим за Ултрех и Твенте - Кас, беше супер ентусиазирана, докато аз бях "Ъм, все тая...аре да свършват, че да лягам да спя с епизод на Чък". Направих грешката да си взема един много горещ душ преди мачовете, което тотално ме омаломощи и ми взе и малкото останала сила. Иначе се радвам, че Шалке би и Твенте също, но не бях в никаква кондиция. Колкото до "Чък" - почнах да го гледам по телевизията, но понеже телевизора е при съквартирантите ми, а в 11 и половина да им вися на главите някак не идва, та гледам каквото гледам по телевизията и останалото го тегля и гледам в почти същото време, в което го дават и по телевизията. Така не изпускам нито един епизод. Да, знам какво си мислите, защо не изтеглиш всички и не ги изгледаш? Ами много просто - не искам. Ще бъде едно такова стихийно гледане, че накрая няма да помня кое от кой епизод е било и ще смесвам случките в тях като стой та гледай. Та, да се върна на историята. След края на мачовете и изгледан "Чък", реших че е време да лягам, като преди да заспя, въпреки че зъба не ме болеше толкова изпих последния си Аулин. Часът беше един без нещо, логично човек да помисли, че действието му ще премине едва към 6 или 7 сутринта - да, ама не. Будя се аз през нощта и си викам сигурно е я пет, я шест - гледам телефона си: 2 и нещо. Ти сериозно ли бе? Ама зъб боли. И понеже нямах друго хапче, видях че на Ацетизала пише, че е също за зъбобол и реших, че достатъчно ме боли, че ако трябва ще изпия целия блистер. Това ми напомня как едно време виках на Стела, че искам да изпия така цялата таблетка, за да видя какво ще стане. Тя възрази, че всичко което ще стане ще да е "нищо". Е, почти позна. Ударих две хапчета и легнах да спя...Пак се будя. Часът този път беше шест и нещо. Хайде още две хапчета. На сутринта изпих още две, а главата ми не знаеше какво се случва в нея и защо, само че я боли и иска да спре час по-скоро. Шоу. Така болеше, че излязох да ида до аптеката, ама кой ти работи на 3-ти март? Реших, че така и така съм на дъното, поне да се орина едно хубаво в пръстта...Отивам до любимия ми магазин с надеждата същата жена да работи там и да ми даде още едно хапче. В резултат на това се сблъсках с две новини - добрата беше, че тя беше там, но лошата, че не носеше хапчетата (възможно е и да ме е излъгала). Както и да е. Имах среща с Ели на автогарата по-късно, така че и се обадих да я помоля да ми вземе нещо за зъб, защото откачам. Дали от болката, дали защото бях заета да обяснявам за прекрасната си наркотична зависимост на съквартирантката ми взех, че изпуснах автобуса за гарата, та ходих да ловя тролей или тролейбус...Хъм! Знаете, че тия двете ги бъркам, но мисля все пак че беше второто. Та по неведоми пътища стигнах гарата, само за да разбера, че Ели е способна дори в такова малко помещение да се загуби. Проведохме около 5 разговора, докато най-накрая се срещнем - щях да я пречукам, но понеже ми носеше чудни прекрани бели прахчета а.к.а Аулин я оставих жива. Поне успяхме да наваксаме за дето отдавна не се бяхме виждали, след което отидох да хвана автобуса си, само за да разбера, че ще пътувам права. Добре дошли в моя живот - пародията е пълна! Нали се сещате, че когато си тъпкан с хапчета, вие ти се свят и очите ти се затварят защото не си спал много, много пътуването прав не е препоръчително. По едно време имах чувството, че ще повърна, но добре че едно момче ми отстъпи мястото си, че иначе не знам.
Но както казах, ако това по-горе беше дъното, чакайте да чуете за двата метра под него. Това се оказа миналия Понеделник. След като три дни изобщо не ме беше болял, ден преди да трябва да замина за София той реши, че е време да започне. Гадняр! Изпих аз един Аулин. Мина ми. Вечерта обаче "хелоу пейн". Цяла нощ не съм спала. Научих програмата на АХН Сай-Фай наизуст. Изпила съм три Аулина, три Темпалгина и един Ацетизал - болката не спира и не спира. Въпреки, че имах още два Аулина в името на собствения ми вече достатъчно побъркан организъм не ги изпих. На сутринта - отивам на зъболекар, но не при оня несериозния, а при друг. Та, какво се оказа? Не бил мъдреца, а оня простия зъб до него, дето уж имал арсен. Е, тоя път ми сложиха арсен със сигурност, та благополучно се прибрах, естествено закъснях за лекции (тия в 4 и 20 са ми мъка, не знам какво правя, но вечно закъснявам) и вечерта спах. Беше прекрасно. Заспала съм още в 11 и половина, но поне спах. И сега с чиста съвест мога да кажа, че всичко произведено от мозъка ми през този период под форма на писания е било плод на хапчетата в организма ми. Но нека мислим положително - не виждам нужда ги пия без причина, което значи че не съм зависима и плюс това: разбарх, че организма ми е ужасно стабилен, след като може така яко да го натъпча с хапове и той и гъг да не каже. (Поне засега - след години ще разбера, че това е била още една ужасна грешка в развитието ми. Съдба човешка!)
И понеже ви предупредих, че ще има Аякс, няма как. Последният мач изобщо няма да го коментирам за Лига Европа. Това за мен беше ужасно малоумна игра. Не знам какво им стана на тия момчета, но изобщо не ми хареса. За капак на всичко Маартен Стекеленбург - вратаря ни - няма да игра няколко седмици, заради контуция, което ще рече че другия вратар, който е супер смотан плондер, дето ми лази по нервите повече от Дейли Блинд, ще бъде на вратата. С нас е свършено. Просто чудесно. И Ел Хамдауи е изпратен във втория отбор. Абе, само "хубави неща", какво друго да кажа?!
Но, пък да се похваля, че курсовата работа, която писах върху Аякс се получи сравнително добре. Като цяло съм на мнение, че не бях постигнала основната идея, но съм доволна, че и това мина и повече няма да изпадам нервни кризи и психични разстройства (ама дали си вярвам?!). Благодарение на тази курсова научих толкова много за историята на отбора ми, че направо вече не мога да го заменя с друг - губим, печелим, това е положението, оставам с тях.
Ами като цяло смятам, че това е добър пост като за завръщане, който между другото го почнах предишната седмица, но довършвам чак тази - хората си мислят, че като не работиш имаш много свободно време: друг път!
Да се порадваме на хубавото време докато го има, въпреки че винаги съм казвала, че ако може да не изляза цял ден от нас ще съм най-доволния човек на света. Аз? Антисоциална?! Защо решихте така? Но наистина да излезеш през деня, когато е едно такова светло и дразни очите - вампирското в мен негодува, но пък змията в мен е на седмото небе, че може да се припича на слънце. (От прочетеното по-горе вече никой не знае какъв ми е проблема, но е повече от очевидно, че такъв има.) О, нали за да докажа, че не съм антисоциална, че кажа че напоследък социалните ми контакти нараснаха - ето на, вчера спорих с прахосмукачката, днес с чашата си. Е, не е ли напредък?!
Но, сериозно стига вече съм ви занимавала с глупости (едно не мога да разбера, не сте ли си дали сметка още щом отворихте тази страница, че ще бъде пълно с много глупости, които не искате да знаете, но не може да спрете да четете?).

Чао, чао от мен и дано скоро пиша отново.

Keep Calm...Oh, anyway you're too drugged to freak out

New Year...

2011-01-04T04:51:00.000-08:00

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ЕДНИ ГОООЛЕМИ ПАТЕРИЦИ! Не писах о време, защото предполагам това нещо дето го зоват предпразнична и след празнична депресия беше решило, че ще е супер да ме навести...Ениуей. Желая ви на всички здраве, щастие, любов, късмет, успехи, пари и други там банални неща, които смятате, че ще са ви от полза. Използвам случая да благодаря на Ели и Петя за страхотните картички (и до ден днешен са единствените, които получих, въпреки че се очакват поне още две, но сега...става дума за мен, вероятно ще си ги чакам до февруари, когато Весела Коледа и Щастлива Нова Година ще звучат доста...ободряващо?!)

/Прочети пълният пост/

Като цяло какво да ви кажа за празниците освен това, че винаги съм твърдяла, че Коледа е чудесен празник особено когато е на 23 дни разстояние от действителното си случване. Тъй като категорично заставам зад тезата, че това е семеен празник и съвсем очаквано държа да го празнувам със семейството си. Но, сега...тези, които четат блога ми от двете години, през които съществува (май вече са три?!) са наясно за какво семейство става реч. И както бях писала преди (Писах ли наистина?) майка ми и баща ми не бяха да са на празника, така че го празнувах с баба ми и чичо ми. Въпрос! Как разбираш, че е наистина Коледа? Бърз филмов преглед: коледно дърво, лампички, подаръци, весели хора, семейно празненство далеч от типа "още-един-повод-да-се-напием". Реалността: без коледно дърво, без лампички, без подаръци, без особено весели хора, в смисъл че веселостта им не се различаваше по нищо с тази през всеки друг ден, семейно празненство тип "о-добре-че-се-отби-за-вечеря-през-този-най-обикновен-ден". С една дума: идилия. Нямам проблем с това Коледата ми да бъде скапана - изобщо...това кажи речи го изживявам от доста години вече, така че...все тая. Но Коледата ти да бъде като всеки друг ден?! Сериозно! По нищо не разбрах, че е празник...А, на сутринта - бонус подарък: болна. Ама ужасно болна. Всеки мускул ме болеше кански. И естествено понеже отлагам всичко за последният момент имах и домашно, което трябваше да пиша за 27. Съвсем очаквано смятах да го напиша точно на 26, но майка ми зор за ман да ме види, да съм отидела с чичо ми да ги приберем от при дядо ми...Идея си нямате (а може би имате) какво е да легнеш в два, да заспиш в три и да станеш в шест и половина, да си болен и да ти кажат, че "Пич, колата се скапа, ще отнеме малко време докато намерим нова!". Малкото време се оказаха два часа, в които не знаех будна ли съм или просто спя с отворени очи. Малко ми остана тотално да се откажа, но не...не се предадох. Нали майка иска да ме види. Как да и откаже човек? Та благополучно в 9 и нещо потеглихме...Човек би си помислил, че след всичкия тоя зор майка ще се радва да ме види...Еми не съм убедена, че изобщо ме прегърна като ме видя, но да не задълбаваме, а? This is so me! Когато си тръгнахме от село можех да се закълна, че се разболях още повече, но дали бе така наистина никой не може да потвърди.
През следващите няколко дни до Коледа се опитвах да убедя себе си, че трябва да седна и да си напиша и другите домашни за януари, но това мое аз не беше на това мнение. То смяташе, че трябва да прави пикспамове на футболисти, да започне нов сериал Saturday Night Life само защото Анди Самберг е в него и защото...еми, добре де...има 36 сезона не може да не е добър в крайна сметка,...а и споменах ли, че Анди Самберг е в него?! И ето как се хуук ъпнах най-безжалостно. Друго нещо, по което яко се зарибих се оказаха Джеси Айзенберг и Андрю Гарфилд (бтв просто знаех, че са ми е познат от някъде, а то какво се оказа "Доктор Кой") и естествено, че "The Social Network". Почнах да гледам филма онлайн...той не бе заредил до края, мен ми стана интересно, изтрих една грамада неща, за да освободя място и си свалих филма. СТРАХОТЕН Е! Ужасно много ми хареса! Но не взимайте мнението ми за чистата истина, защото и момчетата помогнаха доста...Но, не...нека се абстрахираме от страхотните актьори, филмът наистина е добър. Толкова ми хареса, че искам да го гледам пак...на кино може би? Дават ли го всъщност още на кино?! И благодарение на едно момиче в Тъмблр сега искам и да си го взема на ДВД. Нека всички да изречем на глас, това което си мислим: M-E-N-T-A-L! Това съм аз! Но, наистина ужасно съм пристрастена...ако някой ме следва в Тъмблр може дори да разбере колко точно...но сериозно не ходете в Тъмбрл...ужасно е - започнеш ли веднъж не можеш да спреш.
Да се върнем на моето "велико" празнуване. Честването на Нова година се оказа сравнително по-ползотворно. Но там е работата, че когато имаш мания всичко, за което можеш да мислиш е именно тя - затварям очи "Анди Самберг", в мислите ми "Анди Самберг"...Джеси и Андрю бяха между другото, но предимно Анди. И като стана дума. ПИЧ! Как може да си на 32??? Аз не ти давам повече от 24-25. Малко са шматките като тебе по на 32 години...да не кажа, че липсват. А, той е чалнат, прилича на лигьо и все пак е сладък...Плюс не му пука, че се прави на идиот. Толкова ме кефи, че съм готова да гледам HotRod с него, но просто The Social Network все още владее съзнанието ми и трябва първо да се отърся от него, за да мога да гледам каквото и да било друго. Но го имам предвид естествено и дори в момента не спирам да си повтарям един цитат от него (който естествено, че знам благодарение на Свети Тъмблр)"Too legit to quit" само дето като почне да ме избива вечно го обръщам на "Too quit to legit", което очевидно няма никакъв смисъл, но вървете го кажете на болния ми мозък. Но нека разкажа в пълна степен как прекарах нова година - добре, че си направих нов блог в сървър, където има ужасно много функции и е супер готин и изчистен и бла-бла...(единственото му гадно е, че няма последователи или поне още не съм ги открила и често прави крашове), в който още на славещия ден след събитието нахвърлях пресни пресни спомените си от този ден/нощ/събитие/нещо...
Та какво се случи?
Ами като цяло си изкарах по-добре отколкото очаквах. Естествено, че ходих с една стара туника, която бях обличала само един път на излизането на осми в колегите, така че се броеше все още за нова + ми седи страхотно (нескромно рече тя) Та! Понеже съм гениална както винаги – бях забравила че не съм си оставила всичките дрехи, които са за пране действително за пране и това вероятно обяснява защо в решителния момент, когато трябваше да се облека за ресторанта се оказа, че нямам нито едно сухо боди. о.О Ъхъ! Стори оф май лайф, мъч?! Но защо ли започнах от ключовият момент с обличането? Идея си нямам да ви кажа честно…
Истината е, че трябваше да започна много преди това с хрумването, естествено че е “гениално”…нали е мое…, да бъда с къдрава коса на събирането – не за друго, ами само с нея приличам на човек, каквото и да значи това. Та ето защо още в четвъртък вечерта се изкъпах и си сложих ролки, след което цял Петък се разхождах до 8 с тях на главата си – ама разбира се че изглеждах като някоя сърдита лелка от ситком, но предвид че целият ми живот подозрително прилича на такъв – да речем, че това е нормално?!
Както и да е…Та, след като отказах да сваля ролките цял ден, мързелувах…е, не съвсем правих пикспамове на Анди от SNL (уот ъ шок?!) и след това уж да спя на обяд, ама нали успех (то аз нарочно си настроих телефона да стана в 9 и половина, за да мога да спя на обяд – логика? Мога да ви я обясня, но се боя че няма да разберете…само тотално перколясалите могат!) Накрая успях да гледам и един епизод от SNL (ако още не сте разбрали това е Saturday Night Live) – супер ме зарибява това…седя цял час и се хиля като олигофрен (майка ми вече го мрази това предаване точно по тая причина.) Но да се върнем на приготовленията. След като ме питаха около 30 пъти кога ще излизам и аз още толкова споделих, че идея си нямам…гениално! Знам, знам…накрая стана ясно, че ще е към осем и нещо…но естествено трябваше да накарам чичо ми да ме чака, съвсем подобаващо за мен. Хорей! Той не беше точно в хорей мууд от това, но сега подробности…погълнатия алкохол минути по-късно заличи неприятния спомен...както винаги досега.
Накрая когато стигнахме в заведението и си мислех, че ще умра от студ, защото съм по къс ръкав се убедих, че курволякът никога няма да умре и простите кифли, които бяха дошли оскъдно облечени бяха по-зле от мен – то не бяха цици навън, то не бяха други работи…Кълна се някой от тях се надпреварваха за главна женска роля в порнофилм...Но естествено студът изобщо не ги притесняваше. Те бяха фешУн и само това имаше значение. Предполагам?! Но честна дума толкова женки облечени като уличници на едно място не бях виждала от бая време…сякаш участвах в шоуто – Следващата уличница на България с Тайра еБанкс. Трълър тотален.
Бонус! Обаче на масата до нас имаше няква готина компания от младежи, вероятно на моя възраст или малко под нея, от които ми допадна един тип – аз го зяпах, той ме запяше…идилия. Все едно сме в детската градина. Найс, а?! Бе както и да е… беше забавно да се права че не го гледам, предполагам и той е правил същото. Както и да е. Истината е, че си прекарах по-добре отколкото бях очаквала. Аха! Ето защо казват – не очаквай нищо и няма как да бъдеш разочарован. Е, окей…признавам очаквах да е супер тъпо, скучно и да заспя на сепарето…Strangely, but NO!!! Беше забавно, бях първа писта на хорото почти вески път, да дори и на сиртакито, но най-много се изкефих когато пуснаха на Бон Джови – It’s my Life, написах си обещанията за новата година още преди 10 и дори след 12 се помъчих да изпълня първото от тях – “Да покажа на хората, на които държа, че наистина държа на тях!” като поздравих чичо ми с любимата му песен “Курви сбогом”…- единствената, на която става да играе. И бтв понеже споменах обещания...държа да кажа, че тези от 2010 от седем четири са се сбъднали...Супер крийпи, ако питате мен. Но кой да предположи, че когато съм писала "Искам голяма промяна...наистина осезаема" това ще значи да дойда да живея в София...*sarcasm all around*
За протокола имаше томбола и аз спечелих часовник – никога не печеля в такива неща, но сега лооол! Случва се, предполагам…Новогодишно чудо! Както и това да получа 100 фололърса в Тъмблр преди новата година. LIKE A BOSS, пичове!!!
След това ходих на диско, но не и преди да вържа сериозна тенегия на Надя и Янислава. Имахме уговорка към 1, най-много 1 и половина да отнесем плувката към диското, но аз им казах, че ще се забавя – те да ходят. И ей на…Аз отидох в 2 и половина. Улучих хубавите песни – разбирайте не чалгата, но накрая пак ми се наложи да играя на чалга, колкото да игра на нещо. Надя бе пияна на мотика (а аз продължавам да я наричам Катя по необяснима за мен причина) и естествено твърдеше, че няма такова нещо. Янислава в нейн стил подтичваше из цялата дискотека и ме зарязваше на всеки две минути, за да поздрави не знам си кой. Разказа сигурно на 10 човека за проблемите си с гаджето си, какво е бил направил и как я принижавал на по-ниско ниво от най-голямата "лесна кака" в града като и казвал, че не иска да излиза с нея, защото всички я знаят каква е пропаднала. Идилия! Дай Боже такова гадже НИКОМУ! Естествено всички я питаха защо е още с него – тя не можела да обясни…Аз знам, защото горе няма никой! Окей, де…не е това…Според мен просто не иска да е сама в Свищов – добре и да знае, че има къде да остане там, кой да я прибере с колата, да я откара до Луковит, да иде с него до Плевен и тем подобни…Има нещо като опора, което на практика поне отстрани си бие на тотално възползване от ситуацията. Тъпо, но факт.
Накрая Янислава тотално ни заряза, едно от любимите и неща за правене всеки път, когато изляза с нея и ако и посоча този нейн пропуск тя ама разбира се ще заяви, че изобщо не е така. Та излезе тя на някъде с нейн познат с думите “Ще се върна до пет мунити”, те естествено се оказа 50 минути, а после и час и половина и понеже ми бе вече супер студено, сънено, главата ме цепеше и не изглеждаше така сякаш тъпият диско водещ още известен като оня тип дето не ми пусна Интернета о време и му бях “О, колко си прост” (документирано е, има го на клипче) без негово знание естествено. Та ето защо реших да си ходя – Надя все още се клатушкаше по дансинга в налудничави танци, а аз наистина вече не можех да стоя там.
Държа да бъде отбелязано, че това посрещане на нова година беше досущ като онова през първата ми година в Шумен. Тогава нали още не познавах много хора та нямаше как да остана там и ето защо емигрирах в родния град – с наште на ресторант (като и този път, но без пълният състав на наште, само с чичи, който не пропусна да се изкрещи в 12:00 просташки на ДиДжея – МЛЪКНИ ДА ТИ ЕБА МАЙКАТА, при което може да си представите къде ми идеше да се покрия, когато онова сладкото момче погледна към нашата маса все едно бяхме селяни, които дори и сега не съм напълно убедена, че не сме!), след това с Янислава на диско. Чудно! И тогава Янислава пак вечно ме зарязваше, за да поздравява някого, само дето по това време дискотеката беше фул фраш, а сега дали имаше и 100 човека в нея о.О и беше бахти клинча. Не знам кое щеше да ме убие първо – тъпата музика, главоболието или студът…надпреварваха се усилено да го сторят по едно и също време и си беше трудно за оценяване на риска и последиците от него… Та дисководещия и тогава, преди четири години му се молих за песни, които не ми пусна…С тази разлика, че онзи път чаках до последно да се убедя че ще ги пусне, но естествено той не го направи. Тая година, да кажем, че умът ми беше дошъл в главата и си тръгнах, без да разбера дали си е изпълнил обещанието си...Ако трябваше да залагам, щях да избера "По-скоро НЕ!"
Легнах си в пет и половина, със страхотно главоболие и ама разбира се не преди да проверя какво става в Тъмблр. Взех съдбовното решение да не си трия грима, защото щях да се разсъня и утече,…та само нахлузих пижамата от три ката дрехи и легнах да спя.
Събудих се в един и нещо и с два часа закъснение отидох до Чукара при баба ми и чичо ми, който беше толкова пиян, че не знам как изобщо стоеше на краката си. Подробности…той е свикнал, така че…не е като да е някаква новина.
И сега каква бе основната причина да закъснея с два часа? Ами това, че мога да се ровя в таговете на Анди Самберг в Тъмблр цял ден. Същото важи и за Джеси Айзенберг и Андрю Грифин. Такова ровене падна, че не е истина. На бая яки графики попаднах…беше трудно да им устоя…А бтв отново да се върнем на Анди…Стоя си и гледам в точка (естественото ми състояние, наистина!) и си мисля Анди Самберг…Анди Самберг…Анди…Да кажем, че нямам проблем?! Освен тъпото му гадже, което изглежда наистина супер тъпо…протестирам…
Най-якото нещо, което ми се случи беше да получа СМС-и от готини хора като Нас чак от Канада и Петя...чак от Стара Загора. Хех.
Колкото до понеделник - първият работен и учебен ден смея да твърдя, че имах някой притеснителни очаквания за него, а какво се оказа в крайна сметка? Забравих си телефона вкъщи, отидох на работа и цял ден шефката не се появи, което ми позволи да си напиша домашното за шести. И всичко ми изглеждаше супер готино и спокойно до момента, в който не си прочетох хороскопа, който чаках да се самопубликува на стената ми около 3 часа о.О, само за да разбера че ме чакат катаклизми и да ми се стъжни живота. Преглътнах звучно и минах към другия ми хороскоп. Кълна се, той бе по-зле от първия. What The F*ck, really? И ето как се самостресирах, както винаги всъщност. Викам си - леле, сега сигурно шефката ми е звъняла на телефона, а той нали е вкъщи...или ще ида на лекции и ще кажат че тряа да правим нещо или ще ми разбият нервите... Бе драмейшън тотален! Накрая като отидох на лекции не стана нищо особено освен, че бях тотално отегчена. Но бонус : върнах си книгите в библиотеката, платих си глобата за закъснение и си купих нова значка, на която пише "I <3 Books", а да и си купих ножица също...За всеки случай нали...ако съквартирантите почнат да ме дразнят повече от това...Бъзикам се! Просто ми трябваше да си изрязвам нещата, които принтирам на работа нелегално - неща на футболист, актьори и за последно на The social network. Просто не знам тия хора как живеят без ножица в тая квартира.
О, и понеже споменах квартирата - имам две чаши там: една за кафе и една за безалкохолно и вода. Две шибани чаши. И какво откривам в неделя като се прибрах? Тая за безалкохолно липсва. Викам си - тия само са я счупили. Бях права...А тъпата крава крава ми го съобщи така сякаш казваше, че точно се е изпуснала в стаята и затова така намирисва...Аз може ли да и счупя някоя от нейните чаши в главата и да го съобщя по същия начин??? Много съм ЗА.
За протокола всички вчера ме нервеха на макс - ама всички, е добре без двама души може би, но предимно така ме нервеха, че ми се щеше да се намираме на едно и също място, за да им забуча моливи в ушите и да танцувам румва около тях. Не че днес нещата са много по-различно...О, не...и днес ме нерви народа, но предимно в Тъмблр. Шефката ми се появи и денят стана по-светъл - само не ми давай някаква работа, окей?! Трябва да преправям една анкета и да преговарям едни лекции и накрая да се прибера вкъщи, където няма изтеглен епизод на СНЛ, просто защото още не съм правила спам на последния с Робърт Де Ниро. За протокола - той харесва Анди, искам да кажа че те всички харесват изглежда Анди - без Ема Стоун, според мен тя е фен на Пол Брайтън (друг актьор в шоуто), който бтв ме добави като приятел във Фейсбуук. Мех иЗ хапи! И сега по какво съдя, че Робърт харесва Анди, ами всеки втори скеч беше с него - нещо както с този епизод, в който бе водеща Джейн Линч. Знам, говоря на патагонски, ето защо спирам...
Ами в общи линии това имах да кажа...дано тая година бъде по-ползотворна и определено не толкова скапана като предишната. Определила съм 2010 като година, в която загубих толкова много. Баба ми почина. Преместих се в нов град. С толкова много хора вече не поддържам връзка както преди, което го намирам за супер непоносимо гадно. Но добре дошли в реалния свят...It SUCKS, You'll love it!
Това е от мен и първият пост за година евър...смятам, че стана подобаващо дълъг като за мен. Мисля си, че може би трябва да направя още някой чалъндж, за да ме задържи тук, но ще видим как ще се развият нещата. Имам да правя две курсови, отделно домашни и да ходя на работа и да пиша книга...Няма ли друг живот? Има разбира се - задгробният, където си винаги добре дошъл!

Keep Calm, because Andy is here

Challenge: Day 10

2010-12-23T12:54:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Ден 10: Едно признание
Мисля, че се пристрастих към картофеното пюре на прахче. Кълна се - яде ми се всяка вечер.
А, сега истинското признание:
Напоследък си мълча за толкова много неща, че главата ми е пълна с крясъци от неизреченото, които почват вече сериозно да се бунтуват и се опасявам, че накрая ще изригнат към някой невинен, а не искам да се случва.

Какво да ви кажа за днешния ми ден, освен че бях преквалифицирана в наполовина зомби. Не съм спала повече от 24 часа и на последната си лекция така щях ща се отнеса, че да падна от стола. Ей, такова нещо не ми се бе случвало. Аз опитвам да си държа очите отворени - не ще и не ще...Много грубо от страна на моите клепачи да не ми се подчинят. Но това разбира се не е всичко...
Значи на рожденият ден на Кас беше готино, слушахме The Lonely Island като тотални откачалки и с всеки следващ клип Анди и компания изглеждаха все по-привлекателни и да си ги прибера вкъщи започваше да ми звучи като единствената възможна развръзка в подобна ситуация. Сетне си направихме един чалънж по караоке. Моят отбор по някакви странни обстоятелства спечели. Shocking Much?! Pretty Much, yeah! Предполагам към три през нощта всяко грачене е звучало като нежна рапсодия. До към пет стояхме и си приказвахме или се мъчехме да не заспи - въпрос на гледна точка. След това Кас и Косето ме изпратиха до гарата. Единственият сън, който получих днес мисля е бил именно в този автобус само дето нито го помня, нито мога да обясня какво точно се е случило. Последното, което си спомням бе как ми бе студено и не исках да си събличам якето, сгуших се в него и усетих че се унасям. Следващият път, когато отворих очи вече влизахме в София, а аз не можех да накарам клепачите ми да не се затварят още поне 10 минути.
Тъй като се прибрах по-рано от очаквано реших да отида на работа да видя дали има нещо по пощите и да отида в стаята с леглото и просто да се сгуша в него за поне един час. Чудна идея и почти се осъществи всъщност. Само дето точно се унасям и в просъница чувам гласът на шефката. УТФ? Тя какво прави тук? Изведнъж така се сепнах и подскочих, че просто не беше истина. Добре, че е разбрана и нищо не ми каза, даже рече нещо от рода на - аз да знаех, нямаше да те стряскам така. Смяяятай!
Даде ми там някакви задачки-закачки, които мозъка ми не асимилира, няма нищо че ги записах на лист - след три препрочитания информацията почна да се изяснява, но нали...не разчитай особено. Сетне шефката забразди на някъде и ме остави сама - аз реших, че ще спя - полегнах леко и пак да се унеса - шефката звъни на телефо на ми. Е, тва е няма живот и сън за мен. Само пародиен живот и ситком с продължение. Обяснява ми там какво да правя - нещо, което записах и сетне препрочитах в борба за осъзнаване на написаното. Успех!
Каза ми и да се вържа с другия шеф по скайп, ама нали се сещате, че скайп много яко се бе крашнал днес, та отново - успех. Такъв цирк няма.
В момента съм на една вафла, шепа бисквити, едно Харибо и три кафета. В главата ми има две мозъчни клетки, коя от коя по-тъпи и се борят за ожесточено надмощие....Мачат на Аякс ще почне след минути, така че трябва да съм будна без значение как...Зомби или не, аз ще гледам този мач (което по-късно може да послужи като обяснение, защо са изгубили...но, сериозно, пичове, не губете...имам нужда от нещо хубаво да се случи днес?!)
Информираха ме, че първата ми коледна картичка, която пристигна едва днес е от моята прекрасна Петя, за което съм и много благодарна, вече си мислех, че никой не ме обича и не ми е изпратил нищо или просто пощите ме мразят и те не ми предават нищо от изпратеното. Грубо, пичове, много грубо...Не одобрявам! Но, ура...имам си картичка. Още не съм я видяла, защото съм в София и утре се прибирам в Луковит, което ще рече че и утре трябва да купувам коледни подаръци от първата заплата...Кой е като мене? Бе направо...Бтв, Пете, къде се губиш напоследък? Притеснявам се вече!
И сега има още много за разказване, но има едно нещо наречено Аякс, което трябва да гледам, така че ще ви кажа чао пичове! Един мач вече беше отменен и нямаше как да го гледам ако не видя момчета за последно тая година - няма да го преживея...даже царевица си взех, няма нищо, че ми се гади от трите кафета и изобщо не ми е до ядене,...а да и картофено пюре. В шок сте нали? Ениуей, мисля че мога да се уредя през новата година със значка на Аякс...Ама ще видим, да не тая големи надежди.
Мача почва, така че...до скоро писане.

Keep Calm and Stay Cool

Challenge: Day 9

2010-12-22T11:00:00.000-08:00

\Прочети пълният пост/

Два емотикона, които описват живота ти в момента.

+1

+2

Да взема да пообясня какво имам предвид с тия емотикони, а? Ами избрах първият просто защото по цял ден имам чувството, че хората се опитват да направят точно това с мен - да ми набият разни неща в главата, докато погледа ми се разценрова и почна да гледам в точка.
Вторият емотикон си признавам, че от край време е един от любимите главно защото обяснява всичко за живота ми. Кълна се, така е! Само ги вижте, тая физиономия тип "Ъ?" убива коня с прашка.
Както и да е. Този пост подобно предишният ще е кратък, защото съм на работа и де факто не само е супер неудобно да пиша постове оттук, на моменти нямам време, пък и довечера няма да имам време, защото ще посетя (само да не се обърка нещо) рожденият ден на Кас ( с други думи - хващам автобус от София за Враца след което се забавлявам с някакви готини хора и на другата сутрин се прибирам, отивайки веднага на работа...кой е като мен, а? Зомби?!) И в тази връзка искам да кажа едно голямо
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КАССССССС!!!!
Желая ти много, много, много хубави неща да си те случват за напред. Остани си все същата откачалка (няма друг човек, който при вида на германски футболисти на погребение да е пожелала да ги метне на ковчега и да ги оправи до един). Единственото, което не харесвам в теб е мързелът ти, но с твоя мазохистичен Зеби Зеби (ака. Зебастиан Прьодъл) лесно го преживяваш...Предполагам?!
Като цяло цял ден ме карат да правя някви малоумни таблици, които убиха и малкото ми останали мозъчни клетки...Тия хора не разбраха ли, че това че съм на работа не значи, че действително трябва да работя....нали не е обезателно...Но сега подробности.
Продължавам да твърдя, че шефката ми е страхотна. Даже ми подари подарък за празниците...Тая женица просто ми пълни душата.
И както споменах този пост ще бъде кратък, защото всъщност не ми остана време да го допиша на работа, така че истината е че в момента съм във Враца и направо крада от времето за забава, за да го довърша. Поласкани ? Някой? Не! Е, добре...ѝ
(Пете, не знам къде си, но липсваш !)

Keep calm and keep licking your lips

Challenge: Day 8

2010-12-21T13:44:00.000-08:00

/Прочетете пълният пост/

Ден Осем: Три неща, които те привличат

+1 Мъже, които имат секси бенка на лицето си. Сравнително високи, стройни, ПЪТЪЦИ, тениски и коси падащи над очите им. *хевън*
+2 Мъже, които ухаят страхотно.
+3 Мъже, които ме карат да се чувствам специална.

Банални неща, но какво да се прави и не ми казвайте, че вече не бяхте сигурни за поне две от изброените.
Държа да кажа, че днес беше бахти бъгавия ден. За щастие не както предния четвъртък, в който да се метна под някоя маршрутка ми се виждаше най-логичния му край, но защо не го направих - не знам! Ениуей! Днес просто беше бъгня отвсякъде. Още щом се събудих едва успях да се съвзема. Супер ми се спеше и ми беше изморено (дали не е защото заспах към 2? Не, не вярвам...въобразявам си!) и просто целия ден се молех никой да не ме занимава с глупости, ей на...цял ден ми намираха някаква работа, която при нормални условия щях да завърша за няколко минути, но сега нали нищо не ми се правеше освен да гледам в точка изминаващите часове до края на работния и учебния ден - вечно ми намираха. После кажете, че не са садисти. Категорично са!
Така двама от идиотите точно влязоха в "стаята" ми да си готвят предполагам...трилър...дрехите ми пак ще миришат на манджа, мамка му! Сериозно почва да ми писва, но съдба човешка - пиша още малко и изчезвам да се къпя, защото както казах днес съм ужасно уморена.
Като цяло сериозно нямам за какво да разказвам освен, че си изпратих картичките - о, време, но вероятно ще пристигнат след Коледа, за което най-искрено се извинявам. Трябваше някой да ме заснеме днес какъв кроманьонец бях в пощата...Просто бях такава гледка. Ами много сори, но за първи път пускам писма в такава масивна поща. Процедурата е напълно различна от тази, на която съм свикнала. Първо си купуваш марки от женка в странно изглеждаща овална бутка...нещо като овалния кабинет, само дето не е кабинет. Бе направо си е същото. Добре де...примерно. След което по най-мръснишкият начин облизваш мнооого хубаво марките и ги мацваш в горен десен ъгъл. Не съм близала така марки от училище...чувствах се подозрително омърсена. Накрая, когато бях готова с близането (просто проверявам - и да, звучи все така перверзно) тръгнах да търся къде точно да ги пусна...То толкова пощенски кутии не бях виждала през живота си. Но кроманьонец се оправи мои хора...е, всъщност ще разберем това едва след празника, когато картичките ви дойдат...или не...Идват - кроманьонец умен; Не идват - кроманьонец по-нисш от Робърт Патинсън. Тогава кроманьонец бъде много не доволен...
Ами като цяло е това. Утре имат да правя не знам си колко таблици и глупости за шефовете ми в Италия - изглежда им е толкова скучно там, че са решили, че ще е ГЕНИАЛНО да ме занимават с подобни неща преди празниците. Отделно имат да пиша една грамада домашни: желание - никакво, време - Ъ?, живот - ситком, аз - труп!

Keep Calm and Do it

Challenge: Day 7

2010-12-20T14:46:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Седми ден: Четири неща, които те отблъскват
+1 Мъж, който плюе, оригва се, бива пълен простак пред мен
+2 Мъж, който не знае кога да спре да пие
+3 Мъж, който само се хвали и изтъква какво е направил и колко е велик
+4 Мъж, който ме гледа навсякъде другаде (предимно деколтето), но не и в очите

Хей, сладурковци! Днес беше изтощително чалнат ден. Още снощи почти написах едното домашно, на работа в присъствието на лекциите ми го дооправих и го изпратих където трябваше. Второто домашно се оказа по-трудоемко и сега няма как да не ви запозная с него, когато именно то се превърна в най-интересното нещо днес. Значи! Трябваше да измислим бранд (марка), който да бъде в същата ниша като избрания ни основен бранд (тъй като трябва да си изберем бранд върху който да са ни курсовите работи, а накрая и дипломната) и да опишем 12 неща, с които се различаваме от конкуренцията. Тъй като моят бранд е футболен - Аякс Амстердам (да, да може да бъде такъв, вече говорих по въпроса с преподавателите) така че трябваше и този да е футболен и да се различава с нещо от конкурентите. Аз реших да го направя ужасно различен и понеже нали съм тотално откачена, а познайте какво направих?! Измислих отбор, който е съставен само от супер секси мъже и основният му таргет са жените. Целта? Да накара повече жени да гледат футбол. Колко точно чалнато си мислите, че може да бъде това? Защото повярвайте ми може да бъде мноооого повече! Говорим за мен все пак.
Тъй като при подобен бранд не можех да говоря за някаква сериозност. Честно! Беше толкова трудно и все пак се опитах да се съсредоточа и да го направя. И понеже нямаше как сериозността да не се смеси с фантазията ми домашното ми прерасна в таблица с 12 позитива разделени в две групи Real Life и Fantasy. Значи отбора ми се казва Hete Sterren в превод от холандски Hot Stars. Та значи ето какво се случи ( -а)е реалния живот, б) фантазията) Имайте предвид, че не помня дума по дума нещата, така че ще има някой неща, които ще липсват.
12 неща, с които сме различни
1. Отборът: а) съставен от атрактивни мъже - б) съставен от ужасно секси мъже със страхотно телосложение и стегнати кореми, които не е задължително да играят футбол може и само да се размотават по терена.
2. Агитка: а) жените - б) подивели жени жадни за плът и тук там някой гей
3. Цел: а) да накара повече жени да гледат футбол - б) да даде смисъл на живота на всички тия дето си мислят, че сте умрат като стари моми и хиляди котки около тях (това не го помня в оригинал какво беше, така че го измислих току-що)
4. Екип: а) розов на бели звездички (да покаже, че отбора подкрепя организацията против рака на гърдата) - б) без тениски, без номера, често и без дрехи
5. Лого - а) звезда с името на отбора върху нея (даже го бях нарисувала о.О) - б) всички ще имат логото татуирано на вратовете им, така че да се знае че няма мърдане от тоя отбор, влезеш ли в него си до живот.
6. Статистика: а) Винаги печелят (по един или друг начин) - б) Ако не бием на терена, бием извън него...наред!
7.Диета: а) за да поддържат чудесните си тела всички футболисти спазват строга диета -б) известна още като секс, тренировка, ядене, секс, тренировка, ядене...
8. Celebration: а) при отбелязване на гол целият отбор танцува специалният танц на тимът, дори публиката - б) при отбелязване на гол всички футболисти си хвърлят тениските, след което отиват да поздравят публиката и АКО се върнат играта продължава.
9. Талисман:а) безопашата маймуна (don't ask, don't tell), - б) а.к.а. Гарет Бейл (не си правете погрешни изводи, аз всъщност го харесвам, но че прилича на маймунка, прилича!)
10. Благотворителност: а) подкрепят всички женски организации -б) ...дори шоуто на Тайра Банкс
11. Треньор: а) жена -б) ...една МНОГО ЩАСТЛИВА жена...
12. Атмосфера на стадиона: а) публиката пее Drop it like it's hot -б) допълнето от Too sexy for my shirt и Lets get back to bed, boy (като мислех да сложа и Do you wanna fuck?, но реших, че вече ще им дойде в повече.

Ами това е. Налудничаво, а? И това го чу почти целия ми курс. Дали вече не си мислят, че съм хем луда, хем разгонена, а? Съдба...какво да правиш. Но поне признайте, че конкуренцията няма шанс срещу моя отбор, а? И все пак ако в някоя паралелна реално тоя отбор види бях свят, моля най-чисто сърдечно да бъда замъкна в нея на секундата! Благодаря предварително на моя замъквател...той ще бъде щедро възнаграден в задгробния живот главно с това, че няма да сме на едно място и няма да му надувам главата цяла вечност (буквално!)
Бтв докато го пишех, понеже ни беше препоръчано да се обърнем към някой познат за помощ да ни каже своето мнение. Попитах Кас разбира се за 12 различия от конкуренцията и нейният отговор беше: Пиши имената на футболистите, какво повече?!
Ами като цяло това е денят ми. На работа беше забавно, особено когато нямаше никого и аз се мъчех да си пиша домашните - викам до края на седмицата да не се променя.
Днес забравих да взема картичките на работа, за да ги пратя на народа, който се обади че иска, така че планирам да го направя утре. Дано успея!
За големият ми архив от протоколи, който продължава да се пълни държа да бъде отбелязано, че втората ми лекция днес мина под наслов: да игнорираме народа, защото иначе ще заспим с отворени очи/ изпаднем в летаргия/ преоткрием чудните светове на нарколепсията. За целта за пореден път установих колко велик е Чък Паланюк и ако можех щях да му свия мозъка, да си го присъдя и да завледея света с него! Преписвах цитати от книгата му цял час, което за голямо съжаление не можа да ме откъсне достатъчно от разговорите по време на лекцията, така че духом бях все още там и чувах всичко!
И доказателството, че наистина бях отегчена: (дайте игнор на почерка ми!)

Ами това е от мен за тази вечер. Малко се проточи тоя път написването на тоя пост и признавам, че 12 е минало, но когато си на лекции до 10 е малко трудно да бъдеш вечно примерен и да пишеш постовете си преди полунощ.
И бтв една трагична новина от миналата вечер: с дълбока скръб съобщавам, че малко след като написах предния пост стана ясно, че смъртта на радио Романтика все още не е факт, чух му гласа за голямо съжаление... Толкова ли е трудно просто да престанеш да работиш?!
И ще завърша с още нещо оуклърд от изминалия ден =)

Този неудобен момент, когато шефката ти те пита купувала ли си подаръци за Коледа вече, а ти си мислиш: С какво, като не си ми дала още пари?

П.С. По-късно същия ден ми даде. =)

Challenge: Day 6

2010-12-19T13:25:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Днес бях решила да е скучен ден, в който
а) ще се разкарвам само по пижама
б) няма да излизам изобщо навън
в) ще зяпам мачове цял ден
А, познайте, които от тия неща се случиха?! Е, окей няма да ви мъча - всички, но някой в далеч по-малка степен. Истината е, че тоя път ще гледам да съм кратка, че и без това трябва да се къпя, да дописвам домашно и между временно да престана да си губя времето в Тъмблр...

Ден Шести: Пет души, които означават много за теб (без определена подредба)

+1 Майка ми. Понякога ужасно много ме дразни, но всеки път когато съм се нуждаела от подкрепа, от опора и от съвет винаги е била до мен. Не мога и не искам да си представям какво бих правила без нея на този свят.

+2 Чичо ми. От малка винаги е бил супер якият чичо, който ме води по заведения с него, купува ми разни неща, подписва ми двойките, без да казва на наште, дава ми пари, когато му поискам и дори сега ме оставя да спя в новата му къща с готиното обзавеждане и климатиците. Наскоро ми подари едни страхотни обици. Това лято ми купи и подари екипът на Бастиан Швайнщайгер, който умирах да имам откакто се влюбих в Маншафта. Знам, че досега изреждам само материални неща, но истината е че ако нещо стане и съм в нужда винаги ще помогне.

+3 Кас. Ако има някого, с когото съм говорила повече по телефона държа да бъде заловен и разстрелян на място. Винаги, когато съм се чувствала не на място в квартирата ми или по принцип, докато трябваше да взимам решения от рода на това къде да остана да карам магистратура и тем подобни - тя стоеше на телефона и ме слушаше от до, а много често трябваше да търпи и цивренето ми, за което се извинявам.

+4 Бившата ми класна. Тая жена я знам още преди да ми стане класна и винаги съм я уважавала ужасно много. Невероятен човек. Може да не съм нейно дете, но винаги се е държала с мен като с такова и тя въпреки, че можеше да не се занимава с мен, когато съм имала нужда от съвет и съм отивала при нея веднага е откликвала.

+5 Всички, които знаят, каква съм и все пак не са ме изоставили. Знам, че звучи банално и също така че тук се очаква да сложа само един човек, но истината е, че не мога да го направя. Всички хора, които "срещнах" дори не наистина през изминалите години, същите които четяха глупостите ми в този или онзи форум, подкрепяха ме въпреки че не ме познаваха, казваха ми че нещата ще минат, че независимо колко скапано е всичко аз съм страхотна и ще се справя, да не се предавам. Хора, които вероятно никога няма да срещна, но имам чувството че познавам цял живот. Всички вие, значите много за мен. *хъгс*

Като цяло е това.
Днес единственото, което мога да коментирам е фактът, че мачът който чакам цяла седмица - Аякс срещу Фейнорд беше отменен заради лошото време в Холандия. Тотален катаклизам ви казвам. И не само този мач, но и тоя на Твенте и на АЗ...Справедливост никаква. Затова пък след като разбрах за това така се сдухах, че никакви мачове не ми се гледаха до края на деня. Дори този на Байерн не гледах изцяло. Те така и така биеха (Е, много ясно, нали не гледах!), след което когато пуснах стрийма им реснаха много бързо два гола (защото почнах да гледам?). Но като цяло ми беше все тая какво се случва. Нямах никакво желание нито да гледам, нито да се трогна. Тъжно, но факт. Ередивизи мина Бундеслига по адикшън, което е силно притеснително трябва да знаете и изобщо не ми харесва. Току виж утре съм си харесала някоя друга лига и съм зарязала Ередивизи също...Не може то така. Трябва да вляза в крачка...предполагам?!
Днес някъде към четири осъзнах, че имам две домашни за утре. Шок и ужас. Реших да хвана да ги напиша. Идилийка! Лекциите ми останаха в работа. Та тука от четири/пет часа кибича на нещо като домашно, което мисля утре да дооправя. Силно се надявам да нямаме много работа, но с моя късмет ще стане точно обратното. Демет! Както и да е след като се изкъпя викам да изключа безжичния интернет и да взема поне едното домашно да довърша, пък ако ще...
Нещо положително от днес: в квартирата сме с идиот по-малко.
Още нещо положително: преди обяд чух нещо от рода на "Абе на вас Радио "Романтика" работи ли ви? На мен нито един линк не ми тръгва?" Пичове, сериозно ли? Вие направихте това за мен?! Трогната съм....само дето те винаги могат да слушат другата пародия на радио - Вероника.
Трето положително нещо: баща ми най-накрая ми проговори. След като три пъти отлага за отвечер, най-накрая отвечер дойде и нямаше къде да се скрие вече.
Като цяло това е всичко, което се "случи" днес. Цял ден пропилян в Тъмблр. Story of my life! За протокола трябва да видите тези клипчета, на които попаднах там. Няма по-чалнато нещо и радва...или поне мен (и Кас)

Challenge: Day 5

2010-12-18T13:18:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Здравейте, здравейте!
Днес беше забавен и супер студен ден, но съм доволна поне дотук от него. Сега към чалънджа. За протокола това ми бе трудно да го напиша, защото съжалявам за доста по-малко от 6 неща и вярвам, че дори нещо лошо да се е случило е било за добро, така че...

Ден Пет: Шест неща, които ти се ще никога да не беше правил/а
+1 Да разрева майка ми на онзи панаир преди години.
+2 Да се бях правила, че няма проблем, за дето приятелката ми излиза с момчето, което харесвам.
+3 Да изям три вафли Боровец една след друга. (Сега мразя тези вафли! Ям само в краен случай!)
+4 Да участвам в онзи позорен волейболен мач, който се оказа едно от най-големите унижения в живота ми и силно се надявам никой да не си го спомня.
+5 Да си измисля сама прякор (а.к.а. Полс) и сега да не мога да се отърва от него.
+6 Да не съм чак такъв атеншън сикър (на моменти изглежда чак жалко, но съм безпомощна пред това =/)

Днешния ден беше що годе добре. Синът на съквартирантката ми си изпълни обещанието и беше сравнително тихо, та успях да заспя...без секс шоп тази вечер (Благодаря ти, Боже, за което!). Но факта, че онази вечер докато си миех зъбите нахлу в банята по боксерки си остава една фрапантна част от моя живот, която хайде да не споменаваме повече, а?!
Днес излизах с Ели. Беше супер готино да се видим след толкова време уговорки и супер тъпо, че и забравих подаръка за Рождения ден. Напълно бях изключила за него. Наистина сори, Ели, следващия път няма да забравя... (надявам се?!)
Като цяло се мотахме насам/натам. Беше готино, до момента, в който краката ми не замръзнаха много брутално и просто абсолютно не можех да ги чувствам, така че трябваше да се намери рационално решение на проблема преди да се наложи ампутация.
Всичко това се случи някъде между топлата царевица с пармезан, кифлата, която ми се изхили за дето попитах "нали няма месни продукти тук?" (тъй като постя) и автобуса, който чакахме близо час. Естествено, че приобщих всички хора от спирката към болката си не спирайки да повтарям колко ми е студено на краката, как не ги усещам, не мога да си мърдам пръстите и скоро ако тоя автобус не дойде се мятам на първата кола, пък ако ще мятането да е на предния и капак. През всичкото това време Ели повтаряше, че трябва да съм позитивно настроена и че автобуса щял да дойде след две минути.10 минути по-късно автобусът все още го нямаше, а Ели продължаваше да повтаря, че ще е тук след 2 минути. Може да си представите до какви диапазони достигна сарказмът и иронията ми. Накрая, когато автобусът благоволи да дойде, точно когато една група отчаяни лекари вече се готвеха да се отърват от краката ми (може да си представите разочарованието им, когато номера не мина...направо им разбих миокардите). Аз така се зарадвах, че подскочих така както не съм скачала, когато любимият ми отбор отбележи гол. Когато се качихме на автобуса идеята беше да отидем до Ели да ми даде един чифт чорапи, защото очевидно моите бяха мокри и факта, че времето беше студено не караше краката ми да се чувстват особено жизнени, и след това да отидем на кафе някъде. Но докато бях в автобуса и си мислех, как ако не направя нещо ще си умра от замръзване,...а мечтата ми винаги е била да се удавя и коя съм да пренебрегвам мечтите си в крайна сметка?! Примерно де! Та викам на Ели: Човек, имам една оферта, не знам дали си ЗА, ама слушай сега... (не цитирам буквално думите си, но смисъла беше същия) и тя вика: Казвай. Офертата беше да отидем направо у тях, аз да се сгрея, да взема нещо за зобене и да постоим малко там. Ели вика: Ми окей. И така...прекалено-много-минути-за-измръзналите-ми-крака-по-късно отидохме у тях. А, там беше епично, вероятно заради духалката и, която се влюби в премръзналите ми крака или краката ми, които се влюбиха в нея - това не стана ясно, но любов струеше от всякъде. До такава степен беше обхванала атмосферата наоколо, че стана причина за следното клипче. НО! Преди да го видите бъдете предупредени: някой хора (а.к.а. Аз) плашат.

Всеки друг, който иска да бъде официално записан как споделя мнението си за живота ми в следствие прекомерна доза от моите налудничави постове нека се чувства свободен да ми изпрати билет за отиване и връщане към населеното си място, да ми осигури топло и спокойно място за сън, да подпише документ, че е напълно съгласен с горните условия и въпреки тях не смята да ме убива (ако го направи всички пари вложени в просперитета на моя милост (а.к.а. придвижването и от един град в друг) ще отидат за основаването на фонд за подпомагане на хора с измръзнали крака).
След това както каза Ели - кой откъдето дошъл. Та по живо по здраво се прибрахме по хралупките си. Отбелязвам първият ден от уикенда като просперитетен. Плюс Шалке биха Кьолн (че кой не е бил Кьолн вече?!) с хетрик на Раул - жена му тая вечер ще бъде една щастлива женка, помнете ми думата. Късметлийка? А, аз какво? Кибича тука с тримата идиоти и само се моля някой от тях да абдикира от квартирата или от живота...форевър...
Но, нека да мислим положително (Ели, не подскачай толкова от радост на това): имам си втората книга от Игрите на глада, в понеделник се очаква да взема някакви пари за работата, която върших (да се молим да не са много малко, колко се опасявам че може би ще бъдат) и може много скоро да се видя отново с Кас. Но, сериозно...нека не си правя плановете, защото за какво са тия планове? За да бъдат опропастявани...Тъжно, но факт.
Още нещо положително: тази седмица ще е по-кратка!
Виж още: Коледна ваканция
Виж още: Не работни дни в календара
Виж още: Няма да съм при тия идиоти и може би ще спя спокойно
И нещо съсипващо идилията на горното: имам домашно да пиша за 27 декември. Пъффф!
"Прецакано" не е точната дума, но първата, която ти идва на ум.
(бтв тия работи с "виж още" и "еди-кое-си-не е точната дума" са "свити" (самия факт, че го признавам премахва факта, че е взето от някъде) от моя любим Чък Паланюк)
А, и ако по някаква невъобразима причина не сте разбрали това беше Appreciation Post относно премръзналите ми крака.
Това е от мен за днес!

Keep Calm And I Love You

Challenge: Day 4

2010-12-17T13:55:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Hallo, Leute!
Така де, а Добър Ви Вечер. Чълъндж по разписание:

Ден Четири: Седем неща, които преминават през мислите ти бая
+1 Разочаровах ли хората които обичам?
+2 Ако най-лошите хора са такива защото могат да се правят на добри, как можеш да знаеш, че не си един от тях с фалшив алтруизъм и егоистични желания?
+3 Ами ако все пак никой не ме обича?
+4 За какво изобщо живея?!
+5 Мога ли да убия човек? Защото на моменти много ми се иска...
+6 Ами какво ако всичко, което правя е напразно? Има ли смисъл от него изобщо?
+7 Какво ако някой неща се случват само, защото си мисля за тях? о.О

Това бяха моите луди мисли. Между другото радвайте се, че пропуснах по-фрапантните.
Какво да ви кажа? Моят живот продължава да е някакъв налудничав ситком, от който ми се ще да изляза, но изглежда няма начин. Нали знаете как се оплаквах, че заспивам на фона на Радио Романтика, което мразя от дъното на душата си и ще им подаря граната за Коледа, белким отърват България от себе си (или това или ще подаря домашно направена бомба (БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЪК ПАЛАНЮК, ЗА ДЕТО МЕ НАУЧИ ДА СИ ПРАВЯ БОМБИ ВКЪЩИ!) на съквартирантите ми). Няма да повярвате на какво заспах снощи! Изглежда телевизора беше оставен на някоя от Диемите след 12. Знаете ли какво се предава тогава по тях?! Е, нека Ви кажа - тв секс шоп. Лягам си аз и чувам с извинения за невинните души по тоя жесток свят: Искате ли да увеличите своя пенис? В тоя момент се чува мъжки глас: Аз искам да имам голям пенис. Чувствам се несигурен. Следва женски глас: Аз харесвам големи пениси. Доставят ми повече удоволствие. И вече тука се излагаха предимствата на нещото, което се продаваше как увеличавало забележете не само дължината, но и дебелината. Аз не знаех да плача ли, да се смея ли? Трагедия, мои хора, трагедия! За пръв път откакто съм в тая квартира се принудих да спя на пуснато радио само и само да не слушам предаването на тая реклама отново и отново. Беше интересно изживяване, което се моля да не с повтори повече.
Куриозите не свършат дотук разбира се - все пак говорим за мен, как ще ме пропуснат странните случки просто ей така?!
Отивам на работа - мрак и пустота. Реших, че всички чуждоземци са си отишли - но, не...синът на шефа беше все още тук: спеше в съседната стая, а след 10 минути се появи в цялата си прелест (буквално, защото той наистина е хубав) и този път не беше по чорапи (Кас трябва да е съкрушена!) След това в офиса така се напълни, че не ми стигнаха чашите да правя кафета. Но беше забавно де, толкова хора - от време на време някой се сети, че иска копие на това, скенинг на онова, документ от не-знам-коя-си-фирма.
Точно си викам - а, стига толкова, ще си гледам тегленето на жребия на Шампионската Лига. Точно си го пуснах на стрийм без звук и по закона за всеобщата гадост ми намериха работа. Пъффф, пропуснах голяма част, скенирайки работи...да не говорим, че по едно време листът остана в скенера и само се благодарях, че не аз бях причината, от части...Бе в последствие листа излезе, хората също и ми оставиха бойната задача към четири да ходя да взема телефона на другия син на шефа от гарата, че са го пратили от Видин. Викам си - окей, стига да си изгледам остатъка от жребия на спокойствие. Мисията постигната!
Забавата на тоя ден почна едва, когато отидох на Централна гара. Получих втора бойна задача: да взема такси и да ида на айрогарата, за да доставя същия тоя телефон на другия син на шефа. О, такова шоу беше. През целия път обаче като примерен студент си четох лекциите, на които бях планирала да бъда в шест. Стигаме ния на айрогарата и почва едно лудо търсене на сина на шефа...който между другото по уговорка трябваше да плати и таксито. След няколко проведени разговора, телефон с почти паднала батерия и едно русо същество устремено на някъде - го намерих (да, той е русото същество). Дадох му телефона, но се почувствах супер тъпо, когато той нали понечи да ме прегърне за чао, а ние в България или поне аз когато някой ме прегърне така обикновено си разменяме целувка по бузата или само се правим че сме го целунали наистина. Та аз направих точно това второто. После се чувствах толкова тъпо! Не е истина просто! Няма друг такъв неловък момент. (има, има!)
След което реших, че няма да се прибирам в офиса, където ми бяха лекциите останали, свещения тефтер и книгата на Чъки + шала, защото щях да закъснея за лекции, а след толкова четене реших, че няма да го бъде - аз не четох за едното нищо.
Пристигнах в университета почти на време...само с 10 минути закъснение, точно бяха влезли. Отварям вратата - Хелоууу, двама души. Първа реакция: Лол! Втора реакция: Окей, щом казваш. Сядам на някакво място (то пък нали изобщо нямаше). В тоя момент преподавателят ми, който бтв е един от любимите засега там вика: Теб няма смисъл да те питам за миналите лекции предполагам. При, което аз веднага: А, не...Четох...Ще говоря! Обаче бях в някаква страшна форма точно тогава - ръцете ми се тресяха по неизвестна причина, гласът ми трепереше и въобще не можех да се овладея. И не, не беше защото бях притеснена. Идея си нямам каква бе причината. Та както и да е. Заслужено си изкарах проклетия +, за който четох цял ден. Някъде по това време заявих, че имам недействителна оценка в сайта, където ни качват оценките и преподавателят обеща да я оправи, за което трябваше да слезем с него до кабинета му. Това не ми стана ясно защо беше нужно - искам да кажа и на тримата ни знае много добре имената, мен веднъж дори "Поли" ме нарече (УТФ?!), но както и да е. И понеже, когато по време на лекцията телефона ми звънна и той излезе аз реших да се преместя при една колежка и да убия малко време от часа плямпайки с нея на последния чин. Да, ама като слязохме в кабинета, любимият ми преподавател беше разочарован от държанието ми и заяви, че ако ние двете продължаваме и следващия път така да си говорим щях да ни помоли да се преместим в друга стая. Мен ми стана супер смешно, защото стояхме там като наказани ученици и си чакахме да ни сметне плюсчетата, че да имаме някакви оценки. Вече е официално - обществено порицана съм! Въх! Въх!
Накрая се прибирам - тримата идиоти, без един са вкъщи. Идилия. Естествено чудна музика звучи от съседната стая, та чак ти се иде да се издрайфаш и предвид престоя в онова такси почти два часа и факта, че не бях яла нищо от сутринта бях напът да го направя. Но и с това синкомът на моя живот не приключва, извинете, имах предвид поредният епизод от него...Естествено свинете са гладни, а къде е кухнята? В моята импровизирана стая! Ловли! Тука ми умирисаха живота на мръвки...Гърррр. И само влизат и излизат като на магистрала тука. Говорих с едното момче да намали като тръгна да си лягам телевизира - каза окей, ще видим колко е окей и дали отново ще трябва да спя на пуснато радио.
Кажете ми честно познавате ли друг човек, на когото да се случват подобни неща?! Много искам да знам отговора на този въпрос!!!
А дотогава

Keep Calm and be mean panda in the Suprmarket

Challenge: Day 3

2010-12-16T13:50:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

Продължаваме по план с ден номер три =)

Ден три: Осем начина да спечелят сърцето ти
+1 Обърни ми внимание, ама наистина ми обърни внимание - слушай ме какво говоря, разпитвай за още информация, изглеждай заинтересуван, защото аз едва ли ще млъкна в близките три часа или дни...
+2 Купи ми желирани бонбони - препоръчано Харибо мечетата. Ще се оплаквам после, че ме болят зъбите, но ще бъда напълно доволна докато се тъпча с тях в рамките на по-малко от 10 минути.
+3 Направи нещо ужасно мило за мен, което никога не бих и предложила, че би направил/а. (но първо се увери, че действително ще ме зарадва, иначе ще трябва да се правя на радостна, а не е много забавно и за двете страни)
+4 Поради ми някоя книга, на която знаеш, че държа ужасно много.
+5 Ела с мен на някой страхотен мач, дори да не обичаш мач...
+6 Промишлени количества сладко и джънк фууд винаги вършат работа.
+7 Похвали ме, но нека е наистина, защото когато истината излезе на яве нещата няма да са много розови.
+8 Вземи моята страна. Знам, че понякога не съм права, но когато вземеш моята страна в подобен случай го ценя високо.

Държа да бъде отбелязано, че днес беше ужасен, ужасен ден...
И как иначе...Будя се сутринта и си правя кафе, да прибера остатъка и го разсипах на земята. Хайде ходи чисти с прахосмукачка...идилия. Не стига това ми вече готовото кафе също го разсипах, когато реших, че покривката е накриво и искам да я оправя...След това нещата просто продължаха да бъдат ведри и предизвикателни. В Метрото отново имаха бойна задача да ме лишат от някой крайник, а на финала по някакво чудо успях за пръв път от толкова време дето пътувам сутрин да седна на някое място. Да кажем, че вселената не беше чак толкова зла откъм свободни места днес.
Отивам на работа...Там шоу. На бюрото ми тросната няква чанта, неща разхвърляни. Питам шефа за какво иде реч - вика, о това трябва да е сина ми. Чудно. Аре оправих...После видях и съответния син - появи се от стаята, където е леглото (защото единият ми шеф е чужденец и като остава в София спи в тази стая) по чорапи. Около един час или два седя по чорапи о.О Към 12 някой хора решиха, че искат да преместят едната папка в друга, помолиха ме да им намеря такава - направих го, след което поискаха и празни джобове, но нямаше...хайде върви купи...Използвах момента, че съм навън да се чуя с Кас - тя естествено веднага хареса сина на шефа, стигаше и да чуе само чорапи. Следващ дубъл - купувам хартия и джобове и парите не стигат. Добре, че си бях взела и мои иначе щеше да се получи доста весела история, която да разказвам на 3Д внуците си след години. Но и това не беше най-чудесно от тази ситуация - когато се прибрах и дадох джобовете ми заявиха, че те вече не им трябвали. Ти сериозно ли бе?! И аз за какво точно излизах?!
Минало! После пак нещата леко утихнаха. След което сякаш на всички им се видя неприемливо да си трая в един ъгъл и нищо съществено да не правя та трима в едно ми намериха работа - направи таблица като тази, преведи не знам какво си. Така се бях панирала за това второто, защото какъвто и да ми е английския да превеждаш юридически документ - съкс. Аз на български не схващам за какво иде реч, а какво остава да го опиша на английски о.О И като ми дават зор - хайде, хайде другия син на шефа ще си опусне автобуса.
През всичкото това време си мечтаех за питката от черен хляб и сушени домати, която си купих от един страхотен вегетариански магазин и как искам да хапна от нея. Само дето с толкова хора искащи нещо - успех. Накрая си отчупих залък от нея към четири и половина.
Но нали и с това гадостта на този ден не приключва. Отивам да си чакам автобуса за университета. Естествено - него го няма. Така 20 минути. Краката вече не си ги усещах и стигнах до бруталния извод, че ако продължавам така никога няма да се науча да пиша с краката си, защото чисто и просто след 10 години няма да мога изобщо да си помръдна пръстите от измръзване. По ирония на съдбата маршрутка 27 (да, да моето число, схващам иронията) ме подмина тамън 3 пъти - сякаш ми викаше "Аре ма, кво чакаш тоя умрял 260, не виждаш ли че не идва...качвай се на мен!" И въпреки, че вече имах купен билет за автобуса, просто не издържах повече и когато за четвърти път се зададе 27 реших да се кача на нея. Досега не се бях возила точно в тази маршрутка, така че изживяването беше повече от скапано. Искам си парите обратно! Хъх. Едно на ръка, че нямаше къде да седна, хайде щях да го преживея, но то нямаше и къде права да стоя о.О На втория завой, и второто блъскане на главата на момчето до мен в моята някакво момиче слезе и момчето, което стоеше право до празното място изрече едно от най-милите неща в днешния ден (след "Не се панирай!" на шефката и погалването по главата. <3) : Искате ли да седнете? Дали исках, а??? А? Много ясно...Благодарих му и се настаних, чудейки се как точно ще позная, че сме стигнали до НБУ, че да сляза...Черешката на тортата се оказа ударът с чанта по главата, който отнесох от една пътничка...Чуден ден наистина!
Е, успях във всеки случай. И даже не закъснях за семинара - няма нищо, че по време на него изобщо не бях в кондиция. Всичко беше бомби от Първата Световна и захарни петлета. Еми трябваше да измисляме рекламна кампания или нещо от сорта на жилищен кредит и понеже денят бе ужасен и ми се щеше да видя колкото се може повече страдащи хора, за да ми стане по-добре (тъжно, но факт. Поне съм искрена!) и предложих действието да се развива на фона на първата световна война и в един прекрасен момент тръгват да падат бомби и хората хукват към къщите си и само един няма къде да хукне, защото си няма къща и нали "А, ако тогава имаше жилищен кредит това нямаше да се случи!"...Нали примерно. След което, когато дойде редът на моята група така яко се разхилихме с колегата, че не беше истина, да не говорим че водехме война за Джеръми (Ай Пода, чийто слушалки решиха тотално да се прецакат баш днес!) - тъй като той искаше да си играе с копчетата, а аз не бях на това мнение.
След това тръгнах да се прибирам и естествено се обадих на Кас, на кого другиго? И точно когато всичко беше наред - аз говорех, тя ядеше (най-любимото и нещо, докато говори с мен) и тя отново нацепи болезнената тема за Антс. Антс е едно момиче от Тъмблр, с което се запознах и ми е супер приятно да си лафя, но Кас държи, че Антс я била заменила и не ще и да я чуе. Мразела я! Мене мразела...и други подобни изстъпление. След като спомена, че последните ни постове били толкова мили, че чак я дразнели,...а аз и споделих да престане да следи кореспонденцията ми тя заяви, че ще ме махне от Тъмблр, за да не се дразни. Аз казах - окей, щом държиш, няма нищо че аз те домъкнах там. Е, на...направи го. Дано поне сега си отдъхне от тая приятелска ревност.
Та това е като цяло при голям късмет или никакъв (няма особено голяма разлика напоследък в двете) докато спя ще падна от леглото, ще се задавя със слюнката си или плюшения ми заек ще оживее и ще ме пречука...Все хубави неща като за край на подобен изпъстрен с дъги и феички със златен прашец от дупенцата ден.
На финала ФейсБуук от само себе си се смени на новата версия, която е ужасна.
Ами това е от мен, сладури

Keep calm and Heey...FUCK YOU!

Challenge: Day 2

2010-12-15T13:57:00.000-08:00

/Прочети пълният пост/

И втори ден тя е на линия, готова да си изпълни задължението с чалънджа...

Ден Втори: Девет неща свързани с теб
+1 Винаги съм на двете крайности.
+2 Имам дефицит на вниманието и хиперактивност + лека фаза на дислексия (което е доказателство, че съм полубог?!) - и не не си го въобразявам, защото не мога да си задържа вниманието върху нещо, което не ми е много интересно за повече от 5 насилствени минути. Хиперактивност - защото понякога сякаш имам неизчерпаема енергия. И дислексията се потвърди на скоро - не от очен лекар, но все пак. Просто досега не знаех, че това да разбъркваш буквите от думата докато пишеш се наричало така...
+3 Смятам, че Чък Паланюк е гений...откачен ненормален извратен гений!
+4 Аз съм атеншън сийкър. Тоест умирам за вниманието на хората и даже ми се е случвало да се правя на маймуна само, за да го задържа.
+5 Хората, които посгват линкове към новите постове от блога си във фейсбуук и туитър ме изнервят. За мен това е някакъв отчаян начин да кажеш - Имам нужда от внимание. Виж ме! Виж ме! Пуснах нов пост! Прочети го! Коментирай го! Обърни ми внимание." Не съм чак толкова голям атеншън сийкър - който трябва чете блога, а който има желание коментира.
+6 Не мога да си представя какво ще правя и един ден без да се чуя с Кас.
+7 Понякога толкова много ме избива на това да се заяждам с хората, че трябва сама себе си да удържам, за да не го направя.
+8 Обичам да правя снимки на небеса с телефона си. Когато видя хубави облаци в небето, спирам, вадя телефона и снимам. И стават хубави снимки. Вече се трупат бая.
+9 Понякога се питам защо изобщо държа все още този блог.

И работата беше свършена о време...Чакам си поздравителната картичка по пощата.
Между другото явно след тая история със спането като труп, Чарли и трамвайната лента и другите дивоти нещо тотално се обърка защото ето на - снощи почти не успях да спя. Едно на ръка, че трябваше да спя на фона това просто радио "Романтика", второ, че когато се събудих през нощта свиреше неква чалгия по телевизора и на сутринта, събуждайки се от само себе си преди алармата ми - отново бях посрещната от чалгия. Господи, просто ми дай един автомат и ще ти свърша работата да не си чапаш ръцете. Един автомат, нищо друго не искам. Просто остави нещата в мои ръце...буквално!
Та снощи както казах беше ужасен ден за демокрация и спането по нейно време. о.О Супер гадно. Но нали денят ми трябваше да е тотално як след подобен накъсан сън - отивам на работа и няма Интернет. Целият офис! Никакъв нет. Аре те шефовете се са с лаптопи и докопаха от някъде някаква незащитена мрежа, обаче супер слаб сигнал. Цял ден звъним в офиса на доставчика - тия ни въртяха на ляво, на дясно. Накрая когато към три след обяд, след толкова обаждания все още никой не бе дошъл шефът се ядоса и напълно нормално и така хубаво се справи с положението, че след няколко разговора за по-малко то 30 минути имахме отново интернет.
Трябва обаче да знаете, че това ти да стоиш към осем часа без никакъв нет си не е работа. Питайте ме как съм още жива? Какво ли не опитвах да правя, за да уплътня времето. Накрая даже писах от Алтерна, което си е постижение и се получи цяла под глава. А едно време до такава степен бях пернала, че даже се записах на клип как протестирам от факта, че няма интернет. Реших да не пускам тук клипчето, но с удоволствие бих го споделила със заинтересуваните (вероятно само Петя - хахаха).
Какво друго да кажа, освен може би леко да се похваля ама нали не много високо, че ще вземе да ме чуе и ще се върне...съквартирантката изчезна на някъде тая вечер и ми вика

Тя: Аз ще излизам
Аз *мисля си* : Аз ще спя.

Върхът беше, когато преди да излезне имаше нещо от рода на - Хей, случайно да имаш клечки за уши. Аз и соча откъде да си вземе. Това беше на първото влизане в импровизираната ми стая. На второто беше: А да имаш втори чифт носни кърпички и аз като някъв дилър в затвора всичко имам и и давам един пакет. Чак като и ги подадох ми идеше да добавя - 10 цигари в замяна. Сетне нямаше как да не си помисля - Още нещо? Ризата от гърба ми да смъкнеш не щеш ли?!
Сега просто се надявам тая вечер да успея да заспя някак предвид факта, че няма да има радио и вероятно ще бъде....ъммм, поне малко тихо?! Силно се надявам.
Утре вероятно ще е трилър, тъй като синът на шефа ще идва и сигурно ще ме юркат нагоре-надолу. Просто се надявам да не закъснея за лекции...както обикновено става и странния тип от автобуса да не е там. Кълна се там имам некъв крийпи фен. Първия път, когато го засякох - не съм убедена, че изобщо го и забелязах. Вторият път, когато го засякох в същия автобус си сложи ръката върху моята и не я мръдна, докато за не се опитах да измъкна моята изпод неговата. Третия път вечно ме зяпаше и стоеше под един навес с мен...Сериозно, ако го видя четвърти път, какво ли ще направи?! Не ми се ще да разбирам...
Ами това е всичко от мен. До утре, когато идва ден трети от предизвикателството =)

Keep calm and LOL

Challenge: Day 1 + Бонус: Чарли и трамвайната релса

2010-12-14T13:53:00.000-08:00

Обещах да направа чалъндж и си държа на думата независимо от факта, че само на едни човек му пука за това, но пък и той е един от най-добрите така че съм напълно доволна (Да, да...Пете, тебе имам предвид!)

/Прочети пълният пост/

Ден Едно: 10 неща, който искаш да кажеш на 10 различни души точно сега

+1 Дразниш ме! Толкова ме дразниш, че всеки път, когато почнеш да ми задръстваш социалната мрежа ми иде да ти изкрещя "А, МЛЪКНИ МАЛКО, БЕ!!!". Кълна се ако те срещна на живо ще те цапардосам с нещо през ръцете така че никога повече да не използваш тая същата социална мрежа. И ето пак...днес ме издразни супер много, но и ми оправи едновременно с това деня. о.О
+2 Ти си душица. Всеки път ме радваш. Радвам се, че те има и че още не си се отказала да посещаваш "моето местенце", отделяйки му нужното внимание. Ти си човекът, който не зависимо колко чалнати са постовете ще ми каже нещо от рода на "Много си зле, ама ме радваш!". Не се променяй!
+3 Дебил. Тотален дебил. Шемет, шматка и лемур в едно. Мързи те даже да гледаш. Понякога така ме дразниш, а в следващия момент правиш нещо супер готино...Ходи, че разбери. Това не променя факта, че те мразя. (на наш език - обичам те!)
+4 Аз те махнах от туитър, ти ме махна от туитър и сега кво...голямото добро утро...кога ли ще разбереш, че нищо вече няма да е като преди!
+5 Когато кажеш "Гордея се с теб!" дори да не е на мен ме караш да се чувствам добре. Не те познавам достатъчно, но мисля че си страхотен човек, мил и отзивчив, който озарява цялата стая само с присъствието си в нея.
+6 Липсваш ми! Дойде само за няколко дни и дори не ми обърна достатъчно внимание, а когато бяхме заедно не беше точно същото и вечно трябваше да се срещаме с още някой...и все пак ми липсваш.
+7 Едно просто име не можеш да запомниш, сериозно?! Супер ме кефиш като човек и тем подобни, но толкова ли е трудно да запомниш три букви? И аз говоря непрестанно за него...сериозно? Ти ли не си в ред или просто не държиш достатъчно на мен?!
+8 Радвай се, че вече не спим в една стая, защото когато ме избият чавиите (а засега са си на мястото) и много се ядосам от скапания ситком, в който живея ще те убия в съня ти...да, да...докато телевизора, без който не можеш да заспиш работи...*прибавете невинна усмивка тук*
+9 Защо никога не ми обръщаше внимание? Знаеш ли, че сега търся внимание от всички заради това? Търся одобрението на всички, защото ти никога не беше достатъчно доволна от мен, а и да беше не ми го казваше...Обичам те, но понякога всичко, от което имам нужда е да ми обърнеш внимание, когато се нуждая от него.
+10 Защо ме мразиш? Или окей...може би не е омраза, но се държиш така сякаш съм виновна за всичко случилото се това лято. Не може да е така. Не мога да обвинявам себе си за нещо, над което нямам сила. Съжалявам, че нещата изглеждат така в очите ти, съжалявам че вече не сме си толкова близки, съжалявам че се промени толкова много и най-много съжалявам, че вече едва те познавам.

И след успешното изпълнение на чалънджа викам да споделя малко за моя чалнат ден. Откъде да започна обаче? Е, разбира се от утрото. Кълна се снощи съм спала като труп, а така спя само след 2 дианксита (Оооо, блажени човече, измислил това розово хапче да отнася хората в далечните реалии на наркозата, благословен бъди...сега вероятно си в някакъв делириум от собственото си хапче и непрестанното му приемане в промишлени количества, но всички болни мозъци ти благодарим!), а не дай си Боже и повече...ама тоя път нищо не съм пила, заспах си със светли мисли за Ян Фертонген и един разказ, който ми се върти в главата. Тука вече читателя си мисли, че лирическата героиня а.к.а. Аз е сънувала съответния подозрителен тип Ян някой-си...Логично, а? Е, да, ама не и за лирическата героиня. Тя сънува друго. Съвсем неочаквано на фона на сънищата и се очерта едно усмихнато червенокосо нещо и не, тя не гледаше в огледалото...Оказа се, че е Чарли Макдонал. На бас, че не знаете кой е! (който знае има бисквитка Орео от мен /но да знаете, че вече съм я облизала и потопила в млякото/)
За тези, които са блажени да не знаят, това е един влогър - видео блогър от Англия, който е супер известен (не и за вас очевидно), забавен, фен е на Доктор Кой и наскоро си боядиса косата червена, а в последствие я и подстрига (Защо бе, Чарли?! Мислех, че имаме сделка. Глей ся...компа ми се казва Чарли, аз съм неестествен джинджър-ти си неестествен джинджър, аз гледам Доктора - ти гледаш доктора, аз обичам бенки на лицето - ти имаш бенка, аз обичам да чорля хора с буйна коса и такава дето пада над очите - твоята е точно мой тип *потрива пръсти при мисълта да се докопа до нея някой ден* , аз обичам типове с яки тениски - ти имаш бая такива, аз обичам момчета с пътъци - ти носиш пътици. Сега просто забрави трите години разлика - с толкова общо между нас, защо ти е да помниш нещо изобщо. Шшшш, само ела...) И за да бъде картинката още по-ясна, и да създам образ в главите ви, както казва един от преподавателите ми ви давам и гиф (да се преструваме, че изписаното по-горе не беше просто прелюдия към това).

О, пропуснах да спомена, че вече сте го виждали по страниците на този блог...Олеле, къде ми е бил акъла...А, да в идеята да пусна тоя гиф така или иначе. И само за протокола (вече не знам колко точно протокола се водят по моя случай, но все пак да отбележим и това в тях): той има сладка бенка на лицето (да, заслужава да се спомене втори път, благодаря че попитахте!). Който е чел внимателно предишните постове вероятно е забелязал, че се моа обича бенки на лицето (това бе по повод бенката на Матс Хюмелс, ахххх Матсссс), доста...(сега да не намесвам Сийм Де Йонг, чиято бенка точно над устната поражда грешни мисли у мен като да я отвлека, да искам пари в откуп за нея + малкия брат Де Йонг и след като ги взема, никога да не я върна, може даже на малкия Де Йонг да я присъдя)
Та сънувах именно това чалнато същество - Чарли Макдонал. И то съвсем неочаквано. Искам да кажа, че противно на очакванията не съм му някаква луда фенка и не ми е станал тотална мания, а всички знаем колко бързо се вманиачавам. И в един момент - Хелоу, Доли...Чарли в съня ми.

Имах чувството че го сънувам този сън от два часа, честна дума, но вероятно са били само 20 минути, че и по-малко.
Значи бяхме на РД-то на Чарли (всъщност идея си нямам кога е роден о.О) и той беше с тоя неговия приятел Алекс Дей или там както се казва - както казах, не съм тотална фенка и не съм особено запозната със случващото се в живота му. Та стоим си у тях - аз, Стела, Яни и странно, но една колежка от университета също. Забавлявахме се супер, Чарли ни показваше някакви клипчета и Алекс стоеше като един от тия подлите типове дето снимат порно клиповете (за щастие не знам как е в действителност, така че мога само да коментирам как си го представям) и само следеше какво става, сякаш го документираше или нещо от сорта. От време на време се обаждаше да каже нещо, но те бе толкова незначително, че веднага забравяхме за него. По едно време точно когато по някаква странна причина лежахме по земята и си разказвахме истории цялата стая сякаш се разтресе и някакъв супер мощен звук отекна наоколо. Всички се погледахме едно стреснато, питайки се какво пък беше това. После сякаш някой влезе в стаята и ни каза, че ни евакуират. И понеже нали е сън наша Полина барабар Петко с мъжете - йей, евакуация, винаги съм искала да бъда евакуирана - и тя веднага без всякакви въпроси тръгна с останалите. Някъде по това време Янислава и колежката ми, които не са се виждали през живота си почнаха да се карат за това, че едната била спала с гаджето на другата или нещо от сорта. Естествено моето дрийми Аз изобщо не заподозря, че нещо тука не е наред...
Стигнахме някаква спирка на тролей или трамвай (Нали знаете каква е разликата между тях в моите очи? Никаква! о.О Това вероятно се дължи на това, че не пътувам с тях. Но честно - все едно да ме карате да различа някой от корейците, китайците и японците. Не искам да обиждам тези хора, просто не мога да ги различа какви са и това е.) и вече го чакаме със силно изтормозени физиономии. Носехме някакви спални тъмно зелени военни спални чували и никой не ти казва какво е станало, а ти и не смееш и да питаш. Сега да игнорираме факта, че от дома на Чарли, който очевидно беше в София стигнахме до тролейната/трамвайната спирка. Всичко нали ни беше на шест, освен факта, че всеки бе подобаващо спечен, в търсене на някой извечни отговори за живота, вселената и всичко останало (Дълглас, само 42 не ни върши работа!) като "купих ли тоалетна хартия вчера!?" (да кажем, че това Алекс си го е мислел!) и в този момент отговорът направо ни мина път...Един трамвай или тролей мина точно покрай нашата спирка и само гледаш точно откъм страната обърната към нас една грамадна дупка зее и някаква част от кран паднала там като в момента стоеше зловещо стърчаща. По-зловещо от това беше, че в тоя същия тролей/трамвай имаше пътници. УТФ?!

Както и да е. Следващото, което помня е как вече се возехме в нашия тролей/трамвай водещ ни към евакуацията или нещо от сорта. Фрапантното беше, че ние карахме превозното средство. о.О Егати и евакуацията, братче! Явно бяха отчаяни времена, за да оставят трамвая на нас. И незнайно защо и незнайно кой гениал бе решил, че аз трябва да управлявам нещото, та може да си представите колко добре се справях.
Стигнахме улиците в близост до къщата на баба ми в Луковит. Ходи разбери как става тая работа?! Англия-София-Луковит какво за моя сън?! В тоя момент направили нещо като отделна релса за отбиване на движението от повредената линия или поне така дрийми Аз обясни на мозъка ми - не мисля, че двамата бяха на едно мнение. Да, ама релсата, по която подкарах трамвай, тролея или квото и да беше това не беше довършена. И всичко, което виждах е идната пропаст, точно пред къщата на баба ми на Чукара и как всички ще паднем в нея. Чудно! Вече направо си се представях мъртва...Но не би. Следващ дубъл нашта е жива и се лута по същата улица, няколко пресечки по-долу, без ясна идея какво стана току-що. В тоя момент моето дрийми Аз обясни на мозъка ми следната схема - аз се пренесох тук, но не успях да спася другите и те сега са мъртви. (И ако това не са едни от най-гениалните обяснения, евър?!) Приемах го много добре, даже подозрително много добре о.О Та слизам аз малко надолу и точно до пейката, на която в реалния свят редовно стои един кльощав изпит тип, който не знам дали работи, но в топлите дни перманентно е там - тоя път го нямаше (сигурно е било студено?!). Всичко, което получих от тази сценка бе едно сиво голямо куче. Когато го доближих ме дари с някакъв не особено приятен поглед и аз чак тогава се запитах - какво, адажаба, търся аз тука, а не съм нагоре да разбера какво стана с трамвая, тия умряха ли, спасиха ли се...
Тръгнах аз към къщата на баба ми и точно минавам покрай едни от съседите - чистокръвни българи, в тоя момент почва ходжата (?!) да пее, ония вадят килими, клякат на земята и почват да се молят. А, де...тия кога станаха мюсюлмани? Аз що не знам? Но естествено моето дрийми Аз не намери това за странно - свободни хора, да правят каквото си искат. Продължих аз нагоре към бабината къща и не знам откъде разбрах или си помислих или малкото ми мозък е решил да ми намекне някой тънки нещица, че всички от трамвая/тролея са се спасили и аз трябва да се прибера у нас.

Така стигнах до апартамента ни в Луковит, който беше напълно нормално за сън нямащ нищо общо с действителността. Имахме някакъв супер дълъг крийпи коридор, който капеше и бе пропит с влага. Не питайте защо, но отидох до тоалетната, явно в съня ми сме имали някаква силна връзка с нея?! Знам ли? Или това или беглите ми спомени намекват, че майка ми искаше някакви кофи да и нося...Както и да е. И тоалетната беше някаква стара, странна, течаща и влажна. След това точно както в Inception (който гледах преди два месеца и не може да ми е повлиял на сегашния сън) в просъница чух мелодията на телефона ми за събуждане. Вече разбирам как се чувства ДжГЛ (Джоузеф Гордън Левит) и останалите шматки...Беше супер въздействащо. Изведнъж, когато осъзнах какво всъщност достига до ушите ми подскочих като ужилена. Беше сякаш - стоя си аз в крийпи тоалетната; яяя, музика..; ооо, тя ми е позната...; хей, така ми звънни телефона за събуждане; събуждане?!
Това беше момента, в който установих, че се чувствам като труп - точно когато кажи-речи подскочих в леглото си. Толкова изцедена, отнесена и неспособна да отворя очи като хората. Честно, подобно нещо без да пия хапчета, за да заспя досега не ми се бе случвало.
А да и пропуснах да спомена, че докато бяхме у Чарли го питах дали отговаря на всичките постинги под клиповете, които качва.

Чарли: Е, не...
Аз: Знаех си...То можеш да прецениш на кои да отговориш, нали? Само като им видиш дължината...
Чарли: Абе, не е баш така и малките са готини...
Аз: И кво ти казват там? Аууу, Чарли...толкова си готин...

И ето как моя милост за пореден път доказа, че главният мозък няма нищо общо със състоянието и, главно защото той е зает да измисля подобни глупости. И все пак беше интересно и вероятно в скоро време ще бъде установено и като полезно изживяване. Престои да се разбере. Както се казва - останете на канала...
Бтв Зак Ефрон и Ванеса са се разделили. Време им беше! Всички са толкова съкрушени и бла-бла-бла. Това било нещо като символ и дефакто раздялата им е доказателство, че истинска любов няма. О, леле майко - точно тях ли са имали за пример. В смисъл, че сигурно има доста повече хора в близост до тях, които биха могли да докажат, че любов има и тем подобни, но пък точно знаменитости. И сега какво - млади са, живее им се...Време беше Ванеса да остави Зак ~~на мен~~ на мира. Все пак всички знаем историята за Маниачката, нали? Мани ще е на седмото небе, стига някоя врата да не и попречи да се докопа до него...
Ами това е от мен. Часът е почти 12, което значи че все още не сме навлезли в новия ден и аз съм си изпълнила чалънджа и хей...този пост стана дълъг...и напълно налудничав - точно както ги обичам.
Надявам се четенето да е било забавно, защото да го напиша - определено беше.

Това е от мен и знайте, че аз и Чарли ви обичаме:

Snowy Monday!

2010-12-13T07:25:00.000-08:00

Понеделник е и си имаме сняг! Аз съм доволна - е, поне засега...въпреки че е повече от очевидно, че няма да се задържи, но все пак...обожавам да гледам как вали, за разлика от момента в който се топи.

/Прочети пълният пост/

След като снощи подобаващо си легнах в един, цяла нощ се будих и по едно време даже май ми бе студено, благополучно се бях събудила в 6 и нещо и вече се питах - Абе дали да не взема да пусна Чарли и да стоя един час на него докато стане време да се оправям за работа. Е, да ама после си рекох - бе ти луда ли си, я си стой още един час в леглото. Та ето защо сега имам главоболие за чудо и приказ и като станах така ми се не щеше живот и се мотах толкова дълго вкъщи, че закъснях с минута/две за работа. И само за протокола: ако си мислите, че след 8 метрото става малко по-празно, грешите. Казвам го само, защото аз имах глупостта да живея в тая заблуда. Тъй като всеки път към 8 и 30 е блъсканица. Е, сега елате да видите в девет без нещо какво е! Така не ме бяха блъскали и премазвали от бая време насам. Естествено изобщо не се бях трогнала, че съм закъсняла, тъй като шефката винаги идва един час по-късно, което напълно ме устройва, а и нея очевидно. Е, тоя ден дойде почти два часа по-късно о.О и ми бутна новината, че другия шеф днес също щях да идва. А, аз живеех в заблудата, че тая седмица щке бъде лека и ще мине бързо...Не би!
В пет часа трябва да тръгна да си хващам автобуса за университета, но шефката я няма все още - отиде да вземе от летището шефа, а телефоните и са тук и де факто искам не искам ще трябва да постоя тук и да ги изчакам да дойдат, дори това да значи да чакам до 6 и да ида на лекции в 7. Не може да усетите ентусиазмът в гласа ми, но той е повече от доловим, струи, струи.
Но както и да е. Реших все пак да направя едно малко чалънджче...от порядъка на 10 дни.
Но мисля да го почна от утре, че да приключи точно на бъдни вечер. Идеално ще ме търпите 10 дни. Ентусиазирани?! Просто си ви представям как четете тоя пост и следващата ви реакция бива:

Но както и да е.
Тъбмлр ми действа все повече на нервната система, главно като я унищожава просто защото не ме остява на мира и дори да ми е скучно и да не гледам какво става там прозорецът на сайта е винаги отворен. о.О Къв проблем, мои хора, къв проблем?! Всичко е в границите на нормалното. Пак добре запознах се няколко супер яки хора. Това не съм го разказвала тук, но имаше един период, в който видях в сайта на Аякс, че можеше да зададеш въпроси на Миралем Сюлемани, само дето трябва да са на нидерландски много ясно, а аз нали го знам мо-та-мо ака никак. Точно тогава си виках - защо нямам някой познат дето го разбира. Ето как исках да знам какво казват немците и се запознах с Магдалена, защо не мога да намеря още някой дето знае холандски тоя път. И то пък взе, че се случи. Попаднах на това момиче Ким. Тя е голям фен на Ян и кажи речи така бе успяла да попадне на блога ми в Тъмблр. И понеже курсовата ми ще е върху футболен бранд и може да се досетите, че става дума за Аякс, та тя се съгласи да ми помогне с превода на части от историята на отбора и плюс това вече ми преведе две клипчетата на г-н Фертонген. Знам, алчна съм, но аз и се извиних за което...и тя нямаше нищо против или поне тогава така си мислеше - сега вероятно не смее да ми каже. хахаха. Но, не Ким е страхотна. Супер печена и не всеки би се заел да се разправя да ти превежда клипчета. Евала и правя за което. Та така от едното клипче разбрах, че когато са гости в някоя странна Ян и Размус спят в една стая. И ето как започна новата вълна по превъзнасяне по изгубения трети брат Де Йонг (в началото с Кас непрестанно го бъркахме със Сийм Де Йонг o.O). Както Кас сама каза - прилича на сериен убиец и все пак ме кефи. Ъм, даааа...а аз допълних, че ако е такъв нямам нищо против да ме убие. Има нещо чалнато в тоя човек, което кефи...
И понеже споменах Аякс...Нали не си мислехте, че ей така ще ви се размине? Бях на седмото небе когато биха в събота, а да не говорим, че след това Твенте, колкото и ме радват с малкия Де Йонг в отбора съм доволна, че паднаха - така имаме всички шансове да се поиздигнем в таблицата или поне да опитаме...cause every little thing gonna be alright.
Запознах се и с още едно момиче от Германия - Леони. Тя ме зариби по този клип и песента (наличието на Кристиан Ериксен е само бонус към всичко останало) и сега кажи речи не мога да си я избия от главата

Един час по-късно, един чай по-малко и още много стоене през компютъра - главата ми бъка на поразия, но аз не се отказвам ще си стоя тука и ще си предавам Богу дух. Точка по въпроса.
Силно се надявам тия две седмици да вземат да се изметат по-живо. И точно защото го искам - няма да стане. Но честна дума - искам да си почина. Защото всеки път щом си кажа - йей ще почивам събота и неделя номера не минава, защото събота и неделя гъмжи от мачове да се пръска и ти да стоиш на компа да гледаш три един след друг или понякога едновременно за каква почивка точно става дума?!
Ами мисля, че това е като цяло...Надявам се скоро време да взема някаква заплата, че Коледа идва, пък ми се ще да зарадвам тоя и ония. О! И като казах това...ИМАМ НАЙ-СТРАХОТНИЯ ЧИЧО НА СВЕТА! Подари ми за завършването не вероятни обици, които забравих да снимам, а не взех с мен на София, защото - duh, за какво са ми тука...Прекалено са готини, за да замеся в цялата корупционна схема, в която живея: ставаш сутрин, блъскане в градския транспорт, работа, блъскане в градския транспорт, лекции, блъскане в градския транспорт, вкъщи, идиоти, радио Романтика (тва защо още работи ми кажете???. Ето и коледното ми желание - да престане да предава...завинаги!), вечеря със сериал, стига Тъмблр да ме остави да гледам нещо, после Тъмблр до към 12 и нещо и след това баня и след това легло и след това може би сън...Егати пълноценното ежедневие. Как още не съм си теглила въжето не знам, но нямам и намерение да разбирам. Кажи речи съм си свикнала вече...
Ами като цяло май това исках да споделя в този магично снежен ден

Keep Calm and keep dancing

Фрагменти #3

2010-12-11T10:44:00.000-08:00

Както казах искам малко да се позавърна към това нещо, наречено блог, което изоставах в последно време най-безочливо. Продължавам с постовете. Май се отказах от правенето на Чалъндж, главно защото ще продължи до след нова година, да не говорим и за самите празници и ми се видя някак не на място. Но ако някой му се четат неща всеки ден от мен само да се обади. Хаха.

/Прочети пълният пост/

Факт: Два мозъка мислят по-добре от един!
Ситуация: Неделя вечер се прибирам с автобуса от Луковит в София и се оказва, че трябва да чакам повече от час на спирката, на студа да ми дойде автобуса за вкъщи. И въпреки неколкократните настоявания на майка ми да си намеря с друго да се прибера - тя (разбирайте аз) бе инат до последно, твърдейки, че няма проблем "ще се обадя на Кас!" Така и стана...С което бе задействана дяволска схема за създаване на стори, което вероятно никога няма да види бял свят...но все пак беше епично.
Забава: Шофьорът на автобуса да се окаже третият от вече няколко, който ми каза да бъда по-тиха в градския транспорт. Какво да ви кажа - луди фенове са ми!
Тъпо: Фактът, че вероятно няма да превърнем в текст това гениално наше хрумване.
По-тъпо: Абсолютно никой, никой няма да се докосне до него, защото Кас не е достатъчно ексхибиционична като мен, че да остави на хората да четат творбите и.

Факт: Не очаквай нищо и няма как да бъдеш разочарован.
Ситуация: Осми декември с новите ми колеги. Не очаквах нищо особено, но си прекарах приемливо добре. Беше забавно, отпускащо и се чувствах като преживно животно цяла вечер, защото единственото, което можех да ям беше както казва шефката ми "кокоша храна".
Забава: Да споменеш, че много обичаш да говориш и да решат да ти отворят страница в тефтера си, за да записват "излияния ти", при което бяха събрани към 25/26 факти за моята особа - 3 от които бяха, че не обичам да пия, не понася алкохол, не пие...
Тъпо: Точно когато ти стане най-интересно да трябва да си ходиш....

Факт: Точно когато си мислиш, че нищо не може да се случи, нещо става.
Ситуация: Ето на...мислех си, че ще стоя събота и неделя в София, а какво се оказа? Един бивш съученик ще си ходи към Луковит и реши да се "смили" над мен и да ме вземе със себе си. Вярно, че ще стане трета седмица дет се прибирам, но какво да се прави...като ти предлагат хубава оферта взимай.
Забава: Прибирам се за трета поредна седмица, не е ли забава? (и ето как утре ще четете по вестниците неща от рода на "Студентка уби родителите си в следствие прибирането си вкъщи за трета поредна седмица!")
Тъпо: Баща ми не ми говори, защото направи грешката да каже, че Аякс вече за нищо на ставали и аз му рекох, че той също...Ама то е логично продължение на подобна сентенция, не беше с умисъл.

Факт: Пощальонът дори и да звъни два пъти едва ли го прави след осем вечерта!
Ситуация: Стоя си снощи сама вкъщи и се звънни на звънеца. Викам си сигурно е съквартиранта ми и го мързи да си извади ключовете или нещо от сорта и отидох да отворя. Отварям - на вратата никой. Свих рамене и затвори. Да обаче, тогава с цялата моя параноя ми хрумна, че това може би е било номер. Проверяват дали има някой в апартамента и ако да дали е сам. И леко се панирах. Минаха над 30 минути от тоя случай и се успокои. Да, ама не....Точно си бяха в тотален релакс, когато се звънни втори път на вратата. Викам си - Ааа, не, тоя път забрави. Нали съм се самообявила за идеалната жертва на престъпление и викам ако е някой як, така ще влезе в апартамента барабар с мене като му отворя. Не, не няма да отварям. Междувременно звъненето продължава. Сърцето ми ще изскочи от гърдите. Мозъкът ми почва да си играе с мен. Ами ако е нещо важно? Тя веднага го контрира - Не, не е! Съквартирантката е на работа, а съквартиранта има ключ. Не може да са те. Звъненето продължава. И така около 2 минути. Някой беше решил, че трябва да му отворя, жалко че не бях на същото мнение.
Забава: Да осъзнаеш колко точно параноичен можеш да бъдеш.
Тъпо: Че все пак страховете ми може би бяха основателни?!

Факт: Когато не гледам любимия си отбор - той печели (и много често любимците ми са тези, които вкарват головете)
Ситуация: Е, да не би да са малко?! Но най-пресния случай от тази сряда. Какво казах предния пост? Че може би ако не гледам Аякс ще бие...А, честито...2 на 0. А хората мислят, че си въобразявам!
Забава: През цялата вечер да получаваш страхотни СМС от Кас...(както винаги <3)
Тъпо: Да пропуснеш мача...но пък тогава едва ли щяха да бият...Само казвам!

~Cool or Not Cool~

- Отнеми два дена да напиша този пост -защо-вечно-на-мен-НОТ-КУУЛ.
- Фактът, че днес ме е налегнала апатия -Не-че-ми-пука-изобщо-КУУЛ-НОТ-КУУЛ-или-нещо-по-средата.
- Да получиш СМС от МТЕЛ, че тела на Кас вече е включен им мога да го набера и това в пет сутринта -благодаря-за-разбитият-сън-НОТ-КУУЛ!

- някой хора не се държат много мило напоследък и им личи -къв-ти-е-проблема-НОТ-КУУЛ
- шефката ми се върна и е по-мила от всякога -Йей-КУУЛ!
- момичетата от счетоводната фирма ме похвалиха, че подреждам документи много, ама много по-добре от предишните момичета -Поласкано-КУУЛ!
- Аз не гледах, Аякс би -Ядва-се-КУУЛ
- Намерих си мача на запис-Да-да-да-КУУЛ!
- Новата прическа на Ян вече не ме притеснява. Не знам как за две седмици косата му порасна, но изглежда страхотно-Иде-ми-да-пищя-истерично-всеки-път-като-го-видя-КУУЛ!
- съквартирантката ми иска пари на заем, а аз не мога да отказвам и и дадох -Ще-видим-какво-ще-правя-и-аз-като-свърша-парите-НОТ-КУУЛ
- бахти клинча е напоследък-замръзнали-лапички-и-опашка-НОТ-КУУЛ
- цяла седмица слушам 30MTM - Hurricane, след това проверих в АйПода ми и се оказа, че съм я слушала общо 65 пъти -песента-по-едно-време-леко-ми-писна-но-не-можех-да-спра-да-я-слушам-КУУЛ
- сега имам нова песен, която да слушам като луда -невероятен-кавър-който-не-мога-да-си-избия-от-главата-КУУЛ
- най-накрая гледах клипчето с феновете на Аякс как пеят Three Little Birds на Боб Марли...Невероятно-усещане-което-ми-се-ще-един-ден-да-изживея-на-стадион-КУУЛ.
- Имам си нещо като плакат на Аякс...Даже два. алчността-в-мен-надделява-когато-става-дума-за-Аякс-КУУЛ!
- запознах се с няколко страхотни хора по сайтовете и така попаднах на едно момиче от Амстердам, което се нави да ми преведе някой клипчета на Ян и да ми помогне с курсовата за отбора -исках-приятел-който-знае-холандски-и-получих-приятел-който-знае-холандски-КУУЛ!
- яде ми се през пет минути, а не мога да ям всичко заради постите и това ме побърква -чревоугодническо-НОТ-КУУЛ.
- Чък Паланюк продължава да си играе с мозъка ми чрез книгите си -не-че-се-оплаквам-КУУЛ
- Баща ми не ми говори за глупости -окей-както-кажеш-все-тая-НОЛ-СООЛ-КУУЛ
- Пратих коледните картички за прителите извън България -Добре-свършена-работа-и-одръстена-всъщност-КУУЛ

Цитати:

Кас: И викам аз на това момче дали гледа футбол и му разправям как аз гледам в нета на стриймове и то ми вика. Бе гледай по арабските телевизии. И аз...по коя...Ал Джазира?!

Аз: А, не уби ме с това Ал Джазира да предава мачове...
Кас: Или как да отвлечем желаната от нас футболна звезда...Или предават мачове на арабите...и футболната им топка е човешка глава.
Аз: Ха-ха...И после кво? Момент, момент...има проблем с топката...почна да се разлага?!
Кас: И трябва да я сменят с нова...демек на накой от терена.

Суза е на земята - никой не знае зощо
- СМС от Кас в нощта на мача

[7:47:52 PM] |[Kaeleer's Heart]|: Боже, днеска Алтинтоп е вкарал, дай ми оръжие да са самозастрелям

~THAT AWKWARD MOMENT WHEN...~

Този неудобен момент, в който Луис Суарез е на земята и никой не знае защо.
Този неудобен момент, в който точно мислиш да почнеш да си чоплиш косата и учителят казва твоето име.
Този неудобен момент, когато се звънни на вратата, ти отворяш, там няма никой и когато затвориш осъзнаваш, че това е била схема за посегателство срещу теб.
Този неудобен момент, когато си мислиш, че вече сте приятели с гравитацията и тогава се блъскаш в близката етажерка в супермаркета.

~REPEATING IN MY FUCKIN' MIND AGAIN AND AGAIN~

Осми Декември! =)

2010-12-08T04:59:00.000-08:00

Здравейте, здравейте! Както казах, че ще опитам да пиша по-често тук, така че очевидно тази ми поява е част от мащабната мега-елементарна идея, която се опитвам да осъществя.

/Прочети пълният пост/

И като начало: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪДЕЩИ, НАСТОЯЩИ И ВЕЧНИ СТУДЕНТИ!!! Желая Ви весело изкарване тази вечер.

Моето идея си нямам какво ще бъде, но факта, че ще пропусна последния мач на Луис Суарез за годината евър и за 2 часа ще сменя 4 превозни средства навява някой позитивни мисли, а? Примерно де! Все пак всички знаем колко позитивен човек съм и как изобщо не се спирам да чета некролози на хора, които не познавам просто защото ги намирам за интересни. Проблем? Освен с главния мозък - аз друг не виждам. Но разбира се това не е нищо ново...е, не и за мен. Както вече не веднъж съм казвала: Нормалните хора са скучни. Плюс: вече си мислех, че сме потвърдили, че съм дъщеря на Хадес? Но и на нас откачените не ни е лесно, какво знаете вие?! В живота на всеки хахо идва момента, в който се пита: "Абе аз да не съм фикционален герой и да разбирам чак сега?" Ами така де...Всички факти са на лице - имаш чалнато семейство (като чичо ми, който в събота вечерта от 15 минутен разговори 10 слушах, че Байерн са боклуци и че за нищо не стават и повече да не съм му ги споменала. Естествено всичко това беше само защото нашия беше играл Еврофутбол и де факто това беше мача, който му избуши системата. И това, държа да отбележа, е един от невинните случаи на чалнатост в семейството.); имаш приятел гей; имаш нещо като врагове известни още като хора, които не можеш да понясаш, които въпреки всичко продължават да се наместват по странни пътища в живота ти и да заемат ненужно пространство в него (+ това дразнят!); човекът, в който си влюбен/а не знае за твоето съществуване; светът сякаш наистина се върти около теб; главата ти е пълна с безполезна информация като кой актьор къде играе и какво се случва във филма, въпреки че не си го гледал/а; понякога нещата се случват като по сценарий - откачен, но все пак сценарий; хората не те разбират; хората не те слушат като говориш; искаш да пречукаш повечето хора; някой неща се случват само, защото си ги мислиш или правиш това или онова (и не е просто внушение) и т.н. и т.н. В смисъл, че като се замислиш не на всеки се случват такива неща. Или поне на тези, на които се случват са леко казано измислени и предимно играят в разни филми или сериали, или четем за тях по книгите...Притеснително като се замислиш малко по-задълбочено - добре, че хората не го правят много често, което обяснява защо често ни се струва че сме заобиколени от идиоти...Самата истина - изобщо не ни се струва.

Та, ако сте изпадали в нещо подобно на горната дилема, честито - вие сте луди, в което няма нищо лошо: както един мислител казва от лудостта до величието има само една крачка - е, вие вече сте луди, сега вече и велики да станете. И да, ако се питате успокоявам се с този факт, още повече чичковци с бели престилки не съм виждала освен по досадните реклами по телевизията, така че...
Между другото вече официално си взех дипломата. Колко само съм доволна, а?! И как иначе -чао, чао Шуменски. Не че няма да ми липсва, но обикновено нелепостите от него изобщо няма да ми липсват. Плюс това така или иначе ще трябва пак да го посетя другата година, за да си взема баш дипломата, защото от министерството не били изпратили печати и за хората защитили дипломни работи и положили държавни изпити през септември няма да има. Дааам, чувствам се скъпа и специална! И понеже не искам да забравите безценната ми мутра, защо да не ви наспамя със снимки от събитието, а?! Не че имате думата де...Но все пак, реших да съм учтива.
За протокола майка ми не можа да дойде, което не бе чак такъв шок - тя и на театралните ми представления не успя, но какво да се прави - нали затова работим: да изкарваме пари за някой най-скъпите ни хора, които след това разочароваме с липсата си на важните за тях събития. Тотална ирония. Но няма как да и се сърдя, просто ми се щеше да беше там. Както ми се щеше баба ми да е там. Както съм ви казвала тя почина това лято и да си кажем след толкова месеци още не ми се вярва. Наистина съжалявам, че я нямаше там да я прегърна и да се снимам с нея или просто да и кажа колко много държа на нея. Да, да...знам - животът е гаден. Но да се върна към спама:

Да кажем, че не изглеждаме нелепо и да кажем, че всичко ни е наред!

И тя получи диплома за отличен успех. Честно казано не го очаквах, въпреки че Сашо до последно настояваше, че ще ми дадат. Единственото положително на тази грамота и факта, че си отличник е това, че излизаш там от първите и не трябва да се блъскаш толкова с хората.

А познайте кое е това червеното нещо по средата?!

Това си остава най-епичната снимка евър. Толкова сме естествени. Това е един от главните ръководители на катедра "Журналистика", в неговите часове бях заета да му противореча и да недоволствам (не че не бях така във всички часове)

Бих искала да мога да изкоментирам тази снимка, но...тя казва доста?!

Сега редовната рубрика "футбол". Снощи зяпах Твенте и Тотнъм, поради три основни причини: Луук Де Йонг, Гаред Бейл и Роман Павличенко. И ако това не са основателни причини не знам кои биха били?! Беше забавно, главно защото потвърди теорията си - че когато гледам отборите ми печелят. В тоя случай не бях за някой отбор конкретно, стигаше ми да зяпам тия тримцата и се радвах на всеки гол в която и да било врата. Вероятно това е причина мачът да завърши 3 на 3. Та, понеже споменах любимите ми отбори, които не гледах: Вердер би Интер с 3-0, при което първия гол е на г-н Зебастиан Прьодъл - ЗЕБАСТИАН ФЪКИН ПРЬОДЪЛ!!! Естествено, че като не гледам някой от любимците ми ще се съживи, ще играе най-накрая като хората и ще вземе да отбележи. (За протокола тоя тип по Радио Фреш дето чете новините в 8 обърка резултата, каза 2-0, при което аз опитах да го поправя, обяснявайки на радио приемника ми, че това не е крайния резултат - прояви разбиране наистина, но водещия така и не ме чу. Хъм, защо ли?!) И това не е всичко. Шалке също би. 2-1. И за да е пълна идилията - втория гол го вкара не кой да е друг, а БЕНЕДИКТ ФЪКИН ХЬОВЕДЕС! Кажете ми има ли справедливост?! IS THIS REAL LIFE???? Но явно има - когато не гледам, ОЧЕВИДНО печелим.

Ако теарията ми е вярна това би значело, че довечера (ние Аякс) трябва да се преставим добре срещу Милан, въпреки че с този наш пословичен късмет и съдии, които вечно ни мразят - успех. Ще пропусна да видя Ян, Маартен, Миралем, Сийм, Размус, Кристиян, Луис, Тоби (сигурно пропуснах някой о.О) Кас, обеща че ще ми праща СМС-и с развитието на мача, но като я знам напоследък какъв е лемур ще заспи на първото полувреме още. E, случва се и на най-добрите не-истински сестри да намесят чорапа на Йозил в отношенията си. (това вероятно звучи, странно, но след като едно момиче с което си лафим докато съм в Тъмблр заяви, че харесва Ян и мисли да си го вземе или нещо от сорта Кас я изби на агресия и я заплаши, че ще и отреже главата и ще и напъха в устата чорапа на Йозил /ние не сме луди фенове на чилахчУ - да, точна така се пише тая дума, лично си я инветнах/; в заключение момичето спомена, че няма да пипа Ян и ще си прави компания с чорапа на Йози, та да...случва се понякога и такова нещо да се намеси в отношения на двама души)

И сега няколко култови изцепки, които да обезмислят живота ви още повече, предвид факта, че целия пост вече го е направил:

***

Майка ми преди мач на Байерн: Хайде, върви гледай Швайщенегер. /Щвайнщайгер мъч?!/

***

Кас: Еми Ян като дойде вика: Тука има руси косми...направи ми кекс!

***

Цитат от туитър по време на мача Реал Мадрид-Аякс:

Cass, tell to ur spirit animal Mesut o.Ozil to kill Ronaldo, please. I'll tell to mine - Suarez to start scoring or something...

***

Разговор от туитър по време на мач на Аякс от Ередивизе, Кас точно ми е поискала да и дам линк със стрийма на мача:

Аз: No sound tho

Тя: Well, the stream stopped at Jan's Ass so Im kinda happy with it

***

Поредният разговор от туитър между мен и Кас /тук ставаше дума за това как след мача не знам си кой играч щял да отиде у Кас и как никой няма да дойде у нас/:

Аз: Because I suck...even the boys don't want me =/

Тя: If u suck they are gonna LOVE u!

***

И един цитат от скайп за финал:

[09:21:36] Катеричока: a ti ve4e ne si foxi a firefoxi!

***

Ами това е като цяло. О, чакайте...забравих най-важната част. Отново дойде сезонът на картичките. Та, някой иска ли картичка?! Обаждайте се на време да си правя сметка колко да купувам =)

ПРОЕКТ КОЛЕДНИ КАРТИЧКИ СТАРТИРА ОТНОВО!!!

Keep calm and keep movin' no matter how?!

П.П. Май трябва отново да се активизирам като направя някое друго 30 дневно превизвикателство...примерно де!? Това ми изглежда добро?! Или пък мога да направя и някое футболно...Но, най-добре да ги направя паралелно иначе тотално ще ви отегча...=)
П.П. На тая дата винаги се сещам за Джон Ленън и ми става гадно...ДАМН!
П.П. /да, трети!/ Какво мислите за бекграунда на блога?!

Ok, I'm running from the light, running from the day to night...

2010-12-01T13:58:00.000-08:00

...Oh, the quiet silence defines our misery
The riot inside keeps trying to visit me
No matter how we try, it's too much history
Too many bad notes playing in our symphony
So let it breathe, let it fly, let it go
Let it fall, let it crash, burn slow
And then you call upon God
Oh you call upon God

~30STM ft Kanye West – Hurricane

Окей, пичове, а сетете се кой за пореден път забрави, че има блог. Е, не съм аз! Сериозно, не съм! Напълно си помня, че това чудо тук си съществува просто в последно време съм ужасно заета ("последно време" известно още като последните два месеца). Но, нека мислим положително (каквито бяха поне три от пожеланията ми за рождения ден)- сега имам ужасно много неща за разказване. Някой приятни - други не чак толкова, но случва се и в най-добрите истории да се появи Робърт Патинсон...Примерно, де!
Държа да бъде отбелязано, че този пост го пиша от две седмици и толкова неща се случиха, че сигурно половината от тях ще липсват от изложеното по-долу, но сега подробности. Едва ли някой е приритал за моите писаници. (но ако все пак е, нека се обади - винаги е хубаво да знаеш, че на някой му пука)

/Прочети пълният пост/

Та, какво се случва с мен? Ами като начало в момента съм в София. За протокола - ужасно е! Особено първите две седмици. Даже най-вече първата. Супер е гадно да смениш един град с друг и то с такъв като София. И наистина почвам да вярвам на думите на една моя бивша учителка: "Не си мисли, че като познаваш хора в София и те ще ти обръщат някакво внимание. Те така вече са свикнали да живеят забързано и си имат установен ред, че независимо какво ти казват - няма да го бъде." В самото начало това наистина ми се струваше странно - как бе, пак съм по-добре от Шумен, когато отидох там не познавах никого (което обяснява защо 2 месеца единственото ми ходене беше от Университета до квартирата, още повече че 2-рия месец бях оставена сама, което тотално сдуха ситуацията, но какво да се прави), тука поне ще излизам с тия хора насам-натам. И на всичкото отгоре те до един бяха така ентусиазирани, че чак беше притеснително - аз хич не бях, но те - ооо, да. След всичкото това подскачане около оста си на един крак и когато най-накрая официално се преместих се оказа, че де факто имаше само с един човек, който имаше времето и бе в състояние да ме накара да се почувствам малко по-добре. Благодаря, за което!
Сега нещата определено са по-светли в края на тунела и макар да не знам дали това не са фаровете на идващия влак или действително излизам от тунела пак е по-добре. Естествено отново съм на "седмото небе" с новите си съквартиранти. Аз ли не съм добре, че вечно намирам от какво да се оплаквам или те просто вечно попадам на странни птици?!

Е, при тия последните на теория всичко звучеше добре...На теория! Нямат проблем с футбол манията ми и тем подобни... И какво се оказа? Стаята ми е по-скоро хол, свързан с кухнята, където когато има хора вечер и вдигат много шум и малко трудно да спиш. Да не говорим, че лампата ми свети в очите. А да добавя ли и това, че съквартирантката ми и бивша колежка на майка ми спи на пуснат телевизор?! Да, не го гаси никога! Е, само когато е на работа, което е не особено успокояващо предвид графика и - два дни почива, два работи и аз така - два дни спя, два се боря да го направя. Какво ли не преживях. Мъчиш се да заспиш - наште слушат любимото им и мое най-омразно радио "Романтика" (За протокола събирам екип да щурмуваме централата му и да избием работещите в него. Някой навит?!), плюс това и гледат телевизия. И за да е идилията пълна в 12 и половина започват да пържат нещо. Купон! Завивките ти поемат миризмата, ти се опитваш да си внушиш, че не е толкова зле, но някак не се получава...хъм? Защо ли?!

И това периодически се повтаря. Даже знам точното време - точно, когато си мислиш, че повече няма да го бъде, то се случва. Всяка фибра от мен подскача живо при тази мисъл. Направо!
Вече дори ми писна да обяснявам колко точно елементарни са тия хора и колко точно нагли. Какво е това - ти да идеш на работа и после на лекции, да се върнеш и да установиш, че имаш нова стая? (както казах пиша тоя пост от две седмици, така че това е най-новото от къщата на Биг Брадър) А, честито ще живееш в кухнята, супер а?!

Да кажем, че съм Пепеляшка, само дето няма никакъв шанс да почна и да им чистя (то пък нали имам време).
Сигурно си мислите, че е супер че съм в отделна стая - е, не и когато те могат да си влизат в нея когато си решат, защото - ами това е кухнята, duh, как ще си вземем нещо за хапване, ако не влезем? Защо ли ми идва да отговоря - Ми умрете от глад. Но, не...да ми тежат на съвестта - точно те...Нъц, благодаря!
Освен преселението на народите и индивидуалната магистрала през "новата ми супер яка" стая получавам и бонус - миризма на храна по завивките ми. Е, не е ли емоция, ми кажете?!

Като за капак. Преди няколко дни си преместих голяма част от дрехите в "новата стая", но си оставих бельото в другата, защото ми бе неудобно докато те са на масата да го изнасям от стаята. О, каква голяма грешка! Какво си мислите открих на другия ден след работа и лекции, така към 10 вечерта?! Бельото ми! Чакаше ме в нещо подобно на куп върху леглото ми, което пропуснах да кажа но дори не е легло, а два дюшека един върху друг (Бахти, аз живея почти като клошар! о.О) Та, ето как всякакви бариери между мен и съквартирантите ми паднаха - разнасят ми бельото от една стая в друга, че как иначе?! Утре ще го разнесат и на улицата...Супер, ще се прибирам вкъщи и ще гледам как хора подмятат нечие бельо...О, я чакай...то било моето. Хей, може и автограф да ми искат...Ще бъда обявена за кралицата на бельото. Ето колко много мислят за мен съквартирантите ми. Такива са душици. Искат да ме направят известна. Как ли да им се отблагодаря... Ол! Май ми хрумна начин:

Иначе в новия университет, където...О, нима пропуснах да кажа. Сега уча магистратура в НБУ и поне засега нещата са интересни и звучат...хъм...полезни?! Не смея да се оплача, че ще вземе да стане нещо, а истината е че така напълно си ме устройва. Вярно, не мога да взимам дейно участие в лекциите като едно време с този мой звучен отвратително дразнещ глас и да надвиквам преподавателите (което честно казано вече ми липсва) главно защото досега не съм учила подобно нещо и идея си нямам за какво иде реч, а аз не се обаждам ако не съм сигурна в нещо. Така че...Благодаря, но не благодаря.

Това е същото като с работата, която почнах. Не смея да се оплача, просто защото е невероятна и шефовете ми са ужасно мили и приятни хора и вече почвам да подозирам някаква конспирация спрямо мен.

Но както и да е. Да го отдадем на вродената ми параноя и повече да не отваряме дума, става ли?! Плюс това сега чета една книга на Чък Паланюк, така че нормално да съм по-параноична от обикновено. И все пак го обичам тоя човек. Когато чета работите му винаги се чувствам по-добре. Описва ми живота на хората, които са много, ама много по-зле от мен...Как да не ти се оправи леко настроението? Минус обаче е именно тая параноя, която периодично се наслагва. За последно четох как когато виждаш петна на светлината значи че ослепяваш и това не ме успокои особено...В смисъл, че четеш си съвсем спокойно и бам - хайде да ви е честито новото отроче, зове се параноя и ще си го гледкаш цял живот! Anyway!
Държа да кажа, че градския транспорт тука цепи мрака. Това и от преди си го знам, но сега изпитах....да я наречем "силата", въпреки че аз лично предпочитам "бутаницата"...му. Толкова болни хора на едно място няма!!! И всичко се бута то да е първо...Сякаш ги карат към психо диспансера, братче! Не знам какво ще им стане ако не се бутат примерно...нали за разнообразие. Или ако някой ти каже извинявай. За щастие досега попадах повече на такива, която се извиняват, отколкото на втория - неприятен вид. Точно в последния случай се изумявам как това са вечно възрастни хора. Откъде толкова енергия да злобееш бе?
А преди няколко дни в метрото така ме бяха сблъскали, че нямаше нужда да се държа някъде - подпира ме от всякъде. Бях плънка за сандвич...Кажете сега как да не се чувстваш специален, а?
Друго ново покрай мен, факта че не мога да се лог-офна от Тъмбр. И преди беше така, но сега направо е фрапантно. По цял ден кибичиш там и после се чудиш какво стана с времето, което имах...Ужасно обсебващо е.
Смея да твърдя, че все още си падам по футбол или да кажа футболисти. Манията е все още повече от осезаема, а футболистите които ми харесват нарастват все повече о.О Това не променя факта, че на всеки отбор, на когото станем фенове с Кас почва да затъва. Както и че, който футболист харесвам нещо почва да му куца играта. Ей, на...Бенедикт Хьоведес. И какво стана с него - червен картон едно от първите мачове в Бундеслигата. След това в Шампионската лига автогол и отново червен картон. И за да докажа, че аз съм причината, че заявява че прекрасното същество, което се подстрига, предусетил какво готвят пръстите ми на косата му - Ян Фертонген почна да играе ламаво в някой от последните игри. (Не, тая срещу Реал. Там паднахме, очаквано! Но той игра чудесно. Плюс това спечели бонус точки от мен и Кас, за дето цапна "невинно" Касияс) И за капак ще дам и Матс Хюмелс - това невероятно чаровно същество, чиято коса и перфектно лице трябва да минат през пръстите ми...Сериозно. Невероятно красив е!

Направо като го видя и всичко в мен преминава в едно и също състояние:

Та именно това чаровно същество, след като заявих официално че го одобрявам и си е мой взе, че на последния мач на Борусия си вкара автогол. Беше просто прекрасно. Как да не си помислиш, че ти си ричината ми кажете след толкова горчив опит с предишните?!

И понеже споменахме Матс. Добре, какво точно можеш да не му харесаш?

- Висок - отметка!

- Буйна коса за чорлене - отметка!

- Бемка на лицето (имам ужасна слабост към бемки по лицето) - отметка!

- Без тениската под тениската (за да видим повече плът!) - отметка!

- Чака края на мача, зад да се отърве от тениската - отметка!

- Обича да носи тениски - отметка!

- Обича да носи пуловери и под тях риза и/или тениска - отметка! (защо харесвам тоя стил идея си нямам, но ми действа побъркващо)

- Пътъци...- чака да бъде отметнато! Няма начин да не носи, сто процента! Просто трябва да престана да гледам хубавото му лице и да почна да гледам краката му...примерно?!

- Устни...о, човече, невероятни са!

- Изглежда добре без тениска (и обича често да я съблича) - о, да...Мисля, че от германците всички са минали през школата на Хер Швайнщайгер и основната житейска философия: ходи без тениска! Според мен повече готини типове трябва да минат покрай тая школа и още повече трябва да носят хартиени торби на главите си, за да не могат потресаващите им физиономии да развалят идилията от добре оформените им плочки. Само казвам!

И като цяло обобщението за Матс би трябвало да бъде нещо от рода на:

Но, нека сменя темата, защото чувствам, че скоро ще забраздя в небрано лозе и после няма връщане.

След последния мач на Аякс с Реал желанието ми да злоупотребя с тая гад Жозе Мауриньо нарастна до главоломни размери. Цялата му тая схема с изкарването на червени картони от Алонсо и Рамос беше ужасно подла, но пък ми позволи да се насладя като за последно на някой от бичфейсовете на Суарез. Така и така няма да го гледам в Ередивизе (Холандското) до февруари, поне в мача с Реал можех да се насладя на недоволството и театралните му умения.

И понеже споменахме Папа Мау, който сериозно искам първо да изчаластря едно брутално и след това да го задуша в съня му с невинна усмивка на лице. Както е видно няма нищо социопатично или садистично в мен.

Та за пръв път от много време насам доброволно избрах да гледам мач на Реал, при това без той да играе с някой от моите отбори. Просто Понеделник беше поредния трилър в живота ми и имах нужда от нещо, за да го разнообрази. Не харесвам нито Реал, нито Барселона, но ето че да видя физиономията на Жозе Мауриньо след загубата с 5-0 беше БЕЗЦЕННО. И благодарение на този мач потвърдих това, което вече знаех - има нещо секси в това мъже да си изпускат нервите и да ~~хапят~~ удрят други мъже по терена.

Благодаря ти, Серхио, ето как ми се издигна в очите. След това в Тъмблр се появи един мотивационен постер с горната сцена и надпис - Благодаря ти, Серхио, искахме да направим това от Световното насам! Напълно съм съгласна. Ако можеше да удариш по една длан на всички от националния ти отбор щях да съм доволна. Та, ето как това нещо Серхио, който е тотално не мой тип, като изключим факта, че без тениска изглежда добре ми стана доста симпатичен. Знам, знам...Story of my life!
О, да и като за финал (не мога да повярвам, аз все пак ще приключа този пост...ДНЕС?!) искам да се похваля, че най-накрая разбрах кой е "интересно" изглеждащия тип от рекламата на Нова Спорт, който прави сърчице пред екрана на камерата. Кълна се, това ме тормозеше от както го видях за първи път преди 2 или вече 3 месеца. Но, ето че провидението достигна до мен...Имаме победител:

Това чудо се казва Гаред Бейл и ако не беше мача на Тотнъм с Вердер аз щях да си остава в блажено невежество относно неговото съществуване. То изглежда еволюция също е останала в подобно невежество, защото да си признаем често г-н Бейл е не-добре еволюирала маймуна. Не че имам нещо против (и той без тениска е доста добре сложен - А, стига бе кво ми става само за мъже без тениски говоря. о.О Обвинявам най-безцеремонно ~~Швайни~~ Хер Швайнщайгер, който майка ми преди седмица нарече Щвайценегер Признайте, че имат доста общо - и двамата едно време са били машини от бъдещето изпратени в миналото да скъсат тениските на всички добре изглеждащи мъже. Какво? Няма такъв филм? Сериозно? Как е възможно...Е, както и да е!). След Маншафт вълната изглежда почвам да се вглеждам на все по-чалнати създания - без особена визия, но с невероятно излъчване (и плочки на корема. Не пък, няма да спра!). Та как забелязах г-н Сърцето от Нова Спорт? Ами с Кас си зяпахме мача на Вердер - тя предимно заради Зеби Зеби, известен още сред запознатите среди като Зебастиан Прьодъл и Фрици - още познат като Клеменс Фриц. Естествено и обичайните заподозрени не липсваха като Марко Марин и Пер Мертезегер. Но нали предимно заради защитата на отбора, която ако не съвсем то на моменти е напълно липсваща. Езък, че и тримата защитници изглежда толкова добре, а в повечето случаи прописват мача. (Толкова са обаятелни, че си действат разконцентриращо един на друг!) А, то на Тим Визе (вратарят) само това му трябва - какъвто е миличък и на мравката, разбирайте топката прави път: колкото пъти тая мравка, простете топка, стигне до него - толкова гола има в мача. Но, хайде да не злепоставям Визчо, тъй като по някакво невероятно стечение на обстоятелствата в мача с Тотнъм той спаси дуспа. Да, всички сме в шок! о.О
Та за г-н Бейл говорихме. Кас забеляза неговото приятелче Роман Павличенко (аз как бих могла, когато бях с гръб към телевизора и говорех с нея по телефона, плюс пишех в туитър...не че това е оправдание, но все пак!). Последният споменат е поредното странно изгледащо същество, което ме привлича по още по-странен начин. Благодарение на него попаднахме на Бейл, тъй като се оказва, че двамата си имат някакъв своегорода сладък броманс (с нищо не може да се мери с Швайнски, но кой изобщо може да се мери с кралете на броманса?!). И ето как се почна едно лудо ровене за снимки в Тъмблр и от там попаднах на няколко, на които прави това със сърцето и накрая и на този гиф и бам....А, честито, вече знаеш кой е Г-н Сърцето от Нова Спорт. Колко ли хора не питах кой е - до един не знаеха. Забава!
И като цяло май това исках да кажа и две седмици по-късно тя успя! Медал, някой? Тениска на добре оформен мъж? Не?! Нищичко? Окей.
В заключение смятам да каза, че имам намерение да се опитам да съм по-активна тук. В този ред на мисли: стискайте палци!

А дотогава: Keep Calm and Keep Winking